В историята на българската литература от Освобождението насам има две колосални духовни фигури, които Провидението е натоварило с изключително важна историческа мисия – Иван Вазов и Димитър Талев
Национално честване на 120 години от рождението му
Издателство „Захарий Стоянов” публикува най-пълните събрани съчинения на класика в 15 тома
Навършиха се 120 години от рождението на Димитър Талев. И след толкова години все повече се убеждаваме, че той не е просто разказвач, романист, публицист и драматург, а и дълбок и проникновен мислител. Творчеството му посветено на Македония и националноосвободителните борби на народа ни е завършена философия на историята. Героите му са живи и истински, словото му — изящно и покоряващо, повествованието – увлекателно, родолюбието – неповторимо. Всичко е като у действително велик писател. Това величие ще почувстваме на тържественото честване на годишнината, което организират БАН, Столичната община, Съюзът на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов“. То ще е под патронажа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и ще се състои на 4 октомври т.г. (четвъртък) от 18 часа в големия салон на БАН.
До величието на Димитър Талев ще се докосне и всеки читател чрез съчиненията му в петнайсет тома, които издаде „Захарий Стоянов“ и които ще бъдат представени на 4 октомври в БАН. За първи път в това истинско книжовно съкровище творчеството на Димитър Талев е обхванато най-цялостно. Съчиненията са под общата редакция на Иван Гранитски и Панко Анчев. Те включват: „Железният светилник“ (том 1), „Преспанските камбани“ (том 2), „Илинден“ (том 3), „Гласовете ви чувам“ (том 4), „Усилни години“ и „На завой“ са в том 5; трите книги на „Самуил, цар български“ са в 6, 7 и 8 том; „Гоце Делчев“- биография, „Град Прилеп – борби за род и свобода“, „Под мрачно небе“- драма, и „Илинденци“ — роман за юноши, са в том 9; том 10 съдържа „Хилендарският монах“, „Кипровец въстана“ и „Братята от Струга“; том 11 е с повести и разкази, том 12 „Спасение или гибел!“ и том 13 „Вярата е щит“ представят публицистиката на Димитър Талев; том 14 „Един хубав сън“ е със спомени, очерци и анкети, а последният том 15 „Свободно сърце“ е със спомени за Димитър Талев и литературна критика. Във всички томове има анализи и коментари на писатели и учени – литературоведи и историци, както и документални свидетелства за живота и творчеството на писателя.
По повод 120-годишнината от рождението на Димитър Талев издателство „Захарий Стоянов“, БАН, Съюза на българските писатели и Столичната община организират тържествено честване на 4 октомври 2018 г., четвъртък, от 18 ч. в големия салон на БАН.
Ще бъде представено и новото пълно събрание на съчиненията на великия писател в 15 тома.
В историята на българската литература от Освобождението насам има две колосални духовни фигури, които Провидението е натоварило с изключително важна историческа мисия – Иван Вазов и Димитър Талев.
Неслучайно и двамата живеят във време на драматични социални сътресения, преломи и трансформации. Време на рязък преход от едно към друго обществено устройство.
Подемът на българския възрожденски дух в навечерието на Освобождението от османско робство подготвя раждането на Иван Вазов, който не само най-цялостно и най-ярко изявява събуждащата се национална енергия, но и за едно десетилетие се превръща в патриарх на българската литература – ненадминат ковач на българския език, извел го до шеметни висини като лексикално многообразие, образност, метафоричност и епическа широта.
Иван Вазов създава и развива до съвършенство почти всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, поеми, лирика, драма, пътеписи, публицистика и т.н. Бурната епоха на Възраждането и на национално-освободителните борби имаше необходимост от титани, които да отразят талантливо и задълбочено предосвобожденската и следосвобожденската действителност. И роди тези титани — Иван Вазов с „Под игото“ и Захарий Стоянов със „Записки по българските въстания“.
