"Вампири, таласъми танцуват по налъми..." - такава песничка пеехме като деца, когато хал хабер нямахме, че съществува Хелоуин. Сега вече не ми е до песен. Въпросното чуждоземно изстъпление превзе изцяло нашите деца и младежи. И то кога - в нощта срещу Деня на будителите! Бас държа, че децата, увити в чаршафи и зловещи маски с грозни зъби, нямат никаква представа, че става дума за езически ритуал на келтите, превърнат от католиците в празник на Вси светии. Че кой малчуган не иска да има маскарад, веселие, забава?
И мен ме посетиха две момиченца, вирнали тиквени рога: "Пакост или бонбонче?" Гонят злото и ще ми спретнат зулум, ако не им дам сладичко. И родителите им знаели, че обикалят от врата на врата - ряпа да яде оня КОВИД! Вбесих се първо на родителите, щото те са виновните обществото ни зорлем да мре от пандемията. Но да чухте някой политик или лекар да предупреждава дори не за това, че зловещата нощ няма общо с българските традиции, но поне за опасността да се струпват деца по улици и входове. И че маскарлъкът в този момент е безобразие. Утре ще протестират срещу локдауна.
Исках да дам на момиченцата книжка за св. Иван Рилски вместо бонбонче, не я взеха...
В Благовград пък в нощта на 31 октомври кукери излязоха по улиците да протестират срещу западния Хелоуин и да си искат българската "Сурва". Та младите да изпъдят чуждото влияние от душите си. А в същото време, в същия град, в Американския университет (нищо чудно!) преподаватели събраха деца да си правят страховити костюми срещу караконджули, върколаци, вещици и зомбита! Вижте латинските надписи по улиците ни, нищо че има закон, който никой кмет не спазва, пък идете в Гърция или в Турция да потърсите някъде латиница или да чуете по националното радио там английски "парчета"... Маскираните кукери не могат да спрат инвазията, но поне показаха, че още има хора, защитаващи българщината.
Много лесно превзеха България демоните на чуждопоклонничеството. Но още през 1886 г. Тодор Икономов написа: "Ний поставяме начело на работите не тези, които ще бъдат най-полезни за мястото, а най-много тези, които най-много боравят със чуждите теории. Тая е причината, гдето начело на управлението и на другите публични работи у нас често са седели хора, които говорят с книгите и чуждите теории, а от мястото и от местните истински нужди нямат ни най-малко понятие".
Дали несполуките ни днес не се дължат и на същата тази практика? И какво ни чака в бъдеще с поколение, което вместо Иван Рилски тачи зъбатите вещици? Впрочем, един автор в интернет написа: "Бъдещето ни изглежда така: грозна маска, тежка неграмотност и найлоново пликче с бонбони".
Велиана Христова, 2 ноември 2021 г.
