Може ли солидарната икономика да съставлява реална и практическа алтернатива на капиталистическата система и националната държава?
Изходът от т.нар. икономическа криза, поразяваща Европа от 2008 г. насам, се превърна в основна тема на нашето съвремие. Различни политици, "експерти" и технократи говорят за възможни изходи от кризисното положение, в което се намират нашите общества. Но техните предложения рядко излизат от рамките на безкрайния растеж неолибералните политики или „затягането на коланите", налагани по все по-авторитарен начин. Другата алтернатива, която ни се представя от медийния мейнстрийм, е тази на радикалната лява партия - в лицето на гръцката коалиция СИРИЗА.
На фона на разгорещените дебати по медиите и все по-влошаващия се жизнен стандарт в Европа, на хоризонта се появи и трета алтернатива - тази, идваща „отдолу". На нарастващата безработица активисти от испанските социални движения отговориха така: "Ако съвременната система не може да ни осигури работни места, нека създадем такива, извън нея", а работници от окупираната фабрика под работнически контрол Вио.Ме. в Солун издигнаха лозунга: "Шефовете не могат? Ние можем!".
И след като населенията на обедняващите европейски общества се умориха да чакат подкрепа от своите правителства, решиха да поемат нещата в свои ръце. Виждайки, че държавата няма намерение да им се притече на помощ, че тя се припокрива с корпоративния сектор, отговорен за поразилата ги криза, а не е негова алтернатива, хората осъзнаха, че могат да разчитат единствено на собствените си сили и на солидарността вътре в своите общности.
Из цяла Европа изникнаха като гъби хоризонтални структури, чрез които хората се справят с ежедневни проблеми. Така те организират протести срещу политиките на остеритет (антикризисни мерки чрез икономии), но търсят и алтернативни начини на задоволяване на своите ежедневни нужди, които вече нито частният, нито държавният сектор могат да задоволят.
Тези структури приемат различни колективни и кооперативни форми, обхващащи различни сфери на услуги и т.н. Те са вдъхновени от практиките на бунтовните движения по света като Запатистите в Мексико, Движението на безимотните в Бразилия, окупациите на фабрики в Аржентина и много други.
Тук ще разгледаме само някои примера на такива практики измежду хилядите, които се зародиха в празнините, които нито държавата, нито частният сектор могат да запълнят. Те съставляват един възможен и устойчив изход от финансовата и политическа криза днес. Нещо повече, те изглеждат като обещаващи стъпки към един друг свят, основан на истинска демокрация и солидарност.
Фралиб - окупирана фабрика под работнически контрол в Марсилия, Франция
Фралиб е фабрика за преработка и опаковане на билки, намираща се на 20-тина километра от Марсилия. Преди три години предишният собственик - химичният и хранителен гигант Unilever, решава да премести производството си в третия свят, за да спести разходи. 80-те работници от Фралиб провеждат множество протести и кампании за бойкот на корпорацията Unilever, като основното им искане е фабриката да остане отворена и те да не изгубят работата си.
След като това така и не се случва те решават да поемат контрола и управлението на предприятието в свои ръце. Отскоро работниците започнаха да произвеждат малки количества липов чай, предназначени за местно потребление, като основната им цел е производството да достигне пълния си капацитет.
Фралиб е една от малкото фабрики в Европа, преминала под прекия контрол на своите работници. Прякота управление на фабрики е практика с дългогодишна история - особено в Аржентина, където понастоящем, според различни източници, около 300 "възвърнати" предприятия осигуряват работа на над 15 000 работници.
Вио.Ме. - окупирана фабрика под работнически контрол в Солун, Гърция
Солунската Вио.Ме. е компания, произвеждала висококачествени строителни материали като хоросан, мазилки, лепила, водоустойчиви фугиращи смеси и много други. След като предишните собственици обявяват фалит през 2011 г. и спират да плащат заплати на своите работници, последните започват съдебни борби, с които да придобият легален контрол върху предприятието, за да не загубят поне работните си места. След 2 години на неуспехи в съда те решават да вземат нещата в свои ръце.
На 12 февруари 40-те работници от Вио.Ме. окупират фабриката и започват производство (основно перилни и почистващи препарати). След окупацията предприятието се управлява на принципите на пряката демокрация, при пълно равенство между работниците и без никакви шефове. Всички решения, засягащи фабриката, се взимат на общо събрание/асамблея, а заплатите между всички служители са изравнени. Всички работници притежават по равен дял от предприятието, което гарантира хоризонталния му характер.
