Преди 75 години започнал легендарният Карпатски рейд на Сумското партизанско обединение под командването на два пъти Героя на Съветския Съюз генерал-майор Сидор Ковпак. Преминавайки с боеве в тила на врага 2 000 км, партизаните лишили хитлеристите от запасите карпатски нефт, а в разгара на Курската битка затруднили прехвърлянето на подкрепления от Германия. По такъв начин разпръснали митовете за нерушимостта на новите порядки, установени в Украйна от окупаторите. Но днес киевските власти събарят паметниците на партизанския Дядо, а кръстените в негова чест улици се преименуват. За това кой е бил истинският герой на Украйна - в материала на RT.
Началото на героичния път
Бъдещият два пъти Герой на Съветския Съюз Сидор Ковпак е роден на 7 юни 1887 г. в село Котелва край Полтава в бедно селско семейство. Като дете бил съобразителен и способен. На 11 години Сидор бил взет да работи в магазинче - за да се прехранва. След работа той тичал до прозорците на съседното училище и слушал какво разказват децата на уроците. Научавайки за това, собственикът на магазинчето решил да си отгледа добър помощник - след работа момчето щяло да посещава официално уроците.
Когда Сидор поотраснал, собственикът го направил свой помощник. Важна роля в живота на младия човек изиграл синът на магазинера, който дал на Ковпак да прочете социалистическа брошура, оказала впоследствие сериозно влияние на мирогледа му.
В 1909 г. Сидор бил мобилизиран в армията. Преминавайки в запаса, младият човек не пожелал да се върне в магазинчето и станал отначало хамалин, а после ковач в Саратов. В 1914 г. бил отново мобилизиран в армията, воювал в Карпатите. За проявеното мъжество цар Николай II лично закачил Георгиевски кръст на ефрейтор Ковпак.
След Февруарската революция полкът, в който служил Ковпак, бил разпуснат и Сидор се върнал у дома. През това време местните кулаци се опитали да организират в селото «комитет» от името на киевската Централна рада. Ковпак събрал партизански отряд от бившите фронтоваци, разгонил «комитета» и обявил в Котелва съветска власт, след което отново заминал за фронта - вече в Червената армия. Известно време дори служил в 25-та дивизия под командването на Василий Чапаев.
«Трябва да се каже, че пътят на Ковпак в Гражданската война бил характерен за много негови сънародници. 700 000 украинци се сражавали тогава в редиците на Червената армия. За сравнение: във всички останали въоръжени формирования - на Петлюра, на Скоропадски и други подобни - воювали само 100 000 жители на Украйна, като половината от тези 100 000 били от територия, която по-рано влизала в Австро-Унгария. Жителите на Украйна, въпреки разговорите, които се водят днес в Киев, съзнателно и много активно поддържали тогава съветската власт» - разказва в интервю за RT историкът и писателят Александър Колпакиди.
След войната Ковпак работил в системата на военните комисариати и същевременно ръководил селскостопански кооператив. През 1926 г. поради ревматизъм бил принуден да остави активната военна служба и станал отначало директор на Павлоградското военно-кооперативно стопанство, а после председател на селскостопански кооператив. В края на 1930-те бившият червен командир бил избран за депутат в Путивлския градски съвет и за председател на градския изпълком.
Организатор на партизанското движение
«В началото на Великата Отечествена война Ковпак бил вече зрял човек - навършил 54 години - разказва в интервю за RT военният историк Юрий Кнутов. - Зад гърба си имал опита от две войни, работа на ръководни длъжности във военкомати и административно-стопанска дейност. Той обединил всичките си знания и умения, за да участва в защита на Родината. На фронта вече не можели да го мобилизрат заради възрастта му, затова Ковпак решил да стане партизанин».
Когда станало ясно, че Сумска област ще бъде окупирана от нацистите, председателят на Путивлския градски изпълком подготвил запаси от храна, топло облекло и взривни вещества, които скрил в 132 ями около града. Спокойно организирайки евакуацията на Путивл, Ковпак с група другари заминал в гората.
Скоро към отряда му започнали да се присъединяват спасили се от обкръжение червеноармейци и отделни групи партизани. Народните отмъстители под ръководството на Ковпак започнали дейността си с организацията по унищожаване на немската техника по пътищата. Отначало нямали детонатори, затова за осъществяването на диверсиите срещу завоевателите се наложило с риск за живота да попълват запасите си от минните полета.
