Доклад пред конференцията на Обединението на левите социалисти – 20 юли 2014 г.
Днешната конференция се провежда по инициатива на Обединението на левите социалисти, но тя е за всички нас, които сме загрижени за съдбата на БСП. Вече осем години ние последователно се застъпваме за олевяването на нашата партия...
В началото на годината – не само заради предстоящите европейски избори – посочихме пред какъв избор е изправена България. Сега пред избор е БСП – не само за председател, а за бъдеще. Както преди четвърт век, партията отново трябва да извърши дълбока промяна, която да й осигури историческа перспектива.
Затова през април 2012 г. първо Лявото крило обяви необходимостта от преодоляване на социал-либералния модел, на одесняването на партията и преход към радикален ляв реформизъм в България и в Европа. Това ми даде основание да приема поста на заместник-председател на НС на БСП. В началото на 2013 г. БСП обяви курс на радикална промяна за демократична и социална България. Той определи облика на предизборната платформа на БСП „За достоен живот в България” за предстоящите тогава парламентарни избори.
Не става дума просто за това БСП да се премести наляво или за позакъснели призиви за връщане към идейните корени по повод на стартиралия „конкур-ипик” за председателското място. Който се е отделил от левите корени, да се върне към тях. Ние сме трайно свързани с нашите ценности и идеали. Нямаме две лица. Ето защо в тази конкуренция и в отговор на очаквания да се представят платформи аз препращам към тези наши идеи, документи и политика.
През едногодишното управление, в което БСП участва, бяха постигнати редица полезни за България и за нашите избиратели резултати. Правителството, особено в началото на своя мандат, предприе необходими социални и стабилизационни мерки. В бюджета за тази година се осигуриха 500 милиона лева за публична инвестиционна програма, преобладаващата част от която се реализира в множество общини на страната.
В съществената си част обаче обявеният курс не се осъществи.
Обещахме да върнем България на хората, а тя отново се оказа в плен на корпоративната власт. Но тази борба е твърде тежка, защото тя преминава през освобождаване на държавата от олигархията. Някои, изглежда, имаха илюзията, че това може да стане като олигархията се контролира отвътре. Последните събития категорично ги опровергаха. Надявам се, че това не е поредната призната грешка, която ще повторим, а поука, която са си взели делегатите на конгреса.
Обещахме реиндустриализация, но не се видяха дори начални резултати в нейната реализация – частично възстановяване на „Химко – Враца”, на други символни за икономиката на България предприятия и на нови такива. Не се направи преглед на приватизационните и концесионните договори. Вместо засилване на регулирането и на контрола върху банковата система, управлението завършва със сътресения в нея.
Това се дължи както на краткото време, така и на компромисния характер на обявеното за политико-експертно правителство, което БСП поддържаше. Но част от причините са в самата ни партия.
Конструкцията на правителството не даде израз на политиката на мандатоносителя. Въпреки участието в него на политически лица, то не разполагаше с вътрешен механизъм, който да насочва, обединява и коригира управленската политика.
Хората вече не се задоволяват само с компенсиращи и фрагментарни мерки. Те очакват ясна социална перспектива. Мнозина смятат, че зад официалната политика, дори и по-добра от предишната, се прикрива облагодетелстването на тесен кръг лица, свързани с властта.
Последните избори през май т. г. не бива да се възприемат като отрицание на програмния курс на БСП и на нейните ангажименти. Напротив, нас обикновено ни критикуват, че преди избори обещаваме повече, отколкото можем да изпълним, а след изборите – че не изпълняваме докрай тези обещания. Значителна част от нашите избиратели се отдръпна, защото не почувства промяната, която очакваха. Следователно причината за нашия неуспех не е заявената от БСП политика, а отклонението от нея, нейната колеблива и непоследователна реализация. Сега тази политика трябва да бъде потвърдена, защитена, развита в отделните си елементи и въплътена в бъдещо управление на БСП.
Основните проблеми за БСП не могат да бъдат други, освен тези, които посочват българските граждани – безработица, бедност, достъп до здравеопазване, престъпност и корупция. Това са язвите на ежедневието, но не по-малко тревожен е духовният упадък.
Отговорът на тези проблеми е прогресивната политика – за стимулиране на заетостта и производството, за данъчното облагане, за разпределянето на земеделските субсидии и за мерките за социална закрила.
България трябва да очертае приоритети за икономическото си развитие. Според нас това са енергетиката, земеделието и свързаната с него преработвателна индустрия, туризмът, отделни сектори на машиностроенето, химията и информационните технологии.
Образованието следва да отговори на икономическите и социалните проблеми на страната, да допринася за по-високата степен на социалната и културната интеграция на подрастващите в българското общество. Ние сме длъжници на младите в осигуряване на възможности да намерят в одината си справедливост и достойно заплащане на труда.
