Русофилството е особена народностна нагласа и да се сравнява то с друго „филство“ е неразбираемо и неадекватно.
Русофилството е разбиране за общ цивилизационен път. Това е благодарност за етническо и национално оцеляване. Това е убеденост в обща историческа съдба. Има ли друг народ, на който казваме „братя“? Има ли друга страна, на която казваме „сестра“?
Русофилството не е обич към конкретни държавни институции, нито тяхна идентификация с конкретни интереси. Русофилството е фундаментално усещане за близост на друг народ. Русофилството е преживяване на свобода, на съхранена идентичност.
Смисълът на русофилството не е служене, обслужване или подчинение. Смисълът на русофилството е подкрепа, утвърждаване, а в политически план борба за съхраняване на цивилизационно единство и перспективи, без които за нас, русофилите, България ще бъде ощетена и без верен компас.
За нас патриотизмът не само, че не противоречи на русофилството. Русофилството е съществена част от нашия патриотизъм. Нашето разбиране за добруване на България е свързано с българската идентичност, със съхраняване на българската история, с православието, с кирилицата, със славянството, с Русия.
Ако преценяваме русофилството от гледната точка на конкретно поведение, кога русофилството не е било патриотизъм в действие? Когато опълченците на Шипка са били русофили, били ли са патриоти? Когато България се включва в борбата с фашизма, русофилите били ли са патриоти? Когато днес сме за „Мирно небе“ и против геополитическата конфронтация, когато сме русофили не сме ли патриоти?
Ето затова ние обичаме Русия – защото безкрайно обичаме България, защото без руския народ българският не може да оцелее в турболенциите на съвременния разкъсван от противоречия свят. Русия е силата от която се нуждае славяно-българщината.
Ще го кажем дори по-категорично – днешният патриотизъм не е възможен без русофилство.
Николай Малинов, 30 октомври 2021 г.