Няколко месеца партизаните действали без връзка с Голямата земя, дори не знаели, че хитлеристите са стигнали до Москва. Успели да изпратят отчети и да установят връзка с центъра, едва след като изпратили бойци при граничарите и от тила на врага си пробили път през фронтовата линия към своите.
Договорил се за съвместни действия с командирите на други подразделения на народните отмъстители, Ковпак скоро застанал начело на обединението на партизанските отряди в Сумска област. «В неговите отряди имало желязна дисциплина, всеки боец точно знаел действията си в една или друга ситуация» - разказва пред RT методистът от научно-методическия отдел на Музея на Победата Сергей Позьомов.
По думите на историка, бойците на Ковпака дълго не се задържали на едно място. Нанасяйки удар по врага, те се оттегляйки в гората и бързо сменяли мястото на дислокация. Вземайки трофеи, въоръжавали местното население и го привличали към партизанската дейност. Мародерите според заповедта на Ковпак подлежали на разстрел.
Заловените полицаи, съпричастни към издевателствата над своите сънародници, били съдени от партизаните. Ако хората разказвали, че колаборационистът служи на хитлеристите не по своя воля и никого не е засегнал, го пускали. Ако той е служел на нацистите съзнателно, присъдата била една - разстрел.
В началото на 1942 г. партизаните на Ковпак се предислоцирали в покрайнините на брянските гори, в най-северното село на Украйна - Стара Гута. През април у тях се появила дългоочаваната радиостанция и възможност редовно да осъществяват връзка с центъра. През пролетта 196 бойци от отряда били наградени с ордени и медали, а Ковпак и още трима командири на отряди - със златни звезди на Герой на Съветския Съюз.
През август 1942 г. Ковпак бил извикан в Москва, където участвал в съвещания на Централния щаб на партизанското движение и лично се срещнал с Йосиф Сталин. Ръководството на страната се интерсувало от богатия опит на Ковпак в организирането на рейдове в тила на противника.
На партизанския Дядо (така Ковпак бил наричан от съратниците си) била поставена трудна задача - да организира рейд на десния бряг на Днепър. И отрядът се справил блестящо с нея, нанасяйки поредица от болезнени удари по хитлеристите там, където те не изобщо ги очаквали.
Карпатският рейд
През 1943 г. на Ковпак била поставлена още по-сложна и нетривиална задача - да извърши рейд с цел унищожаване вражеските нефтени находища и нарушаване комуникациите на нацистките войски там, където хитлеристите се чувствали най-сигурно - в Карпатите. На 12 юни 1943 г. отрядът на Ковпак, наброяващ в онзи момент повече от 1500 бойци, поел от северната част на Житомирска област към Галичина.
Заобикаляйки Ровно и стремително преодолявайки територията на Тернополско, ковпаковци пресекли Днестър и навлезли навътре в планините. Поразени от неочакваната поява на партизани в техния дълбок тил, хитлеристите хвърлили срещу отряда около 60 000 войници, включително елитни есесовски и планинско-стрелкови части.
Партизаните трябвало да се придвижват с боеве и постоянно да излизат от обкръжение. Въпреки това те успели да взривят десет нефтени кули, 13 нефтохранилища, три нефтопреработвателни завода и един нефтопровод, да разрушат 19 ешелона, да разгромят 17 вражески гарнизона, да унищожат до 5 000 нацистки войници и офицери. В разгара на битката при Курската дъга партизаните на Ковпак изкарали от строя Тернополския железопътен възел, с което радикално затруднили прехвърлянето от запад на изток на подкрепления от Германия.
За да се справят с с ковпаковци, хитлеристкото командаване пренасочило от фронта в пълен състав Осма кавалерийска дивизия на СС «Флориан Гайер». Когато партизаните били напълно обкръжени, Ковпак наредил да унищожат артилерийските оръдия с обозите и да пробият на изток на няколко групи. Планът му успял. Хитлеристите изпаднали в недоумение - партизаните, които изглеждало, че са в ръцете им, , сякаш се изпарили. Нацистите побързали да обявят отряда за унищожен, но много скоро на всички станало ясно, че не е така.
