Търсене в този блог

вторник, 22 април 2014 г.

Стоян Лудев – сроден с безсмъртието

 

 

                                  Следовникът на Каляшки

 

 Стоян Лу­дев е една от най- ярките фигури и един от най-изтъкнатите органи­затори на антифашистката бор­ба в Кюстендилския край. Неговият жизненият път е кратък, но изпълнен с беззаветна преда­ност към делото на революцията и последователност в борбата за смъкване на монархофашистката диктатура.

 

      1. Детски и ученически години

 

Стоян Павлов Лудев (Петко)  е роден е на 10 октомври 1918 г. в село Скриняно, Кюстендилско, в семейство на бедни селяни. Родителите му – Ана и Павел са хора работливи. Върху плещите им лежи постоянната грижа за изхранване на семейството  и трите си деца.

Детството на малкият Стоян не се отличава много от това на другите деца на село. Прогимназиално образование той завършва в училището на близкото село Соволяно, като всеки ден заедно с връстници си извървяват пеша пътя до там и обратно.

 След това семейството едва събира пари, за да може Стоян да запише гимназията в Кюстендил.  В първия клас на гимназията той ходи без книги и тетрадки, а ученическа­та му куртка е ушита грубо от стар, поиз­носен шаячен плат. През зимата квартира почти не използва. В студ, сняг, виелица — той ходи пеш от селото до града и обратно.

Но и това не е цялото му на­казание. След училище, вме­сто да залегне над уроците, трябва да пасе говедата и свинете на Стоичко — кръчмаря. И независимо от старанието си, понякога ще чуе незаслужените му укори. 

В гимназията Стоян се запознава с редица прогресивни младежи, вижда една нова, непозната действителност в града, пред очите му се отварят нови хоризонти. Прям и откровен по природа, често му се налага да влиза в пререкания с богаташките синчета. 

С учението Стоян няма късмет. Не че няма­ желание. То не е достатъчно. Бед­ността му отнема и това човешко право. Следва и неприятност. След пререкание с някакъв попски син Стоян е изключен от училище.

Така ощe от най-ранна възраст той се из­правя срещу голяма­та социална неправ­да. Не само ви­жда, но и сам пона­ся жестоките удари на живота, на селската немотия. Неговите баща и майка, неговите съселя­ни, неговите родни по съдба връстници се гър­чат под ударите на една нечо­вешка, хищническа експлоатация. Излязъл от народните низини, той ще остане завинаги изразител на техните копнежи за истина и свобода, за човешки правдини и търсене на справедливост.

Да запише втора година няма как, пък няма и пари да се премести в друго училище.

А времето наистина е бурно. И сякаш кипежът му пре­минава отрано и през Стоян, за да поеме отрано пътя на борбата против не­правдата, робството и мракобесието.

 

           2. Дружбата с Нико Ников

 

Тежестите на живота карат младежкото съзнание да размишлява. Стоян наблюдава внимателно родителите си. Жалост го обзема и към двамата. Жи­вотът толкова много ги е огорчил! Ми­нутка слънчице не им е подарил. Толкова години са впрегнати като в ярем и жилите им се пукат от напъване. Но никаква полза. От ден на ден линеят, ходят все по-наведени и притиснати от немилостивата гърбица на трудностите и мизерията.

И когато непрекъснато търси отговора на въпроса защо живота е устроен та­ка, му идва на помощ неговият съсед Нико Ников. Той е по-голям с няколко години, но чете много и дружи с прогресивни младежи. Така се запознава със законите на обществено­то развитие.

Многократно  те се срещат и говорят за какво ли не. Стават приятели. Човешкото отношение проявено към него е достатъчно Стоян да обикне височкия, снажен ученик Нико. От него Стоян чува за пръв път думите „ко­мунизъм", „Съветска Русия", „пролетари­ат", „равенство"...

 Нико го кани и у дома, което изпълва Стоян с радост. На­ли говорят на село, че Нико е един от най-силните ученици в гимназията. Разказват, че не се притеснява и да спори с учителите, а често ги поставя и на тясно с неудобните си въпроси. И ето, този умен и добър ученик му протяга­ ръка. Какво по-хубаво от това! Нали и неговата душа е зажадняла да знае повече, да разбира повече!  

Стоян остава изумен от пълните рафтове с книги, които му показа Нико. Нима всичко е прочел! За­почна жадно да ги прелиства. И започва да се лута — не знае коя да вземе. Неговият приятел се притича на помощ и му предлага първите заглавия. Сърцето на Стоян пърха от радост. Откога мечтае да се сближи с Нико, да напълни и той главата си със знания. Бива си го Нико, добър човек е. Не е горделив като синчетата на разните богаташи.

С упоритост и последователност Нико Ников излага основите на социалистическите идеи и предава своята вярност в победата на револю­цията на юношата Стоян. И той с цялото си същество приема каузата за постигане правда и справедливост. Тази дружба­ разпалва жаждата за зна­ния у Стоян, подтиква го да бъде смел и издръж­лив.

