През септември миналата година се навърши четвърт век от членството ни в МВФ и Световната банка. Две организации, които отпускат заеми на България, срещу което даваха (и продължават да дават) насоки за развитието на страната. Международните финансови институции оставиха ярък отпечатък върху икономическите програми на държавите от Централна и Източна Европа. В тази връзка Eurodad извърши преглед на водената политика в четири държави – България, Сърбия, Словения и Унгария.
Българският доклад бе представен на 4 февруари 2016 г. от 10 ч. в сградата на КТ „Подкрепа“. В последвалата дискусия отношение ще вземат участници и наблюдатели на протеклите процеси. Представители на двете институции също са поканени и ще имат възможност да дадат оценка на отношенията и резултатите от членството на България в МВФ и Световната банка.
В края на 80-те години икономиката на България е в застой. Промените в целия социалистически лагер са видими и очевидно необратими. Българските управляващи си дават сметка, че при задаващите се бурни размествания страната ни не може да остане остров на спокойствието. Преди да сдаде властта Тодор Живков казва: „Обстановката ще бъде изключително тежка поне една година – година и половина – две“. Повече от четвърт век след тези прогнози е сигурно, че генералният секретар на ЦК на БКП е сбъркал. Ситуацията в страната все още е незавидна.
След световната финансова криза все повече икономисти и политици започнаха да анализират мерките на икономии, които последваха. И институциите, които ги налагат – като МВФ и Световната банка. За България обаче последиците от криза 2008 бледнеят в сравнение с тежкия период на промени, който започна след 1989 г. В годините преди световния банков срив държавата вече беше приела неолибералните мерки: в ход беше либерализацията на енергетиката, плановете за концесия на целия воден сектор, затваряха се училища, приехме плоско данъчно облагане, занижихме социалните вноски и така обезкървихме допълнително обществените солидарни системи и пр. и пр. Разбира се, в замяна страната ни е първенец по финансова дисциплина – въпреки увеличаващата се задлъжнялост и нарастващия дефицит, България все още е сред европейските държави с най-нисък държавен дълг като дял от БВП. Но изпитва трудности да поддържа социалните си системи дори на жизнения минимум, което компрометира провежданата политика и понастоящем е най-бедната държава-членка на Европейския съюз по отношение на БВП на глава от населението.
Очевидно дългогодишната финансова дисциплина не гарантира дори устойчив нисък външен дълг, тъй като през 2015 г. Народното събрание прие държавата да вземе нови кредити в размер на 16 млрд. лв. Едната част от средствата са предвидени за подсигуряване на належащи плащания, свързани с фалита на една от големите български банки – оказа се, че въпреки привидната стабилност на банковата система, злоупотреби са възможни. Друга част е предвидена за изплащане на стари задължения. Немалък дял от кредита обаче е одобрен в противоречие с Закона за държавния дълг, тъй като не е описана целта, за която ще бъдат ползвани средствата. Кои ще бъдат кредиторите, все още не е ясно. Междувременно опозицията оспори решението за взимане на нов заем пред Конституционния съд, а съмнения за незаконосъобразността бяха изказани и на среща на представителите на МВФ с българските синдикати. В случай, че реши да осигури този заем, Фондът би трябвало да поеме риска тази част от заема да бъде ревизирана.
Ролята на международните финансови институции, като МВФ и Световната банка, е по-видима и по-значима преди началото на световните икономически трусове.
В началото на прехода българските управляващи са търсели и алтернативни подходи за преминаване от централно планирана икономика към отворен пазар. През 1990 г. са водени преговори с френски експерти, които също препоръчват „невидимата ръка (на пазара – б.а.) да замени видимия юмрук“, но се е предполагало, че по подобие на водената политика в собствената си страна, ще предложат реформи с по-ниска социална цена. Политиците са търсели път към модела на социална капиталистическа държава, характерен за по-голяма част от западноевропейските страни. Известен от този период е „планът Столерю“ на държавния секретар за планиране на Франция. Преговорите с експертите от Западна Европа обаче са замразени и в България започват да пристигат мисии на МВФ и Световната банка. Изборът на стратезите е: по-драматични реформи, които да донесат бързи резултати.
Междувременно още през февруари 1990 г. се пристъпва към либерализация на цените. Първо на вестници, списания, плодове и зеленчуци. След месец се освобождават цените на почти всички стоки за бита и битови услуги. Извън държавния контрол остават цените на почти 43% от стоките.
Управляващите решават, че няма друг изход извън „шоковия“. Всичко трябва да се предприеме веднага. Частният сектор разпределя ресурсите ефективно, за разлика от държавния. Дори в предоставянето на жизнено важни обществени услуги е възприет чисто счетоводителски подход – най-важното е да бъдат икономически ефективни, а не качествени и достъпни за широки слоеве. Макар да е имало дебати за детайлите и немалка съпротива срещу масовите съкращения на работници и служители, закриването на предприятията и безогледната либерализация на цените от страна на българските политици, пакетът от реформи е приеман като безалтернативен.
През 1990 г. България става член на Международния валутен фонд и Световната банка. Правото на глас в двете институции е функция от вноските (дяловете), с които отделните държави участват. Принципът е не „един член – един глас“, а „един долар – един глас“, което дава предимство на богатите членки и създава предпоставки взетите решения да обслужват основно интересите на развитите държави.
Функциите на двете институции се допълват. МВФ дава предписания за макроикономически мерки, в които предвижда СБ да осигури „техническа помощ“. Световната банка прави анализи и в замяна на по-ниските лихви на отпусканите от нея кредити, настоява за промени в конкретни области. Трудно е да намерим сектор в България, в който да не се забелязва влияние (пълно или частично) на Световната банка. Част от проектите засягат: реформи в банковия сектор, приходната администрация, здравеопазване, образование, социална дейност, ВиК, топлофикация, възобновяеми източници на енергия.
Между 1991 – 2007 г. историята на макроикономическата политика в България е история на взаимоотношенията с МВФ. А за реформите по отделни сектори водещи са предписанията на Световната банка.
Механизмът на работа с тези институции се характеризира с отпускане на кредит срещу реформи. „Спасителни пакети“ и „финансова помощ“ се превърнаха в синоними на нови държавни дългове, макар тези термини да не показват истинската същност на взаимоотношенията. Заемите и лихвите подлежат на връщане. А ниското равнище на лихвите е за сметка на задължителните промени, които правителствата се ангажират да проведат в макроикономическата си политика и във фундамента на обществените системи.
Характерен инструмент на МВФ са т.нар. стендбай споразумения. Те се сключват с държави, които се намират в период на икономическа криза, а средствата трябва да се използват за справяне с проблемите на платежния баланс. Продължителността на договорите е между 12 и 24 месеца, като може да се удължат до 36 месеца. Условията за получаването им са стандартни. Целта е засилване на финансовата дисциплина чрез ограничаване на ролята на държавата и публичните разходи, вкл. социалните, ограничаване на работната заплата, либерализация и приватизация. Според икономистите на фонда това ще доведе до устойчиво икономическо развитие.
В България се очертават три фази на развитие на отношенията с МВФ и Световната банка:
- От началото на прехода към отворен пазар до 1998 г., когато е въведен валутният борд.
- Периодът 1998 – 2007 г., до присъединяването на страната към Европейския съюз.
- Взаимоотношенията на страната с международните финансови институции от 2007/2008 г. досега.
Ролята на МВФ и Световната банка в прехода на България към отворен пазар (1990 – 1997)
Понякога външните организации (МВФ, Световната банка и Европейската комисия) се ползват за вътрешнополитически натиск. Изискванията им се представят като екзогенен за икономическата политика фактор и като нареждане от последна инстанция в полза на определена политическа линия. Или като аргумент пред обществото за провеждане на непопулярни мерки.
