В Република Беларус икономическите реформи се провеждаха плавно, частично и постепенно. Така бяха избегнати деиндустриализацията и социалните сътресения, които ние опознахме добре в последните 26 години
Европейският съюз свали значителна част от санкциите, наложени на Беларус преди 13 години. Очевидно е прозрението на брюкселските бюрократи, че санкциите се явяват един безполезен, безперспективен и вреден за всички страни инструмент в политиката.
Беларус не се причислява към държавите-пример за високо развита демокрация и икономика по неолибералните стандарти, но ако се приведат паралели в различните сфери на сегашното социално-икономическо развитие на Беларус и България, то сравнението се не е в полза на нашата страна.
С отделянето си като самостоятелна държава, Беларус на практика запази основните елементи на съществуващата до тогава административна и социална структура, а с това и стабилността, която бе нужна за развитие в новите условия.
Икономическите реформи се провеждаха плавно, либерализацията на цените се осъществи частично и постепенно. По този начин Беларус избегна негативните последствия в икономическата сфера, като деиндустриализация, срив в селското стопанство, масова безработица, а с това и социални сътресения и дезинтеграция на обществото, с каквито се сблъскаха другите страни от ОНД, а и редица източноевропейски държави.
Не бяха възприети настоятелните съвети и препоръки на експерти от Световна банка, ЕС и други западни институции, да се премине към прословутата „шокова терапия“. Не само примерът на другите държави тръгнали по този път, в конкретни случай и този на България, но и актуалните събития в съседна Украйна, потвърждават правилността на проявявания от управляващите и населението на Беларус скептицизъм в тази насока.
С течение на годините Беларус се ориентира към провеждането на определен т.н. пазарен социализъм (понякога наричан и „трети път“), при който частната собственост е разрешена, но държавата запазва своята доминираща роля в планирането и по контрол върху икономиката и цените. По своята същност това бе своеобразна форма на обединение елементи на плановата система с такива на пазарните механизми, на запазване ръководната роля на държавна в икономиката, на държавната собственост в промишлеността и едрата кооперативна собственост в земеделието. Днес по данни на EBRD в държавния сектор в икономиката се изработва над 70 % от БВП, а частния сектор — около 30 процента.
Още в годините на съществуването на СССР Беларус разполагаше с разнообразна и модерна са времето си тежка и лека промишленост (основно металургия, машиностроене, рудодобивна, химическа и преработваща) и развито селско стопанство.
В управлението на държавата от самото начало бе проявяван икономически прагматизъм и стремеж за запазване на икономическата и социална стабилност. В Беларус не бе извършена продажбата и приватизацията на крупните промишлени предприятия, не се допусна разработването и ползването залежите от природни изкопаеми от чуждестранни компании. Подкрепата на националното производство във всички сфери на икономиката бе държавна политика.
Още през 2003 г., първа от всички други държави от пост-съветското пространство, Беларус достигна икономическите показатели от 1989 г. Решаващо значение в случая бе запазването на икономическите връзки с Русия, което осигури редица други икономически и търговски предимства. Страната търгуваше безмитно с Русия, получаваше нефт и газ по „вътрешно руски цени“ (газ по около 100 долара за 1000 м3), с което безпроблемно задоволяваше не само своите енергийни потребности, но и осигуряваше развитието на своята химическа промишленост, като различните деривати от производството на своите рафинерии реекспортираше обратно в Русия и други държави, в т.ч. и на Запад, с висока печалба. Това бе дало повод и на вицепрезидента на Световната банка да заяви през 2010 г., че „през последното десетилетие ръстът на белоруската икономика повече се приближава до този на Китай, отколкото до този на Европа и че нивото на бедност в страната е значително съкратено“.
Днес Беларус разполага със значителна, широко-спектърна и развита машиностроителна промишленост. Страната има голямо производство на тежкотоварни транспортни средства (МАЗ, БелАЗ), различни разновидности трактори, автобуси и тролейбуси и пр. Белоруският автомобилен завод е на едно от челни места в света по производство на тежка кариерна техника — тежковози с капацитет над 100–130 тона. В страната са запазени и работят четири крупни металургични комплекса, като само в тях се осигуряват над 40 000 работни места, от които 3000 са високо квалифициран инженерен персонал.
