Преди сделката с болшевиките селата и градовете ни се тровят от некалайдисани съдове, няма калай и се използва олово.
Днешната ни тема е необичайно неловка не само за десни, но и за леви политици. Имам усещането, че може би и заради това само няколко историци са надниквали досега в документите й.
На 5 януари 1940 г. България сключва крайно изгоден договор и икономическо споразумение... със Съветска Русия, със "сатаната", както я нарича Светият синод на БПЦ, а това означава, че и с тъй омразния им болшевишки ръководител Сталин. Цар Борис Трети "благославя" подписването на документите, които се съставят и от негово име. (Напомням само, че България вече е с единия крак в "колата без спирачки" - нацистка Германия). Договорът и споразумението към него се подписват в Москва от министъра на финансите Добри Божилов (1884-1945), който от 14 септeмври 1943 г. до 1 юни 1944 г. е министър-председател, и от министъра на външната търговия на Съветския съюз Анастас Микоян (1895-1978). Благодарение на тях българското правителство вдига на крака разклатилата се икономика на страната, печели стотици милиони, а може би и милиарди, левове. С помощта на болшевизма! Само един пример - съветският суров памук пристига у нас през Черно море за 24 часа на цена 39 лева кг, а вносът от Америка и Индия е между 83 и 97 лева кг и доставката му се точи с месеци, ако въобще пристигне.
Коренно различни са икономическите ни сделки с нацистка Германия и Съветска Русия по онова време. Не е било нужно дори да се агитира с какъвто и да е друг аргумент на чия страна да застане България в световния вече конфликт. Уви, България отказва да подпише договора "Соболев" за взаимна помощ със СССР и на 1 март 1941 г. влиза в Тристранния пакт! Първите ни мъже обръщат "палачинката", прекъсват икономическите отношения с Москва, а политическите "увисват на косъм". При положение, че и в онова сложно и драматично време само те са били спасителни не само за нашата икономика, но и за българския народ, за териториалната ни цялост. И започва второто ограбване на България от "синеоките рицари", които, след като Червената армия ги изритва, отново се довличат с ненаситния си търбух у нас след 1989 г. (Вижте публикацията ни "Третият Райх е ограбил България с десетки милиарди" - https://duma.bg/tretiyat-rayh-e-ograbil-balgariya-s-desetki-miliardi-n123063?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3352)
Ако някога невероятното се случи и днешна Германия започне да ни връща борчовете - и тези отпреди Втората световна война, които са безспорни, то по всяка вероятност сумата с лихвите ще е не в десетки, а в стотици милиарди.
"Военновременната икономика на България (1939-1944)", ст.н.с. Давид Коен, Университетско изд. "Св. Кл. Охридски", 2002 г.
Из пета глава "Външна търговия"
... Качествено различни са и договорите, които България сключва със СССР, в сравнение с договорите, подписани с Германия. На 5 януари 1940 г в Москва са подписани Договор за търговия и мореплаване и Съглашение за стокооборота и плащанията.
С първия договор се установява режим на най-облагодетелствана държава... Важна придобивка за България е чл. 16, според който тя може да използва свободен транзит през Снятин за Германия, прибалтийските и скандинавските държави и обратно. Допълнително по молба на България СССР разрешава тя да използва транссибирската жп линия за транзитна търговия с Япония и САЩ. Съветският съюз придобива правото на транзит през България за трети страни. Транзитът се извършва без облагане с такси и при най-ниски превозни тарифи. Двете страни се съгласяват да приемат поръчки в корабостроителниците си за строеж на кораби за другата страна, както и да получават проби от изходни материали (семена, калеми, коренища и клубени за селекция и селекционизирани видове) с цел да бъдат въведени в земеделието на двете страни.
С чл. 19 и едно приложение към договора се урежда правното положение на търговското представителство на СССР в България... Според чл. 8 от съглашението и приложените контингентни списъци се договаря България да изнесе за СССР стоки за 460 мил. лв. и да внесе оттам стоки за същата сума. По-значителните пера на българския износ са тютюн, живи свине и свинско месо, както и услуги за 102 мил. лв. по преработката на съветски памук в прежда, а по-големи пера на вноса - нефтени продукти, химикали и горива, черни метали, целулоза, дървесина и суров памук... Преимуществата на подписаните договори са признати от министъра на финансите Д. Божилов (виж речта му в парламента по-долу, която публикуваме със съкращения - Хр.Г.) ... Но заради нежеланието на българската страна и откритото й ориентиране към Германия не се стига до съглашение за нови контингенти, поради което търговските ни отношения се замразяват чак до 9 септември 1944 г.
XXV Обикновено Народно събрание, първа редовна сесия
Из Стенографски дневник на 6 заседание на Народното събрание, сряда 6 март 1940 г.
Председателствуващ Никола Захариев: Има думата г-н министърът на финансите.
Министър Добри Божилов: (от трибуната) Уважаеми г-да народни представители!... Длъжен съм... да дам осветление по всичко казано тук, защото повечето от наредбите-закони са от ресора на финансовото министерство, и по-специално по спогодбата със Съветска Русия, тъй като имах честта да бъда председател на делегацията във воденето на преговорите за сключването й...