Несправедливостта и неравенството са достигнали такива размери, че разкъсват социалната тъкан на българското общество, пораждат противопоставяне и песимизъм. Водят до отказ от колективно действие, усилват ирационализма и критично намаляват доверието към партиите и държавните институции.
България не само е в политическа криза. В криза е самата политика, нейната представителност. Затова отново трябва да се заемем с държавата и с укрепване на държавността. В борбата със задкулисието, за реабилитацията на политиката като поле на обществен интерес, за установяване на върховенство на закона ние сме готови да търсим национално съгласие с всички.
По други въпроси – за икономическата роля на държавата – като собственик, инвеститор и регулатор; за мерките за стимулиране на заетостта; за реорганизация на социалните системи и особено на здравеопазването сме длъжни да се различаваме, за да изразим интересите на нашите привърженици.
Посочената лява политика изисква истинско, автентично и последователно поведение. Само то може да преодолее разминаването между обявената и реалната политика, да премахне двойните стандарти в поведението на партията. В случая аз не говоря за коалиционните ограничители на БСП, а за собствената ни убеденост и сила, за да отстояваме определени позиции – и на власт, и в опозиция.
Само ръководители, които не са зависими от интереси на икономически групи, от силни външнополитически въздействия или по други причини, могат да отстояват категорично позициите на БСП. Ръководителите следва да бъдат „зависими”, но само от членовете и от избирателите на БСП. Това означава да търсим не хора, необременени от прехода, а необременени от властта.
* * * * *
Политиката и поведението, за които говоря, изискват силна и влиятелна в обществото партия. Партия със здрави връзки с професионални и социални общности. Партия с авторитетно ръководство и активен диалог между националните и териториалните структури.
Ние виждаме БСП като сплав на всички поколения, изразяваща икономическите и политическите интереси на огромната част от българското общество. Ние оказваме подкрепа на идейно убедени и способни млади хора.
Водещите критерии за оценка на кадрите и особено на ръководните трябва да са техният политически и професионален авторитет, подкрепата, която получават в обществото. Необходимо е да създаваме и привличаме подготвени и доказващи се личности, а не да „припознаваме” такива, които, за да служат на себе си, са готови да служат на всеки. Убедих се, особено през последната година, че правилните идеи могат да се приложат само от подходящите хора.
Крайно време е да преодолеем капсулирането на множество партийни организации. Да спрем застрашителния ръст на деполитизация и дезинтеграция на редица партийни структури. Да не допускаме „търговия” с партийно влияние, за да не превърнем активите на партията в „политически скрап”.
Тук трябва да съсредоточим усилията на цялата партия. Най-важните и чувствителни за нея въпроси трябва да се решават с участието на нейните членове и основни организации. Необходима е дискусия как да се избират нейните ръководни органи.
В Изпълнителното бюро трябва да се засили колективното начало. Заедно с това отделните му членове трябва да имат по-голяма политическа тежест и собствени отговорности.
БСП следва да стане притегателен център за автентични, влиятелни леви и патриотични партии и организации, за личности с висок граждански престиж. „Коалиция за България” изпълни своето предназначение. Бъдещият съюз начело с БСП - чрез наименованието и практическата си дейност – да привлече разочаровани бивши членове и избиратели, както и други смятащи се за политически непредставени хора с леви убеждения. Партията не е затворена дори за хора, които неотдавна я напуснаха. Но това е нещо различно от претенцията им да получат индулгенция, за да станат партньори с нас в този момент. Времето и обстоятелствата за „български ПАСОК” са отминали. Сега са необходими радикални леви действия.
* * * * *
Както е известно в Европа, а вече и у нас, политическата отговорност е не само колективна, но и лична.
Като зам.-председател на НС на БСП аз участвах в консултациите при съставяне на управленската програма на правителството. Тя включи – изцяло или частично - повечето от обявените от нас предизборни ангажименти. Но не съм участвал в преговорите с ДПС за конструиране на правителството и за разпределяне на различни длъжности.
Неизяснени останаха важни въпроси за съдържанието на разговорите между представители на ръководствата на БСП и ДПС след европейските избори.
Който твърди, че е възможно съвместно управление между различни партии без взаимни компромиси или е наивник, или по-вероятно – лицемер. Въпросите е за политическата цена на компромиса и за границите, отвъд които той е недопустим. Така все повече се налага мнението, че към коалицията следва да пристъпваме само с конкретно и публично оповестено споразумение.
През последната година стана така, че в качеството ми на заместник-председател на ПГ на Коалиция за България, се наложи да прокарам три „червени линии” в нашето поведение.
Първата бе непосредствено след парламентарните избори, когато не подкрепих скандалния избор на председател на ДАНС.
