Навсякъде по света какво ще се изучава в училището е въпрос на национално самосъзнание и национална политика
I.
Тези дни официално бяха оповестени учебните програми по литература и история за І І, V І и V І І І клас. А месец преди това станаха факт програмите за І и V клас. Забележително е, че тяхната антибългарска насоченост и съдържание предизвикаха бурна обществена реакция. Нещо повече, разгоря се справедливо негодувание против циничните актове на управляващите в сферата на образованието. Актове, целящи да обезсилят имунната система на българската духовност, да подложат българските деца на груба манипулация с ефект - загуба на историческа и културна памет. И то в името на новия ни цивилизационен избор, на така наречените атлантически или евроатлантически ценности.
Единственото, което буди надежда в този случай, е, че иначе мудно реагиращото обществено мнение този път - въпреки върлуващия политически конформизъм, въпреки партийните разделения - намери сили да протестира. Нацията ни показа, че все още има потенциал да се обединява в моменти, когато върху България надвисват
изпепеляващи бедствия на обезпаметяването
Показателно е, че новите учебни планове са кроени и прекроявани в рамките на новия Закон за предучилищното и училищно образование, който партия ГЕРБ разработи по време на първия си мандат и прие миналата година без особен обществен дебат в парламента. Подкрепата дойде от коалиционните съюзници - депутатите от Реформаторския блок, АБВ, патриотите, в комбина с ДПС. Което също е симптоматично - с припряност, характерна за случаи, когато се изпълнява чужда поръчка. Ще подчертая, че новият закон, за разлика от предишния, позволява съдържанието на учебните програми и учебниците да бъде променяно напълно. И което е същински абсурд - правомощията за правенето на такива промени се предоставят на министъра, т.е. на неговата субективна политическа преценка и самоволие.
И още нещо. Моите впечатления като бивш зам.-министър на образованието и науката и като председател на комисията за образование и наука в 42-то Народно събрание е, че в конкретната ситуация особен принос за изготвяне на провокативните проекти на учебните планове имат елитни кадри на Реформаторския блок и ДПС на Лютви Местан. Другояче казано, те пряко осъществяваха през годините политиката на неолиберализма в образователната сфера. Политика, предназначена да подкопава опорите на националната ни култура, оттам и
да заличава ролята и смисъла на националната държава у нас.
За съжаление това не се случва за първи път през последните години. Ще припомня, че през 2011 г. беше публикуван доклад на експертна група, която трябваше да оцени дискриминационния риск от изучаване на българската класическа литература. Тази комисия се състоеше от представители на "Отворено общество" и на "Америка за България", в нея влизаха преподаватели от висши училища, известни с принадлежността си към тези две фондации.
Тогава писатели, журналисти, представители на техническата интелигенция, а и аз самата, излязохме в медиите с мнения и статии, изразихме крайното си възмущение от този хунвейбински акт на управляващите:
да цензурират и редактират класическото ни наследство!
Сред авторите, чиито произведения бяха посочени като "дискриминационни", попадаха поезията на Ботев и творби от Вазов. Намерила беше място и народната песен "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", тъй като текстът й създавал впечатление за петвековно жестоко турско робство. Скандалът беше скрит под масата от управляващите и като че ли въпросът, свързан с отпадането на възлови творби на националната ни култура - приключен.
Две години по-късно, през 2013 г., когато министър на образованието стана проф. Анелия Клисарова, на сайта на МОН се появиха проекти на учебни програми по литература, дело на току-що отишлия си служебен кабинет на Марин Райков. В тях вече ясно се виждаше, че моделът за усвояване на българската литература в училище се гради наистина върху рязко намаляване на творби от родната класика.