Но именно на Иван Вазов бе съдено да сътвори първия роман в новата ни история. „Под игото“ е зареден с такава огромна енергия на възраждащия се национален дух, че повече от век след написването му се убеждаваме колко силни са неговите внушения. Читателите са все така завладявани от прелестта, непринудеността на извайваните образи, от увлекателността на фабулата и преди всичко от великолепието на цветистия, мускулест и зареден с вътрешна светлина български език…
Времето възложи и на Димитър Талев съдбоносна мисия — с двете романови епопеи (четирилогията: „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ и трилогията „ Самуил, цар български“), подобно на Иван Вазов да отрази неподправения дух на времето в две реалности – поробената и свободната България – през XIX-XX век. И да го превъплъти в образи, завладяващи със своята тънка типологизация, психологическа нюансировка на персонажите и пластическо майсторство.
Димитър Талев в своите романи разгръща философията на българската национална история. През 20-те и 30-те години на миналия век перото му се калява в редица разкази, повести и новели, художественото му съзнание постепенно укрепва, разширява и обогатява от упоритото и задълбочено изследване на отечествената история, народопсихология, национален манталитет и характер, за да придобие качеството на действително епически мащаби.
Повече от десетилетие се подготвя Димитър Талев за своите легендарни епопеи. В ранните му разкази преобладава романтичният подход, идеализирането и поетизирането на героичното минало на българите в борбата им за противопоставянето срещу верските и етническите асимилаторски бури. Достатъчно е тук да споменем разкази като: „Трескавец“, „Майстор майстора надвива“, „Хайдушка майка“, „Гълъби“, „Старата къща“, които ни очароват с прелестните си етюдни зарисовки, с леко и естествено разгръщащата се фабула и с поетично-романтичните нюанси.
Историческата тема, която е любима на писателя, естествено го води и към по-мащабни жанрове – новелата, повестта и романа. В сянката на великите романови епопеи остават повести като „Хилендарският монах“ , „Кипровец въстана“, „Братята от Струга“ и др., които според замисъла на писателя изпълняват важната задача да държат постоянно буден родолюбивия дух на българите. Трябва да добавим и важни историографски съчинения като „Биографията на Гоце Делчев“, която се родее с гениалната книга на Пейо Яворов, и „Град Прилеп – борби за род и свобода“, хвърлящи друга светлина върху многостранния талант на писателя. Не трябва да пропускаме и способността на Димитър Талев да намира подход към отделните възрастови групи, различните прослойки от българското общество – добра илюстрация в това отношение са юношеския роман „Илинденци“, новелите „Последно пътуване“ и „Два милиона, и драмата „Под мрачно небе“.
Писателят пресъздава атмосферата не само на родния си град Прилеп, но и на цялата Македония, която все още пъшка под ярема на варварското османско владичество. Злодейският Берлински конгрес разпокъсва многострадалното Отечество и оставя извън пределите на свободна България значителни територии, в които българския етнически елемент е не само преобладаващ, но и основен – Източна Тракия, Западна Тракия, Поморавието и пр.
Най-силна е болката на Димитър Талев по поробената Македония. Неговата велика четирилогия показва бавния, но и неотвратим процес, при който общественото съзнание се отърсва от фрагментарното мислене, от регионалното, от местническото и търси цялостност, завършеност. Димитър Талев продължава традицията на великия Иван Вазов, чрез реалистичен рисунък да извайва епически картини, именно защото пресъздава конкретния дух на историята. Писателят сътворява не само великолепни романи — образци на художественото майсторство, които представляват връх в развитието на българския роман, уви, ненадминат след него. Но той разкрива пред читателите и световния смисъл на събитията, невидимите пружини на историческите процеси и явления. И показва бавното, но неотвратимо израстване на съзнанието на един народ, който е решен да извоюва свободата си на всяка цена. И ние виждаме как се натрупва и узрява националната енергия, за да се подготви за спасителното избухване.