От името на Националния съвет и Парламентарната група и като председател на Комисията за външна политика участвах в изработването на позиция на БСП по кризата в Украйна, която, без да влиза в противоречие с ЕС, стои по-близо до българския национален интерес и до традиционните нагласи на голяма част от избирателите.
И най-накрая, категоричната ми позиция при последната промяна в правителството. Тя бе публична реакция на неколкократните опити да се принизява ролята на БСП като мандатоносител, а партията да се уязви с поредното законово заклеймяване на социалистическия период. Това ме накара да се оттегля от ръководството на парламентарната група и така да защитя достойнството на БСП и разбирането си за лично достойнство.
* * * * *
Изборът на партията минава и през избор на председател на БСП.
Този избор е не само персонален. За мен това не е кастинг на политически претенденти, самоцелна демонстрация на демократизъм или гаранция за участие в следващото партийно ръководство. Аз чувствам дълг към няколко поколения социалисти, към много членове и симпатизанти на БСП, които искат социалистическа партия, близка до техния разум и сърце. Този избор, без преувеличение, е национален проблем. Затова ще участвам в него докрай, за да отстоявам принципи и позиции, които споделят мнозинството от нас.
Българската политика и обществен живот през последните две десетилетия са силно просмукани от всякакви интереси и зависимости. БСП, въпреки че е почти единствената у нас партия в истинския смисъл на думата, не е защитена от такива влияния. Ние не притежаваме застраховка за политическо дълголетие. Нямаме дългосрочен абонамент върху нашите избиратели.
Сами трябва да извоюваме бъдещето си, както са го правили поколения социалисти в 120-годишната ни история. Не е пресилено да кажем, че бъдещето на България до голяма степен зависи и от нас. Наш дълг е да отстояваме националните интереси като българска партия. Да намерим печелившата роля на България в изпълнения с противоречия и проблеми Европейски съюз. Да бъдем партията на лява България, защото без силна БСП, поне в близка перспектива, не може да има силна левица в България.
По отношение на предстоящите предсрочни парламентарни избори не споделям нито внушавания ни песимизъм, нито създаването на бодрячески тон. Тези избори са не само поредното състезание за властта, а важен момент, от който зависи дали БСП ще продължи да бъде първостепенна политическа сила. Затова въпросът с кого да управляваме сега е прибързан и неуместен.
Ние оправдахме участието си в управлението през последната година, за да не бъде ГЕРБ във властта. Загуби ли тази цел своята актуалност? Смятате ли, че макар и под въздействие на европейския коалиционен вятър, ние трябва да станем съучастници в бъдещо управление с ГЕРБ?!
Не по-малко сложен е въпросът по отношение на ДПС. Мнозина, включително хора от ръководството на БСП, днес заявяват, че повече с ДПС не можем да бъдем партньори, макар че някои от тях добре съжителстваха във властта. Актуалният проблем е, че ДПС се превърна в символ на корпоративния политически модел. Докато това не се промени, няма как обществото да одобри коалиция с тяхно участие.
Поставени пред тези трудно решими дилеми, ние трябва да потърсим отново доверието на нашите избиратели. То е най-важното за нас. Както казваше мъдрецът от ХIX-ти век, освобождението на работниците е дело на самите работници. Въпросът е да заслужим доверието на хората, към които се обръщаме. Най-ценното за нас е тяхното доверие.
Позициите и делата говорят повече, отколкото намеренията за бъдещето. Най-големият резерв, който БСП все още има за предстоящите избори, е да върне морала в политиката.
От началото на политическите промени в България досега аз продължавам да вярвам, че сега ни предстои поредната, а не последната битка за БСП. Може би звучи нескромно, но още оттогава съм се възприемал повече не като нов, а като друг политик. Не се отказвам от направеното досега. Ако за нещо съжалявам, то е, че през последните години партията, ръководството и самият аз не успяхме да се преборим с бедността, корупцията и политическото демагогия.
На някои новоизлюпени мои критици мога да кажа, че политиката е моето призвание, но заедно с нея имам своята академична кариера. Аз съм политик от прехода, но не се смятам за преходен политик, точно както БСП не е преходна партия. Не казвам, че политиката не може без мен, въпреки че вече имам визия, опит и знания, за да извършим следващия български преход, да изведем отново България на пътя на развитието, прогреса и социалната справедливост.
Изправени сме пред съдбовна битка. Зад нас е България. Нека да разберем, че изборът зависи от всички нас. Да не оставаме други да решават вместо нас. Промяната на партията и изборът на председател не бива да са въпрос на пазар. Да не допускаме използване на средства, с които на места се решаваха последните избори, да се прилагат при избори в собствената ни партия. Казано буквално – да изгоним търговците от храма. Да отстоим БСП като българска и лява партия, като социалистическата партия на България. Партия на труда, на интелекта и на морала.
Нито крачка назад!
Със съкращения !
