Ставащото в малка Гърция раздели Европа, а и света. Част от левите и евроскептични партии в Европарламента ръкопляскат на Ципрас, десните го освиркват.
„Експертите” от неолибералните НПО-та и десните депутати у нас заклеймяват СИРИЗА, възмущават се от референдума, говорят за това как Европа е разглезила гърците, давайки им пари и опрощавайки им кредити, а те крадат, мързелуват, веселят се, танцуват сиртаки и изнудват добрия ЕС, който обаче не иска и няма да отстъпи този път.
Голяма част от левите у нас и по света с надежда очакват лява вълна, съживяване на повехналото социалдемократическо ляво. Куп Нобелови лауреати и знаменити икономисти като Пол Кругман, Джозеф Стиглиц, Тома Пикети, Джефри Сакс, Дани Родрик, световни философи като Юрген Хабермас, Ноам Чомски, Славой Жижек застанаха в подкрепа на СИРИЗА. Пикети заяви, че „Тези, които днес искат да изхвърлят Гърция от еврозоната, ще свършат във варела за отпадъци на историята”.
Казват, че СИРИЗА е израз на „новото ляво”, отвъд досегашната социалдемокрация и комунистически партии, но факт е, че досега поне три пъти преди нея в Западна Европа и САЩ се правят опити за такова „ново ляво” - през 60-те години по време на ляворадикалните студентски бунтове; през 70-те и 80-те години, когато постмарксисти и културни марксисти откриха кауза в защита на джендър и сексуални малцинства, в зеленото движение, в мултикултурализма; през 90-те години с „третия път” на Клинтън, Блеър и Шрьодер. Всички те се провалиха.
Сегашното ново ляво на Запад се появи след 2008 г., когато започна системна криза на три основни равнища: на смяна на геополитическата монополярна с мултиполярна система; възхождащи антисистемни сили в ЕС, провал на мултикултурализма, вътрешни неравновесия; системна криза на капитализма, който в десетте най-богати страни от капиталистическия център е по-задлъжнял от всякога, а неравенството в него е по-голямо дори от това в Римската империя, което има все по-дестабилизиращи следствия. Неолибералните политики задълбочават противоречията и с тях и конфликтите. Това доведе до сегашното ново ляво във версията на гръцката СИРИЗА и испанската “Подемос”. Какво е характерно за него?
То е наричано „радикално”, но това съвсем не е радикалността от 60-е години на ХХ век, което претендира да отива отвъд капитализма. СИРИЗА е радикална спрямо съществуващата система на неолиберален финансов капитализъм и иска да укроти този капитализъм и одеснялата социалдемокрация. Предлага като свой инструмент не революцията, а либералната демокрация. Поставя в центъра националните интереси, което липсва при предходни версии на новото ляво. Славой Жижек отбелязва, че „ако погледнем внимателно на предложенията на СИРИЗА, ще открием, че някога бяха част от стандартните умерени социалдемократически програми през 60-те години на ХХ в. Тъжното е, че днес трябва да принадлежиш към „радикалната” левица, за да защитаваш същите мерки”. И за СИРИЗА не Маркс, а Кейнс въплъщава по-реалистичната мечта, нищо че Ципрас е кръстил сина си на името на Че Гевара.
Може ли СИРИЗА да промени капитализма чрез демокрацията, да го върне към златните му времена на социална държава от двете десетилетия след Втората световна война? Надали, защото, ако по същия демократичен начин се попита на референдум в Германия, дали да се направят отстъпките на Гърция, което ще натовари и германските данъкоплатци, германците ще отговорят с „не”. И демокрацията в едната страна ще се сблъска с демокрацията в другата страна.
Все пак има ли шанс за лява вълна? Факт е, че ден преди референдума в Гърция в Испания се проведе голям „марш на солидарността” и испанците възприемаха ставащото в Гърция като много важно за тях. А това е характерно за страдащите от мерките на икономии в цяла Европа и политическите сили, свързани с тях, гледат с надежда към Гърция това да им даде нов импулс за съпротива. На редица места в Европа предстоят избори до края на годината и събитията в Гърция сигурно ще имат отражение върху тях. А победата на „Подемос” може да ускори вълна на противопоставяне на европейската периферия срещу нейния център, представен от Германия и Меркел. И ЕС, и световните геополитически отношения са в ситуация на засилваща се нестабилност, неопределеност и събития като ставащото в Гърция може да имат гигантски последствия.
Възходът на СИРИЗА е свързан с провала на неолибералната икономическа политика в рамките на ЕС. Тя не решава, а засилва противоречията, както се вижда със случая с Гърция. Алтернативната политика на стимулиране на потреблението и растежа ни насочва към традиционното кейнсианство. Неговото възраждане обаче изисква много по-силно политическо обединение на Европа или връщане на силните национални държави със собствени валути чрез фрагментаризация на Европа, както искат евроскептиците. И едното, и другото изглеждат трудно осъществими в краткосрочен план. Това поражда вероятност СИРИЗА да умре или да бъде принудена да отиде на дясно, но тя въплъщава надеждата на милиони хора, очакващи лява вълна. За нея издига призиви дори либералният утопист Франсис Фукуяма, чието интервю през 2012 г. в “Шпигел” бе озаглавено „Къде са левите да вдигнат въстание”. А Крис Хеджес, журналист от “Ню Йорк таймс” и лауреат на “Пулицър”, в своя статия преди месец под заглавие „Ние сме в революционна ситуация” отбеляза, че старите идеи на неолибералното мислене вече не работят, новите още ги няма и това ражда процеси на разпад. И заключи: „Статуквото е обречено, но дали бъдещето ще бъде прогресивно или реакционно не е сигурно”.
Каквито и да са резултатите от преговорите, дори СИРИЗА да не успее, това няма да реши проблемите на Европа. Ще ги задълбочи, като се има предвид намиращият се в криза мултикултурализъм, увеличаващите се имигрантски маси, растящото неравенство в ЕС и губещите доверие традиционни социалдемократически партии. Изчезването на алтернативата в лицето на умерено антисистемните сили като СИРИЗА и “Подемос” в Европа може да даде живот на крайно антисистемните. Политическата смърт на СИРИЗА и Ципрас може да открие светло политическо бъдеще за Марин Льо Пен и Найджъл Фараж, за “Пегида” и “Алтернатива за Германия”. Затова може би Европа трябва да мисли как да ги запази.
Тази статия на проф. В. Проданов е публикувана във вестник Труд от 10.07.2015 г.