Аз съм длъжен да ви кажа с няколко думи..., че абсолютно никакви политически подкладки няма, че нито дума за политика не е ставало при воденето на тия преговори с Русия. (ръкопляскания)
Тези господа, които искаха тая спогодба да бъде одобрена от Народното събрание, за да влезе в сила, знаят ли при какво положение се намирахме, преди да отидем на преговори със Съветска Русия? Знаете ли, г-да, какво значи в тоя момент да получим за 560 000 000 л[ева] сурови материали - петрол, син камък, целулоза, метали и др. - и то при едни най-износни цени, когато доставката на тези материали от другаде щеше да ни струва 800 000 000 л[ева]? Разликата щеше да бъде една загуба за стопанството, за фиска и за нещастната Дирекция за храноизнос. Ние трябваше да продадем по 2.20 л[ева] килограм жито, което ни струва по 4 л[ева], за да дадем предплата златни девизи (платежни средства в чужда валута - Хр.Г.) и да чакаме, както имахме случаите с калая и каучука, два месеца, и пак да не знаем кога ще дойдат. Поради морската война предплатени стоки, стигнали до някъде, стоварват се, държат се там и никой не знае защо - нещо се оправя, нещо не се оправя, нищо не може да се разбере. Когато бяхме стигнали дотам по селата и по градовете хората да се тровят от некалайдисани съдове, защото няма и най-малко количество калай, ами се употребява за калайдисване олово; когато с месеци чакаме да дойдат сурови материали, предплатени със златни девизи, дадени от немотия, дадени със сички жертви, само да си ги доставим и не можем да ги имаме, не можехме да пренебрегнем един търговски път, който трае 24 часа - от Одеса до Варна или до Бургас - един път, който е сто пъти по-евтин, един път, който е най-сигурен, защото там няма блокада, там не се потопяват по няколко парахода дневно; не можехме да чакаме да се свика Народното събрание, за да одобри тази конвенция, та тогава да влезе в сила. Не, г-да! Аз съм сигурен, че вие щяхте да ни осъдите и то най-жестоко, ако не се бяхме действително заловили с една такава сизифовска работа, ако гледахме отстрани как страда нашето стопанство, ако не направехме усилия да му помогнем, още повече, когато туй, което търсим, е пред нас. И какво лошо стана? Големите страни са на първо място в търговията със Съветска Русия. Нашите съседи: румъни, гърци, и турци имат отпреди десетки години търговски договори със Съветска Русия. Каква ерес се създаде, че да се хвърля като упрек на правителството това, че не е чакало да се свика Народното събрание, за да одобри то тази спогодба? Ние настоявахме да се тури срокът 5 февруарий за ратифицирането на тая конвенция. Имам куража да заявя, че ние настоявахме за този срок, защото в интереса на България беше да има час по-скоро един сигурен търговски път и нетраещ с месеци. За 24 часа ние сега можем да имаме тези сурови материали, от които страната чувства нужда и които чакаме при поръчки от други страни, при предплатени златни девизи, с месеци, обаче не идват. При това ще си ги имаме в левове. Срещу износ на тютюн, срещу износ на месо, на розово масло и на други артикули, които имаме, ние ще получим за 560 000 000 л[ева] сурови материали, които иначе щяха да ни костват най-малко 800 000 000 л[ева]. И пак е съмнително дали можехме да ги имаме. За пример ще ви кажа, че синият камък, който взехме от Съветска Русия, ще струва 18 л[ева] килограма, а синият камък, който се контрактува от други страни срещу жито, ще ни излезе към 25 л[ева] килограмът. Добре ли сме направили, като сме сключили тая спогодба със Съветска Русия. Оставям на вас... да прецените.
Най-големият разход в девизния ни баланс е вносът на памук, защото нашето земеделско население се ориентира към памучните артикули... При това положение можете ли да си представите какъв проблем беше за нас набавянето на суров памук за нуждите на нашата страна? Слава Богу, 5-6 милиона килограма памук, половината от нужното ни количество, вече нашето производство го дава. Останалата половина... идва от Америка и Индия по 87 л[ева] килограма. Спекулират най-лошо, забавят го твърде много. Ние успяхме при преговорите със Съветска Русия за доставката на сурови материали... да постигнем и една друга спогодба, твърде износна за нашето стопанство. Памучно-предачната индустрия на Съветска Русия не може да приготви нужното й количество прежди и тя току-що щеше да сключи с Турция договор за изпридането на известно количество памук на прежда, обаче съдбата ни прати в този момент, за да сключим ние договор за същото. Съветска Русия ще ни даде 12 000 000 кгр. памук да го изпредем и върнем във формата на прежда. С това ще дадем сигурна работа на 40-50 хиляди работнически семейства за 5 години, ще ни се плати в натура ишлемето, възнаграждение за работата, което е около 160-180 милиона лева. Към нашите 6 000 000 кгр. памук като добавим и 6 000 000 кгр., които ще се добият от изпридането на тези 12 000 000 кгр. памук, като добавим и други 2 000 000 кгр., които ни даде Русия, независимо от тая сделка за изпридането, ще можем да задоволим нуждите на нашето стопанство от суров памук, и то на цена 39 л[ева]... вместо на цена 83/97 л[ева], колкото идва от Индия с военния риск, със забавянето и с не зная какво и що. Подчертавам, че няма никакви политически условия, че нито една дума за политика не е ставало при преговорите...
