Годишнина от рождението на Христо Ботев
През годините на прехода геният Ботев не бе пощаден. Опитаха се да го изкарат авантюрист, пройдоха, терорист. Изхвърлиха от образователната система блестящата му публицистика. Посегнаха върху стиховете му, търсейки в тях примери за крайна нетолерантност. Заговориха за тях, че били неразбираеми за учениците. Направиха опит да ограничат изучаването на Ботевата поезия в средното образование. Написаха се множество студии и статии върху Ботев: за архетипите в образната му система, за структурата на стиховете му. Загуби се обаче Ботевият свят на идеите, ситуацията на петвековното робство, съпричастността на гениалния ни поет към социалните идеи на ХІХ век...
Нашите политически еднодневки не простиха на Ботев непримиримостта му с робската участ на нацията, безкомпромисната му природа към волското търпение на българина, бунтът му срещу всяка форма на подтисничество и ограничаване на националната и социална свобода, революционния му порив за равенство и братство между хората. Парадокс на времето е, че днес, когато празнуваме годишнина от рождението на гениалния ни поет, на челно място по трибуни, пред паметници и по медии стоят, произнасят гръмки речи и поднасят цветя съвременници на онези типажи, срещу които Ботев най-яростно воюваше. Воюваше срещу тяхната алчност и продажност, срещу тяхното лицемерие и дебилщина. И въпреки че казваше горчиви думи на своя народ, той правеше това, защото го обичаше. Защото искаше свобода за България! Защото Балканът беше неговата люлка и гроб!
Да, хваленият днес от политическата класа Ботев е крайно опасен за тях. Опасен, защото храни своя съотечественик с достойнство, сила и чест, с непримиримост към съвременния ред, към всичко, което унижава човешката природа, с воля за извоюване на един друг свят - на братството, равенството и свободата!
Да четем Ботев и да пазим България !