Поради факта, че първите споразумения с МВФ все още не са публикувани, през този период трудно може да се постави ясна граница между наложените ни мерки и предприетите в резултат на инициатива на българските управляващи. Но няма никакво съмнение, че промените са в хармония с предпочитаната от МВФ и СБ икономическа политика.
Тъй като България е много тясно свързана със Съветския съюз, прекратяването на търговските и до голяма степен политическите отношения с него и разпадът на СИВ се отразяват драматично на икономическото състояние на страната. Според свидетелства на лица, близки до управлението в периода преди 1989 г., ежегодно държавата ни е получавала 13 млн. тона нефт, които след това са препродавани на световните пазари. В допълнение от 1978 г. до 1983 г. СССР ни е превеждал безвъзмездно по 400 млн. валутни рубли. Руският пазар е бил основен за българската селскостопанска продукция. Значението му се подчертава във всички сетнешни анализи за упадъка на земеделието и животновъдството у нас. В края на 80-те години ситуацията се променя, а политическата промяна от 10 ноември 1989 г. слага точка на руските финансови потоци към нашата страна.
В последните години преди прехода българската икономика е в застой. След политическата промяна в страната, решението за преминаване към свободен пазар не подлежи на дебати. Темата на политическите дискусии е само как да бъдат проведени реформите. След като френският план не е приет, единственият вариант, който остава, е взаимодействие с МВФ. Идеологията на фонда е определено прагматична. Изборът на партньор не е направен поради интелектуално превъзходство на предписанията на последния, а поради факта, че това е единствената институция в състояние да окаже финансова поддръжка на страните в Източна Европа.
Решението за взаимодействие с Фонда е взето и под натиска на чуждестранните очаквания. Според възприетите международни стандарти външното доверие към икономиката на дадена страна зависи от наличието на споразумение с МВФ.
За съжаление споразуменията с МВФ от началния период на партньорството до момента не са публикувани никъде и не са публично достъпни[1]. За ролята на Фонда обаче свидетелстват множество експерти и лица, които са участвали в преговорите. Основната цел на програмата за макроикономическа стабилизация е да „придружава“ ефекта от шоковата либерализация на цените и да преведе икономиката до режим на поносима инфлация. Същевременно тя трябва и да помага за покриване на финансовия недостиг в платежния баланс на страната.
Споразумения с МВФ до 1998 г.
Първите споразумения, до четвъртото, са прекратени, поради неизпълнени изисквания на МВФ от страна на българските правителства. При тях част от траншовете не са преведени. При петото и шестото поставените условия са изпълнени, в резултат на което са получени всички преводи и споразуменията са приключени успешно.
Няколко са основните стълбове на реформи, включени в пакета с кредитите на двете финансови институции:
- приватизация;
- ускоряване на освобождаването на цените, съчетано с либерализация на търговията и тласък на конкуренцията, без които оставените без контрол цени ще доведат до висока инфлация;
- ограничаване на заплатите;
- намаляване на субсидиите за производителите;
- преразглеждане и „таргетиране“ на социалните плащания, което означава профилиране на нуждаещите се от помощ, за да се подпомагат само лицата в крайна нужда.
Трябва да се признае, че в първия си доклад за страната Световната банка алармира, че изключително свитите вече държавни инвестиции, подлагат на риск възстановяването на страната. И все пак акцентът е върху нуждата, според институцията, от бърза приватизация. Световната банка смята, че не може да се постигне значим дял на частния бизнес, ако се разчита само на създаването на нови предприятия. Поради това настоява съществуващите държавни да преминат в частни ръце.
Приватизация + освобождаване на цените + създаване на условия за конкуренция –> формулата за просперитет на МВФ и Световната банка
Проведен е третият етап на освобождаване на цените през февруари 1991 г. – ударно са либерализирани над 97% от всички цени, включително на храните. Това води до висока инфлация. Големи групи от населението не могат да си позволят стоки от жизнена необходимост, социалното напрежение се увеличава.
От този период остава ключовата реплика на бившия вече министър-председател Димитър Попов „За бога, братя, не купувайте!“, който е воден от пазарната логика, че повишеното търсене води до още по-високи цени на стоките.
Приватизацията върви мудно. Към 1993 г. само 0,56% от държавните активи преминават в частни ръце. До 1996 г. раздържавените активи са вече 10,84%. Това обаче не изчерпва отстъплението на държавата. Голям брой държавни предприятия едва функционират поради срив на пазарите и натрупани дългове.
Дали международни експерти и български политици са си давали сметка за резултатите от масовата приватизация? На този въпрос донякъде отговарят част от спомените на Кръстьо Петков, председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ):
Годината е 1996. Президентите на националните синдикати от Източна Европа са поканени от Световната банка в Баден край Виена, за да им бъдат презентирани вариантите за приватизация, препоръчани на икономиките на страните от постсъветската зона. Ръководителят на полската „Солидарност“ задава въпрос на представителя на СБ: „Кой модел на приватизация е най-добрият?“ Отговорът е лаконичен: „Най-добра е бързата приватизация.“
Следва контра-въпрос: „Но при този подход активите отиват преди всичко в ръцете на червената номенклатура! За какво правихме революцията тогава?!“ Последвалият отговор е илюстративен за липсата на каквато и да е загриженост за реалните резултати от налаганата идеология: „Това е ваш проблем, а не наш!“
Съкращения. Още през 1991-1992 г. се предприемат мерки за освобождаване на работници и служители. Наред със съкращенията, се предвиждат компенсации за безработни. Целта е съблазнените от еднократните плащания служители да напуснат доброволно работното си място. Намалена е и възрастта за пенсиониране, за да се освободят още работници. С тази мярка броят на новите пенсионери се увеличава двойно още на следващата година.
Следващата стъпка е да се съкратят по-младите хора – те са по-уязвими, тъй като все още не са станали част от трудовите колективи, нямат статут на професионалисти. В третия етап съкращенията засягат и служителите над 30 години, които трудно могат да се преквалифицират и да намерят друга работа. Така неработещите по различни причини предприятия се освобождават от разходи за заплати. Което е една от целите и на финансиращите институции, и на правителствата. Гражданите без работа обаче натоварват обществените системи като фонда за безработица, осигурителните и социални системи.
Реституция. Допълнителен източник на социално напрежение е стартираната реституция, както на едрата градска собственост (жилищен фонд, промишлени предприятия, терени), така и на земеделски земи. Оценките към юли 1993 г. сочат, че подлежащите на връщане имоти са в размер на 11,31 млрд. лв. Пристъпва се и към ускорена ликвидация на работещите земеделските кооперативи ТКЗС, вместо те да бъдат преструктурирани в акционерни дружества и съвременни кооперации, както това бе сторено в някои други източноевропейски държави. Закриването на цехове и малките производствени единици в периферията на страната изхвърлят от трудовия пазар най-уязвимите граждани – с ниско образование, без перспектива за намиране на друга работа. До голяма степен засегнати са и хората от ромски произход, които работят основно в тези сектори.
Заетост на ромите
Данни от представително изследване за ромската общност 1980 г. /Димитров, Чакалов/ и от преброявания на населението на Република България 1992 г., 2001 г., 2011 г.
Първата вълна от безработни през 1990 г. и началото на 1991 г. включва хора с високо образование и квалификация. Най-интензивно нарастване на безработицата се наблюдава през февруари-декември 1991 г. – среден месечен темп на растеж от 17,5%. Причината е ликвидация на държавни предприятия. Третият подпериод е януари-юни 1992 г. Той се характеризира със забавяне на растежа, като средномесечният е 2,1%.
