През 2012 г. Франсис Фукуяма, гуруто на нашенските и на всички източноевропейски „демократи“, наложили неолибералната държава през 1990-те години, се оплака, че китайската система „може да взема бързо големи, сложни икономически решения, сравнена с агонизиращата политическа парализа, овладяла САЩ и Европа през последните години“ (1). Какво се оказа? Лидерите на еднопартийната държава, управлявана от 90-милионна комунистическа партия вземат по-рационални икономически решения от лидерите на неолибералната демокрация в САЩ, които даваха наставления на политиците ни, извършващи преход към капитализъм, каква държава да изградят. Е, изградиха я – по- нерационална и по-неефективна от управляваната от комунистическа партия, както се жалва и вайка горкият Франсис Фукуяма, пишейки пет години по-късно в януарския брой от списание „Проспект“ от 2017, че „Америка е провалена държава“ (2). Е, ако гуруто на американската демокрация казва, че световната хегемонна сила е провалена държава, а еднопартийна държава с комунистическа партия взема по-рационални икономически решения, какво да кажем ние с нашата периферна, разрушена и разграбена българска капиталистическа неолиберална държава, създадена с крясъци „кой не скача е червен“?
Една от най-големите перестроечни измами, с които бе ликвидиран социализмът у нас бе, че той е бюрократизиран, има много чиновници, които струват изключително скъпо, а държавата не е достатъчно ефективна. Така нар. български „демократи“, преродили се от перестройчици в неолиберали, започнаха да ни обясняват, че „държавата е лош стопанин“, сиреч трябва да се ликвидира. И почнаха – от ликвидацията на селското стопанство до ликвидацията на хиляди индустриални предприятия, училища, селища и какво ли още не. Е, ликвидираха я. Ликвидираха държавата, като прогониха от държавните институции голяма част от добрите експерти, напълниха ги с партийни храненици, които са повече, по-некадърни и не вършещи работа от тези по времето на социализма.
Ликвидираха я, дрънкайки лъжи, че имало голяма бюрокрация, която трябвало да бъде намалена и така парите за нея щели да отидат у хората, щели сме да живеем в едно по-справедливо общество, изобщо в „демократичния“ рай на земята. Навсякъде обаче в бившите социалистически страни се случи обратното, защото всички бяха лъгали като се почне от Горбачов и Елцин и се стигне до нашенските новопоявили се десни и леви „демократи“ и либерали, празнословещи за „правата на човека“, докато техният капитализъм създава хиляди бездомни, безпризорни, безработни, изхвърлени от обществото.
По статистически данни през 1985 година, когато Горбачов реши да ни „преустройва“, вдигна мерника на Живков и организира свалянето му четири години след това, в отрасъл “Управление” в България са работели 54 123 души или 1.4 на сто от общия брой на населението (3).Този отрасъл обаче по това време включва едно огромно количество стопански ръководители на различни равнища и близо три четвърти от управленските кадри са заети в тази област. Какво става след прехода към неолиберален периферен капитализъм и разрушаване на “бюрократичния” държавен социализъм? През 2003 г., когато преобладаващата част от предходната собственост вече е частна и се ръководи от частния бизнес, според доклад за състоянието на администрацията, общата щатна численост на персонала в държавната администрация е 81 062, от които в централната администрация – 61 372, в териториалната администрация (областна и общинска) – 19 690 души (4). При това неефективността и корумпираността на тези хора е неизмеримо по-висока. Непрекъснато гърмят скандали за роднинско-баджанашки назначения и некадърни „калинки“.
Този процес на неолиберална бюрократизация, при която нямаш предходната държавна собственост, която се управлява чрез нея и имаш степен на приватизация на всичко по-голяма от всякога в 1300 годишната ни история, продължава обаче с бързи темпове и след това. За последното десетилетие българското население намаля с половин милион, но централната администрация се увеличи с 20 000 души и според НСИ в сектора „Държавно управление“ през декември 2017 г. в централната администрация работят 98 229 човека, а в териториалната администрация – 41 751 или общо около 140 000 човека. Голяма част от тях с компютри, а не с химикалки и писалки, инвентарни книги и книжна документация, както при социализма. И въпреки това са много повече. Ефективността на тази администрация е много по-ниска, компетентността и опитът й – неизмеримо по-слаби, независимо от по-голямата й техническа въоръженост. Затова и тя е много по-податлива на административни патологии. Това пряко е свързано не само с начина на назначаване, но и с липсата на длъжностна сигурност, поради непрекъснатите политически чистки, с недобре гарантираните възможности за административно развитие, недостатъчното поощряване на административна лоялност и спазване на законите, недоброто заплащане, наличието на различни предпоставки за неправомерна дейност. В тази ситуация се разгръща дейност на приватизация на административните услуги с цел освобождаване на държавата от едни или други функции, но факт е, че това не решава проблемите, защото заетите със съответните функции се преместват просто от една сфера в друга сфера и на тях също се налага да се плаща.