Предвиждаше се да бъдат изхвърлени от учебните програми творби на Ботев и Вазов, на Пенчо Славейков и Яворов, на Дебелянов, на Вапцаров, заменяха се христоматийни за писателската естетика и натюрел творби с произведения, в които националната и социалната проблематика отстъпваше на заден план. Правеше впечатление, че
авторите на тези програми и до днес са анонимни
но те бяха заличили от програмите структуроопределящи за националното ни развитие произведения. Най-вече свързани с борбите на българския народ за освобождение от турско иго, със социалните идеали, с копнежа към ново бъдеще на справедливото и солидарно общество. Тогава с председателя на СБП Николай Петев, с поета Минчо Минчев, с психолога Христо Монов поканихме проф. Клисарова и заедно дадохме пресконференция, по време на която тя като министър на образованието категорично заяви, че цитираните творби няма да отпаднат от учебната програма.
Разказвам по-подробно за тези събития, понеже в сегашните проекти по литература и история отново се прави опит да бъде легитимирано - вече на законно основание - националното ни обезличаване и унижение.
Казаното от мен не означава, че досегашните програми по литература и история не трябва да търпят промени. Обратно. Прегледът на онова, което учениците до този момент изучават по история и литература, показва, че тяхното знание, организирано върху "принципа на фрагмента", е разделено от представата за културен процес и не предполага възможности да неговото обяснение. Например изучава се конкретно стихотворение на Ботев, Каравелов или Чинтулов - лирични качества, предпоставки, фабула и композиция, стил или структура, но това не се свързва с облика и духа на историческия период, с идеите, характерни за епохата на българското Възраждане.
Същевременно програмата по история е организирана така, че през целия гимназиален етап (от І Х до Х І І клас) учениците изучават политически доктрини и концепции, характерни за Х І Х и особено за ХХ век, но при "цензуриране" на неудобните за идеологията на неолиберализма исторически факти: това се отнася и за Великата френска революция през ХVIII в., и за Великата руска революция през ХХ в., и до трактовката на времето на Втората световна война и антифашизма, и до похода на Наполеон срещу Александрова Русия и т.н. Прави впечатление, че акцентът в подготовката на учениците е втората половина на ХХ век и годините на прехода, с обрасли по тях
политически манипулации и изкривявания на действителните събития
Същото е положението с литературата.
II.
И все пак, какви са конкретните проблеми, които поставят пред нас новооповестените проекти на програмите по литература и история?
На първо място, запазва се липсата на синхрон между това, което се учи по литература, и онова, което е предмет на историята. По-логично е, ако в даден клас се изучават античност и средновековна история, те да бъдат обвързани с живота на древната и средновековната литература и култура. Същото важи за Възраждането или за съвременността.
На второ място, запазва се т.нар. "проблемен подход". Примерно, заделят се, както е сегашната практика, проблемът "Светът и човекът", или проблемът "Човекът и другите". В това проблемно пространство едни до други фигурират творби и писатели от различни страни, континенти и времена. Между тях - български творби и писатели. На пръв поглед благородни намерения - разширява се кръгозорът на учениците, преодоляват се стереотипи в преподаването. Но ако вникнем по-дълбоко, ще разберем, че целенасочено образците на българската литература са заставени да влизат в "конкуренция" с шедьоврите на световното художествено наследство.
Какво по-лесно при такава ситуация българските творби да губят значение като знаци на националния развой и да отпадат от подбрания проблемен кръг? Честно да си кажа, не зная кой е решил, че изучаването на националната литература може да бъде смесвано по такъв начин с гениалните образци на световната литература (под формата на общи въпроси, които следва да бъдат решавани)! Не мога да си представя, че англичаните, французите или германците ще се ограничат със спорадично представяне на националната си литература за сметка на световните чужди образци! Не мога да си представя как англичаните, французите или германците ще определят класическата си литература като "архаична" и "неразбираема", а
политиците им ще обясняват кое е разбираемо
и кое не за техните деца?
Но не мога да си представя подобен подход и при балканските ни съседи - в една Румъния или в Сърбия, в Гърция или в Турция. Не е случайно, че в рамките на ЕС образованието остава въпрос на национална политика, т.е. какво ще се изучава в училището е въпрос на национално самосъзнание и национална политика!
