Термините "съпътстващи щети", "косвени жертви" (casualty, collateral damage) упорито се използваха от пропагандата по време на бомбардировките в Ирак, Афганистан, Югославия. Така се избягва негативната реакция на обществото, когато става дума за убити невинни хора.
Спокойно мога да кажа, че когато ние, Западът, убием някого, то е косвена щета. Когато убият наш човек, това е зверство, трагедия, варварство. Нормално, според ценностната ни система. Животът на един западен човек струва колкото сто в Близкия изток и хиляда в Далечния изток. За Африка да не говорим. Трагедията в Сирия вече е хроника, и то единствено в сериозните новинарски емисии. Случващото се в Ирак дори остава незабелязано. Израел води "легитимна" война срещу "терористите" от Палестина и там убитите деца и цивилни са косвени жертви на иначе легитимните цели на израелската армия.
В Украйна цели градове са обект на терор от чужди и свои. Не живеят нормален живот. Загиват деца, жени. Там няма директни включвания на Кристин Амнапур от Си Ен Ен. Няма разплакани водещи, които да разказват за трагедията на обикновените хора, които в крайна сметка са жертва на квази войната между САЩ и Русия.
Сега обаче е различно. Загинаха невинни деца, жени, мъже, лекари. Взривиха ги в небето над Украйна и светът полудя.
Рано или късно тази чудовищна трагедия щеше да се случи. Полет МН17 пак е съпътстваща щета.
Единственото, което засега е сигурно около свалянето на пътническия самолет, е, че той е ударен от ракета руско производство. Истината едва ли някога ще излезе на бял свят. Цялата истина.
Всичко останало е политика и пропаганда. Валят оценки от всякакво естество и най-вече заклинания и политически послания от най-високо ниво. Президентът Барак Обама е категоричен - Русия е виновна, Путин трябва да плати. Москва също е категорична - Киев е виновен. Какво мислят българите? Искат истината ли? Не, те имат ясна оценка кой е виновен. Анкетите по сайтовете показват, че 3/4 от включилите се в тях българи подкрепят Москва, а не Киев. Светът е разделен на две и рядко ще срещнете анализ, порицаващ и двете страни.
Във фейсбук някой беше написал "руски убийци". Бързо лепим етикети, защото сме жертва на пропагандата. Ако не беше така, щях да чета и за хилядите руснаци в Москва, които поднесоха цветя пред посолствата на Холандия, Малайзия и поискаха прошка.
Когато говорим за проруските сепаратисти, ние бързо обобщаваме, без изобщо да сме вникнали в процесите, които доведоха до гражданската война в Украйна, кои са участниците и кой за какво се бори. Сепаратистите в Източна Украйна не са хомогенна маса. Те нямат единно командване, напротив - имат сериозни противоречия помежду си. Става дума предимно за двамата най-изявени лидери Игор Гиркин, известен повече като Стрелков, и командира на батальона "Изток" на бившия командир от отряд „Алфа" Александър Ходаковский. Методите на двамата са различни, въоръжението също.
Ходаковский категорично заявява, че в момента на територията на Украйна се води война между САЩ и Русия и неговият батальон се бие за Русия. Той обаче заявява - "Донбас е изключително тясно интегриран с икономиката на Украйна и отделянето на тази територия от Украйна ще бъде истински колапс." Добра допирна точка за преговори.
Има още множество малки, но доста свирепи отряди. На територията на Източна Украйна действат и чисто криминални военни подразделения, които просто богатеят на гърба на нещастието на хората. На страната на сепаратистите, както и на страната на украинските спецчасти се бият наемници, при това високо подготвени в чужди разузнавания и служби. Главорези има и при едните, и при другите. Ако някой смята, че всичко това може да бъде контролирано с телефонни обаждания, много се лъже.
Този конфликт може да приключи единствено с мирни преговори - между Киев и сепаратистите. Не е възможно? Щом Белград можеше да преговаря с Ибрахим Ругова, а после и с Хашим Тачи, значи всичко е възможно. Сега е златният шанс на Петро Порошенко да се бори за номинация за Нобелова награда за мир, образно казано. Едва ли ще го направи, защото и на него му харесва да си играе на войник.
В тази трагедия не мога да се отърва от усещането, че някой пожертва тези невинни души. Не съм привърженик на конспиративните теории, но усещането ми е като за дежавю. Когато човек се обърка от много информация, най-добрият подход е да прегледа идентични събития по време на военни конфликти.
Да си зададе въпроса кой е най-големият губещ в историята. Войната променя граници и след този инцидент ще има промяна на геополитическите граници. Резултатите ще посочат и победителите. Във военните учения на НАТО винаги се разиграват сценарии при регионални конфликти.
Но не може просто някой да те покани хей така и да изпратиш войски без санкциите на ООН и Съвета за сигурност (където е и Русия). Терористична дейност срещу граждани на натовска държава обаче е повод. Неслучайно сценарии със свалени граждански самолети редовно се разиграват в стратегически учения на страните членки.
Големите проблеми на Русия през последните 6 г. започват винаги по един и същи начин - покрай значими спортни събития. Точно преди 6 г., на 7 август, когато целият свят беше се фокусирал върху олимпийските игри в Пекин, грузинската армия нахлу в Южна Осетия, за да си върне контрола върху автономната република и при последващия контраудар Русия отцепи Южна Осетия и Абхазия.
В разгара на зимната олимпиада в Сочи започна превратът в Киев. Новата власт отне правата на руснаците и Москва отцепи Крим. Какво предстои да се случи след края на световното първенство по футбол? Нищо хубаво.
Трагедията на полет МН-17 е парче от кошмара в Украйна, който се случва заради грандиозното его на политическите лидери в Москва, Киев и Вашингтон.
Източник: вестник „Труд”, 21 юли 2014 г.