В своето фундаментално изследване „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“ литературният критик и философ Панко Анчев анализира процесите на узряването на епическото мислене у писателя и неслучайно акцентира върху факта, че именно Димитър Талев, а не друг, е избран: „.. да бъде писателят, който да пресъздаде историческата трагедия и неутешимите лични драми на хората, потърпевши и осъзнали поверената им от Господа и историята роля в националната история. Можем ли да си представим колко поколения писатели-романисти, а и не само романисти, е трябвало да се родят, да натрупат този опит, да обгледат сюжета, докато се изпълни времето, в което ще се появи Димитър Талев, за да осъществи този сюжет и го превърне във велика литература? Не е случайно, че писателят осъществява своя и на историята замисъл едва в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век. Точно тогава, когато върху му се стоварват тежки житейски изпитания. Сега именно става възможно литературата да обгледа проблема за Македония в историческата съдба на отечеството и да формулира художествено в четирилогията и романовата епопея за цар Самуил. Димитър Талев се подготвя за своята задача още от 30-те години, но тогава е още невъзможно да напише великите си книги. Те са все още непосилни за него, а и за българската литература. Тогава тя не е обладана от епическо съзнание, но уверено върви към него.”
Силата и въздействието на Талевата четирилогия се коренят именно в тази уникална способност на писателя да улови и пресъздаде великолепно спецификата на времето, духът на конкретната епоха. Зреещото в българското общество напрежение и в същото време очакване, тревога, смут и колебания, но и надежда и внезапни пориви на безумна смелост, храброст, желание за жертвоготовност в очакване на скорошното избавление от теглилата на робството. Всъщност със своята четирилогия Димитър Талев издига най-яркия неръкотворен духовен паметник на героизма и себеотрицанието на българите от Македония, които в продължение на десетилетия се борят за постигането на своята велика кауза – присъединяването към братята българи от освободената вече територия и събирането на сънародниците под обща национална стряха.
Когато говорим за романовите епопеи на този писател специално трябва да изтъкнем неговото категорично убеждение и вяра в ролята на писателя като обществена фигура, изстраданото му разбиране, че мисията на истинския творец е да се отдаде на безкористното обществено служение. Димитър Талев е приел това като своя ръководна философия и я следва през целия си живот неотклонно, въпреки сътресенията и в личния живот. Той е искрен патриот, до болка обичащ своето Отечество. И служи на тази идея и с разказите и новелите си, и с романите си, и с историографските си изследвания.
Нека отбележим колко ярко и задълбочено разглежда писателят в епопеята си за Цар Самуил въпроса за държавността, за ролята на истинския владетел, който не трябва да бъде единствено самодържец, а и народен водач, баща на нацията, душеприказчик на богохраняемото паство. Тъкмо такъв образ извайва Талев за Цар Самуил – една героична и същевременно трагична фигура. Впрочем нашата критика е в дълг към тази трилогия – все още недооценена и недостатъчно подробно анализирана. Не до край е разбрана дълбочината на авторовите внушения, не е откроено умението на писателя така увлекателно да разгръща фабулата и да извайва детайлизирано типажите и образите.
Но Димитър Талев воюва самоотвержено за постигането на националните идеали и каузи и чрез своята темпераментна публицистика. И в това отношение той следва велики традиции – тези на Георги Раковски и Любен Каравелов, на Христо Ботев и Захарий Стоянов, за които публицистичното слово е във висша степен и художествено слово.
Стотиците статии, антрефилета, есета и публицистични етюди, които Димитър Талев публикува на страниците на вестник „Македония“, (чийто сътрудник и главен редактор е през периода 1926 – 1934 г.), както и във вестник „Зора“ са заредени с вътрешен огън и възрожденски плам, често пъти са полемични, но духът на тази полемика е насочен преди всичко към борбата за съхраняване на българската национална идентичност и защитата на фундаменталните отечествени каузи, цели и идеали. В публицистиката си той постоянно насочва вниманието ни към личности и събития от близкото или далечно минало, които трябва да бъдат ярък пример и за младите поколения със своето родолюбие и жертвоготовност.