Очакванията са, че първата вълна на високообразовани освободени служители ще се преквалифицира и ще се ангажира в други сектори. Анализите обаче показват, че 1/3 от свободните работни места са в областта на здравеопазването и образованието. Стратезите не отчитат факта, че лекар не се става с преквалификация. Нужни са години медицинско обучение.
Не са лишени от логика съмненията, че плановете целят масово освобождаване на работна ръка. Като след това се очаква по-високообразованите да успеят да се адаптират към променената среда, а по-ниските слоеве да бъдат поддържани със социални помощи, докато постепенно изчезнат биологически. Реалността обаче е различна – по-адаптивните масово емигрираха, а социално слабите оформиха многобройни гета. Планирани или не, резултатите са такива.
Част от останалите мерки и съответните резултати, които се предприемат за преструктуриране на икономиката, включват:
- По-високи данъци за държавните предприятия в сравнение с частните. Диференцираното облагане на печалбата и доходите стимулира развитието на частния бизнес, но задушава всякаква инициатива в държавните фирми.
- Селскостопанският сектор не само не се субсидира, но и се облага – противно на практиката във всички развити държави.
- Контролът върху цените се заменя с контрол на доходите, което води до рязко намаление на потреблението на основни хранителни групи.
- Доходите от работна заплата претърпяват срив, през 1991 г. намаляват в реално изражение с 66,7%.
- Обемът на услугите, които държавата предоставя безплатно за населението остава същия, въпреки че качеството им се влошава. Тук се включват образованието, здравеопазването, културата, науката, комуналното стопанство, органите на държавната власт и държавното управление.
През април 1994 г. започват преговори за преструктуриране на дълга към Лондонския клуб (частни международни кредитори на държавно ниво). Условието е България да плати значителна част от натрупаните лихви. Тъй като няма достатъчно валутни резерви за такова плащане, основна част от споразумението е финансиране от МВФ. Няколко месеца по-късно споразумение за преструктуриране на 8,3 милиарда долара е подписано, като главницата на заемите е редуцирана с около 40%.
Валутен борд. Намаленият дълг към Лондонския клуб не е достатъчно условие за стабилизиране на страната. Взетите необезпечени вътрешни кредити водят до тежка банкова криза. Междувременно настъпват падежи по два големи заема, които няма как да бъдат изплатени; МВФ не изплаща договорен втори транш по текущото споразумение; Световната банка отказва да подпише искане за заем. Резултатът е хиперинфлация и изключително ниски заплати. В тази ситуация МВФ настоява за въвеждане на валутен борд. Страната е притисната – удобен случай да бъдат наложени мерки, които иначе биха били отхвърлени. В началото всички политически сили са против, но поради задълбочаващата се криза при лявото правителството на Жан Виденов (1995-97 г.) то постепенно приема идеята, за да не загуби поредния заем от Фонда. Всички са наясно, че валутен борд води до ограничаване на инструментите за влияние върху монетарната и икономическата политика. Бордът всъщност означава загуба на суверенитет. Всички партии са наясно с това, но решават, че няма как да го избегнат.
Синдикатите също склоняват да приемат борда. С едно условие, което е записано – ефектите от него да бъдат преразгледани след една година. И, ако се наложи, условията да бъдат променени. Това изискване остава само пожелание.
Допълнение след публикуването на обзора
Според анализ на ДСК, в населението е имало около 600 млн. долара. Преди пристъпването към въвеждане на валутен борд е направено предложение на държавната банка да й бъде разрешено да приема валутни депозити. Към този момент само търговските частни банки са имали право на валутни влогове, смятало се е, че по-високото доверие на гражданите към ДСК ще доведе до събирането на значителни валутни средства, с които да бъде обслужен падежът. По този начин зависимостта от допълнителни заеми (като търсения от МВФ) ще бъде намалена и държавата ще запази възможността да се самоуправлява. Това предложение не е било прието.
Валутният борд е въведен през 1997 г. При него се фиксира обменен курс на националната валута, монетарната политика е напълно подчинена на целта да се запази този обменен курс. Възможностите за провеждане на собствена политика в областта са силно ограничени. Следва период на пълна хегемония на МВФ във вътрешната политика на България. Вицепремиерът Красимир Ангарски, който отговаря за стендбай споразумението, твърди, че постоянният представител на МВФ за България е бил в неговия офис всеки ден. Всяко важно правителствено решение е било незабавно изпращано към Фонда.
Всички са били на мнение, че валутният борд не може да бъде избегнат. Пропускат да уточнят докога.
Даден е тласък на приватизацията. Ликвидирани са множество държавни предприятия – тези, които са отчели загуби през последните пет години. Това звучи разумно, но само на пръв поглед. Не са правени анализи коя е причината за лошите финансови резултати. Дали са следствие от липса на пазари за тяхната продукция например, което наистина би обезсмислило съществуването им, или от поредица погрешни (умишлено?) мениджърски решения. Във втория случай лошите управители би трябвало да се заменят с отговорни специалисти, които да съживят фирмите и да носят приходи в държавната хазна. За съжаление, идеологията е надделяла над здравия разум и ликвидацията е поголовна.
Друга част от предприятията са поставени в „изолация“ – период през който не могат да вземат нови кредити и ако не покрият настоящите, се преминава към ликвидация.
Третата част от списъка на МВФ са структуроопределящи държавни предприятия, които подлежат на оздравяване. В общия случай оздравяване нямаше. Ярък пример е „Кремиковци“ – най-големият металургичен комбинат. В следващите години той беше приватизиран за 1 долар, вероятно с надеждата да бъде оздравен от новите собственици. Премина през няколко ръце, преди да изпадне в несъстоятелност и в момента се реже за скрап. Не по-радостна е съдбата на БГА „Балкан“ – националната авиокомпания, най-конкурентна в рамките на СИВ.
Огромни национални предприятия преминават в ръцете не на професионалисти, които да ги развият, а на ликвидатори. Затворени са около 100 държавни фирми. В следващите три години са загубени 275 000 работни места.
В преговорите с МВФ и Световната банка, наред с представители на правителството, участват и синдикатите. Синдикалисти смятат, че част от техните искания са били взети предвид, макар че основната линия остава непроменена. Благодарение и на техните усилия е създаден социален-инвестиционен фонд, който е функционирал няколко години. Целта му е била да подпомага останалите без работа граждани и да създава малки фирми, за да поддържа заетостта.
Въвеждането на валутния борд е повратен момент в отношенията с МВФ и Световната банка. Дотогава преговори наистина са водени – с променлив успех за двете страни. Впоследствие участници в разговорите с представители на Фонда твърдят, че диалогът се е изродил в едностранно приемане на наставленията на международните експерти. Ограниченията на Борда всъщност не позволяват значими правителствени реформи, което изначално обезсмисля преговорите. Подчиненото положение на българските представители в отношенията с МВФ и Световната банка маркира целия следващ период.
Епоха на остеритет (1998 – 2007)
Този етап много отчетливо оформя политиката на международните финансови институции: преструктуриране на пенсионната система (втори частен задължителен стълб), промени в пазара на труда (намаляване на вноските за безработица, улеснени процедури за съкращения), ограничаване на социалното подпомагане, филтриране на достъпа до детски надбавки, затваряне на училища, ударно увеличение на цената на електроенергията. Преди да вземат решение да приемат новия пакет на Тройката миналата година, гърците може би трябваше да прегледат нашия опит и резултатите от тези мерки.
В макроикономически план при валутен борд значима национална политика не може да се провежда. Поради това залегналите в споразуменията с България условия на МВФ се пренасочват от макроикономика към секторни политики, където до голяма степен се припокриват и допълват с дейността на Световната банка. Валутният борд играе ролята на усмирителна риза, която така или иначе не позволява на страната да избере различен път за развитие. Дори да имаше политическа воля за това.
