Финансирането на частните училища с държавни пари ще направи бедните още по-необразовани
Дете, родено в семейство с ниски доходи, докато навърши 3 години, чува 30 милиона думи по-малко от дете в богато семейство
Това заглавие сигурно ще вбеси десномислещите у нас. Ще смути и доста леви политици, които и с пистолет на слепоочието не биха казали тези думи, за да не ги обявят за “чугунени комунисти”. Спокойно, не се плашете, казани са от Обама, лидера на новия ни “голям брат”, най-големия от “големите началници”, за които говори премиерът Борисов.
В словото си през май т.г. в университета в Джорджтаун той говори за нарастващата “класова сегрегация” в американското общество. А републиканците го винят, че “води класова война” срещу тях. Така говорят за себе си тези, които от четвърт век ни учат какво и как да правим. А ние нали вървим по техните стъпки, тези думи трябва да са валидни и за нас.
На 4 декември 2013 г. в реч, посветена на неравенството, пред американския Конгрес Обама употреби 16 пъти думата “класа”, като обясни за “класовите възможности” едно дете да израсне или не в обществото. Дете, родено сред 20-те процента най-богати, има в два от три случая шанс да остане на върха на пирамидата. Дете, родено и израсло с родители, които са сред 20-те процента най-бедни, е 10 пъти по-вероятно да остане там, където е. В това отношение бедните деца в САЩ нямат по-големи шансове от тези в Ямайка. И това води до порочен кръг.
Бедността е предпоставка за по-ниско образование и по-ниско качество на образованието на родителите, което от своя страна се отразява на начина на отглеждане, включително и на интелектуалното развитие на децата.
Обама цитира американски изследвания, според които едно дете, родено в семейство с ниски доходи, докато навърши три години, чува 30 милиона по-малко думи от дете в богато семейство. Това има значение за неговото когнитивно развитие - още като тръгне на училище бедното дете ще изостава в развитието си и това изоставане ще се засилва с времето. Богатите получават по-добро обучение от най-ранна възраст, записват ги в най-добрите частни детски градини, харчат пари за най-различни частни уроци. И ако ги подложат на тест да видят кое е “даровито”, бедното с много по-голяма вероятност ще се провали.
Следвайки американците, българският парламент направи поредна крачка по пътя на “класовата сегрегация” чрез Закона за предучилищното и училищното образование, одобрил финансирането на частните училища.
Тези 20%, които уж ще се приемат безплатно въз основата на техните способности като даровити деца, ще бъдат не от какви да е семейства, а пак от по-богатите семейства, защото именно там се формират съответните “дарби”. Обама говори как тези деца показват на тестовете много по-добри резултати, като тръгват на училище. Икономическото неравенство се трансформира от най-ранна възраст в интелектуално, в когнитивно неравенство между бедни и богати.
Така, вместо да се опитаме да променим ситуацията с бедните деца, за да могат да показват високи резултати, даваме пари на онези, които имат тези резултати, защото родителите им притежават средствата за това. Френският социолог Пиер Бурдийо нарича това “расизъм на интелекта”: “Занапред бедните вече ще са бедни не защото, както през ХІХ век, били непредвидливи, прахосници, невъздържани и т.н., а защото са глупави, тъпи, умствено изостанали.”
Повече от половината от децата в България се раждат извънбрачно и повечето нямат възможности да се развиват като останалите. 43% са роми, главно от гетата, и още през първите три години чуват 30 милиона думи по-малко, както казва Обама, и се превръщат в “лошия човешки материал”. В първите шест години у тях не се формират онези когнитивни характеристики, които ги има у едно дете от средната класа или на по-високо равнище, което започва да учи чужд език от 4-5 години, да ходи на школа по балет, театър, математика и какво ли още не, на което се внушава, че това е начинът да върви нагоре и да успее.
При международното оценяване PISA през 2013 г. бе установено, че България е и страната в Европа с най-силна връзка между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение. Не само средното ниво на компетенциите на учениците е сред най-ниските в развития свят, но и разликата в постиженията на най-добре и най-зле представящите се е най-голяма спрямо останалите държави. Съвсем както при проучването в САЩ, цитирано от Обама. При това показателно е, че от 2009 г. насам влиянието на социалните неравенства върху знанията на учениците се е увеличило значително паралелно с това, че близо половината от населението е под линията на бедността или заплашено от бедност.
В интервю в “Ню Йорк таймс” през 2011 г. милиардерът Уорън Бъфет заяви: “Има класова война, добре, но моята класа, класата на богатите води войната и ние печелим “, имайки предвид намаляването на данъците на богатите. У нас тази класа също спечели от приеманите четвърт век закони в парламента. Поредната промяна в Закона за висшето образование е нов епизод в увековечаване на разделението на българското общество на един малък богат елит и голяма маса едва оцеляващи, чиито деца никога няма да имат шансове за вертикален растеж и смяната на мястото си в живота.
В началото на 90-те години на миналия век в известния доклад на Ран и Ът пише: “Българската образователна система е сред най-добрите и ефективни системи в Европа, тя може да служи за пример на други държави.” След четвърт век класова война под формата на “реформи” тя затваря огромната част от децата в класово гето. В някогашното образование, което 25 години “реформираме” по неолибералному, бе възможно селянчето от Веселиново Желю Желев да се изучи, да завърши философия, да защити две дисертации въпреки политическите проблеми, които има, да работи в авторитетния Институт по културата в една секция с внучката на стоящия най-високо в държавата Тодор Живков. Ако бе имал нещастието да се роди и учи в днешните времена след “демократично реформираното” българско училище, сигурно щеше да го напусне още като дете и да иде да бере маслини в Гърция, за да оцелява със семейството си.
Господа депутати, като не слушате друг, послушайте поне най-големия си “началник” Обама, не засилвайте допълнително класовата сегрегация в българските училища. Защото тя и без това май вече е по-голяма от всякога от времето на Възраждането до сега.
Източник: вестник „Труд”, 07.09.2015 г.