След новата социална промяна на 9 септември 1944 година редица от тези статии дават основание писателят да бъде атакуван и упрекван в национализъм и шовинизъм. Да припомним размишленията на Панко Анчев в посоченото изследване по този сложен и предполагащ нееднозначни оценки казус: „Димитър Талев обяснява застоя в разрешаването на т. нар. „македонски въпрос” с несправедливия Ньойски договор, съгласно който България е силно ощетена и унизена. Този договор обрече Македония на чуждо робство. Затова е необходима неговата ревизия и премахване на несправедливостите в установения ред в Европа и света. Победените в Първата световна война са поставени в неизгодно положение и народите им плащат прекалено висока цена за поражението си. Това спъва тяхното развитие, разделя ги, наранява териториите им, ощетява ги и фактически ги обрича на гибел.
Стремежът за ревизията на резултатите от войната роди и една нова идеология, която проникна в България и бе възприета охотно от кръговете на македонската емиграция. Тази идеология е националсоциализмът. На нея симпатизира и Димитър Талев.”
Но годините отсяха политическите конюнктури и дребните пристрастия и сега ние виждаме как пред нас се възправя величавата фигура на Димитър Талев като най-важен за националното самосъзнание, гордост, чест и достойнство български писател след Иван Вазов. При великия творец всичко е велико, дори и заблужденията му.
И нека отново се върнем към началото на нашите разсъждения за уникалната мисия, която съдбата възлага на Иван Вазов и Димитър Талев. И двамата са не само големи писатели, но и духовни водачи на своята нация, които осветяват с неугасимата светлина на своето родолюбие драматичното и бурно време, в което живеят. Иван Вазов създава иконографията на българските национално-революционни борби. Без романа „Под игото“ и особено без „Епопея на забравените“ нямаше да имаме канонизирането в народната памет на образите на опълченците от Шипка, поборниците за национално освобождение, величавите ликове на Васил Левски, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Кочо Честименски, Братя Жекови и пр.
Половин век по-късно същото прави и Димитър Талев. Образите на Султана, Стоян Глаушев, Лазар Глаушев, Борис Глаушев, Ния, Дона, Вардарски, Таки Брашнаров, Рафе Клинче, Самуил, Катерина Глаушева, Иван Гончев, Яков Рун са така ярко и релефно изваяни, защото чрез тях писателят разсъждава за преображението на българския свят, отбелязва и фиксира процесите на зараждането и утвърждаването на националната идея. И най-после – поддържа националното самосъзнание живо и устойчиво от поколение в поколение. Затова и Иван Вазов, и Димитър Талев представляват цели завършени епохи не само в развитието на българската литература, но и на обществената мисъл, на разгръщането на българския дух и интелект, на саморазвитието на отечествения характер, каляван в бури и сътресения и галваназиран чрез непомерно страдание, кръв и жертви, но и чрез възземания на духа, възторг и свещен родолюбив трепет.
Трябва да посочим още една съществена прилика между Иван Вазов и Димитър Талев. Става дума за грижата за младите писатели, която полага Димитър Талев в редица срещи, беседи и дискусии с начеващи белетристи през първата половина на 60-те години на миналия век, както и за важни негови статии, посветени на трудния и дълъг път за постигане на художественото майсторство.
Ето защо както младите български творци гледат с преклонение и любов към вече обявения за патриарх на българската литература Иван Вазов след края на Първата световна война, със също такъв респект и обожание се отнасят към Димитър Талев и начеващите белетристи след появата на неговата прочута романова четирилогия и епопеята „Самуил, цар български“ през 60-те години на XX век.
Две гигантски фигури – Иван Вазов и Димитър Талев. Двама духовни водачи на своя народ, двама будители на народната свяст, двама хроникьори на своите епохи и самите те епохи в изпъстрената с трагични превратности, но и величави мигове следосвобожденска действителност
Източник: вестник Земя, 04.10.2018 г.
