В масовата слово употреба на думите досега е имало две световни войни и има нарастващи страхове от трета световна война. Опирайки се на идеята за промените в природата на войните и на това, че войните не са само въоръжен конфликт на въоръжени сили, а нещо повече от тях, в тази работа основната ми теза е, че третата световна война вече се е състояла и че четвъртата вече се води. Най-напред следва да се има предвид, че още в античността от времето на Сун Дзъ на войните се гледа не само като симетричен военен сблъсък, а като на изкуство, в което можеш да спечелиш и с по-малка войска и без значими загуби, използвайки множество други инструменти на изтощаване на противника. Днес това е валидно с по-голяма сила от всеки друг предходен етап в историята на човечеството. Въоръженият сблъсък на недържавни формирования и използването на военна сила от държавите са само два от инструментите на войната.
Ускореното развитие на технологиите през последния век потвърждава тезата, че с това се променят възможностите да се въздейства върху евентуален противник и да се подчини насилствено той на чужда воля. Променя се и природата на войните. Първата и Втората световна война са войните на индустриалната епоха. Едната е в края на първата и началото на втората индустриална революция, а втората е в зрелия етап на втората индустриална революция. Носят характеристиките на втората индустриална революция, в тях се ангажират масови армии на масовите общества и водеща роля играе физическото насилие, опиращо се на индустриалните технологии. Такива са доминиращо войните до Виетнамската война през 70-те години на ХХ век, когато в световен план се говори за студена война и върви надпревара във въоръжаването. През 70-те години започва разведряване, отслабване на надпреварата във въоръжаването, развитие на икономическите връзки на бившите социалистически страни със Запада и се поставя началото на война, в която водеща роля играят технологиите на третата индустриална революция, символният капитал, социологическата пропаганда, информационното въздействие, които преди това също са били значими, но не с водеща роля.
Третата световна война носи със себе си характеристиките на това, което Даниел Бел ще нарече в началото на 70-те години постиндустриално общество, а серия от икономисти и философи въвеждат куп нови понятия, за да опишат богатството на обществото – човешки, интелектуален, символен, социален капитал. Сега чисто военните действия от страна на държавите идват на второ място за сметка на комплекс от нови фактори – свръхнадпревара във въоръжаването, технологична, енергийна и валутна война, пропагандна война. На първо място е въздействието върху съзнанието, чрез което ще се постигне в крайна сметка и победата през втората половина на 90-те години не чрез атомни бомби и сблъсък на традиционни армии, а чрез делегитимация и информационно-пропагандна победа над бившите социалистически страни.
Тази война завърши с победа на едната страна, а загубилата претърпя човешки и материални поражения, които в много отношения са по-големи в сравнение със загубите, претърпени от нея по време на Втората световна война. Загубилите тази война са принудени да направят радикални промени в своята икономическа и политическа системи, в мащаби по-големи отколкото дори Германия след края на Втората световна война.
Днес можем да говорим за Четвърта световна война, която се опира на нов етап в технологиите, тези на четвъртата индустриална революция и опитите на САЩ да запазят своята глобална хегемония в един все по-мултиполярен свят. Искам да обърна внимание на
десет основни характеристики
на започналата от началото на нашето хилядолетие четвърта световна война, която обаче ще се разгръща все по-интензивно през следващите години в условията на нарастваща мултиполяризация, невиждано неравенство, олигархизация и дестабилизация на националните държави.
Първата основна характеристика на четвъртата световна война е заличаването на границите между мира и войната, които все повече ще бъдат не алтернативи, а своеобразен хибрид помежду си, в който новите технологии ще играят нарастваща роля. Ако на предходни етапи центърът на атаките е врагът, то днес център става цялото население. Ако по-рано водещо е било физическото му унищожаване, то сега първостепенно значение се отдава на идеологическото, интелектуалното, информационното, дигиталното въздействие и обработка на съзнанието на противника, защото както стана ясно и от края на държавния социализъм в Източна Европа, можеш да имаш ядрено оръжие да унищожиш цялото човечество, но по-силен да се окаже този, който може да промени съзнанието, самовъзприятията, оценките, интерпретациите на миналото, настоящето и бъдещето и на твоите елити, и на твоето население, съчетавайки това, разбира се със серия други фронтове. Битката за омаломощаване на противника протича във финансовите, информационни, комуникационни мрежи, икономически заплахи, радиоелектронни манипулации, кибер атаки, психологическа обработка. В този смисъл се говори за дифузни войни, размити конфликти.
