За пореден път пиша това заглавие. Защото е важно. Така мисля. Защото никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството. Властта е лицемерна. Властта ухажва, властта ласкае, властта съблазнява, властта развращава, властта лъже, властта убива. Който иска да бъде купен – ще бъде, и който се изкуши – ще бъде посрамен и опозорен. Който не – ще бъде преследван и разтерзан. Всякак.
И така – над 400 години, откак се е появил първият вестник.
Свободата струва скъпо
Има журналисти, които плащат ЗА свободата. Те залагат глава, име и чест за всяка своя дума и стоят с целия си живот зад всяко свое изречение. Нищо и никой не може да ги накара, да ги принуди, да ги изюди да пишат и говорят това, което не мислят. Те не пишат по заповед.
Те са крайно неприятни личности, те са страшно неудобни, те развалят спокойствието на властта и на нейните мамелюци, тартюфи, шпицкоманди, хвалители и наемници; взривяват уюта на умствения мързел, на лицемерието, лакейството, невежеството, демагогията, на обществената подлост, безнравственост и цинизъм. Те са пристрастни, защото имат позиция. И не мълчат („Да бях премълчал – бих се опозорил!“, казва Йосиф Хербст).
Те са неудобни, нетърпими, непоносими. За всякоя власт. Във всяко време. Тяхната битка е битка за свободата на словото и на съвестта; битка срещу безграничната свобода на цензурата. И срещу оная измамна свобода, която позволява на всеки разбогатял тип, подгизнал от власт и пари, покровителстван от режима (който и да е режим), да издава вестници – неграмотни, помийни, бездарни; да притежава медийни империи; да лъже и трови обществото; да клевети и мърси почтени личности; да възпява и брани с обнажена гръд обществено известни подлеци, откровени бандюги, мутри, муцуни и мафиоти всякакви.
За тях журналистиката не е приятно и престижно пребиваване в покоите на властта, не е стока, не е машина за печатане на пари, не е момче за мръсни поръчки, не е ничий наемник, нито партийна слугиня, нито политическа метреса, нито куртизанка, нито проститутка, нито „мадам“, превърнала журналистиката в публичен дом.
За тях истината няма заместител. Няма полуистина, нито „постистина“, което е другото име на лъжата. Те притежават един специален талант, неразбираем за властта и нейния медиен силаж – талантът да бъдеш свободен, да бъдеш гражданин. Колко неприлично, нали! Колко скандално! Как може! Какво си позволява!
Малцина притежават този талант. И те стават обект на злост, омраза, репресии, гонения и насилие. Овластената посредственост може да ги изхвърли на улицата като непотребна вещ, като мръсно куче; може да им срутва живота – ако не всяка година, поне през две, а те всеки път да започват отначало; може да ги принуди да карат такси, да мият стълбите, да живеят за жълти стотинки, да оцеляват благодарение на приятелите си; може да ги влачи по разпити, килии и следствия; може да ги пребие посред бял ден, а те да се свестят в собствената си рубинена кръв върху калдъръма; може да ги потроши с метални пръти; може да лисне киселина в очите им; може да ги катастрофира, да ги взриви, да ги самоубие… Всичко може овластената посредственост, едно не може – да ги пречупи, да ги уплаши, да ги накара да млъкнат. Те плащат тази цена, без да се замислят, без да се жалват, без да се фукат.
Преследвачите на Свободното Слово на Свободния Човек никога няма да проумеят, че нямат власт над таланта да бъдеш свободен. Защото няма власт над оная глава, която не иска власт.
Свободата струва скъпо
Има и други, които се самооблъщават, че са журналисти. Правят се на журналисти. Те плащат СЪС свободата. Превръщат я в разменна монета – за благоволението властта да ги щипка по гушките, да ги допуска в своето ложе, а те, още сънени и чорлави, да спишат гръмовно текстче в защита на свободното слово. Истината е, че обикновено пребивават в слугинската стая, както се полага на всички тези апологети, клакьори, лакеи, кокотки, кокетки, салфетки, флигорни, добермани, питбули, държанки, мажоретки, метрески, мутрески, мадам до мадам, челобитници, блудници, мазнюги, сутеньори на лъжата, автори на мръснишки публични доноси и прочее мракобеси…
Днес пишат и говорят обратното на това, което са писали и говорили вчера, за да пишат и говорят утре обратното на това, което пишат и говорят днес. Тяхното оръжие е неистината, полуистината, интрижката, инсинуацийката, манипулацийката, откровената лъжа и кристално чистата клевета. И скандалът! Ах, скандалът!
Имат си принципи: Ако няма скандал – измисли го! Ако няма интрига – пусни я като змия! Прояви творческо въображение! На всеки три дни – скандал! И след него – нов, още по-пищен, още по-вкусен, още по-сочен! Обществото обича да живее от скандал в скандал, от сеир в сеир! Туй му дай на простолюдието и ще бъдеш звезда, титан, гигант и прочее! Но никога – никога! – не оставяй на обществото и най-минималната възможност да проумее какво му се случва!
Те знаят: клеветата побеждава светкавично и мълниеносно. Колкото е по-очевидна една истина, толкова по-малко хора ѝ вярват. Колкото е по-грандиозна една лъжа, колкото е по-гнусна и отвратителна една клевета, толкова по-безусловно я прегръщат. Техният трофей е поруганото име на честния човек.
Те нямат талант. Те имат инстинкт. Инстинкт на убиец. Според „законите“ на Роджър Ейлз, шефа на „Фокс нюз“ (вж. „Ново време“, брой 5-6/2020!).
И ако някой има наглостта да им каже, че са бездарни, интриганти и клеветници, тутакси го обявяват за чудовище, подлец, плужек, свиня, гад, гей, национален предател, престъпник, грозен тиранин, душител и убиец на съвестта, побеснял цензор, що гази и мачка с полицейски ботуш свободното слово!
И тази смрад, тази непорината воня трови и развращава! Тези типове са звезди, корифеи, авторитети, изстъпени връз общественото гюбре! И се радват на почести и слава. Вярно, почестите са лицемерни, а славата – срамна. Ама к`во от т`ва!
Така ли е? Така е.
Понякога ми става мъчно за тях. Понякога… Сред тях има читави, свестни хора, принудени от обстоятелствата да бъдат там, където не искат, и да пишат това, което не мислят. За да оцелеят. Някак.
Свободата струва скъпо…
Източник: списание „Ново време“, брой 7-8, юли-август 2020 г.