Според оценките на историците, Карпатският рейд имал, освен военния, и колосален морално-психологически ефект: нацистите разбрали, че никъде не могат да се чувстват в безопасност, а живеещите в окупация украинци се убедили, че съветската власт ще бъде възстановена.
Само за четири месеца рейд партизаните преминали с боеве повече от 2 000 километра. При това историците отбелязват, че в хода на действията в Западна Украйна дори по-голяма, отколкото хитлеристите, заплаха за партизаните на Ковпак представлявали колаборационистите от украинските националисти, които много по-добре от немците се ориентирали в местните условия. Но и те не могли да направят нищо с Ковпак..
Резултат от живота на партизанския Дядо
При Карпатския рейд в бой загинал верният сподвижник на Ковпак - комисарът на отряда Семьон Руднев. Тази новина сериозно повлияла на психологическото състояние на бойците.
За да не ги деморализира още повече, Ковпак дълго скривал, че е тежко ранен в крака. Здравето на партизанския командир започнало бързо да се влошава. Освен болката в ранения крак, той бил измъчван от силни болки в главата, напълно изчезнал апетитът му.
Научавайки за случилото се, съветското командване решило Ковпак да бъде изпратен в наскоро освободения Киев. За командир на отряда по инициатива на Дядото бил назначен бившият му заместник по разузнаване Пьотр Вершигора. А съветското командване преобразувало отряда в Първа Украинска партизанска дивизия „Ковпак”, която извършила още един - Лвовско-Варшавски - рейд и през лятото на 1944 г. се съединила с основните сили на Червената армия край Барановичи.
Ковпак бил лекуван и назначен за член на Върховния съд на УССР. На служба на съветската Темида той, според отзиви на съвременниците си, можел да не спази буквата на закона, но се стараел да се придържа към неговия дух и да се ръководи от принципите на хуманизма и справедливостта. През 1947 г. заслужилият партизански командир и по това време вече генерал-майор и два пъти Герой на Съветския Съюз бил избран за депутат във Върховните съвети на УССР и СССР. А после станал заместник-председател на Президиума на украинския Върховен совет.
Ковпак винаги защитавал интересите на бившите партизани. Много време отделял за работа с учениците, писал книги. На 11 декември 1967 г., на 81-годишна възраст легендарният Дядо починал. В Украйна му били издигнати паметници, в различни градове на СССР в негова чест били кръстени улици.
«Днес в Украйна се опитват да разпространяват митове и за това, че партизанското движение в окупираните територии на УССР е уж фикция. В действителност, разбира се, това не е така. Може неговите мащаби и да са били малко преувеличени, но със сигурност можем да говорим за 260 000 негови участници. Това е огромна сила. УПА*, за сравнение, е достигала до не повече от 40 000 души. А ако си спомним, че освен 260 000 съветски партизани, още 7 милиона украинци воювали в Червената армия, у никого не трябва да останат никакви съмнения кого в действителност е поддържал тогава народът на Украйна» - отбелязва Александър Колпакиди.
«Рейдовете на Ковпак дали на хората увереност, че врагът може да бъде победен. Сидор Ковпак - ето кой е истинският герой на Украйна, а не бандити като Бандера и Шухевич» - подчертава Юрий Кнутов.
Днес паметниците на легендарния партизански командир в Украйна се събарят, кръстените в негова чест улици се преименуват. Така, в град Хмелницки улица „Ковпак” получи наскоро името на работещия за нацисткото разузнаване и лично познат на Адолф Хитлер Евгений Коновалец.
Такива действия на киевските власти са крайно негативно оценявани от главния редактор на списание «Национальная оборона» Игор Коротченко, член на обществения съвет при Министерството на отбраната на Русия. Според думите му, «оскверняването на паметта на такава изтъкната личност като Сидор Ковпак е поредното свидетелство, че в Украйна е дошъл на власт антинароден режим, цинично фалшифициращ историята».
* Организация на украинските националисти - «Украинска въстаническа армия» (ОУН-УПА) - украинска организация, призната за екстремистка и забранена на територията на Русия (с решение на Върховния съд на РФ от 17.11.2014).
——————————
https://russian.rt.com/, 12 юни 2018
Автор: Святослав Князев
Източник: Литературен свят