Четвъртата световна война няма ясно очертани фронтове като Първата и Втората световни войни. Днес обаче всяка война става световна, защото поради глобализацията и компресията на пространството в глобалното рисково общество, всяко военно действие, включително и терористичен акт в някоя част на света, става водещо събитие и влияе и върху останалите части. Това е война в епохата на Четвъртата индустриална революция: отново студена война и енергийна война, война на валутите, икономически санкции, война чрез НПО-та; без масови наборни армии, активно участие на частни военни структури, разузнавателни агенции; технологична; кибервойна; мигрантска война, чрез създаване и насочване на мигрантските потоци. При това едновременно между две страни може да има дори сътрудничество в някаква област, но паралелно да върви война помежду им в друга област. Типичен пример в това отношение са САЩ и Русия, където върви икономическа и информационна война, но същевременно Тръмп се обажда на Путин да предупреди за терористично нападение в Русия или съвместните космически полети между американци и руснаци продължават. Същото виждаме в поведението на много други страни в света.
В прогнозата за глобалните тенденции до 2035 г. на американския Национален съвет по разузнаване се отбелязва, че основна тенденция през следващите 30 години ще бъде заличаването на границите между военни и невоенни инструменти, между войната и мира, между юридически норми, използвани в мирния и военния живот, между въстаници, престъпници и терористи. Това ще дава възможност за много повече асиметрии и ще включва много повече субекти, които вместо традиционни военни действия ще действат по множество други начини и много често този, който предизвиква конфликта, трудно ще бъде идентифициран. Войната ще се води вече не само по суша и вода, но и в космоса, както и в киберпространството. Модел на този тип войни стана през последните години конфликтът в Сирия. Той показва и тенденцията за появата на „сиви зони“, които се превръщат в център на войните и биват постепенно опустошавани в максимална степен. Такива са определени части например на Украйна, като Донецката и Луганската република, а също и Нагорни Карабах, Приднестровската република и множество други официално непризнати от голямата част от държавите в света териториални образувания.
Втората характеристика е външното мотивиране в контекста на това, което пръв Хънтингтън нарече „сблъсък на цивилизациите“ и конфликти на основата на формално религиозна и цивилизационна мотивация, която стана наистина доминираща, независимо че зад това могат да стоят икономически, енергийни, геополитически интереси. От времето на средните векове и кръстоносните походи, в които се освобождава Ерусалим от мюсюлманите, толкова хора в Близкия Изток не са водили такива войни и не са трепали хора с религиозна мотивация, а и в момента светът се тресе от разправията, подета от Тръмп дали Йерусалим е еврейски или мюсюлмански, т.е. във връзка с историческа, религиозна и цивилизационна в смисъла на Хънтингтън интерпретация. Подобни битки започват и между православните църкви, особено сега в контекста на признаването на Македонската църква. По подобен начин Китай говори, че прави своя цивилизационна форма на развитие и не иска отвън да му се месят в нея.
Трета основна характеристика бе формулирана от Джордж Буш след нападението на Световния търговски център в Ню Йорк, когато той започна да говори за новата глобална война, но с тероризма, защото ставаше дума за качествени промени на феномена тероризъм в сравнение с предходни явления, наричани по този начин. Едната от тези промени е, че благодарение на новите технологии и възможността всяко такова събитие да придобие публичност в очите на милиони хора и да ги сплаши тази символна, невоенна страна придоби особено значение. Другата особеност е свързана с асиметричния характер на въздействието, благодарение на новите технологии, при което малки групи от хора може да предизвикат гигантски следствия.
