В последно време русофобията приема все по-уродливи форми и се афишира все по-нагло . Тя изпълва публичното говорене и все по-агресивно се опитва да промени общественото мнение, да му наложи нови критерии, за да бъде възприета от него като естествена и обичайна за българския дух, мислене, отношение към Русия. Какви ли не поводи и причини се търсят, за да се настрои обществото срещу Русия и нейната роля в българската история. Най-яростният аргумент е определянето на факт и явление, свързани с Русия, като „разделящи“ хората и обществото. Поради което трябва да бъдат омаловажени и понижени в йерархията на историческите ценности.
Сега отново се подемат спорове за това дали Трети март трябва да бъде национален празник. Аз намирам провокирането на този спор като нещо много скверно и неморално, да не говорим, че е и проявление на безкултурие, липса на историческа памет, невежество и ленив ум, който предпочита да говори, за да се хареса на определени кръгове, вместо да мисли и да търси истината. Още по-противна е русофобията, когато се облече в професорска тога, от която излизат наукообразни тези, претенции, имитация на знания, заклинателни призиви, не търпящи възражения и противене. Тези „професори“ си въобразяват, че намират лесно формата, за да покажат, че са прави. Ще дадат интервюта, ще се съберат на конференции, после ще потриват ръце в знак на самодоволство, че много знаят, че им вярват и че са достатъчно убедителни, за да стане на тяхното.
Трима измежду тези станали вече безброй професори от Велико Търново, специалисти по история (Милко Палангурски, Пламен Павлов, Петко Ст. Петков), заявяват, че е време да преразгледаме българската празнична система, за да я сложим в ред, да подредим празниците и им придадем ново значение и смисъл. Защо ли? Защото Трети март разделял хората и няма право да бъде националният празник на България. Вместо него да се приеме 24 май за такъв празник. Но преди това десет години да изкараме без национални празници, за да помислим в края на десетата кой ден ще изберем.
Кое поражда противоречия в Трети март и кое в него разделя обществото? Разбира се, необходимостта на този ден да се каже, че празнуваме Деня на българското освобождение от османско (турско) робство и че Русия е тази, която ни освободи. И да се положат венци и цветя, както и да има поклонения на паметниците на загиналите руски войници и офицери. Там ще трябва да се изрази българската благодарност на руските освободители. А за нашите професори това ще е непоносимо. Защото глупостта, наречена русофобия, е обявила, че Русия е наш враг и противник на Запада. Щом е така, тя не може да ни освобождава, а само да ни окупира, за да завземе проливите и да създаде върху нашата свещена земя Задунайска губерния. И нищо повече!
От там насетне професорите негодуват, че народът отдава почит на тези, които са искали да създадат Задунайска губерния и превземат проливите. Нищо, че народът е благодарен и помни друга история. Различна от професорската. Но защо това да е спор или как е установено, че тук именно е разделителната линия в обществото. И нима ако тук се води някакъв спор, той непременно трябва да се разрешава с отмяната на Трети март като национален празник? Не е ли по-добре професорите и русофобите да прочетат историята и да не лъжат другите, че я познават.
Този път русофобите-професори измислиха нещо, което очевидно им се струва хитро: организираха конференция, която нарекоха научна, събраха професори и доценти като тях русофоби и в един глас потвърдиха, че Трети март разделял обществото. И че трябвало да се огледа системата от празници в нейната пълнота и цялост и да се изправят слабостите и грешките в нея.
Ако обаче намеренията им бяха научни, за да се обсъди важен според тях проблем, изискващ участието на повече учени и специалисти, те щяха да си направят конференцията, а после навярно още една или две и спокойно, с аргументи, с научна амбиция щяха да се опитат да формулират същността на проблема и да покажат възможните му решения. Но не, те пишат отворени писма, свикват пресконференции, дават още интервюта, за да оспорят сегашния национален празник и да продължат да твърдят, че той ни разделял. Това ли е научната им съвест, морал, обективност. Впрочем, това е! Иначе защо ще правят подобна конференция с участието на хора, които нямат кой знае какъв авторитет и престиж, но пък потвърждават охотно мнението на тримата инициатори. А уж всичко като истинско, научно, професорско, обективно и със съзнанието, че трябва да се свърши работа за науката.
Имитирайки наука, тези професори задоволяват своята глупава и бездарна русофобия, а може и да изпълняват нечия политическа поръчка. По масовката, която събраха на конференция, личи, че това е напълно възможно.
Няма да коментирам идеята им 24 май да замени Трети март като национален празник, защото те не са я аргументирали. Само е маркирано, че този празник не разделял, а обединявал обществото. Но както и да се аргументира тезата им, трябва да се знае, че националният празник обикновено е денят, в който е създадена или възстановена държавата. А именно на Трети март е възстановена официално чрез Сан-Стефанския мирен договор българската национална държава. В този договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари / 3 март 1878 г., чл. 6 е записано: „България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция“.
Спирам до тук, защото както се казва, на празните глави празниците им пречат…
Източник: Поглед.инфо, 3 ноември 2022 г.