Пагаки - кооперативен магазин-кафене в Атина, Гърция
Идеята зад Пагаки се заражда след първите сериозни удари на кризата в Гърция, когато група безработни започва да обсъжда възможни начини за измъкване от капана на лисващото препитание. Някои от тях са се занимавали с прекариен труд в условия, враждебни на всяко чувство за достойнство и креативност. Те решават да опитат да създадат нов тип работно място, основан на колективност, взаимопомощ, пряка демокрация и солидарност между работниците. Така през 2010 г. започва да функционира кооперативния магазин-кафене Пагаки.
Кооперативът принадлежи на всички, работещи в него. Всички решения, засягащи функционирането на Пагаки, се вземат на общо събрание/асамблея, където участват всички работници. Те си разпределят определени заплати, а всичко, което спечелят отгоре, отива за погасяване на взетите дългове, нужни за започване на начинанието. Колективът на Пагаки е решил, че след като ги изплати, всичкият излишък ще отива във фонд, който ще бъде предназначен за финансова подкрепа на други подобни кооперативи и колективи.
Ню Лийф Кооп- кооперативен магазин в Единбург, Шотландия
Ню Лийф Кооп е кооперативен магазин, колективно притежаван и управляван от хората, които работят в него. Идеята на неговите основатели е да си намерят работа във времена, в които тя е кът, но и която да въплъщава в себе си демократични практики и солидарност. В Ню Лийф Кооп се предлага здравословна вегетарианска храна на достъпни цени. На неговите рафтове се дава предимство на продукти с органичен и местен характер, както и на такива, идващи от мрежите за солидарна и справедлива търговия.
Подобно на кооператива Пагаки, намиращ се в другия край на Европа, работниците в Ню Лийф Кооп са си определили таван на заплатите, който според тях стига за водене на достоен и независим живот, а всичко, което го надскочи, се отделя във фонд. За момента парите, събрани в него отиват за плащане на взетите дългове, които са били нужни за отваряне на кооперативния магазин. Но работниците в Ню Лийф Кооп възнамеряват, щом веднъж дълговете са погасени, средствата от този фонд да отиват за финансова подкрепа на други подобни начинания.
Всички в кооператива поемат равен брой отговорности при неговото управление. Всички работници в него са равноправни съсобственици. Управлението на Ню Лийф Кооп се извършва, както е с всички изброени до момента инициативи, на прякодемократични и нейерархични принципи. Всички решения се взимат на общо събрания/асамблея, в което участват всички работници. Решенията се взимат след достигане до консенсус, т.е. решение, което е приемливо за всички членове.
Самоорганизирани интернет мрежи в Испания
Идеята за независим интернет, тип направи-си-сам, се заражда като решение на проблема с високата цена за включване към мрежата на потребители от отдалечени краища. Преди десетина години на жителите на няколко еко общности и села им писнало да чакат компании да ги свързват към интернет мрежи и да ги таксуват солено. Така започнали да мислят за възможни алтернативи.
Те се спират на общностна самоорганизирана интернет мрежа, която представлява вид кооператив, засилващ демократичния дух и свободния характер на интернет. Днес испанската "Гуай-фай"мрежа е най-голямата направи-си-сам мрежа в света с над 21 000 потребители, наслаждаващи се на по-бърз и евтин интернет от предлагания от стандартните доставчици.
За разлика от традиционните мрежи, при които производителите се свързват с един централен източник, общностната интернет мрежа свързва потребителите помежду им. И така, вместо всички да получават информация от един източник, потребителите споделят всичко, което получават с околните. Понякога това означава да споделяш с околните достъп до конвенционални сървъри; друг път означава създаване на напълно нов интернет.
Днес напливът на нови потребители в този тип мрежи е още по-интензивен, както заради още по-тежкото финансово положение в страната, така и заради наскорошните разкрития, че правителството на САЩ следи около половината от световната онлайн комуникация всеки ден. Правителствата нямат програми за следене на самоорганизираните интернет мрежи, защото техният децентрализиран характер прави това изключително трудно.