Четвърта характеристика е приватизацията на войната. За първи път от 30 годишната религиозна война в Европа между 1618 и 1648 г. имаме такова масово участие на частни и доброволчески структури, зад които, разбира се, може да стоят държави. Да вземем Афганистан. През 2017 г. там е имало 8 700 американски войници, 13 322 души от останалите държави на НАТО и същевременно 23 525 войници от частни формирования (което е повече от всички натовски войски), които са били платени от САЩ с 2.6 млрд. долара годишно. Така на всеки американски войник в Афганистан се падат 2.7 войници от частни армии (1).
Основна част от директните участници в конфликтите са неправителствени субекти – неправителствени организации, използвани като пропагандни, идеологически и аналитични структури, частни военни формирования, различни терористични и престъпни организации, хакерски групи, използващи нарастващо количество инструменти, родени от Четвъртата индустриална революция – безпилотни летателни апарати, химическо и биологическо оръжие, информационни атаки, ракети, кибератаки.
Пета характеристика на четвъртата световна война е, че тя е и икономическа война, при което ползва нарастващата обвързаност в резултат на глобализацията, глобалното разделение на труда и развитието на дигиталните икономики за икономически атаки. над противника. В момента вървят в различни форми енергийни, търговски, технологически, валутни, финансови войни, икономически санкции във всички възможни форми и версии. България е между тежко пострадалите в икономическата война, като загубите само от спирането на АЕЦ Белене са над 3 милиарда, да не говорим за загубите от санкциите срещу Русия или натискът отвън, изпълняван от нашите политици, довел до това, че китайските инвестиции отиват в Гърция, Сърбия и други страни, а нас ни заобикалят.
Шеста характеристика е битката за въздействие върху идентичността, религиозността, самоидентификацията, а от тук и историята. Ако при предходни войни битката е за бъдещето, сега е за миналото. Целенасочено се разделят и противопоставят различни групи от населението и държавите на основата на множество различия – етнически, религиозни, икономически, политически и това ще води до разпад на обществена солидарност. Пренаписват се истории и разрушват колективни идентичности и социален капитал. Ако по-рано водещо е било физическото му унищожаване, то сега първостепенно значение се отдава на идеологическото, интелектуалното, информационното, дигиталното въздействие и обработка на съзнанието на противника. Основна част от директните участници в конфликтите са неправителствени субекти – неправителствени организации, използвани като пропагандни, идеологически и аналитични структури. Това от своя страна поражда реакцията срещу един от основните инструменти на тази война – НПО-тата, агентурата за влияние, медиите и цветните революции.
Седма характеристика стана нарастващата битка във дигиталното пространство на новите дигитални икономики, дигитални общности, политика и маркетинг, където се разгърна от една страна кражба на гигантска информация, която видяхме в това, което направиха Джулиан Асандж и Едуард Сноудан с техните разкрития. От друга страна, започна кражба на информация с цел компромат от офшорките и се появиха така нар. Панама пейпърс и Райски книжа. От трета страна, дигиталното пространство с огромна скорост се превръща в бойно поле на икономическа война. Така например по данни на Европейската комисия през 2016 г. е имало по 4000 кибер атаки на ден в киберпространството на ЕС и 80 % от европейските компании са преживяли поне един инцидент, свързан с тяхната кибер сигурност. Икономическият резултат от киберпрестъпленията е нарастнал пет пъти само за последните четири години (2). И очевидно мащабите на този процес тепърва ще се разгръщат. От четвърта страна, в САЩ се разгърна истерията, че руски хакери са се намесили в техните избори. Започна така нар. битка с фалшиви новини и пост-истина. Решаваща цел на атаката ще става дигиталната инфраструктура на държавите, в които тенденцията е на разгръщане навсякъде на е-правителства и е-управление.
