Запомнил съм този следобед, защото току-що се бяхме върнали от Дорково, от панихида по случай шест месеца от смъртта на тъста ми, отишъл си кажи-речи на моите сегашни години. Веднага след прибирането ни в Кюстендил чухме, че са загинали Людмил Янков и Стоян Наков. Оттогава изминаха 25 години.
Оттогава 25 години не спирам да разсъждавам по темата за приятелството и другарството. Людмил стори нещо изключително в тази насока. Той предприе акция за спасяването на изпадналия в критична ситуация Христо Проданов – първият български покорител на Еверест. За близо денонощие кюстендилецът преодоля километър и половина денивелация, до кота 8 500 метра. Подобно нещо не се беше случвало преди това, не се и повтори. Людмил пожертва собствения си връх, но изкачи нещо много по-важно от Еверест.
Другарство и приятелство като неговото вече почти не се срещат. От година на година те не само стават все по-голяма рядкост, но и когато тук-там се появят, срещат не одобрение, а учудване, пренебрежение и дори присмех. Може да си рискувал много за някого, но когато събитията се завъртят така, че той трябва да ти докаже приятелството си, няма да го стори, нищо, че му е напълно във възможностите. Вече няма и елементарна реципрочност. Може да си помогнал на някого да напредне в йерархията, да стигне дори върховете на държавата, но той не просто няма да ти е благодарен, дори не на дело, а вътре в себе си, а ще гледа да те елиминира, да те смачка, даже да те унищожи. Доколко темата за приятелството се приема като анахронизъм в наши дни, личи и по форума на Дарик. Когато става дума за някой от политиците ни, се натрупват по двеста-триста коментара, а за днешното събитие пред паметника на Людмил Янков за 12 часа се появи един-единствен отзив.
И все пак като че ли не всичко е загубено. Доста време единственият ентусиаст, който правеше нещо, беше Николай Ковачев. Той създаде група във фейсбук, той беше и инициатор за отбелязване на годишнините. Постепенно тези прояви се официализираха и масовизираха. Днес участие взеха дори кметът на общината и председателят на общинския съвет. Може да е и заради предизборната кампания, която тече в момента, но дойдоха. Ученици от Природо-математическата гимназия прочетоха откъси от творбите на Людмил Янков. Така те напомниха на всички за ценностите на алпиниста - онези, които сега смятаме за вече изчезнали. За които предишната власт го удостои със званието „Герой на социалистическия труд”. И за които се надяваме, макар и плахо, отново да намерят място в живота ни.
17 април 2013 г.
