Александър Лилов беше ключова фигура в историята на българския реален социализъм. А след началото на демократичните промени в България името му ще остане като символ на дълбоката радикална промяна, на модернизацията и на бъдещето на българския социализъм.
Той беше решителен човек, политик с характер. С неговото име е свързана радикалната промяна на Българската комунистическа партия в съвременна модерна лява партия на демократичния социализъм. Манифестът за демократичен социализъм и неговата програма "Нови времена, нова България, нова БСП" положиха основите на решителната трансформация, която интегрира Българската социалистическа партия към новите реалности на информационната епоха. И ако днес партията ни е най-голямата политическа сила в България, политическа формация в истинския смисъл на думата, заслугата е на Александър Лилов – на председателя на БСП, на Стратега, на интелектуалеца и твореца.
Александър Лилов вярваше в едно по-добро бъдеще на България, Европа и света. Книгите му "Диалогът на цивилизациите", теоретичната трилогия "Информационната епоха", "Преходът" и стотиците му статии в лявата преса излъчваха вярата в неограничените възможности на съвременната човешка цивилизация и кредото му, че мирът, а не войната е алтернативата на съвременния свят. Затова зовеше левите хора в България към непримиримост срещу расовите, националните и социалните недъзи на обществото – в Отечеството и във всички отечества.
Стратега беше модернизатор. Не плащаше никакъв дан на стари догми и на нови заблуждения. Още през 1990 година той изведе вярната посока за развитието на българския социализъм: отвъд традиционната социалдемокрация и социаллиберализма – по пътя на модерната лява партия. "Бъдещето на социализма е социализмът на бъдещето" – в това вярваше другарят Александър Лилов и беше сигурен, че пътят на човечеството минава през дълбоки социални и политически трансформации, които неминуемо ще преодолеят капитализма и ще доведат до едно ново, справедливо и солидарно общество – обществото на демократичния социализъм. И искрено се радваше, че Българската социалистическа партия като член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти допринася за изпълнението на тази мисия. И се тревожеше от деформацията на партията, от обвързването й с олигархически зависимости, от безпринципния вождизъм, от безсмислените разцепления и безотговорното политическо поведение на хора, които поставят собствената си кариера над каузата на партията.
След него остават непрочетени книги, стотици статии и списанието му "Понеделник". Александър Лилов искаше да направи от него фар: да свети в мрака и винаги да показва вярната посока.
Между многото идеи той ни завеща:
"Сблъсъкът (противопоставянето, войната, агресията) в условията на ядреното оръжие, способно да сложи край на света, и в условията на глобализацията, събираща човечеството все повече и повече в единно цяло, вече не може да изпълнява функциите на позитивна основа на съвременната световна политика. Новата парадигма на геополитиката е ДИАЛОГ между цивилизациите и държавите."
"Преодоляването на бедността в европейска България, това е първият въпрос в дневния ред на страната сега. Всичко останало е след него. Защото там, където има бедност, там няма свобода, няма демокрация, няма права и развитие на човека... ликвидацията на бедността в България трябва да се разглежда не като последица от икономическото развитие на страната в бъдеще, а като непосредствена цел на сегашното й икономическо развитие."
"Процесът на модернизация не трябва да спира... Ние трябва да създадем новия български социализъм на българска почва. Ние трябва да намерим отговорите на неговите проблеми и предизвикателства. Но в конкретните решения на нашите проблеми да бъдат сплетени нашите традиции, нашите особености, нашата култура и религия, нашият национален характер."
Това ни говореше Стратега, в това вярваше непоколебимо Александър Лилов.
Време е най-после да го чуем, прочетем и разберем!
23 юли 2013 г.
