Защо трябва да наричаме азбуката си БЪЛГАРИЦА
Традиционно в навечерието на 24 май започва да съзрява и расте общонародното ни вълнение свързано с този празник. От скоро обаче, за мен този празник се превърна в неочаквана провокация, силен дразнител и истинско изпитание на търпимостта и нервите ми.
Ха! От къде пък на къде, ще питате. Точно 24 май – най-българският празник!
Ще обясня. За мен самия, метаморфозата във възприятието ми на този празник беше тежко преживяване и ми отне не малко време докато намеря достатъчно надеждни, истинни доказателства , обяснения и аргументи, които да оправдаят промяната на отношението ми към него.
Но не към празника, а към тълкуването му!
Когато открих колко подли не истини има в официалната ни история, колко коварни лъжи има в църковния прочит на темата (словесен и иконографски), когато вникнах в ежегодните речи и в лъжливите внушения на „учени” и политически папагали повтарящи едни и същи чути и неразбрани от поколения слова, когато осъзнах мащаба на тази гигантска фалшификация, тогава вече не бях способен да слушам и подминавам лъжливите, вредни и опасни за България Думи.
Защото Кирилица не съществува. Няма такава азбука! Има българица или българска азбука, но не и кирилица. Появата на понятието „кирилица” е една голяма историческа Абра-Кадабра, опит за политически мотивирана подмяна на истината, крайно необходима в онзи исторически момент, когато след повече от 400 години непрестанни войни най-сетне Империята успява да надделее над държавата, която в продължение на столетия е като трън в задника и.
Но, всичко по реда си.
Първо – знаем ли всъщност КАКВО точно празнуваме на този празник?
За огромното болшинство от българския народ, това е честване на азбуката написана от братята Кирил и Методий. Точка. За някаква част от осъзнатите и по-грамотни хора в това ясно твърдение има един нюанс. Знае се, че Кирил и Методий пишат глаголицата, което е някаква друга азбука. Каква – не е много ясно, но знаем, че е имало нещо такова. Вярно, че има някакво противоречие, но това е малко мътна работа, която явно не е важна, щом никой не и обръща внимание. Това знание обаче по никакъв начин не променя тържественото ни отношение към празника 24 май, както и към смисъла и значението му, който както казахме е честване на Светите Солунски братя, които са ни дали буквите. Сиреч кирилицата. Това латентно и блуждаещо в съзнанието ни противоречие не оказва никакво съпротивление и е всъщност като ония пластини – кречетала каквито като деца си слагахме в гумите на колелата за да тракат. Постоянно са между спиците, но изобщо не пречат на гумата да се върти.
Така е нали? Така е.
Но знаете ли? Оказа се, че този нескриван и известен на мнозина въпрос, има изключителна важност и ключова роля за изясняване истинското значение не само на този празник, но изобщо на историята на България и съдбата и.
Ето как.
Първо, обаче малко история. И нека изясним кой, кой е.
Константин (Кирил) и брат му Методий са ромеи, ще рече хора произлизащи от Римската Империя, (към чието име следва да се добави Източна за да не се бърка със Западната, тъй като Империята се е разцепила на две). Внимание това не е Византия обаче! Никой, никога в онова време не е наричал тази държава Византия или населението и византийско. Византия е понятие, което се появява наскоро – едва в 16 век. Това са ромеи сиреч римляни, горди наследници на държавността, законите, традициите, изкуството и мощта на Рим.
И тук внимание, моля ! Към момента на разглежданите събития (9-10) век тези римляни-ромеи от около триста години не говорят и не пишат на латински! Защото някъде в периода на 5-7 век в Цариград започват да говорят и пишат на гръцки. Моля обърнете внимание на този факт, защото той има изключително значение за разбирането и тълкуването на последващите събития. Източната Римска империя е територия, която се отделя от Рим за достатъчно дълъг период от време и под влиянието на елинския език и писменост, които се говорят от не малка част от местното население и от елита се трансформира. Елинската азбука или по право алфа-бета и елинският език, са със значимост и древност, които не подлежат на съмнение и разбира се оказват силно трансформиращо влияние в държавата. Трансформацията е толкова голяма , че за чуждите народи тези ромеи стават гърци, а държавата гръцка. Така ги наричат. Дори с намерението да ги уязвят им казват гърци, но не и елини. Както се самонаричат гърците – Елини. Ελλάδα / HELLAS. Държава и народ с пряка връзка с древна Елада. Онази на Омир и Платон – за да няма недоразумения, че именно те са техни наследници. И ако днес попитате кой да е грък какво е Източната Римска Империя – Византия, той ще ви каже, че това е държава на Гърция, наследница на древна Елада, каквито между другото са и Египет и Клеопатра (по Птолемеева линия). Ти да видиш!