Осма характеристика на четвъртата световна война е постнеоколониалното заграбване с помощта на световния пазар и специално създадени мрежи от фирми на гигантски количества човешки капитал, контролираното технологично изоставане и дебилизацията и рухването на големи територии в резултат на това. В епохата, в която човешкият капитал и иновативните възможности на една страна са водещи за перспективите и за позициите й, това се превръща в основен инструмент за смачкване и ограничаване на едни, за сметка на други държави. Става дума за своеобразни интелектуални войни, чрез които се следи дори индивидуалното развитие на млади учени в различни страни и се прави всичко възможно те да бъдат заграбени и използвани, ако са в математиката и природните науки, така да обезсилят противника и да се възползват от тях, ако са в социалната и хуманитарна сфера да бъдат използвани като агентура за влияние или анализатори. Основна сфера на въздействие са интелектуалната и познавателна сфера и потенциал на различните страни. Още по време на Втората световна война и в нейния край основното, което заграбват САЩ от Германия са водещите учени и интелектуалци, за което е създадена специална програма. Същото става и в резултат на победата на САЩ в третата световна война, след която бившия СССР и източноевропейски държави бе завлечен човешки капитал от милиони водещи учени, инженери, перспективни млади хора за трилиони долари. Така в България бяха заграбени през последните 28 години ресурси за десетки милиарди долари и държавата безсилно наблюдава този процес, идеологически легитимиран с неолибералните идеологеми за свобода на движение на хора. Тези, които не могат да заграбят, а са много важни за САЩ, биват просто убивани. Това наблюдаваме в резултат на такива действия в Русия, където в последните години са избити чрез съответна агентура десетки водещи учени в ракетостроенето и други сфери на новите технологии (3).
Девета характеристика на четвъртата световна война е директното военно насилие, което днес е глобализирано и се води в мащаби по-големи от всякога в историята. Да вземем така нар. специални операции на САЩ на „морски котки“ и армейски „зелени барети“ по света. През 2017 г. такива операции, без съгласието и знанието на съответните правителства са проведени в 149 държави в света. Това е около 75 % от всички държави в света. За сравнение, през 2016 г. при администрацията на Обама силите със специално предназначение са действали в 138 държави. Ако се сравни тяхното увеличаване с това, което имаме по времето на президенстването на Джорд-Буш син, те сега са нараснали със 150 %. (4) Потребността и мащаба на използването на въоръжени сили нараства. Но това е само едно от многото измерения на използване на въоръжените сили.
Въоръжените конфликти на Земята през 2014 година са стрували около 14 трилиона долара, което е 13,4% от световния брутен вътрешен продукт. В сравнение с 2008 година, разходите за война са се увеличили с 15,3%. (5) Общо световните разходи за армии и въоръжаване през 2016 г. са били 1 трлн. 686 млрд. долара като десетте страни, даващи най-големи суми, общо са похарчили 1 трлн. 242.8 млрд. долара (6).
По времето на осемгодишното президентстване на Обама САЩ са продали два пъти повече оръжия на различни държави, отколкото за осемте години по времето на предходния президент Джордж Буш. Голяма част от него е отишла в Близкия Изток, превръщайки го в барутен погреб на света (7).
Публикуваният през 2017 годишен доклад на Стокхолмския институт SIPRI показва нарастване на разходите за въоръжаване в световен план в периода 2007-2016 г. като най-висок е той в Източна Европа, където това нарастване е със 78 %. Очевидно това се очертава като новото бойно поле (8).
Десета характеристика на четвъртата световна война придобива популярност от 2010 г. насам е чрез термините „Втора студена война“, „Студена война 2“, „Нова студена война“, „Студена война Redux“ . Те започнаха ускорено да навлизат в международния речник с активността на Русия по създаване на Евразийски съюз, за което й бе спретнат Майдана в Украйна. Върви икономическа, технологическа, енергийна, валутна, пропагандна война между Русия и Запада.