Така че всяка национална култура има своите творчески върхове, културни ценности, своята митология. В "Родина" Далчев проникновено казва, че обича България не защото е "богата", а защото му е родина. Не само заради победите, но и заради мигове на национални поражения. Човек обича отечеството си, защото тук се е родил, тук е изпитал първите тръпки на радостта и разочарованието, тук е почитта му към баща и майка, тук са люлката и гробът, тук са планините, морето и полетата, които го заобикалят, тук той е извършил първото си осъзнаване в околния свят. Това е чувство и инстинкт, мисъл и първична реакция, спонтанно увлечение и усет за обреченост. Когато става дума за националната същност на личността, не всичко може да бъде онагледено, обяснено с рационалните доводи. В този план прелестно е да възприемаме татковината като неповторима.
Тези ценности са вродени, но и се придобиват, възпитават, особено през детските години и през учебния цикъл от първи до осми клас. Ако през този период подрастващото дете, със своята емоционална памет, не научи текстове за България, за националната ни история и духовност, не наизусти поне някои от великите стихотворения на българската литература, ако за зла участ остане отчуждено от "родното" за сметка на "света", нищо добро, повярвайте ми, не очаква нито България, нито страните от Европейския съюз!
Всъщност през годините на прехода националните ценности бяха подложени на дискредитиране, на неглижиране и отхвърляне. У нас се масовизираха неолибералните догми и схеми, които карат младите хора да се срамуват от принадлежността си към българското племе и негова история. Щедро субсидираните от фондации като "Отворено общество", Световната банка, "Америка за България" преподаватели с научни звания и степени във висшите училища масовизираха тезите за "прекаления национализъм" на българите, обявиха за мит революционния подвиг на народа ни по време на Априлското въстание, не понесоха героичния устрем на Ботев за национална и социална революция, не издържаха признателността на Славейков и Вазов към руските братя освободители.
Неслучайно
в академични лаборатории се коват идеологеми
че Българското възраждане не е самостойна културна епоха, достижение на българския народ, а "естествено развитие" на ситуацията в Османската империя, част от заложения мултикултурализъм. Ето това са част от претенциозните тези, формирани от новия ни интелектуален реформаторски елит. И тези идеологически тези виждаме да се прилагат системно в образователната ни система.
Един пример. В утвърдените нови програми по литература за 5 клас единайсетгодишните ще придобиват представа за митологията и фолклора чрез употребата на два термина - митокултурна и фолклорна общност. В случая те заместват понятията народна и национална, тъй като включените творби нямат за задача да представят виждане (митологията) или народно мислене, образно преживяване (фолклора), т.е. нямат за задача да представят традицията като вътрешно присъщ и фундаментален за културата етап, народностно и национално определен, а ги пречупват през призмата на обща глобалистична, митологично-фолклорна общност.
В такава концепция е разбираемо отпадането на Балканджи Йово, както и
отпадането на образци от епоса за Крали Марко
или песни, свързани с български обичаи. Като образец за фолклорна общност на петокласника се предлага "Хайдути" на Ботев, което е нормално. Ненормално е обаче от 11-годишното дете да се изискват "тълкувания на основни ценности и норми на фолклорната общност"; да се изискват умения и ерудиция, чрез които да "различава характерни особености на пространството и времето" в поемата.
Още по-нелепо е, че в пети клас като характерен пример за проблема "Различни разкази за човека и света" децата ще усвояват романа с по-масова насоченост на Рик Риърдън "Похитителят на мълниите", който ще трябва да сравняват с класическата приказка "Котаракът с чизми".
Пак според утвърдената от министъра нова програма по история за V клас, наред с усвояването на основните божества в Египет, се очаква учениците да се научат да "разграничават представите за живота след смъртта в древен Египет и Месопотамия".
В шести клас учениците, както изтъкнах, отново ще изучават литературата под формата на проблемни области: споменах за разделите "Световете на човека" и "Човекът и другите". Апропо, тук не е ясна връзката между литературните знания, получени от пети клас с тези, които ще се усвояват в шести клас. Разликата с досегашните програми за шести клас е в това, че в новите варианти
отпада проблемното поле "Човекът в българския свят"!