Но да се върнем на Кирил и Методий. Те са деца на ромейски аристократ. Дали майка им е българка („славянка”) или не, е въпрос недоказуем и напълно лишен от значение за определяне на тяхната принадлежност към Византия. Дори има нещо твърде унизително в това наблягане от страна на официалната българска доктрина върху националността на майката в жалък опит да си припишем някаква мнима заслуга към делото на Светите братя. Жалко, унизително, а ѐ силно в наш ущърб, когато това е сериозна теза и аргумент в официални речи и слова, защото се самопоставяме в очевидно слаба и губеща позиция. Какво от това, ако „може би” майката била българка. Та нали целият им живот и дело са ясно предопределени от същността им на ромеи в служба на ромейския патриарх и император!
Поддържането на тази теза прави възможно внасянето на несигурност в аргументацията ни относно ролята на България в Кирило-Методиевото дело и в по-широк смисъл в ролята ни за „славянската” писменост и култура. Външни зложелатели и местни глупци ежегодно, със задоволство паразитират с коментари за нищожността на ролята ни в създаването на Азбуката и изобщо в заслугата ни за делото на Константин-Кирил и Методий.
„И какво се пъчите?” – казват. „С какво се хвалите, когато азбуката ви е поръчана от патриарх Фотий (ромей), поради нуждата да се увеличава християнската експанзия ръководена от Константинопол сред неелинското население. Какво общо с това има България?“
Резонен въпрос. За съжаление. Поради което ние губим вътрешна увереност и сила, и отстъпили, намираме утеха в тържествения и официалния характер на тези претенции и се успокояваме с масовостта на тържествата, оставайки убедени в „собствената си правота”.
Но да продължим. Да си припомним какво се случва със Светите братя? Константин-Кирил участва в множество важни за Византия дипломатически мисии. Бива изпратен при сарацините, после при хазарите заедно с брат си. Постига забележителни дипломатически победи умножаващи славата на Империята. Браво.
Следва важното – някъде в периода 855 – 863 с брат си създава глаголицата. Преминават през множество важни, понякога съдбовни събития, главното сред които е убеждаването на римския Папа да признае езика ни и Глаголицата за равнопоставени на латинския, еврейския и гръцкия език и съответните азбуки. Това е ключова, ИЗКЛЮЧИТЕЛНА заслуга на Константин-Кирил с което се завършва забележителното му образователно, но преди всичко ДУХОВНО ДЕЛО. Истината е, че благодарение на обстоятелството, че папата не анатемосва глаголицата, днес четете тези редове, защото проправя път на последвалата я българска азбука. Следва безвременната смърт на Кирил, напуснал този свят едва на 42 години, през зимата на 869 година.
През и след това време, по-старият брат Методий митарства във Великоморавия, Панония и Бохемия, разпространявайки божието слово изписано с новата осветена глаголица, но срещайки безжалостната и жестока съпротива, скоро умира. Съществуват спекулации, че Борис узнал за съдбата на Методий и преследването на учениците му, праща вест на франките с молба да ги освободят, напомняйки за българската конница. Независимо от това верно или не е това сведение, учениците му бягат и в крайна сметка наистина намират спасение в България. И тук започва другата история.
Имали сме късмет, тогава на власт да са били Борис I и Симеон, едни изключителни български владетели – достойни продължители на българската държавно творческата традиция, амбиция и устрем. Империята, която управляват е грамадна, сложна и богата. Наскоро е наложено християнството в отколе християнските ни земи – заобиколени били от могъщи, умни врагове. За да надделеят във вечното противоборство на взаимно неутрализиращите се експанзии, е била нужна повече вътрешна сила, някакво допълнително предимство, жокер. И той се намира. По-скоро той се създава.
Създават нова АЗБУКА.
Точно така, нито повече нито по-малко. Симеон поръчва да бъде написана нова азбука за нуждите на българската държава. Обърнете внимание, това е политическа поръчка за създаването на една нова българска азбука. Симеон не използва свежо написаната глаголица на Кирил и Методий. Запитайте се защо? Била му е под ръка….
Но не, поръчва друга азбука. Да си спомним, че Симеон прекарва цели 10 години в Цариград (ок. 878 – 888) , където опознал отлично и нравите и мисловния и логическия – идеологическия, ако щете настрой на ромеите. Научил се да разпознава капаните. Защото в столицата на Империята било всеизвестно, че глаголицата е тяхна. За власт имащите, било естествено и ясно, че решаването на обществените и политическите проблеми със завоюваните народи в рамките на империята , както и проблемите с външните врагове се нуждаят от широк инструментариум от средства за въздействие и контрол, едни от най-силните от които били езика и писмеността. Така, че в средите на властта разчитали на глаголицата.
