Испания между общинските и парламентарните избори
Финансова криза, масово обедняване, дискредитиране на професионалните политици – всичко това би трябвало да доведе до възход на левицата в Европа. И въпреки това тя тъпче на място почти навсякъде. Това обяснява защо всички погледи се обръщат към Испания, където партия „Подемос“ (Ние можем) даде доказателство за стратегическа изобретателност. Ето облога, който предлага тук нейният генерален секретар.
ПОВЕДЕНИЕТО на Берлин към Атина по време на преговорите не ме изненада. Макар Гърция да е слаба страна, правителството на Ципрас оспори начина, по който Европейският съюз работи под германско господство. Ето защо дързостта на предизвикателството е несравнимо по-голяма от ръста на тази държава. От друга страна, „Подемос“ вече придобива ролята на важен политически фактор и кандидат за властта в четвъртата по мощ икономика в еврозоната. Гръцките приятели обаче ни предупредиха, че нашите добри резултати в социологическите проучвания не са непременно добра новина. Противниците ни се опасяват, че всяка победа на СИРИЗА дава сила и на нас, вдъхва ни кислород. Целта им следователно не се ограничава с това да държат в шах гръцкото правителство. Те се стремят също да преградят пътя на други заплахи, като тази, която виждат в нас. Натискът над СИРИЗА търси същия ефект и срещу нас – да се създаде убеждение, че няма възможност за избор. „Искате да гласувате за „Подемос“? Вижте какво става в Гърция“ – това е по същество припевът, който тананикат на испанците сега.
От наша гледна точка Алексис Ципрас се прояви като много умен политик. Той успя да насити със съдържание представата за една изолирана Германия, чиито интереси не съвпадат непременно с тези на останалата част от Европа, включително по въпросите на външната политика. Точно това той се опита да изтъкне, макар и с променлив успех, пред Франция и Италия, както и пред страните от Източна Европа. Ето защо не бива много да се учудваме, че Германия се показа толкова непреклонна по време на преговорите.
Гръцките ни приятели развиха стратегия, подобна на нашата, но в много по-различна обстановка. На първо място, те възнамеряват да възвърнат институционната легитимност на правителството, която систематично беше подкопавана и накрая разрушена. Това начинание минава през данъчна реформа, която да създаде възможност за маневриране за държавата, особено по отношение на публичните политики. Целта е да бъдат възстановени социалната тъкан и връзките, разрушени от суровите икономии. Като следваща стъпка във външнополитически план се цели да бъдат предизвикани противоречия в лоното на господстващия блок на Еврогрупата. В началото това се прояви чрез плаха критика на начина, по който Германия управляваше европейската криза. Няма никакво съмнение, че целта беше да бъдат предизвикани пукнатини във съществуващия консенсус.
Нашата стратегия ще бъде различна. Първо, защото през 2013 г. делът на Испания в създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е 10,6%, срещу 1,9% на Гърция [1]. Поемаме ангажимент да работим усилено, за да си осигурим по-голямо пространство за маневриране. Разбира се, ще засегнем и въпроса за реформа на бюджетните споразумения, за да увеличим публичните разходи за инвестиции и да развием социалната политика, особено пенсионната, но и за да сложим край на намаляването на трудовите възнаграждения, които подкопават потреблението. Едва след като завършим тези реформи, и само тогава, ще сме в състояние да поставим въпроса за дълга на европейско равнище, в рамките на едно преструктуриране, което да обвърже, примерно, изплащанията на дълга с икономическия растеж. Само стратегия на европейско равнище, каквато сега липсва, би позволила да съставим парадигма, различна от политиката на сурови ограничения.
Този подход би могъл да отприщи противоречията в редиците на нашите противници, и по-точно сред социалдемократите. Даваме си сметка за огромната съпротива, която той може да срещне в испанския държавен апарат, както и в Еврогрупата. Но щом една толкова малка и слаба страна като Гърция успя да се превърне в толкова сериозен фактор за нестабилност в еврозоната, то нашата способност да предизвикаме противоречия от този тип сред социалдемокрацията би нараснала още повече. Тогава може да се разбере, че европейският проект е несъвместим с политиките на сурови ограничения. Което би могло да отвори едно политическо пространство в областта на икономиката.
Една толкова дълга пролет
ОБЩИНСКИТЕ избори на 24 май [на които „Подемос“ и съюзниците му победиха в Мадрид и Барселона] са безпрецедентен момент с решаващо значение за промяната, започнала с демократичния преход [след смъртта на генерал Франсиско Франко през 1975 г.]. Въпреки че тя се оказа по-бавна, отколкото очаквахме и се надявахме, стигнахме до положение, когато двупартийната система вече не позволява да се разбере политическият живот в Испания. Двете големи партии – Народната (НП, дясна) и Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП, лява), получиха най-лошите си резултати след възстановяването на демокрацията.