В приетата през декември 2017 г. нова стратегия за национална сигурност на САЩ като водещи страни, разглеждани като оспорващи американската мощ и в този смисъл рискови за националната им сигурност, са посочени Русия и Китай. Особено внимание се обръща на кибервойната, информационната война, публичната дипломация. За първи път след разпадането на СССР в американска стратегия за сигурност се говори толкова много за „студена война“ – седем пъти, докато в предходната, приета по времето на Обама през 2015 стратегия, когато бе започнала конфронтацията между САЩ и СССР този термин се спомената само 2 пъти (9). В бюджета на Пентагона за 2018 г. бяха заложени над 200 милиона за разширяване на военновъздушните бази в източноевропейските държави и разполагане в тях на най-модерните невидими изтребители.
В България бяха разположени безплатно американски бази. Според анализ на авторитетното американско списание „Форин полиси“ американската военно-въздушна база в Безмер е една от шестте най-важни военни бази на САЩ в света. От всички тези шест бази единствената, която е в Източна Европа и изобщо в бивша социалистическа страна от Варшавския договор е тази в България, което говори за стратегическото значение на страната ни като военен плацдарм. „Форин полиси“ оценява нейната значимост по следния начин: „Сравнена с американските бази в стара Европа, Безмер и нейните източноевропейски еквиваленти са по-евтини за опериране и по-близко до потенциалните горещи точки в Средния Изток и Централна Азия. Във времена на конфликт военните ще използват тези съоръжения, за да придвижват хора и ресурси. Надеждата е, че държавите-домакини от бившия съветски блок ще бъдат по-послушни отколкото други страни с американски бази в стара Европа и ще бъде по-малко вероятно да блокират тяхната употреба във време на конфликт.“ (10)
_______________________
Бележки
(1) Stanley, Bruce and Dan Cox. Substituting U.S. Troops for Private Military Contractors in Afghanistan, In: E-International Relations, Available from: <http://www.e-ir.info/2017/07/29/substituting-u-s-troops-for-private-military-contractors-in-afghanistan/>, [July 29, 2017]
(2) State of the Union 2017 – Cybersecurity: Commission scales up EU’s response to cyber-attacks, In: European Commission – Press release, Brussels, Available from: <http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-3193_en.htm> [19.09.2017]
(3) Самарин, А.Н. и Е.В. Семёнова, Л.К. Фионова. Убийства настоящих русских учёных, Достъпен от: <https://www.kramola.info/vesti/metody-genocida/216> [28.05.2015]
(4) Turse, Nick. Donald Trump’s First Year Sets Record for U.S. Special Ops, Available from: <http://www.tomdispatch.com/post/176363/> [14.12.2017]
(5) Копатко, Евгени. Миграцията: тайните лостове и цели, Достъпен от: <http://www.memoriabg.com/2015/12/07/migraciata-tainite-lostove-i-celi/> [07.12.2015]
(6) World Military Expenditure, Available from: <http://valdaiclub.com/multimedia/infographics/world-military-expenditure/> [16.05.2016]
(7) Weigerber, Marcus and Houck, Caroline. Obama’s Final Arms-Export Tally More than Doubles Bush’s, In: Defense One, Available from: <http://www.defenseone.com/business/2016/11/obamas-final-arms-export-tally-more-doubles-bushs/133014/?oref=DefenseOneFB> [08.12.2016]
(8) Bershidsky, Leonid. The New Global Arms Race Is Scarier Than the Last, In: Bloomberg, Available from: <https://www.bloomberg.com/view/articles/2017-12-12/the-new-global-arms-race-is-scarier-than-the-last?cmpid=socialflow-facebook-view&utm_content=view&utm_campaign=socialflow-organic&utm_source=facebook&utm_medium=social>, [12.12.2017
(9) Кравченко, Илья. Национальная безопасность по Трампу, В: Российский совет по международным делам, Достъпен от: <http://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/columns/political-life-of-usa/natsionalnaya-bezopasnost-po-trampu/> [19.12.2017]
(10) Widome, Daniel, 2006, The List: The Six Most Important U.S. Military Bases, In: Foreign Policy, Available from: http://foreignpolicy.com/2006/05/13/the-list-the-six-most-important-u-s-military-bases/ [13.05.2016]
Статията е публикувана в сборника „Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век“ – издание на Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска София, 2018 г.
Източник: Клуб 24 май