Сключеното споразумение между Фонда и дясното правителство на Иван Костов (1997-2001 г.) съдържа 187 мерки, които са насочени към постигане на 32 стратегически цели в 7 основни сектора: данъчна политика, социално осигуряване, финансов сектор, държавни предприятия, енергетика и селско стопанство, търговска политика и статистика. Дадени са указания в кой бюджет и период трябва да бъдат осъществени промените. Посочени са българските институции, които са отговорни за изпълнението. В по-голямата част от мерките е предвидена техническа помощ от страна на Световната банка.
Банката с по-малки проекти доразвива мерките на МВФ, като обхваща и останалите сектори – образование, жп транспорт, пътна инфраструктура, ВиК, деинституционализация на заведенията за отглеждане на деца. За разлика от Фонда, сферата на действие на Банката са отделните сектори на обществения живот. Тя наблюдава, анализира и предлага договори за кредити, с които да наложи конкретни структурни реформи.
Политиката на България в този период е взета изцяло на ръчно управление от двете финансови институции. Валутният борд остава непроменен, въпреки че синдикатите подписват решението за учредяването му с изричното условие механизмите да бъдат преразгледани и при необходимост адаптирани. Днес, 18 години по-късно, той се приема като неотменна част от държавната конструкция. Само отделни икономисти се опитват да започнат дебат за промяната и евентуално отмяната на борда, все още без успех. Резултатът от наложените, и приети от правителството на Иван Костов, условия е, че България в този период не е независима държава. Налага се политика на остеритет в пълния й блясък. Не против волята, а с пълното съдействие на българските управляващи.
1. Спасителни мрежи. В началото на промените се създават отделни социални системи и механизми за подпомагане на останалите без работа, за да се преодолее по-лесно съпротивата на обществото – т.нар. safety-net programs. В периода 1997-1998 г. разходите за социални помощи и различни плащания вече са значими, тъй като много хора са без работа или получават трудови възнаграждения, които не им позволяват да покрият дори основните си жизнени нужди. Но финансовите институции настояват за свиване на кръга от граждани, които имат право на подпомагане. За новото преструктуриране на системите е отпуснат поредния заем – Social Protection Adjustment Loan.
1.1. Пенсионна система – официално обявените цели включват финансова стабилност на държавната пенсионна система, изравняване на приноса без значение от професията и пола на служителите, създаване на втори доброволен стълб на пенсионната система.
По отношение на виждането за реформа в пенсионната система има разлика между МВФ и СБ. Докато СБ настоява само за втори доброволен стълб в частна компания, плановете на МВФ са за втори задължителен частен и трети доброволен стълб, включително създаване на професионални пенсионни фондове. Стремежът на финансовите институции е в България да се приложи Чилийският модел в чист вид. По подобен начин са проведени реформите в Полша, където целта е след 30 години солидарният стълб да изчезне напълно. Благодарение на усилията на синдикатите и особено на някои институции като Международната организация на труда, условията са смекчени.
1.2. Категоризация – в България има три категории трудещи се (категоризация на българската социална и пенсионна система). Работещите при най-тежки и вредни условия принадлежат към I категория, те се пенсионират по-рано, тъй като работната среда води до здравословни проблеми и по-бързо физическо изхабяване. По-малко вредните условия причисляват служителите към II категория. Най-многобройна е последната III категория работници. Едно от условията на МВФ и СБ, както вече беше споменато, е да се изравнят правата на различните категории. Поради това 140 000 работници от I категория се преместени във втора, а 490 000 – от втора в трета.
1.3. Работещи пенсионери – направени са промени в Кодекса на труда, които позволяват на пенсионерите да продължат да работят и след пенсионирането си.
2. Пазар на труда. Промените целят – гъвкавост на работниците, създаване на стимули за работа на безработните, подпомагане на съкратените. Част от предписаните мерки включват:
2.1. Намаляване на вноската за безработица от 7% на 4,5%. Като се споделя между работник и работодател. Предвижда се и по-нататъшно намаление на вноската на 3%. В момента вече е 1%, което доведе до недофинансиране на фонда и още по-затруднен достъп до помощи при настъпване на този осигурителен риск.
2.2. Предефиниране на понятието „безработни“. Промяната включва ограничаване на срока, в който останалото без работа лице може да получава обезщетение. Засилват се и изискванията към безработните. Спиране на плащанията за тези, които не са внасяли осигуровки във фонд „Безработица“, например напусналите училище.
2.3. Ограничаване на активните мерки на пазара на труда.
2.4. Намаляване на платения отпуск за учащите се, за майчинство и отглеждане на дете.
2.5. Облекчен режим за съкращения и уволнения.
Тези мерки наистина водят до повече гъвкавост. Но по никакъв начин се допринасят на останалите заявени цели – стимули за работа и подпомагане на вече съкратените.
3. Социално подпомагане – ограничаване на извънредните социални плащания от 7 на максимум 3 пъти годишно на домакинство; спрени са част от помощите за хора с увреждания, като част от тях се предоставят в натура; замразени са детските надбавки; готвят се промени, които да позволят на неправителствени организации да извършват социални услуги вместо държавните институции.
МВФ и Световната банка настояват детски надбавки да не се изплащат на всички деца. Искат въвеждането на критерии, по които да бъдат филтрирани само децата от най-бедните семейства. Срещат отпор, тъй като се оказва, че мярката ще засегне малко семейства, а разходите за административната работа по профилирането на домакинствата ще са по-високи от евентуално спестените средства. След години натиск финансовите институции все пак успяват да наложат и тази мярка.
Понастоящем семействата с доход на член над 350 лв. (179 евро) нямат право на надбавки за отглеждане на деца до 18-годишна възраст. Другата разлика е, че преди тези суми бяха част от заплатата на единия родител и не бяха необходими допълнителни усилия, за да бъдат получени. Сега се подава набор от документи в агенция „Социално подпомагане“, трябва да бъдат изпълнени редица критерии като: детето да ходи на училище, да е ваксинирано, да няма неизвинени отсъствия, за да получава семейството по 35 лв. месечно. Комбинацията от загуба на време и унижението отблъсква немалко граждани, от друга страна – поставянето на неизпълними изисквания прави тази помощ недостъпна за някои семейства, които отчаяно се нуждаят от всеки допълнителен лев.
Но целта е постигната – пестят се средства. От нуждаещите се, не и от бюрокрация.
4. Здравно осигуряване – основните цели, които си поставят международните финансови институции са: подобряване на финансовата устойчивост на здравната система и намаляване на разходите на работодателите за здравно осигуряване. Финансова стабилност в комбинация с намаляване на разходите за работодателите означава две неща – ограничен достъп до здравни услуги и прехвърляне на разходите основно на плещите на работещите.
Впрочем, когато започват преговори за реформа на здравната система са провеждани консултации и с британски експерти. Великобритания, макар и основен проводник на неолиберални мерки, запазва универсалните здравни грижи. И понастоящем тяхната система е по-близо до прилаганата в България преди 1989 г. – осигурен достъп до здравни услуги на всички граждани, включително безплатни лекарства за някои заболявания. И тук обаче превес взимат наложените мерки от международните финансови институции – достъп до лекарски грижи само на здравноосигурените лица и единствено спешна помощ за неосигурените. Когато в крайна сметка здравната реформа е проведена и есъздадена Националната здравноосигурителна каса, текстовете са преписани без никаква адаптация от австралийската система. Поради което се стига до куриоза в България да се появи клинична пътека за ухапване от крокодил.