Конкретно, 12-годишните няма да учат предисловието към "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски, "Къде си, вярна ти любов народна?" и "Вятър ечи, Балкан стене" от Добри Чинтулов "Хубава си, моя горо" от Любен Каравелов, "Към родината" от Атанас Далчев.
Обяснението на МОН е, че повечето от тези творби ще се изучават в часовете по музика или ще се преподават в гимназиалните класове, тъй като били архаични и трудноразбираеми. Що се отнася до стихотворението на Далчев, изрично се посочва, че Далчев се изучава с други две стихотворения в гимназиалния етап на образование.
III.
Но!!! Според новия закон учениците завършват основно образование в VІІ клас. В своя статия във в-к ДУМА един от най-подготвените ни журналисти - експерти в областта на образованието - Велиана Христова, вече посочи, че от 38 изучавани произведения само 14 ще са български. В този период учениците няма да учат творби, свързани с родолюбивото и патриотично начало. Една програма по литература би следвало обаче да акцентува именно върху формирането на тези ценности. Да "въобрази", както казах, родината в представите на детето чрез конкретни текстове, свързани със семейството, с природата, с родния град, с историята и културата. Та нали именно "История славянобългарска" се превръща в обединяващ българите център - преписвайки я, изучавайки я, добавяйки нещо чисто регионално, чисто свое, се реализира на едно ментално ниво
конструирането на усета за национална принадлежност
Оказва се, че в етапа на съзряване на детето, на оформяне на личността на гражданина, на неговото емоционално, подсъзнателно чувство към родината и народа, няма да бъдат залагани основите на националното самосъзнание. Така учениците ще завършат основното си образование, без да знаят кой е Паисий, кой е Софроний, кой е Георги С. Раковски, кой е Петко Р.Славейков, кой е Любен Каравелов. Българските ученици никога няма да научат, че едни от класическите творби на българската литература, дело на поколения поети и писатели, са свързани с Русия и руския народ, израз са на огромната признателност на българите за саможертвата на руския народ в името на свободата на родината ни.
Не приемам обяснението, че отпадането на откъса от "История славянобългарска" от VІ клас и преместването на второто му досега изучаване от Х в ІХ е само с цел да се улесни неговото разбиране. Авторите на програмите би трябвало да са наясно, че има текстове, които на ранен етап от развитието на човека могат да се учат наизуст - така те се запазват под формата на образ, на първично чувство. Тяхното обяснение, тълкуване, историческо или културологично фокусиране може да стане на по-късен етап, с натрупването на факти и знания. Не би трябвало да се проблематизира фактът, че стихотворенията на Чинтулов или на Каравелов, на Славейков или на Вазов ще се изпълняват като песни в часовете по музика. Това само ще подпомогне тяхното допълнително възприемане в часовете по литература като представителни за ХІХ век творби.
Ситуацията се усложнява и от статистическите данни, според които до този момент около една трета от учениците отпадат от училище след завършване на основното си образование. Дали тенденцията ще се запази, дали при демографската криза няма да се окаже, че процентът на учениците, напускащи училище, ще се увеличава - това е въпрос на бъдещи проучвания. Но е факт - основното си образование учениците ще завършват без знание за историята и културата на България.
Тогава кого подготвя българското образование? Каква е неговата цел? Нима българското образование има за задача да образова поколения нови емигранти, готови
да се реализират във всяка западна държава, но не и в България
Граждани без национално самосъзнание и усещане за принадлежност?!
Пак според новоприетия закон, осми клас ще е първият клас на гимназиалния етап, приключващ в Х клас. Тепърва ще се види каква част от учениците ще продължат във втория гимназиален етап, който започва в ХІ клас. Последните международни изследвания за грамотността сред 16-годишните у нас (учениците в Х клас) показват недостатъчно овладени умения за четене и разбиране на текста. Което би трябвало да се превърне в достатъчно основание за анализ и за набелязване на конкретни стъпки в по-начални периоди на обучение за решаване на този въпрос.