Доказателство за икономическите успехи на тази практика в настоящата криза и свободата, която позволява на своите потребители, докато държавата става все по-рестриктивна, идва от репликирането й от общности в Гърция. "Атинската безжична градска мрежа" наброява над 1 000 потребители, които се радват на по-бърз интернет на по-ниска цена, създавайки в същото време общност, базирана на взаимопомощ и децентрализация.
Оттук накъде?
Това са само няколко от хилядите хоризонтални структури, които осигуряват прехраната на нарастващ брой хора в кризисна Европа. Но може ли този демократичен колективен/кооперативен икономически модел, наричан солидарна икономика, да бъде надеждно решение на днешната икономическа и политическа криза?
За момента отговорът може да бъде единствено положителен. Този тип хоризонтални структури устояват на кризата и помагат на ангажираните в тях да водят достоен живот. Доказателство за това са хилядите нови такива инициативи, които продължават да се появяват из цяла Европа, вдъхновени от вече съществуващите такива и техните успехи. Можем да кажем, че това е най-доброто решение на европейската многопластова криза до момента, що се отнася до благосъстоянието на обществото като цяло, а не на определени привилегировани сегменти от него.
Един друг, също толкова съществен въпрос, ако не и по-съществен, е дали солидарната икономика може да съставлява реална и практическа алтернатива на капиталистическата система и националната държава. Вече видяхме, че тя може да предпазва хората от кризите, породени от настоящата система, но може ли да я замени?
От десетилетия съществуват общности, като Запатистите в Мексико, автономните селища Еракулапали и Мендха в Индия, че дори и Мариналеда в Испания, които са населявани от хиляди и чиято икономическа организация е базирана на кооперативни/колективни структури, като изброените по-горе.
След влошаването на жизнения стандарт в европейските страни през последните години и последвалия го бум на самоорганизация и изграждане на хоризонтални алтернативи на държавните и частните институции, броят на такива микро-примери нарасна значително. Те несъмнено са "пукнатини" в настоящата система, както ги дефинира Джон Холоуей, защото в тях водещи принципи са участието и солидарността, а не отчуждението и йерархията, така характерни за капитализма и държавата.
Но тези "пукнатини" започват да установяват солидни връзки помежду си. От примерите по-горе виждаме, че те си взаимодействат и помагат (предимно с продукция, финансова помощ, но не само). Вече е възможно човек, живеещ в град или село в Европа да покрива голяма част от нуждите си чрез солидарната икономика.
Приносът на интернет за това е голям - съществуват стотици сайтове, които съдържат данни и информация за тези структури и спомагат за връзката между тях и потребителите. Сформираха се международни мрежи на солидарната икономика като „ripess"и „Communities & Networks Connection", които свързват участниците в нея, където и да се намират, без значение от тяхната националност и насърчават взаимопомощ и сътрудничество между тях.
Това е в противовес с нарастващия национализъм в Европа, който разделя и настройва народите едни срещу други, което особено във времена на тежка криза може да бъде пагубно. Ако броят на хоризонталните структури продължи да расте с това темпо, е възможно да достигнем до момент, в който всички човешки нужди да бъдат задоволявани по този начин.
Това показва, че солидарната икономика поставя основите на едно ново общество, основано на пряка демокрация, федерализъм и солидарност
Но не бива да таим илюзии, че солидарната икономика, сама по себе си, е способна да ни изведе от кризата или още повече - да ни отведе до един друг свят, без помощта и борбата на една политическа сила. Но не трябва да бъркаме тази сила с политическа партия - хората, не само в Европа, но и по света са изгубили вяра у тях заради всички неизпълнени обещания и неустойчивостта на електоралната политика.
Силата, която може да превърне солидарната икономика в реален изход не само от настоящата криза, но и от системата въобще, може да бъде видяна в движенията за реална демокрация, които окупират площадите из цяла Европа - движения, които споделят същите принципи като солидарната икономика. Но за да имат шанс за успех, те трябва да търсят обединение помежду си, за което вече се правят опити с мрежи като „Beyond Europe", свързващи антиавторитарни и антикапиталистически инициативи от цяла Европа.
Изброените по-горе практики са обнадеждаващи знаци, че съществува изход от кризата, обхванала както Европа, така и целия свят. И дори нещо повече, те могат да положат основите на един друг, по-справедлив и наистина демократичен свят.
*Явор Тарински е активист и преводач. При своите преводи използва псевдонима Mechanic955.
Източник: WebCafé, 19.04.2014 г.