5. Образование – засилената емиграция води до масово обезлюдяване на малките населени места и периферията на страната. Към 2000 г. в някои общини първокласниците намаляват с 40-65% в сравнение с периода преди 1989 г. Първите промени са направени под натиска на Европейската общност и са финансирани чрез програма ФАР. Световната банка смята, че броят на затворените училища е недостатъчен. Тази реформа среща съпротивата на населението. Причината за това, според Банката, е очакваното негативното влияние на тази стъпка върху заетостта и силната културна привързаност към училището като център на селския живот. Затова Световната банка настоява:
- да бъдат въведени делегираните бюджети, за да имат училищата повече самостоятелност. Приет е принципа „парите следват ученика“. Размерът на средствата, които получават учебните заведения, зависи от броя на техните ученици. Това поставя в още по-тежка ситуация училищата в малките населени места – постоянните им разходи са все толкова високи. Сметките за отопление, ремонтни дейности и пр. не зависят от броя на децата, които се обучават.
- „оптимизиране“ на училищната мрежа – евфемизъм на закриване на училища. Банката пресмята, че увеличаването на броя на учениците в един клас с 20% ще спести разходи в размер на 20%. Звучи съблазнително, ако водещ е финансовият, а не социалният ефект. В следващите десет години затварят врати над 800 училища в малките населени места. Останалите деца се разпределят към най-близкото училище, което може да се намира на десетки километри от родното им място. Осигурен е превоз, с който учениците пътуват всеки ден. Това е особено обезпокоително за по-затворени общности от някои откъснати населени места. Нерядко децата просто спират да ходят на училище.
Това е пилотен проект на Световната банка, т.е. в България е първото място, където тестват идеята. След като виждат пораженията, които тя нанася, вече не препоръчват затваряне на училища другаде. В нашата страна обаче вредата вече е нанесена.
6. Енергиен сектор – още в началните си споразумения международните финансови институции подчертават, че монополът в сектора трябва да се разбие, цените на горивата и електроенергията да се увеличат, субсидиите да бъдат прекратени. За тази цел препоръчват:
6.1. Разделяне на функциите на единната държавна енергийна система на фирми за производство, пренос и доставка на електроенергия, за да се привлекат частни инвеститори в сектора
6.2. Концесиониране на мините
6.3. Реструктуриране на общинските топлофикационни дружества и увеличаване на цените за потребителите
6.4. Минимум удвояване на цените за електроенергия
6.5. Либерализиране на цените на въглищата и брикетите
6.6. Изготвяне на програми за енергийна помощ за социално слабите домакинства, които да компенсират увеличените цени на горива и ел. енергия
6.7. Подготвен е график за приватизация на няколко малки ТЕЦ и ВЕЦ, една голяма ТЕЦ, голяма част от производствените енергийни мощности и преносната мрежа
Изброените мерки бяха преизпълнени. Електроразпределителната мрежа бе разделена на три. Отделните части бяха приватизирани, като държавата запази в тях миноритарни дялове, които в последните години също разпродаде. Основният мотив за приватизацията е убеждението, че частният инвеститор управлява по-ефективно. Но ЧЕЗ, което управлява електроразпределителната мрежа в Западна България, е държавно чешко дружество. Контролният пакет акции на EVN, чиято дейност обхваща Централна България, е притежание на федерална провинция Долна Австрия. Това не са частни инвеститори. Следователно целта е не предприятията да бъдат частни, а да не са българска държавна собственост.
Цените се увеличават непрекъснато. Злоупотребите на ЕРП-тата доведоха до масови национални протести в началото на 2013 г. и сваляне на действащото към момента правителство. Междувременно стана ясно, че едното дружество съди държавата в международен търговски трибунал за неизпълнение на гаранция за 16% възвращаемост. EVN твърди, че законодателни промени са лишили компанията от част от печалбата, която им е обещана при подписването на договора, като настоява за около 600 млн. евро компенсации. Качеството на доставките не е гарантирано, ежегодно цели населени места са без електричество за продължителни периоди от време. Изтече информация, че част от отчитаните инвестиции са всъщност разходи за скъпи лични автомобили, пренасочени поръчки към дъщерни компании и изплатени огромни хонорари на „експерти“. Това са част от резултатите от работата на частните инвеститори, за които лобират международните финансови институции.
7. Данъчна и осигурителна политика – международните финансови институции настояват да бъде намалено „данъчното бреме“ и „осигурителната тежест“. Тези два термина се наложиха широко, не само у нас. Вследствие на което голяма част от обществото също настоява данъците и осигурителните вноски да се намалят. Всеки нормален човек иска да намали „бремето“ и „тежестта“. Постепенно разбирането на общност избледня. Напомнянето, че данъците се ползват за базови обществени услуги и инфраструктура, автоматично поставя говорещия в категория „комунист“, което слага кръст на всички негови аргументи.
След 25 години почти религиозен стремеж към пазарна икономика за въпросните институции не е трудно да убедят политиците и обществото, че всеки спестен лев от осигуровки и данъци е повод за семеен празник. В тази ситуация нямаше почти никаква съпротива срещу стъпаловидното намаляване на корпоративния данък, данъка върху доходите на физическите лица и социалните осигуровки. България, наред с други бивши социалистически страни, премина към плоско данъчно облагане, което противоречи на Европейския социален модел. Разликата с останалите държави е, че в България то беше въведено в най-драстичния му вид – с най-ниска данъчна ставка от 10% и без необлагаем минимум.
Данъчни ставки 2003-2008
България в Европейския съюз. Социална Европа?
Прегледът на международните финансови институции след влизането ни в Евросъюза ще бъде разделен на три части – за МВФ, Световната банка и Европейската комисия. Преди девет години мястото на международните финансови институции беше заето от Европейската комисия, която съвместно с МВФ и Световната банка налага политика на остеритет. Макар и не толкова силно, лостовете за въздействие върху вътрешната политика от страна на двете финансови организации продължават да се ползват. В следващите редове са описани препоръки и коментари на МВФ от последния публикуван доклад за България през май 2015 г.
След като България стана част от Европейския съюз през 2007 г., влиянието на МВФ и Световната банка отслабна. Вече нямаме споразумения с Международния валутен фонд, но въпреки това неговото представителство, което се намира в сградата на БНБ, у нас продължава да функционира. Ежегодно експертите на Фонда провеждат консултации с българските правителства, синдикати и работодатели. Но това не е учудващо – дори държави, които не са сключвали с тях споразумения са в обхвата на наблюдението на фонда.
От няколко години нямаме финансови задължения към МВФ и ангажименти да изпълняваме поставени от Фонда условия. Въпреки това докладите съдържат насоки, с голямата част от които правителствата очевидно се съобразяват. В последния доклад от май 2015 г. прегледът и препоръките на политиките имат широк обхват – от нивата на задлъжнялост, през здравеопазване и трудови възнаграждения, до промени в Конституцията. Някои от акцентите:
1) Пенсионна система – експертите изразяват загриженост за ефектите от предвидената промяна във втория стълб на пенсионната система. Капиталовият втори стълб беше въведен през 2002 г. Средствата в него се управляват от частни пенсионни фондове, а участието е задължително. Ако работникът не направи избор между съществуващите частни пенсионни фондове, той бива разпределен към някой от тях. Бъдещата пенсия би трябвало да се състои от две части – пенсия в намален размер от разходопокривната държавна система (тъй като там не постъпват пълните пенсионни осигуровки, а само 72% от тях) и допълнение от капиталовите фондове (резултат от останалите 28% от вноските). Пенсията от втория стълб обаче зависи от пазарната среда и ефективността на частните фондове. Доклад на временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове сочи, че реалната доходност на пенсионните дружества през последните 10 години е отрицателна – минус 1,7%, като основната причина е световната финансова криза.