Аграрният сектор в Беларус произвежда около 7,5% от БВП и в него са заети 9,7% от населението. В Беларус бяха запазени кооперативните /на базата на съществуващите преди совхози и колхози/, които работят на пазарен принцип, но продължават да се ползват с активната подкрепа на държавата и които постепенно прерастват във вертикално интегрирани обединения на действащите АПК (подобни имаше и у нас, но бяха брутално ликвидирани) и предприятия от преработващата хранителна промишленост.
В Беларус се частният сектор произвежда 1/3 от общата селскостопанска продукция. През 2005 г. белоруското правителство приема и финансира специална програма за възраждане и развитие на селото.
Производството на аграрният сектор задоволява собствените нужди на страната, като съществена част от него е ориентирана за износ. Беларус има активно салдо в търговията със селскостопански стоки и хранителна продукция.
Страната разполага със значително собствено производство селскостопанска техника, с които задоволява в най-голяма степен своите нужди и е крупен износител на такава техника. Това се отнася и за производството на основните видове торове /азотни, фосфорни, калиеви/, които се използват в селското стопанство. Внос се осъществява само на техника, която няма аналог в страната.
Според статистиката на Световната организация за прехрана /ФАО/ Беларус заема едно от челните места в света по производство на пшеница, ръж, картофи, лен, ръж, захарно цвекло, овес, рапица.
Здравеопазването в Беларус е безплатно и се осъществява чрез системата на държавни медицински заведения, организирани йерархично по териториален принцип. Частично доплащане съществува само при стоматологичните услуги и покупката на някои медикаменти при амбулаторно лечение. Разходите от семейния бюджет за здравеопазване са сравнително ниски при гарантиране на широко обхватни медицински услуги и справедлив достъп до тях.
Промените в здравеопазването се осъществяват поетапно, като същите се предхождат от всестранен анализ и обсъждане. Прилагането им се осъществява сред постигане на консенсус между всички заинтересовани страни. В страната не съществува недостиг на медицински кадри, даже се отбелязва увеличение, макар и малко, на броя на лекарите.
Беларус разполага с добре изградена система на образование на всички нива. За образование от държавния бюджет се отделя 5,6 процента (в България –3,7%). В страната е запазено развито професионално-техническо и средно специално образование.
Системата на висшето образование на страната съставят 45 държавни и 9 части висши учебни заведения.
Беларус, която граничи с държави-членки на НАТО, няма проблеми със своите съседи и поддържа отлични отношения с Русия, проявява подчертано държавническо отношение към гарантиране на своята сигурност и въоръжени сили.
Към настоящия момент, по официални данни, числеността на въоръжените сили на Беларус, комплектувани на смесен принцип от наборни и професионално военно-служещи, възлиза на 62 хиляди. Тези въоръжени сили разполагат с 1600 танка, 2500 бронирани транспортни машини, 1490 артилерийски системи, 260 бойни самолета и 80 бойни хеликоптера.
Беларус, за разлика от България, не ликвидира или съкрати, а запази и модернизира наследения от времето на СССР значителен Военно-промишлен комплекс. Националният ВПК произвежда значителен набор от най-модерни изделия, като навигационни и пилотажни системи, системи за автоматизация и програмно осигуряване, оптико-механично и контролно оборудване и други. Освен гарантиране сигурността на страната и носещ значителни приходи от експорт на своята продукция, ВПК осигурява хиляди високо технологични работни места. В сътрудничество с Русия в Беларус е усвоен и ремонтът и модернизацията на самолетите СУ 25 и МИГ — 29, които са на въоръжение във ВС на страната.
ВПК на Беларус е тясно свързан с ВПК на Русия, който поема значителна част от неговата продукция.
Беларус е пример, как един икономически модел може да бъде успешен при разумното и отговорно управление и запазване на съществуващите икономически контакти и пазари, съществували и в други политически реалности.
Един от резултатите на този подход през годините е, че днес безработицата в Беларус е 5,9 процента (в България 11,6%), а по комплексния Индекс на човешко развитие на Програмата за развитие на ООН, също изпреварва страната ни, като от 189 страни заема 50-то място (България 59-то).
Източник : вестник Земя, 14 април 2016 г.