Прегледът на програмата по литература за VІІІ клас показва, че отново не е ясен принципът, по който е правена. Какво по-конкретно се цели с нея? Като човек, който изследва и преподава история на българската и балканските литератури, не мога да си представя как учениците ще успеят в рамките на една учебна година да усвоят три литературни епохи - Античност, Средновековие и Ренесанс? Как ще успеят да прочетат и разберат, дори и фрагментарно, такива образци на човешкия гений като "Илиада", като античната поезия и драматургия, като представителните за старобългарската литература творби, като новелите на Бокачо, като "Дон Кихот" на Сервантес и "Хамлет" на Шекспир? А след като се оказа, че при "преструктурирането" на класове и учебно съдържание сегашните шестокласници ще бъдат лишени от учебния материал за цяла година, сега ни обясняват, че можело в същия VІІІ клас да им "вместят" и пропуснатото.
Вече е ясно, че националната литература се подлага на "окастряне". Но както личи, европейската и световна литература също ще са представени по някакъв не особено ясен критерий. Този критерий (това се вижда от замислените програми) е особено показателен по отношение на руската литература, която ще бъде представена
само чрез едно произведение на Пушкин
Вероятно, защото и тя според авторите на програмата е неразбираема?!
Липсват няколко исторически епохални събития и периоди. В учебната програма почти го няма Покръстването. До края на обучението си по история учениците така и няма как да разберат, че българите сме православен народ. Каква е причината за това "отсъствие", при положение че през 2015 г. отбелязахме 1150 години от това възлово и кръстопътно за нас и за славяните събитие? Мисля, че е същата, която се наблюдава във всички образователни програми - грубо пренебрежение на националната ни идентичност.
В програмите по история, а и по литература, учениците твърде общо ще се запознаят с цивилизационния принос на св. братя Кирил и Методий и техните ученици. Независимо, че пак през 2015 г. отбелязахме 1160 години от създаването на азбуката ни. В VІ клас делото на Светите братя и техните ученици ще бъде представено в контекста на случващото се в средновековна Европа от VІ до ІХ век - и толкова: наред с промените в обществото, в религията, в културата, успоредно с възникването и разпространението на исляма.
От програмите по история, по подобие на програмите по литература до VІІІ клас, се губи един голям период - Българското възраждане, за който учениците, получили основно образование, няма да са получили достатъчно знания (засега можем само да гадаем каква ще е програмата за VІІ клас, в която се обещава Възраждането). Но и в по-ранните, и в по-късните етапи на образование, когато става дума за Българско възраждане, учениците ще научат, че времето на неговото протичане е... век на национализма. И е възможно учениците да придобият много повече познания за държавната система на Османската империя, за политическите доктрини и концепции през ХХ век, отколкото за същината на най-българската епоха и за отечествената литература и история.
Става ясно, че пренебрегването на православната ни и славянска същност, схематичното представяне на българската възрожденска култура както в програмите по литература, така и по история, не е случайно. Явно задачата, която се преследва, е чрез образованието да се оформят поколения, за които
православието и славянството ще са понятия без съдържание
Крайно недостатъчното представяне на класически стихотворения за родината - независимо, че родината, отечеството, татковината са основни образи и тематични ядра в литературата ни - говори за вредни намеси в манталитета, мисленето и душевността на българския народ.
IV.
Обобщено. Наред с прокламирания от неолибералите национален нихилизъм, по линия на българското образование се осъществява тотална подмяна на националната ни културна памет, атакува се генетичният ни културен код. За да бъдат силово инжектирани т.нар. атлантически и евроатлантически ценности. За да се превърнат поколенията в дърво без корени. Докъде ще ни доведе подобен подход на замитане на истините, на грубо налагане на чужди стереотипи?
Във водещи медии вече се появиха анализи във връзка със съставянето на програмите по литература и история, които показват, че зад програмите по история и литература стоят значими средства. Пишейки тези редове, си мислех и за това, че преди хилядолетия цената на предателството на Спасителя е била тридесет сребърника, а днес цената на обезродяването се изчислява с кариерно израстване и с чекови книжки в чужди банки.
Източник: вестник ДУМА, февруари 2016 г.