Председателствуващ Никола Захариев: Които г-да народни представители приемат предложението за одобрението на наредбите-закони, решенията и постановленията, издадени въз основа на чл. 47 от Конституцията за време от 25 октомврий 1939 г. до 23 февруарий 1940 г., моля да вдигнат ръка.
Мнозинство.
Народно събрание. "Стенограми от пленарни заседания на Народното събрание", 25 Обикновено Народно събрание, 1940 г.
Из Договора за търговия и мореплаване между Съюза на Съветските Социалистически Републики и България
Москва, 5 януари 1940 г.
Съюзът на Съветските Социалистически Републики, от една страна, и България, от друга страна, въодушевени от желанието да укрепят дружеските отношения и да съдействат за развитието на икономическите отношения между двете страни и техните народи, решиха да сключат настоящия Договор за търговия и мореплаване и назначиха за тази цел свои Упълномощени –
Президиум на Върховния Съвет на Съюза на Съветските Социалистически Републики:
Анастас Иванович Микоян, Народен Комисар по Външната търговия на Съюза на ССР;
Негово Величество Борис III, Цар на българите:
Господин Добри Божилов, Министър на Финансите на България,
които след размяна на своите пълномощия, намирайки, че са в необходимата форма и в надлежащ ред, се съгласиха на следните разпоредби.[...]
Раздел VI
Гражданите и юридическите лица на всяка от Договарящите се Страни, а също Търговското Представителство на Съюза на ССР в България (ст. XIX) ще имат право, при същите условия и заплащане като гражданите и юридическите лица на най-облагодетелствана нация, да ползват морските канали, шлюзове, шлепове, мостове и подвижни мостове, устройства, места за товарене и разтоварване, сигнали и огньове, служещи за обозначаване на годни за кораби води, лоцмански услуги, подемни кранове, складове и помещения, пристанища, кейове и ремонтни работилници, доколкото тези места, устройства, инсталации и предприятия са предназначени за общо ползване.[...]
Раздел XVI
Съюзът на Съветските Социалистически Републики предоставя свободен транзит през територията на Съюза на ССР за товари, пътуващи от България по железопътните пътища за разтоварване в Германия, в Балтийските и Скандинавските държави и обратно.
България предоставя на Съюза на Съветските Социалистически Републики свободен транзит по железопътните пътища на България за товари, пътуващи през територията на България от Съюза на ССР към трети страни или от трети страни към Съюза на ССР.
Товари, пътуващи транзит от територията на една от Договарящите се Страни през територията на другата, ще се освобождават на територията на последната от всякакви транзитни плащания, независимо от това дали те се превозват чрез пряк транзит или по време на транзита се разтоварват, складират и отново се товарят.[...]
Раздел XXIV
Всяка от Договарящите се Страни се задължава да прилага по отношение на влизането, излизането и превозването на семена от растения и части от растения, както и по отношение на животни и продукти на животновъдството, всички отстъпки и преимущества, които са предоставени или ще бъдат предоставени на най-облагодетелствана нация.[...]
Раздел XXVIII
Настоящият Договор се сключва за срок от три години. Той ще встъпи в сила в деня на размяната на актовете за ратификация. Размяната на актовете за ратификация ще стане във възможно най-кратък срок в град София*. Двете Договарящи се Страни обаче са съгласни да въведат в действие Договора временно не по-късно от месец след подписването му, при това, ако размяната на актовете за ратификация не последва по-рано, то предвиденият по-горе тригодишен срок ще се изчислява от деня на временното въвеждане на Договора в действие.[...]
В случай, че не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действие на Договора той не бъде денонсиран, той остава в сила до тогава, докато една от Договарящите се Страни не го денонсира с тримесечно предизвестие.
Удостоверявайки това, споменатите по-горе Упълномощени подписаха настоящия Договор и сложиха върху него своите печати.
Подписано в Москва в два екземпляра, всеки на руски и на български език, при това двата текста имат еднаква сила.
5 януари 1940 година А. Микоян, Д. Божилов
* Ратифициран от Президиума на Върховния Съвет на СССР на 3 февруари 1940 г. Размяната на ратификационните грамоти е извършена в гр. София на 13 февруари 1940 г.
Превод от руски Велиана ХРИСТОВА
"Сборник торговых договоров, конвенций и соглашений СССР, заключенных с иностранными государствами до 1-го января 1941 г.", под ред. Мишустин Д.Д., с.475-480, Москва, изд. Межд. кн., 1941
Източник: вестник ДУМА, 11.02.2021 г.