Така се създава безпрецедентна досега обстановка за парламентарните избори [2], защото битката ще се води по линията „приемственост или промяна“. Няма никакво съмнение, че Испанската социалистическа работническа партия също ще се опита да се представи като сила на промяната, но това няма да бъде лесно [3]. За „Подемос“, напротив, тези избори представляват логичен етап, защото ще затворят политическия цикъл, започнал с демонстрациите на движението „15 май“ [4]. Излизаме от трудна зима, по време на която противниците ни мислеха, че могат да ни доведат до провал. Понесохме удари, но издържахме и стигнахме до тези общински избори, както и до андалуските избори [5], в добра форма. Независимо от това имаме нужда да извлечем някои поуки от кампанията и от изборните резултати.
В продължение на няколко седмици бяхме в отбранителна позиция. Но нашите усилия да си възвърнем естествения за нас изказ, който e представителен за народните класи и за защитата на социалните права, и да засилим активността на социалните движения, се оказаха най-доброто средство да въплътим новото, духовното обновление. На този терен Партията на гражданите („Сиудаданос“) [6] не е в състояние да води борба.
Друг урок: разобличаването на корупцията като икономически модел и политика, на която дясната Народна партия е типичен представител, може да се приложи като резултатно средство за разединение сред противниците ни. По този пункт Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) не може да се бори срещу нас.
Тези две направления – защита на народните класи и отрицание на корупцията, възприемани като двете страни на медала, ни позволиха да бъдем единствената политическа сила, способна да оспори двупартийния модел в много общини.
Зимата свърши. Настъпва пролет, която ще ни отведе до ноември. Обстановката не е благоприятна за нас, но институционното ни присъствие се опира вече на натрупания в битките опит. Сега трябва да излезем от окопите, където трябваше да се оттеглим, защото ни остават само няколко месеца.
През този период възможността за споразумение с ИСРП е преди всичко стратегически въпрос, защото главната ни цел – по този въпрос винаги сме били пределно ясни – са парламентарните избори през тази есен. Така че всяко решение, всяка ситуация трябва да бъдат анализирани в тази светлина. В същото време не бива да се пренебрегва силното желание на хората за промяна. И трябва да се покажем на висота.
Какви ще бъдат изборните резултати е важно, но редом с тях особено важна е способността ни да упражняваме натиск върху другите политически сили. Когато ни питат: „Ще постигнете ли съгласие със социалистите“?, ние отговаряме: „Социалистите първо трябва да направят завой на 180 градуса“. Знаем, че в ИСРП има две тенденции. Първата се характеризира с логиката на системата, на режима. Приоритетна задача за нейните представители е да ни спрат, да прекъснат движението ни напред. Смятат, че това е възможно чрез голяма коалиция с дясната Народна партия (НП) или с Партията на гражданите („Сиудаданос“). Втората тенденция почива на партийната логика. Нейните представители си дават сметка, че подобен избор ще предизвика имплозия в ИСРП и ще освободи ново пространство за „Подемос“. Това означава, че въпросът за споразуменията ще се реши в зависимост от перспективата на изборните резултати, но и от нашия анализ на различните ситуации. Преценяваме внимателно способностите си да използваме раздорите между противниците ни. Особено когато (както подсказват социологическите проучвания) Испания върви към система от четири партии с изборни резултати между 15 и 25%.
Въпросът, който се поставяше в Андалусия, не беше дали да се образува коалиция. Поставихме три условия, за да подкрепим ИСРП, за да може тя да състави регионално правителство. На първо място, поискахме оставките на двама бивши председатели на Андалусия (единият е член на Националното събрание, другият – на Сената). Настояхме освен това андалуското правителство да не подписва никакви договори с финансови институции, които гонят хората от домовете им, без да им предложат друго жилище. И накрая настояхме да бъде съкратен броят на високопоставените политически съветници, което ще позволи да бъдат върнати на работа всички служители, уволнени от училищата и болниците по време на кризата. Не ставаше дума за програма за управление, а за три условия, за да не препречим пътя на ИСРП. Нашите изборни резултати бяха по-слаби от тези на Социалистическата партия, поради което полето ни за маневриране беше ограничено. Опитваме се да действаме така, че всяка институционна подкрепа от страна на „Подемос“ (дори когато става дума просто да не се противопоставяме на определено назначение) да води веднага до предприемане на такива социални мерки, които да покажат, че промяната е възможна (…) Тези искания не струват нито стотинка. Те не увеличават публичните разходи. ИСРП обаче избра подкрепата на Партията на гражданите („Сиудаданос“).
Създаването на тази партия беше много коварен удар. Не толкова защото ни отнема избиратели, ориентирани първоначално към „Подемос“, а защото омаловажава словото, което ни представя като избор на промяната, и ни отнема част от пространството, което медиите ни отреждаха по този въпрос. Има вече още една „партия на промяната“. С твърде различни характеристики обаче. Защото „Сиудаданос“ се зароди преди всичко в самото лоно на либералния елит. Това ни накара да преформулираме идеята за „Подемос“.