 

              3. Приобщаване към РМС 

 

И така, вместо учение — той хваща пъ­теката на суровия живот, сам да се грижи за коравото късче хляб. Аргатува по чорбаджиите, ходи да копае лозе, да жъне, включва се по направа на канали, къде ли не... Където и да отиде, бързо и неусетно се сдружава с хората. Независимо че е ходил само една година ученик в гимназията, той има много близки другари сред учениците. Разговорите и дискусиите са нещо обикновено между тях. Разменят си книги, спорят, търсят истините в живота.

Наред с ежедневните грижи Стоян се отдава на четене. Има много да наваксва. Пред него е един нов свят. Когато прочита „Майка" от Максим Горки чувството е неописуемо. Като че някой го е заредил с барут — готов е да се хвърли и изгори в пламъците на най-теж­кото сражение. Иска му се като Павел Власов да пали сърцата на работниците, да бъде знаменосец в тяхната борба, да бъде „железен човек".

След оживените разговори с по-големите от него прогресивни младежи, как­во му остава? С още по-твърда воля да продължи бдението си над книгите, да се рови в заключените истини в тях и да ги използва в борбата. 

От 1933 г. Стоян вече е  организиран ремсист! В джобовете на вехтото му палтенце ви­наги има ремсово поръчение — инструк­ция, марки на помощната организация, забранена книга или вестник.

В дните на Лайпцигския процес – 1933 г. Работническата партия  и РМС раз­пространяват в града и из селата написани на ръка позиви в защита на Георги Димитров, Попов и Та­нев. Издигат се искания за подобряване на надни­ците и условията на труда, спиране на екзекуциите, пълна и безусловна амнистия, легализиране на БКП и БКМС. Същата година под ръководството на Работничес­ката партия, БЗНС и РМС в града се провежда голяма протестна антифашист­ка демонстрация във връзка с идването в Кюстендил на палача Александър Цанков.

Стоян вече от близо не само следи тези процеси, той е потопен в тях с личното си участие.

За Първи май 1934 г. ремсовият отговорник възлага на Стоян Лудев да разпространи позиви и окачи червено знаме в село Скриняно. Това е първото подобно поръчение и вълнението е разбираемо. Справил се успешно със задачата, Стоян бърза да разкаже на Нико. Но той го предупреждава да внимава, да не издава вълнението си, защото и враговете не спят. През това време мълвата за червеното знаме и позивите взема чудновати форми.

В същото време в къщата на комуниста Костадин Черкезов за празника се събират Стоичко Божилов,  Иван Симбаев, Любен Гогов, след тях идват и другите. На вратата се показват Нико и Стоян. Нико — всички са очаквали, но към Стоян поглеждат с из­вестно недоверие. Не е ли още млад за та­кива опасни работи? Скоро колебанията отпадат. Така, постепенно Стоян опознава и по- възрастните другари.

 

            4.  Работник  и войник

 

След гимназията Стоян сам трябва да изкарва препитанието си. Помощта в домакинството не е достатъчна. И той се захваща да търси работа. Често ходи да работи като аргатин, но тези периоди са кратки. Постоянна работа няма и няма. Тогава познат на семейството от село Соволяно му подава ръка. Взема го със себе си на работа в железниците. Тежкият труд по линията не го плаши, та той е свикнал, въпреки младостта си.

А ремсовите ангажименти на Стоян се увеличават от ден на ден. Времето е такова. Пребиваването в Кюстендил открива възможност за много нови познанства, за установяване връзки и с някои изявени партийни кадри. Трябват контакти, трябва да се разнасят позиви в тютюневите складове, в Симоневата фабрика, сред занаятчиите, къде ли не. Там са младите работници, там експлоатацията се проявява в най-ярка форма. И Стоян е навсякъде, него полицията все още не го е набелязала.

В трудни условия след Деветнадесетомайския преврат – 1934 г. една от главните задачи е да не се допусне разпадане на съществуващите младежки групи и организации. На конференция, състояла се на Хисарлъка, Димитър Каляшки  инструктира комсомолския актив за мерките по предпазване от полицията и за необходимостта от организационно преустройство в условията на открита военно-фашистка диктатура, за нуждата от изграждане на народен младежки антифашистки фронт. В резултат, Кюстендил е разделен на четири района, предприемат се действия за засилване влиянието сред младите работници и ученици. Определени са отговорници за работа с младежките организации в селата. Естествено, Стоян Лудев отговаря за работата в Скриняно.

Усилията се насочват и към подобряване дейността на БКМС, РМС, на марксиско-ленинските кръжоци в кюстендилската мъжка гимназия и другите средни училища, за повишаване на идейно политическата подготовка, за разпространението на марксистка литература, позиви и други агитационни материали.

