Търсене в този блог

неделя, 13 ноември 2022 г.

Революцията, която се опитват да забравят – доц. Александър Сивилов

На 7 ноември, болшевиките свалят от власт Временното правителство в Русия. Днес всички, както на запад, така и в самата Русия, се опитват да забравят тези събития и последствията, които те водят след себе си. Причините за това са много, но една е най-важна, епохата, в която съществуват социалистическите държави, ни дава много поводи за размисъл и поставя въпроси, които стават все по-неудобни. Защо след като унищожихме социализма, не живеем драстично по-добре? Защо богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни? Защо световната икономика изпада в циклични дълбоки кризи? Къде отиде така желаният световен мир, нали всички живеем в света на капитализма и глобализацията и държавите не би трябвало да имат идейни противоречия, а, напротив, би трябвало да си сътрудничат? Защо не дойде краят на историята, който трябваше да ни донесе благоденствие, а проблемите стават все повече?

Заради подобни въпроси вече тридесет години активно се пренаписва историята и се създават новите митове, които имат за цел не да покажат безпристрастно как се е развивало обществото, а да стигматизират цялата система на Източния блок и да ни докажат, че там всичко е било само и единствено ужасно. Заради това самата болшевишка революция се оказва една от най-важните цели на създателите на съвременния новоговор.

Тя е определяна като кървав преврат, който напълно разрушава процъфтяващата преди това Руска империя. Ето защо днес повечето хора смятат, че болшевиките са свалили цар Николай II, нещо което е абсолютно невярно. Императорът сам се отказва от престола си след като през февруари 1917 г. в Петроград избухва друга либерална революция, оглавена от част от аристокрацията и партиите, които се намират в парламента и са в тесни връзки с тогавашните съюзници на страната Великобритания и Франция. Бляскавите описания на предреволюционна Русия са поредния раздухван и до днес мит. В началото на 1917 г., в големите градове и селата не достига храна, икономиката не работи, а армията едва се удържа на фронта срещу немците. Временното правителство, което е създадено първоначално от либерали и консерватори, не се опитва да реши най-важните проблеми на хората – гладът, липсата на собствена земя за селяните и обявяването на дългожадувания мир. Дори включването на социалдемократите и социалистите революционери в управлението не успяват да накарат руския елит да направи този завой. Те просто са обсебени от властта и продължават политиката в същата посока, в която я е водил и царят.

Тогава, чак през април, в страната се завръщат ръководителите на болшевишката партия и за няколко месеца до октомври тяхната партия от една незначителна групичка се превръща в сериозна и добре организирана сила. Ленин и Троцки агитират за предаване на властта в ръцете на съветите, като по този начин се опитват да отворят път за реално демократично представителство. Просто в Думата, която е руския парламент, участват основно партиите на статуквото от времето на империята, а всички важни опозиционни движени, подкрепяни от обществото са в стихийно възникналия съвет. Стремежът към продължаване на войната на всяка цена и рухването на икономиката почти напълно разрушават обществения договор и изтриват вярата в установените институции. Сблъсъците с офицерите и опита за преврат на ген. Корнилов през август довеждат до въоръжаването на болшевишките бойни отряди – Червената гвардия. В ужасяващата криза никой не иска да управлява. Тогава на преден план излизат болшевиките. Те успяват да направят преврат като свалят елита, който е докарал държавата до това положение. Самата революция е практически безкръвна. В Петроград всички важни държавни институции са завзети почти без съпротива. Опитите на временното правителство да изпрати войски срещу комунистите се провалят, защото повечето военни части доброволно минават на страната на болшевиките. Превратът прераства в революция, когато новото правителство и новосъздадения съвет започват да провеждат своята политика. С първите си два декрета те обявяват, че ще изведат Русия от войната и ще дадат на обикновените хора мир, а с втория раздават земя на всеки, който иска да я обработва.

Мантрите, че хората на Ленин са подчинили Русия с терор са пълна глупост. Това е абсолютно невъзможно, просто защото в този момент болшевиките не разполагат с подобна сила. Те утвърждават властта си, защото отговарят на желанията на обикновените руснаци. Напипват пулса на обществото и му дават това, което иска. Страната потъва в Гражданска война, защото елитът не иска да се откаже от всичко, което е имал. Дълго време в тази война комунистите ще са по-слабите, но постепенно все повече хора минават на тяхна страна, защото искрено вярват, че могат да построят един по-добър свят. Така започва един 70 годишен период от световната история, който донася много разочарования и кръв, диктатури и вътрешни преврати, но и много положителни неща за целия свят. Това са идеята за неотменното право на труд, безплатно здравеопазване и образование и възможността за реален равен старт за всеки, независимо дали е роден в бедно село или в някой мегаполис. Днес тази история, примери и идеи са изключително неудобни, защото отново живеем във времето, когато богатите стават все по-богати, а бедните по-бедни. През последните тридесет години цената за излизането от икономическите кризи винаги се плаща от обикновените хора. Наложените елити отказват да видят какво се случва с обществото и го занимават със своите проблеми и дневен ред. Когато ситуацията стане съвсем тежка, се търсят външни противници, а в държавите се провеждат чистки на всички неудобни с предлога, че служат на страшния противник. За съжаление, натрупваното напрежение рано или късно ще излезе навън. Единственият начин да избегнем нови революции е да накараме управляващите елити да се върнат на земята и да решават социалните проблеми, защото иначе историята ще ги изтрие, както преди 105 години в Русия.

 

Източник: предаването ''Политически НЕкоректно'' по БНР, 5 ноември 2022 г.