Антивоенен фестивал на мира и солидарността в Германия –22 и 23 май 1983 г.
През 1983 г. младежки танцов състав от Кюстендил бе поканен и взе участие в голяма антивоенна акция на западногерманската младеж в Дортмунт срещу разполагането на ракетите „Пършинг” и „Круз” в Европа.
Няма да ви занимавам с процеса по подготовката, отнел значително време и усилия. В крайна сметка, резултатът бе впечатляващ. Нашият състав се представи повече от достойно. В предварителната културна програма бяхме включени на една сцена в зала 5, наред със състави от Гърция и Турция, които по разни причини не пристигнаха. Това изправи организаторите пред проблем и те помолиха да изпълним цялата си програма, а не само да се ограничим в отреденото ни време. Естествено, всички наши момичета и момчета се съгласиха, обраха овациите на публиката и получихме благодарности от домакините. В знак на признателност за великолепното представяне, без да е предвидено, те ни поканиха и взехме участие в заключителната проява на фестивала в голямата зала на комплекса „Вестфаленхале" пред хиляди участници, които отново зарадвахме с жизнерадостните си танци.
По този начин съставът, като представител на нашата страна, достойно участва в тази акция на солидарност с младежи от различни страни в борбата за мир и разоръжаване, срещу настаняването на американските ядрени ракети в Европа.
Спомен на Николай Ковачев
Предлагам снимки от участието на нашия танцов състав в зала V. За съжаление, снимките от участието ни в голямата зала и пред българския щанд след толкова години са загубени.
Нашият пристан по време на фестивала
Добра представа за проявата дава следната дописка във вестник „Народна младеж”, 1983 г.
Мирът е наше кръвно дело – Александър Хранов
В Дортмунд се състои IV фестивал на западногерманската младеж, обединена под лозунга „Срещу десните сили, работа вместо ракети”
Те идваха от различни краища на Федералната република, с автобуси и влакове, леки коли и... пеша, младежи и девойки, работници и студенти, служещи и безработни. Дортмунд, този град в центъра на областта Рур, през тези дни беше станал „столица на младежта", тук се провеждаше организираният от Съюза на социалистическата германска работническа младеж (СГРМ) и Марксическия студентски съюз „Спартак" фестивал на младежта.
В района на комплекса „Вестфаленхале" цареше трудов ентусиазъм. На зелените площи, въпреки непреставащия дъжд, като пъстроцветни букети изникваха палатки и дървени подиуми, навеси й щандове — всички използваха с небивал ентусиазъм броените часове до започването на празника. Да, именно този неизчерпаем ентусиазъм кипеше навсякъде по огромното пространство и погледнато от близката телевизионна кула, всичко изглеждаше като разбунен пчелен кошер — младото поколение на Западна Германия се готвеше за най-голямата си проява през последната година. Късно през нощта всичко беше готово, фестивалът можеше да за почне...
„НОЩТА НА МИРА” беше едно от централните събития на фестивала. Съвсем логично, защото борбата за мир в разоръжаване, срещу настаняването на американските ядрени ракети е тема номер едно не само на този фестивал, но и на всички акции на западногерманската младеж в годината на тяхното разполагане.
Огромната зала, която на спортни мероприятия събира 25 000 души, този път като че ли щеше да се пръсне. И както шеговито сподели един от организаторите, тази вечер тя се превърна в огромен балон, който побра около 40 000 младежи. Много от тези, които не можаха да влязат, седяха на входовете и във фоайетата, откъдето взимаха не по-малко дейно участие. Когато известната група за политически песни от Германската демократична република. „Октобер клуб" започна своето изпълнение, цялата младежка „аудитория" запя в един глас с тях. „Ние сме вече много — но на мира са нужни още повече" — тази песен като че ли изразяваше настроението на всички в залата. Един подир друг на сцената излизаха известни изпълнители на политически песни от страната и чужбина. Ханес Вадер запя за героичната борба на патриотите в Салвадор, пя Фазия Янсен, която е в редиците на движението за мир от неговото зараждане и чиито песни огласят протестните маршове по села и градове, Йозеф Дегенхард и Дитер Зюверкрюп в своите изпълнения изразиха протеста на младото поколение на Федералната република и обвиниха гневно официален Вашингтон и Бон, които се опитват да превърнат Западна Европа в атомен погреб.
На поляната между залите беше израснала н символична „улица мира”. Тук младежите провеждаха своите дискусия на най-актуалната тема на съвременния свят, рисуваха плакати, провеждаха срещи с чуждестранните делегати.
„РАБОТА ВМЕСТО РАКЕТИ”, „Дайте ни работа”, под тези лозунги се състоя дискусия на тема „Масовата безработица — такова ли е бъдещето на труда?" Както е известно, от официално регистрираните два и половина милиона безработни във Федералната република голяма част са млади хора. Основна задача на Съюза на социалистическата германска работническа младеж (СГРМ) е да сочи пътя на борбата срещу социалната несправедливост, за солидарност на младежите с безработните си другари. Край една от палатките на инициативните комитети на безработните младежи разговарях с Карл от Дюселдорф, 25-годишен работник, женен с две деца, който от две години е без работа. „Вместо да хвърлят милиони за превъоръжаване, нека бонските политици да помислят за нас — безработните. С тези средства могат да бъдат осигурени така необходимите работни места.”
ПРАЗНИКЪТ НА СОЛИДАРНОСТТА освен четвърт милион участници от страната беше събрал и 94 делегации от 64 страни от всички континенти на земното кълбо. На фестивала взеха участие такива известни имена като Ромеш Чандра — президент на Световния съвет на мира, Фатхи Арафат — председател на Палестинския Червен полумесец, команданте Илиана — ръководителка на женската бригада „Силвиа" в Салвадор, Нино Пасти — бивш генерал от НАТО. Те можеха да се видят навсякъде през двата дни — на беседа в палатката на студентите, край щандовете с политическа литература, в работата на „Трибунала срещу империализма."
АНТИАТОМНИЯТ БИВАК беше организиран от около 50 войници от бундесвера, представители на движението срещу атомното въоръжаване в армията. Твърде често край палатките на „бивака" се чуваше възглас: „Каква е паролата?" и винаги мощният отговор на войниците, беше: „Разоръжаване!". Въпреки че рискуваха дългосрочен карцер и военен съд, тези младежи бяха дошли от различни военни подразделения, за да издигнат и своя глас срещу ядрената авантюра на НАТО. Ханс, сапьор от Бремен, разказа: „По-добре да пеем марша на мира, отколкото да служим на войнолюбците. Ние сме мнозина, но трябва да станем още повече, за да предотвратим плановете Западна Европа да стане ядрен полигон на САЩ. Паролата е „И твойто подразделение — безядрена зона."
Фестивалът на младежта на Федерална Германия в Дортмунд беше нагледно доказателство за мощта на младежкото движение в страната. Вяра и оптимизъм вдъхват думите на Вернер Щюрман, председател на Съюза на социалистическата германска работническа младеж, казани на заключителното тържество. „Да осуетим превръщането на Европа в барутен погреб - това е най-важната задача пред младежта на континента. Предстоят нови тежки, драматични стълкновения между силите на мира и войната. Но ние ще се борим докрай в защита на живота, в защита на бъдещето..
Ето снимки на малка част от специалното списание за фестивала