След бурни дискусии и редица изменения на първоначалната идея, Кодекса за социално осигуряване вече дава възможност на работниците и служителите да избират дали да продължават да се осигуряват в частни пенсионни фондове или да насочат вноските си изцяло към Националния осигурителен институт, като по този начин след пенсионирането си ще получат пълния размер на пенсията си само от него. Тази реформа смущава МВФ. Експертите твърдят, че се променя изобщо пенсионния модел, никъде не се споменава, че всъщност хората вече имат право да избират дали да рискуват с частните пенсионни фондове или не.
От друга страна МВФ подкрепя промените в условията за достъп до пенсия от разходопокривния държавен фонд, тъй като те включват увеличаване на възрастта за пенсиониране и нужния осигурителен стаж. Целта, разбира се, е намаляване на разходите за пенсии, макар в България те да са едни от най-ниските в ЕС като дял от БВП.
Разходи за пенсии, настоящи цени (% от БВП), 2012
Данни: Евростат
„Не“ на възможността за избор между частно и държавно управление на пенсионните осигуровки, „да“ на все по-недостъпния солидарен фонд – това е философията, която следва МВФ по отношение на пенсионната система.
2) Здравеопазване – с цел увеличаване на ефективността, Фондът препоръчва „да се увеличат стимулите за правилна употреба на извънболничната помощ срещу болничните услуги“. Междувременно министърът на здравеопазването се опита да въведе бонуси за лични лекари, които ограничават хоспитализациите. Този чисто счетоводителски подход вероятно ще намали разходите за болнично лечение, но съвсем не отразява нуждите на пациентите от здравна помощ. Засега тази „реформа“ е отложена.
Друга препоръка на МВФ е „рационализиране на болничната помощ“. Рационализирането в доклада се разчита ясно като орязване на услуги и разходи. Вероятно правителството го разбира по същия начин, тъй като няколко месеца по-късно беше направено предложение за приватизиране на държавни и общински болници. Въпреки бурната съпротива от страна на множество асоциации и социалните партньори, промените в проектозакона не бяха оттеглени от министъра на здравеопазването и очакват гласуване в Народното събрание.*
3) Енергетика – неколкократно в доклада се споменава, че тежкото финансово състояние на НЕК се дължи на обявеното намаление на цената на електричеството след бурните протести през февруари 2013 г. Мимоходом е спомената и реалната причина за това – дългосрочните преференциални цени за изкупуване на произведената от ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3 енергия, както и огромните изкупни цени на фотоволтаичните централи. Към 2013 г. цената на произведената от ТЕЦ Марица Изток 3 енергия (американска собственост) е около 2,5 пъти по-скъпа от тази на АЕЦ Козлодуй. Цената на енергията от фотоволтаици стига до 20 пъти цената на държавната АЕЦ.
България (в лицето на НЕК) има задължение да изкупува и заплаща произведената от тези компании енергия и евентуално да допълва нужните количества от собствени източници. Доклад на временна анкетна комисия към Народното събрание за проверка и оценка на състоянието на енергетиката показва, че финансовото състояние на НЕК се е влошило след 2011 г., а не след 2007 г., както твърди МВФ. Основните причини за това, според комисията, са дългосрочните договори с преференциални цени, а не ниската цена на електричеството: 40% от разходите са за закупуване на енергия от двата „американски“ ТЕЦ, 30% за енергия от ВЕИ и едва 2% за енергия от АЕЦ Козлодуй.
Всъщност цените на електроенергията за българските домакинства са едни от най-високите в ЕС по паритет на покупателната способност. За целите на сравнението следващата графика включва само цените на производител и доставчик.
Цени на енергия и снабдяване на домакинствата (ППС за kWh)
Данни: Евростат
Видно е, че за да минимизира тези дисбаланси, НЕК трябва да редуцира високите изкупни цени, не, както препоръчва Фонда, да увеличава цените на потребителите и след това държавата да търси начин да намалява тежестите върху енергийно бедните.
4) Банкова система и независимост на регулаторите – през последната година една от най-големите български банки (КТБ) изпадна в несъстоятелност. Друга (Първа инвестиционна банка) беше изправена пред ликвидна криза и беше спасена с правителствени средства. Отпуснатите средства не бяха налични, поради което се наложи България да емитира държавни ценни книжа. А за да бъдат изплатени гарантираните депозити на вложителите в КТБ, държавата увеличи задлъжнялостта си допълнително.
Причината за тези трусове е срастването на публичната и регулаторната власт с бизнеса. Месец преди да изпадне в несъстоятелност, на КТБ беше разрешено да придобие друга банка – т.е. одиторите, БНБ и Комисията за защита на конкуренцията не са регистрирали никакви нередности в работата на банката в навечерието на кризата. Отклонения не са открити и от международните одитори, чиито отчети са представяни на БНБ периодично.
Така в ситуация на валутен борд, либерализирана банкова система и независими регулатори банките в България бяха пред колапс. Категорично невярно е изразеното твърдение в доклада на МВФ: „Банковата система показа значителна устойчивост спрямо разклатеното доверие към нея – резултат от банковия фалит.“ Без държавни средства и подкрепа щеше да има минимум още една фалирала банка. А непрестанните препоръки за независимост на регулаторите неизбежно поставят въпроса: Независими от кого? Случаят показа, че те са зависими от и служат на олигархични интереси и са независими от волята на гражданите. Тази система няма нищо общо с демократичното управление.
5) Държавен дълг – докато съветите на МВФ относно социалните системи са рестриктивни, коментарите относно увеличаващия се дълг са по-скоро окуражаващи. Според експертите, той все още е „на управляеми нива“, въпреки че за една година се е увеличил с 54%. Смущаващо е твърдението на Фонда, че увеличеният дълг е резултат от нарасналите социални разходи („разходите се увеличават бързо, особено по отношение на пенсии, здравеопазване и инвестиции“). Всъщност ръстът на текущите разходи за 2014 г. спрямо 2013 г. е едва 15% от новия дълг, като голяма част от тях е фискалния резерв. В основната си част този ръст е заложен в бюджета за 2014 г. Недостигът на средства е едва около 112 млн. евро (Националната здравна каса) и той не може да бъде оправдание за новия заем от над 4 млрд. евро.
Няколко милиарда евро бяха нужни за подкрепата на Първа инвестиционна банка и гарантиране на депозитите на вложителите в КТБ. Допълнителни средства бяха заделени във фискалния резерв. Част от гласувания нов дълг от 8 млрд. евро отново ще бъде насочен към резерва без никакви публични инвестиционни планове.
Въпреки известната промяна в последните международни анализи на МВФ и публични изказвания на управляващи и експерти на Фонда – за нуждата от преструктуриране на държавните дългове (Гърция) и положителната роля на синдикатите за намаляване на неравенствата (извод от доклад на МВФ, юли 2015 г.) например – в България тези промени не се забелязват. За нашата държава препоръките продължават да са: повече гъвкавост на труда, замразяване на заплатите, ограничаване на разходите за социалните услуги. Икономическа независимост на социалните системи и държавна помощ за банковия сектор.
* След приключване на текста, приватизацията беше премахната от законопроекта.
България в Европейския съюз. Социална Европа? – Световната банка
След 2007 г. дейността на Световната банка се разширява. Институцията се превръща в нещо като професионален консултат във всички области на управлението. Европейската комисия ни препоръчва да ползваме експертизата на СБ, за да усвояваме по-ефективно средствата от европейските фондове. За тази експертиза България плаща хонорари в размер на милиони левове, а насоките са ясни – най-доброто управление е… концесията.
