Българската комунистическа партия и цялата наша общественост с благоговейна почит и уважение говорят за бележития партиен деятел Станке Димитров (Марек), близък съратник на Димитър Благоев, на Георги Димитров и Васил Коларов.
Роден е на 18. II. 1889 г. в гр. Дупница в семейство на буден занаятчия-обущар. Още като юноша той влиза в редовете на БРСДП. Цели четири десетилетия работи всеотдайно за победата на великото комунистическо дело.
Възторженият млад социалист учителства през 1909 г. в с. Тополница, Дупнишко, а по-късно в с. Люти брод, Врачанско, където денем учи децата на „четмо и писмо", а вечерно време — бедните селяни на социализъм и на борба. В началото на 1912 г. с помощта на своите братя жадният за знания младеж заминава за Швейцария да следва право.
През време на Първата империалистическа война Станке Димитров дейно разпространява сред измъчените войнишки маси идеите на социализма, работи с всички сили за разложението на царската армия. Той взема активно участие във Войнишкото въстание от 1918 г., за което е преследван и съден.
По време на следвоенния революционен кипеж безстрашният Станке Димитров израства като един от най-видните ръководители на трудещите се в Дупнишко, Радомирско и Кюстендилско. През 1919 г. ръководи в Дупница четирихилядна демонстрация. Става сблъскване с войската. Станке е осъден за „подстрекателство" на 12 години и половина строг тъмничен затвор, обаче скоро попада под закона за амнистията.
През 1919 г. той бива избран за организационен секретар на окръжния комитет на БКП, а на следващата година — за член на Висшия партиен съвет. През 1921—1923 г. като инструктор на Военната комисия при ЦК Станке Димитров неуморно кръстосва всички краища на страната, за да организира военната дейност на партията. След поражението на Септемврийското въстание тай става организационен секретар на Централния комитет, какъвто е до емигрирането си в СССР в началото на 1925 г. Станке Димитров страстно воюва за утвърждаването на септемврийската линия на партията, води безкомпромисна борба срещу отстъпничеството и ренегатството, сплотява оцелелите кадри на партията, организира Витошката партийна конференция през май 1924 г. Той е един от главните инициатори и организатори на „Партията на труда"(БРП), която имаше за цел, като използва някои легални възможности, да сплотява трудещите се около БКП.
В Съветския съюз Станке Димитров развива широка политическа и организаторска дейност като ръководител на българския сектор в „Университет Запада"(КУНМАЗ), през който минават голям брой наши партийни, и комсомолски дейци.
Неоценима е заслугата на Станке Димитров за преодоляването на сектантството, загнездило се в редовете на БКП. Въпреки двете си смъртни присъди през втората половина на 1935 г. той с готовност приема предложението на Задграничното бюро и лично на Георги Димитров да замине за България, за да помогне на партията да изпълни решенията на Седмия конгрес на Коминтерна. Станке Димитров взема най-живо участие в подготовката и в провеждането на Шестия пленум на ЦК през 1936 г., който въз основа на документите на Седмия конгрес на Коминтерна изработва новия курс на партията.
В установяването на новия курс на партията Станке Димитров проявява голяма настойчивост, упоритост и принципиалност. Макар и нелегален, той участва във всички прояви на Централния комитет, ръководи по-отблизо софийската организация, пише статии за „Работнически вестник", брошури, прилага нови форми на масова работа, с неизчерпаема енергия сплотява старите и младите кадри около генералната линия на партията.
Настава зловещият 22 юни 1941 г. Станке Димитров става ръководител на радиостанция „Народен глас". Цели 3 години той бойко зове българския народ на безпощадна борба с хитлеристкия поробител и с фашистката клика на цар Борис. Със своята остроумна реч, с широките си политически познания и с находчивостта си той на момента разобличава всяка клевета и лъжа на фашистката пропаганда, зове на борба.
Смел и решителен воин, ловък конспиратор, разсъдлив и трезв политик, човек с гъвкав ум и желязна логика, с огромна ерудиция и голяма обща култура, честен и прям, воин с голямо и благородно сърце, оратор от най-висока класа, борец за великото дело на комунизма — такъв го познават трудещите се у нас и в Съветския съюз.
Животът и делото на Станке Димитров в миналото беше пример на борците против фашизма и капитализма, а днес е непресъхващ извор за възпитание на подрастващите поколения.
Автор: Стоян Стоименов
Източник: Годишник на Музея на революционното движение в България, София, 1967 г.