Така имаме един неолиберален капитализъм, който заграби от 9 милиона българи цялата тяхна собственост и я даде на наши и чужди капиталисти, дерегулира огромни територии и му позволи да излезе от границите на националната държава, измъквайки така от нея заграбеното. Според проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания към БАН само през 2016 и 2017 г. средно годишно по над 3 милиарда евро български капитали, изработени у нас, са заминали зад граница – сума, равна на около една трета от инвестициите, които годишно са реализирани в държавата. Ако направим само най-груба сметка и умножим тези цифри за целия период на прехода към капитализъм от страната са заграбени 52 милиарда евро с неолиберални лозунги за свободен пазар. Отделно заграбеният човешки капитал от капитализма в Западна Европа и САЩ за времето на прехода към капитализъм, според Асоциацията за индустриален капитал е за 25 милиарда лева или за около 12.5 милиарда евро. Общо само по този начин от нас са задигнали 64.5 милиарда евро или 129 милиарда лева. А нашите политици възторжено повтарят колко са щастливи от консумацията на „европейски ценности“. Все едно някой на улицата го ограбят, свалят му и му вземат даже и гащите, а той възторжено повтаря „щастлив съм“, „щастлив съм“. Такава е ситуацията в една безпомощна държава, в която от три десетилетия в грамадни размери се разграбват от капиталистическия център материални, финансови и човешки ресурси. В същото време имаме една много по-скъпа държавна администрация, по-страшна бюрокрация отколкото по времето на социализма. Кажете тогава коя система е по-ефективна?
Броят на чиновниците при днешния неолиберален периферен капитализъм в България е по-голям отколкото през 80-те години, в последното десетилетие на социализма, а нейната управленска система е много по-корумпирана и неефективна. Това се вижда от факта, че във всички социални сфери – от икономиката през здравеопазването, образованието, дейността на полицията и административното обслужване по най-различни критерии ефективността на управленските структури пада. Цели региони на страната са се превърнали в Дивия Запад, в тях непрекъснато има насилие, кражби, побоища, несигурност. В някогашния Парк на свободата в София младите влюбени двойки наистина по цяла нощ можеха да се мотаят и по алеите без и да им дойде на ума, че някой ще ги нападне, пребие, убие. В сегашния му наследник Борисовата градина от времето, за което либералните мошеници разправят, че дошли „свободата“ и „демокрацията“, по всяко време можеш да бъдеш нападнат,пребит и убит, въпреки че броят на полицаите и охранителите на човек от населението при днешната неолиберална държава е няколко пъти по-голям от този при някогашната социалистическа. Създадена бе една много по-многолюдна по служителите си полицейска държава, в която степента на сигурност е много по-малка. Къде сме по-сигурни – в някогашната социалистическа или в днешната неолиберална полицейска държава, в която всеки ден нападат, убиват и пребиват някого?
Неслучайно и доверието към държавните институции у нас днес е по-ниско от всякога преди това в историята. Специално проучване след като вече бе наложен неолибералният капитализъм показва, че ефективното време на българските чиновници е само 15 на сто, а времето, което отделят за пряката работа с хората е едва 6 на сто. Социологическите изследвания показват, че липсват надеждни механизми за контрол на обществото над държавните институции, 88 на сто от анкетираните смятат, че в България вероятността държавен чиновник да бъде осъден и да получи законно възмездие за злоупотреба със служебното си положение е никаква или малка (5).
За 28 години преход към неолиберален капитализъм българските депутати са стрували между 20 и 50 пъти повече на всички нас отколкото депутатите за 28 години преди това по времето на социализма. Отнемали са така от нашите заплати и от нашия джоб. Произвели са поне десет пъти повече закони, законодателни промени, нормативни актове отколкото по времето на социализма, които обаче не са направили страната ни по-управляема, а по-неуправляема. Коя държава е по-бюрократична, която променя един закон стотици пъти и той не се спазва или тази, която има устойчиво законодателство и то се спазва? Очевидно е, че експертността на днешните депутати е десетки пъти по-ниска, защото след като приемат един закон, веднага почват да го поправят и то десетки пъти, което означава, че или не е бил направен както трябва или лобистки натиск иска промяна. И в единия, и в другия случай имаме некадърна и неефективна държава.
Някога управленските структури на държавния социализъм построиха над 2000 язовира, сегашната неолиберална корумпирана и клиентeлистка държавна администрация се оказва неспособна дори да ги поддържа и контролира и това води до тежки наводнения и бедствия за населението. Напоителни системи за стотици милиони долари бяха унищожени, разграбени за скрап и държавата няма нито средствата, нито административния капацитет не просто да ги възстанови, а да ги поддържа. През 1988 г. в последните години на социализма 67 % от обработваемата земя е поливни площи. През 2012 г. поливните площи са между 1 и 2 %. С помощта на много по-бюрократизираната и неефективна неолиберална държава.
По времето на социализма строежът на АЕЦ «Козлодуй» отнема малко повече от четири години – между 6 април 1970 г. и официалното откриване е на 4 септември 1974 г. След 1989 г. в условията на неолиберализиралата се държава в продължение на повече от седем пъти по-дълго време – почти близо три десетилетия имаме започване и спиране да се строи ядрена централа и пълна неспособност да се направи каквото и да е от една напълно неефективна институционална система на неолибералния периферизиран български капитализъм. За три десетилетия днешните неолиберални некадърници не могат да започнат дори да правят това, което онези построиха за 4 години. Ако използваме само този критерий можем да кажем, че са повече от седем пъти по-некадърни, некомпетентни, неефективни и повече слуги на чужди господари.
(1) Fukuyama, Francis. The Future of History, In: Foreign Affairs, January/February 2012, p. 6
(2) Fukuyama, Francis. America: the failed state, In: Prospect Magazine, January 2017
(3) Статистически справочник, С., ЦСУ, 1989, с. 58-59.
(4) Доклад за състоянието на администрацията през 2003 година, Република България, Министър на държавната администрация, www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=2070
(5) Вж. Михалев, Иван. Хомо чиновникус, в. Капитал, 12-18 август 2000, бр. 32, с. 27-29.
Източник: сайтът 24 май