След влизането ни в Европейския съюз взаимоотношенията със Световната банка също претърпяха промени. Все още има проекти, по които ни отпускат кредити, но основната роля на институцията е да осигурява „експертна и техническа помощ“. Това става по препоръка на Европейската комисия. За тази помощ държавата плаща немалки консултантски хонорари, част от които се покриват със средства от европейските фондове. И това е само единият начин, по който финансираме Световната банка с публични пари. По-голямата вреда е свързана с подходите, които експертите ни препоръчват – усвояване на евросредства за изграждане на различни обекти, които след това в общия случай се предвижда да бъдат отдадени на концесия. Така европейските (т.е. и наши) инвестиции носят приходи не за националните бюджети, а за частни компании.
Експертна консултантска помощ на Световната банка – няколко сектора, в които в последните години Банката оставя ярък отпечатък:
1) Изпълнението на проекти за рехабилитация и реконструкция на пътната мрежа съвместно със Световната банка започва още през 2006 г. Последният публичен проект датира от 2013 г. Разработена е Система за управление на пътните активи. Изготвени са пилотни договори за поддръжка, базирани на производителността. Банката смята, че разходите за поддръжка и опазване на пътната инфраструктура могат да бъдат намалени с 15-40%, ако:
- пътното ведомство разполага с технически системи за наблюдение на състоянието и степента на използване на пътната инфраструктура и
- ако са въведени договори за поддръжка, базирани на производителността.
След като изградихме стотици километри магистрали, част от разходите за които дойдоха от нашите данъци, като магистралите бяха пръв приоритет на две от последните правителства (тези на ГЕРБ) и бяха ползвани като аргумент за орязване на всякакви други разходи за обществени услуги и пенсии, сега се изготвя предложение за събиране на тол-такси. Т.е. изстраданите магистрали да бъдат отдадени на концесия (според част от проведените проекти – за 30 години), а таксите ще бъдат събирани от частни фирми.
2) Водоснабдяване и канализация – беше изготвена „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България“*, за която българското правителство плати 3,5 млн. лв. на консорциум от консултанти. Сред тях е и организацията Public-Private Infrastructure Advisory Facility (PPIAF), която работи в тясно сътрудничество със Световната банка и е финансирана от нея. PPIAF лобира за разширяване на частното участие в инфраструктурни проекти, включително във водоснабдяването. Консултантската помощ на PPIAF за реформиране на водния сектор в България е широко отразена в сайта на Световната банка. Самата водна стратегия е презентирана на сайта на българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството от г-н Ивайло Колев, експерт на Световната банка. Следователно няма съмнение чия линия следва изготвената национална стратегия.
Основният проблем, който посочват анализаторите е ограниченият брой и обхват на пречиствателните станции за отпадни води. Поради което препоръчват да се създадат асоциации, в които да се прехвърлят всички активи на ВиК дружествата, понастоящем публична собственост. Целта е по-лесното концесиониране на целия ВиК сектор. Разработени са и вариантите за отдаване в частни ръце. Стратегията подчертава, че това ще доведе до създаване на големи групи хора, които няма да могат да си плащат сметките за вода, поради което трябва да се предвидят социални помощи за водно бедни, по подобие на помощта за енергийно бедните.
Авторите на стратегията пропускат да уточнят очакваното увеличение на цената.
На следващата карта са очакваните нива на цените на водата след предвидената в стратегията реформа.
Ръстът на цените в някои области ще бъде почти 4 пъти (например София-град – от 1,764 лв. на 6,50 лв., която е социално поносимата цена към 2011 г.). Въпреки това дори не е разработен сценарий, при който България да изгради пречиствателните станции – без значение със собствени или със заемни средства.
В потвърждение на „правилните“ си оценки за по-ефективното управление на ВиК дружества от частни компании, авторите на стратегията сочат като добър пример единствената концесия засега в България – тази, която развива дейност в София. Имаме натрупан дългогодишен лош опит от концесията на „Софийска вода“, който не е споменат: Цената многократно надвиши заложената в договора максимална цена. Загубите не намаляха, а инвестициите в отчитания от концесионера обем са спорни. С хонорари на консултанти по 8500 евро седмично се прикрива източване на фирмата. Общински съветници многократно се опитваха да прекратят договора, поради недоволството на жителите на града.
Всъщност, ако експертите на Световната банка погледнат собствените си анализи от 1994 г., ще разберат, че средните загуби на вода за страната тогава са достигали 40%, което към онзи момент е прието като безотговорно разхищение. В София, след дълги години концесия, загубите на вода са 60%. Такива са резултатите от ефективното управление на частните инвеститори.
Междувременно през 2014 г. беше подписано поредното споразумение със Световната банка за предоставяне на консултантски услуги за водна реформа, което е финансирано от оперативните програми. На стойност 3,5 млн. лв.
3) Образователни реформи – активното лобиране на Световната банка доведе до затваряне на стотици български училища. Само за десет години, между 2001 г. и 2011 г. са затворени около 800 учебни заведения в малките населени места. Отпадането от училище се превърна в сериозен национален проблем. Това се отчита и в направения преглед на ефектите от реформата от експерти на финансовата институция. В един и същи документ Световната банка отбелязва със задоволство броя на затворените училища, намаляването на броя на учителите и фактът, че е осигурен транспорт за децата, които учат извън родното си място – по-евтино е да плащаме за транспорт, вместо да поддържаме местни училища. Всичко това е повече от добра новина за съкращаването на разходите.
Същевременно Банката отбелязва и някои съмнения относно социалната и образователната ефективност на промените, тъй като проучвания сочат, че закриването на училищата води до отпадане на учениците с по-нисък социален статус от затворените учебни заведения. При тях се наблюдава засилено отпадане между 5% и 8% още в първата година след „реформата“. Негативните последици се открояват най-ясно при ромското население. Намалява и коефициентът на записване в училище, което вероятно също е следствие от ограничения достъп до образование.
В последните години представители на Световната банка проведоха редица срещи с представители на Министерство на образованието, в които предлагаха да се въведат иновации, тествани в Третия свят. Вероятно след като отчита пораженията, нанесени с предишните реформи, Световната банка предлага, отпуска кредит и вече провежда проекти като „Ранно детско развитие“ например. Чудесна инициатива, но не компенсира вредите от предишната реформа. Средствата за която сме върнали. С лихвите.
Българското население намалява с още 2,3 млн. до 2080 г., но Европейската комисия се тревожи, че заплатите растат
Макар че не е типична финансова институция като МВФ и Световната банка, а само част от институционалната конструкция на Европейския съюз, Европейската комисия оказва значително въздействие върху определянето на вътрешната политика на България. Механизмът „ще ви отпуснем пари, ако“ и тук действа с пълна сила, въпреки че привидно се различава от споразуменията с останалите две институции. Разликата е в това, че отпуснатите средства не се връщат и, разбира се, не дължим лихви за тях. Световната банка също все още оказва влияние, но то може да бъде прекратено значително по-лесно. ЕК обаче е в по-силна позиция да диктува правила, чиято цел често е намаляване на разходите, без значение, че това води до орязване на базови социални услуги и права.
1) Минимални осигурителни доходи (МОД) – ежегодно Комисията изпраща специални препоръки към държавите-членки. От няколко години настоява България да намали и премахне минималните осигурителни доходи. Те се определят от социалните партньори по сектори и длъжности и бяха приети като мярка срещу сивата икономика, тъй като е ясно, че много работодатели подписват трудови договори на минимална работна заплата за позиции, за които е нелогично служителите да получават минимални възнаграждения (например управител на фирма).