Главната ни цел винаги е била да заемем централна позиция на политическия терен, като извлечем полза от кризата. Това няма нищо общо с политическия „център“ в буржоазната терминология. Казано с езика на Грамши [7], нашата цел в тази позиционна война беше да създадем нов „здрав разум“, който да ни позволи да заемем трансверсална позиция в сърцето на наскоро променения политически спектър. Сегашното политическо пространство беше стеснено от контраатаките на елита, като се започне с лансирането на „Сиудаданос“. Това прави задачата ни по-трудна. Тя изисква нова стратегическа интелигентност.
Тези инициативи на противника създадоха освен това нови трудности дори в собствения ни лагер. Първо, появата на „Сиудаданос“ ни връща към начин на мислене, който още в самото начало определихме като губещ – към разсъждения по традиционната ос „ляво–дясно“. Смятаме, че на тази основа няма възможност за промяна в Испания. Опасността днес е да бъдем вкарани обратно в този шаблон и да се провалим в опита си да дефинираме един нов центризъм. На този фон простодушното слово на „Подемос“, изградено върху противопоставянето на „тези от низините“ срещу „тези във висините“ (олигархията), може да бъде сбъркано с традиционното говорене на крайната левица. Подобно тълкуване би могло да изложи „Подемос“ на опасността да изгуби своя характер на организация извън шаблона, своята трансверсалност, и да лиши партията от възможността да се превърне в символ на новия центризъм. И накрая, ние сме изправени пред заплахата на конформизма, който също е възможен лост. Вече не изглеждаме като аутсайдери. И въпреки че ефектът на новото избледнява, „Подемос“ укрепна и натрупа опит, разполага с нараснала представителност. Задължително е да усъвършенстваме езика си, за да можем да отблъскваме нападките и да си върнем пространството, което ни беше отнето. Това няма да бъде лесно.
Да поддържаме политическата игра
ПО ВРЕМЕ на официалното посещение на краля на Испания в Европейския парламент на 15 април 2015 г. станахме свидетели на пример като по учебник. Подобно събитие ни изправя пред трудния въпрос за монархията. Защо труден? Защото сам по себе си ни препречва пътя към центъра на терена. Най-общо съществуват две възможности. Първата е възприета от коалицията „Обединена левица“, която заявява: „Ние сме републиканци. Не признаваме монархията и няма да присъстваме на приема в чест на краля на Испания. Не признаваме на държавния глава това пространство на легитимност“. Макар това да е напълно приемлива позиция от етична и морална гледна точка, тя веднага ни препраща в полето на радикалната левица, в една твърде традиционна рамка. Отчуждава ни от широки народни слоеве, които изпитват симпатия към новия крал [8], независимо какво мислят по други въпроси, и въпреки че може да свързват предишния крал с корупцията на предишния режим. Монархията си остава една от най-уважаваните институции в Испания (…) Тоест, имаше две възможности – или да не отидем на приема и да останем блокирани в клетката на традиционния анализ на крайната левица, която предлага оскъдни възможности за действие, или да отидем и „Подемос“ да се размие в политическата класа, утвърждавайки институционната рамка. С други думи, да бъдем възприети като предатели, като монархисти и какво ли още не …
Как разрешихме тази дилема? Отидохме на приема, но не променихме нищо в обичания си начин на представяне – с всекидневни дрехи, без да се съобразяваме с протокола. Това е дребна подробност, но в нея има символична представителност за „Подемос“. Освен това дадох на краля DVD от поредицата Игра на тронове, като му я представих като помагало за тълкуване на това, което става в Испания (…) Разбира се, трудно се поддържа такова поведение, но е единственото, което ни позволява да продължаваме политическата игра, да действаме в центъра на тези противоречия. С една дума, да подлагаме на съмнение статуквото, вместо да бъдем запокитени в една изчистена, но унизителна ситуация.
Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE
Превод Методи Кръстев
Всички бележки са на редакцията
Бележки под линия
[1] Източник Евростат.
[2] Които трябва да се състоят преди декември 2015.
[3] Испанската социалистическа работническа партия управлява страната от 1982 г. до 1996 г. и след това от 2004 г. до 2011 г.
[4] На 15 май 2011 г. започна окупацията на площад „Пуерта дел сол“ в Мадрид.
[5] По време на предсрочните избори за подновяване на състава на регионалния парламент на Андалусия на 22 март ИСРП получи 35,5% от гласовете, срещу 27% за НП и 15% за „Подемос“. Кандидатката на ИСРП Сусана Дас сключи споразумение за управлението със „Сиудаданос“ на 9 юни 2015.
[6] „Сиудаданос“ (граждани) е консервативна антикорупционна партия, произлязла от каталунската формация „Ciutadans“, създадена през 2006.
[7] Антонио Грамши (1891-1937), ръководител на Италианската комунистическа партия, отстоявал позицията за ролята на идеологическата борба при взимането на властта и легитимното ù запазване.
[8] Крал Хуан Карлос абдикира на 18 юни 2014 г. след подозрения за участие в корупция. Той отстъпи престола на своя син Фелипе.