Ето защо Симеон поръчва създаването на новата българска азбука.
ПОРЪЧВА Я, ПЛАЩА Я И Я ПОЛУЧАВА!
ЧИСТО НОВАТА БЪЛГАРСКА АЗБУКА,
написана най-вероятно от Климент Охридски някъде в първите години на 900-те.
Каква е равносметката до тук:
Кирил и Методий създават ГЛАГОЛИЦАТА през условната 855 г.
Кирил умира през 869г.
Методий умира през 885г.
30 години след смъртта на Кирил , Симеон поръчва и получава друга, нова азбука, БЪЛГАРИЦАТА в началото на 900-те г.
Тази азбука е напълно различна от ГЛАГОЛИЦАТА – напълно!
Глаголицата се използва с променлив успех още няколко века, след което изчезва – умира.
Българската държава и владетелите ѝ, инвестират огромен – гигантски ресурс за разпространението на собствената си азбука. Написват се хиляди, десетки хиляди ръкописи с религиозно и светско съдържание (по-малко, но ги има). Строят се стотици манастири за да има къде хилядите монаси да спят, да ядат, да се молят, да преписват, защото, напомням – печатната машина е на пет века отстояние.
Българските ръкописи, написани с българската азбука пренасят българския ни език, през границите на държавата и се превръщат в инструмент за цивилизационна експанзия, каквато светът рядко среща в историята си.
България се превръща в един от малкото народи/култури в света, която разпространява езика и цивилизационния си код в планетарен мащаб, с което постига невижданата днес цивилизационна експанзия – НО обърнете внимание! БЕЗ ДА ПРОЛЕЕ ЕДНА КАПКА КРЪВ!!! За разлика от надменните англичани и испанци, които се перчат със своята значимост след като са удавили планетата в кръв.
И сега да попитам, като как така българицата се превръща в кирилица? Кога и защо? Учените фъфлят нещо – нямало било обяснения, може би това , може би онова – почват едни удобни, но безполезни схоластични прения, които не променят нещата.
Питам Ви, моля !
Как се казва арменската азбука? Арменска.
Как се казва грузинската азбука? Ами – грузинска!
Как се казва гръцката азбука? Гръцка.
А латинската азбука? Латинска.
Как се казва еврейската абука? – Еврейска разбира се !
А как се казва българската азбука ? ……………. Кирилица.
Бре ! Ти да видиш! Защо така бе? Защо не българска – тя нали е такава. Поръчана, платена и създадена от българи в България. Що за нахалство?
Но не. Не е нахалство, а е съвсем съзнателно и целенасочено изменение на фактите, така че да се компенсира загубата от провала на гръцката глаголица и да се маскира успеха и утвърждаването на българицата. Как ? Много просто – както винаги – с преименуване.
Тук е мястото да ви напомня за метаморфозата на Византия след възприемането на гръцката писменост и език. Как мислите дали тези умни императори, духовници и ерудити не са осъзнавали огромното значение на писмеността и езика в съдбата на народите? Особено на държавите, които са завладели? Особено на държавата, с която с променлив успех играят на канадска борба в продължение на 5 столетия, и която най-сетне в 1014 година успяват най-сетне да победят. Временно както ще покаже историята, но все пак за почти двеста години. Как мислите какво е било първото с което са се заели за да си осигурят трайността на трудно спечелената победа?
Именно! С историята на този народ. С името му. С езика и писмеността му.
Извинете ме, но ще направя една кратка забележка. Когато разглеждаме този въпрос, както и всеки друг исторически проблем впрочем, не забравяйте, че тълкуването му следва да става изхождайки от факта, че участващите страни са се намирали във вечно и мощно противоборство. Всичко е било безмилостна борба, сложни политически игри съпътствани от огромен риск. Днес , поради голямата дистанция на времето и успокоеността на атмосферата в научните кабинети, съществува риска да се заблудим за истинските мотиви на главните герои от онова време. А те са и винаги са били диктувани от единствената безмилостна алтернатива – да победиш или да бъдеш победен!
Защо казвам това? За да разберем позицията, в която сме били. За да разберем истинските мотивите на победителите и за да не разчитаме на милостта им. Защото такава никога не се е давала.