Но ЕК намеква, че МОД оскъпяват ненужно разходите за наемане на нискоквалифицирана работна ръка и така увеличават безработицата. Не е приведено нито едно доказателство в полза на тези твърдения и опасения. Прегледът на минималните осигурителни прагове за 2014 г. сочи, че 50% от МОД за професиите, неизискващи специална квалификация, са в размера на минималната работна заплата. Едва в 15 икономически области МОД са над 400 лв. /200 евро/. Една от тях е „Събиране на опасни отпадъци; Обработване и обезвреждане на опасни отпадъци“. Справедливото възнаграждение и свързаните с него осигурителни вноски следва да отчитат не само специалната квалификация, но и вредните въздействия на трудовия процес за здравето на работещите.
Въпреки многобройните анализи и опровержения на различни НПО и синдикати, Комисията продължава да ни препоръчва да се откажем от този механизъм. Еврочиновниците не се впечатлиха и от нарочен анализ на Министерство на труда и социалната политика, който доказа, че МОД не оскъпяват нискоквалифицирания труд.
2) Работна заплата – данните и анализите на Евростат показват, че страната ни е с най-ниски трудови възнаграждения и в номинално изражение, и по паритет на покупателна способност. Традиционно минималната работна заплата в България и Румъния са в дъното на всички таблици.
Минимални месечни заплати, януари 2015, (ППС)
Данни: Евростат
Разликите в равнището на минималната работна заплата в отделните страни-членки са още по-драматични в номинално изражение.
Минимални месечни заплати, януари 2015, (евро)
Данни: Евростат
Комисията признава този факт и въпреки това алармира, че минималната работна заплата е била увеличена драстично, а високите, според експертите й, разходи за труд заплашват пазара на труда и водят до нарастване на безработицата. По последни данни за 2015 г. разходите за труд в България са 6,5 пъти по-ниски от средноевропейските. ЕК адмирира замразяването на заплатите през периода 2010—2012 г. Според нея тази мярка е уместна и е спомогнала за приближаването на разходите за труд до равнищата на производителността. Всъщност реалната производителност на един зает в България расте с темп значително над средния за ЕС.
Реална продуктивност на труда на един зает, четвърто тримесечие на 2014 г. (Индекс, 2010=100)
Данни: Евростат
Впрочем преди последното увеличение от юли 2015 г. минималното трудово възнаграждение в България беше под официалната линия на бедност. Мизерното заплащане е причина за огромния брой работещи бедни. Според изчисления на различни експерти те са почти 600 хиляди – около 28% от всички заети. На този фон ежегодните препоръки и опасения на Европейската комисия, че заплатите ни се увеличават бързо, са проява на цинизъм.
3) Либерализация на енергетиката – третият либерализационен пакет е друга мярка, която вече се приема за безалтернативна. Опитът в редица държави показва, че либерализацията на енергетиката ще доведе до рязък ръст на енергийно бедните. Дори според защитници на либерализацията, сред които и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, цената на електро енергията ще се увеличи. Според някои с над 20%. Въпреки това мярката бива налагана и рекламирана като възможност за избор на доставчика, като се предполага, че засилената конкуренция ще доведе до по-ниски цени и по-високо качество на услугата.
Накратко проучването на тази практика сочи, че отделните компании не се конкурират с по-добра услуга, тъй като стоката е стандартизирана и трябва да отговаря на определени технически изисквания. Съревнованието е предимно маркетингово. Разходите за привличане на нов клиент са огромни, а те се включват в крайната цена.
Практиката показва, че по-бедните потребители са принудени да преминават на предплатено ползване на енергия, а предплатените услуги винаги са по-скъпи. Ярък пример за това са цените на предплатените мобилни гласови услуги, които винаги са по-високи от тези със сключен договор. Това е нормална пазарна логика – от икономически по-слабите не се очакват големи обороти, за да се правят реверанси към тях. Но пък компанията трябва да се предпази от риска сметката да не бъде платена. Анализи на международни експерти показват, че рискът от прекъсване на електроснабдяването на домакинствата при либерализация на доставките е с над 5% по-висок. За съжаление тези данни се неглижират и ние вървим уверено към поредната грешна стъпка.
4) Следприватизационен контрол – в последните няколко години Европейската комисия изпраща предупредителни писма, с които настоява да се отмени възможността държавата да налага мораториум върху приватизирани активи, когато другата страна по договора не изпълнява поетите задължения. Ако България не отмени този законов текст, е заплашена със съд.
Оказва се, че когато гражданин задлъжнее, банката му запорира ипотекирания апартамент. Но, когато неизряден приватизатор на завод не си изпълнява поетите ангажименти, държавата не може да посяга върху придобитото имущество, защото засяга фундаментални принципи, залегнали в Договора за функциониране на ЕС. Такива са свободното движение на капитали и правото на установяване на гражданите в коя да е държава членка.
Когато започва работа, следприватизационният контрол установява, че купувачи масово не изпълняват задължения към държавата. Възможност за това е давал самият начин, по който е проведена приватизацията – в редица случаи сделката се е считала за сключена, ако първоначално е внесена само 10% от сумата, за която е продадено предприятието. Много от предприятията дори не са изплатени. Не е изплатена договорената цена, да не говорим за изпълнение на други ангажименти – за поддържане или увеличаване броя на работниците, социални, екологични ангажименти и пр. Промяната ще даде възможност недобросъвестните купувачи да не изплатят дори цената на приватизираните предприятия.
Според член на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, не са открити документи за над 2000 сделки. Могат да бъдат намерени договори за други 7000 продажби, които в голямата си част имат висящи задължения. Няколко години българските правителства не се съгласяват да променят закона. Правят само козметични промени в текста. През 2015 г. възможността държавата да настоява частните „инвеститори“ да изпълнят задълженията си беше отменена.
5) Пенсии – в препоръките към България за 2015 г. Европейската комисия за пореден път настоява да се редуцират и разходите за пенсии. Като междувременно не отрича факта, че 1,2 млн. пенсионери получават доходи под линията на бедност и че разходите за пенсии като дял от БВП са едни от най-ниските в Европейския съюз.
Трудно може да се открие сектор, в който единствената цел на Комисията, която прозира, да не се заключава до орязване на разходи, без оглед на социалната им цена. Докладът за България, публикуван в началото на 2016 г. отново изразява опасения, че заплатите ни растат твърде бързо. Парадоксално в същия документ е отбелязана огромната бедност и неравенство, неадекватната социална система, недофинансирането на здравеопазването. Българското население ще намалее с още 2,3 млн. до 2080 г., казва Европейската комисия.
Изглежда 70-те страници на европейския доклад са писани от различни хора, с различен усет и познания за ситуацията у нас. Един и същ експерт не би могъл да настоява, че заплатите, най-ниски в ЕС, растат твърде бързо на 27-ма страница и да алармира за високи нива на бедност на 50-та.
Не е ли време вместо или успоредно с мониторинга на правосъдната система, ЕК да контролира и санкционира българските правителства, които не провеждат активна социална политика? Които не правят инвестиции в публичния сектор (вместо да спасяват банки) и допускат населението на страната да обеднява и оскотява?
Пълният текст на доклада „Международните финансови институции и българският експеримент„
[1] Нито МВФ, нито българското правителство са публикували споразуменията преди 1998 г. Отговорът на изпратената молба до българското представителство на МВФ за предоставяне на документите, гласеше: политиката на Фонда е споразуменията да бъдат предоставяни от националните власти. От българското Министерство на финансите отговориха, че споразуменията са публични и могат да бъдат намерени в информационните масиви на частната система за юридическа информация АПИС. От АПИС уведомиха, че са направили проверка в базата си данни, която сочи, че споразуменията не са обнародвани в Държавен вестник, каквато е обичайната практика, поради което липсват и в тяхната система.
Източник: Солидарна България