И така, към момента на падането ни под ромейско владичество, азбуката ни вече се е утвърдила и е тръгнала на дългото си пътешествие по света. За победителите ни това е било неблагоприятно, но е било късно за намеса. Азбуката ни вече не е можело да се премахне. Но с някои умели действия вредата можело да се поправи. С усилията на църквата в Цариград, главенстваща в православния ни свят, проблемът е можело да се нивелира. Дори с аванс в тяхна полза.
Така българската азбука – основа за национална гордост и самочувствие се превръща от „българица” в неутралната „кирилица” и в славянска азбука. Как мислите, че са разсъждавали гръцките владици в 11 век? Ами, примерно така – Кирил е бил техен човек, имал е големи заслуги за просветното дело на населението, което те са наричали славянско, така че било съвсем подходящо да го използват за да му припишат авторството на азбуката. Не директно ,разбира се, като излъжат, не! Просто като сменят името ѝ на кирилица. След което, те оставили нещата на времето и на съответните идеологически инструкции, разбира се.
Така, след титаничното усилие на българския творчески гений, след грамадното усилие на българските монаси, след огромните инвестиции на царете ни, след всичкото посветено време и напук на волята на българите, за света и уви, за нас самите, азбуката ни става от българска – славянска, при това написана от грък.
АБРА-КАДАБРА!
Удивително нали?
Но работата продължила. Продължило е да се работи със самочувствието на младите и стари българи така, че да вярват, че са прост народ – народ на овчари. Диваци с една дума, при това крадливи доста… И според инструкциите заели се с това което вършели успешно векове наред – активно да рушат, крият и изгарят, изгарят, изгарят.
Каквото знам:
– В началото на 19 век в Атон има две големи изгаряния на български книги, едното е в манастира Зограф в пещта за хляб.
– В манастира Св. Наум до Охрид са изгорени всички български книги.
– През 1821 г. по заповед на владиката Иларион Критски е изгорена цялата крита цели 400 години Търновска патриаршеска библиотека.
– През 1840 г. шуменският гръцки епископ изгорил всички български книги в яма при гробищата на село Въча.
– Унищожаването на надписа на Иван Асен в Станимака – Асеновград – надписа в Асеновата крепост.
Този списък е непълен, но мисля да спра до тук.
Защото днес е 24 май и защото аз съм българин! – ще рече извисен, благороден човек , човек на светлината. Затова ще спра да говоря за миналото и ще заговоря за днешния ден, а защо не и за утрешния.
Днес е 24 май – ден на Българската писменост и култура. Днес е голям празник и за всички народи получили в дар, писмото и езика на един велик древен народ щедро пръскал знание, мъдрост и светлина през хилядолетията.
Днес е 24 май – ден на благодарност към всички допринесли за величието на българската цивилизация.
Днес трябва да честваме Свети Климент Охридски, който има пряка заслуга за тази азбука, както и учениците му.
Днес трябва да славим великите български Царе за смелите им мечти, за борбата им, за смелостта и щедростта им!
Днес трябва да благодарим на Св. Св. Кирил и Методий, които въпреки, че не са написали тази азбука, имат голяма заслуга за създаването и оцеляването ѝ.
Така, че
Честит 24 май – празник на българската писменост и „славянската” култура! А не обратното.
Знайте и помнете историята и великите дела на синовете на България.
Бъдете горди с народа и произхода си!
В заключение, ще се върна на думите, с които започнах. Наименоването на азбуката написана от българи, платена от българи, в България с името КИРИЛИЦА е подигравка и издевателство с истината. То е вредно за България и трябва да бъде прекратено.
Обратно – наименоването на тази азбука с името БЪЛГАРИЦА или българска азбука променя кардинално значението ѝ. Както и влиянието ѝ върху процеса на национално и държавно укрепване и израстване, поради което трябва да бъде утвърдено. Вярното и честно наименоване на азбуката, води до такова главозамайващо препозициониране на България в световната история и в днешната геополитическа реалност, каквато никакви национални богатства, парични фондове, бюджети, самолети и газопроводи не могат да постигнат….
Послепис: Доколкото може да се вярва на хипотезата на Сапир-Уорф за трансформацията на мозъка и мисленето ни от езика, който използваме в общуването си, вярвам , че като следствие от българската цивилизационна експанзия, няколкостотин милиона души в света са повече българи отколкото подозират. Те мислят по сходен начин, вярват в общи ценности, постъпват по сходен начин, живеят по сходен начин – различен от този на другите народи именно защото са трансформирани от единния език, който говорят. А в това има огромен, неизползван положителен потенциал…
И в завършек, напомням думите на Симеон Велики описващи мечтата му за България:
Една вяра – един език – един народ!
Честит Празник!
Автор: Александър Димитров, https://aldimbul.wordpress.com
24 май 2018