Конференция с младежки активисти от района се провежда и в с. Скриняно в дома на Нико Тодоров Ников, член на районния комитет на БКСМ. Стоян отново е там. Вече целите и задачите на дейността и борбата за него са ясни.

В града се изгражда синди­кален съвет. Раздвижват се недоволните ра­ботнически маси. Кипват истински стачни борби. Стоян и младите работници отново са в първите редици.

Но раздвижването на работни­ците, селяните и младежта изострят вниманието и активизират фашистката полиция. При това някои от младежките активисти не винаги спазва­т строго конспиративните правила, а се намират и предатели. През 1936 г. става голям провал. Започнал от Окръжния комитет на БКМС, той бързо се разраства и обхваща не само районни­те комитети и организации на Комсомола, но и на пар­тията.

Арестувани са над 90 члена на партията и РМС. Арести са извършени още в Дупница, Жиленци, Кадин мост, Катрище и в много други села. 

Стоян скоро научава за провала и бърза да предупреди другарите си в Скриняно. Най-тежко е, че се обезглавяват структурите. Тъкмо работата тръгва — и този удар! А колко трудно се връщат в строй разбитите сили!... Но да се чака със скръстени ръце — не бива! В Кюстендил навсякъде го посрещат със свити сърца. Враговете са пуснали слух, че половина­та от заловените ще отидат на бесилката. Страхът и унинието пълзят като змии-усойници и заплашват да отровят душите на хората. Капитулантските настроения трябва да се пресекат още в зародиш! И отново да се събират силите !

Въпреки масовите арести и свирепите репресии, следствието не успява да разкрие цялата партийна и ком­сомолска организация  и да установи длъж­ностите и задълженията на членовете й. Все пак про­куратурата скалъпва три съдебни процеса по така наречените Кюстендилска, Кадинмостка и Жиленска конспирации. Както по време на след­ствието, така и на процесите е органи­зирано широко протестно движение срещу жестоката разправа със задър­жаните. Трудовите хо­ра остро осъждат инквизициите и произвола, като проявяват солидарност, съчувствие  и голямо уважение към арестуваните.

Благодарение на придобитите вече умения, съобразяването пред кого и какво се говори, спазването на задължителните в такива случай правила, Стоян Лудев не попада в лапите на властта и остава извън подозрение.

Скоро получава повиквателна за влизане в казармата. Насочват го като войник в Първи инженерен полк в София. В началото той наблюдава и преценява  качествата и настроенията сред постъпилите войници в неговата част. Но време за губене няма. Задачата, поставена от партията и РМС е да се работи и в тези условия. Затова Стоян изключително внимателно и предпазливо се заема да установява контакти и привлича привърженици сред войниците. А обстановката не е лека, при най-малък провал тегне заплахата от военен съд. Хубавото е, че успява да усвои редица военни знания и опит в боравенето с оръжие. Така времето от пълни две години изтича и той може да свали военната униформа.

 След кратък престой при семейството си на село, Стоян намира работа и заминава за село  Пещера , заедно със свои другари. Престоят му там не е дълъг, а освен това поддържа редовни връзки с приятелите си в с. Скриняно – Костадин Черкезов, Борис Георгиев Лесички, Боян Георгиев, Кирил Чакъров, Костадин Ангелов Мухтийски, Борис Нестев и съратниците си от Кюстендил. По-късно те, заедно с по-малките Добрин Лесички, Димитър Тахиров, Асен Чучурански, Андон К. Димитров, Костадин А. Костадинов, Ангел Черкезов, Сашо и Йордан Вучкови ще се включват в осигуряването на сведения, информация и наблюдения от различно естество, поръчани им от Стоян Лудев.

 

         5.  Соболевата акция

 

Покрай Нико Ников, през 1938 г. Стоян Лудев се озовава в „Якобинския клуб”. Това е къщата на улица „Хан Кубрат” № 2 в Кюстендил. Тук на първи етаж живее на квартира  Георги Григоров (Фарадей). В отсрещната стаичка живее Любен Харалампиев (Щастливеца) с Васил Лесички. Тая квартира е нещо като главен ремсов щаб — тук се провеждат нелегални ремсови сбирки, изнасят се лекции и стават диску­сии, от тук потеглят куриери с инструкции и указания. Често идват най-отворените младежи и добри ученици. Тук Стоян се запознава с Асен Китанов, Сашо Стоянов, Добри Петров, Георги Ангелов, Самуил Савов, В. Попчев и някои други. Само от досега с тези младежи човек става умствено по-силен и богат. Лекциите на Нико Ников (Философа) за Френската буржоазно-демократична революция, за Парижката комуна, за Октомврийската революция, по някои проблеми на марксизма-ленинизма се радват на засилен интерес. Групово участниците разглеждат основни произведения на класиците и разговарят.  Мислите на тези будни младежи текат като планински ручей. Често Стоян с интерес слуша и понякога взема участие в разискванията. Много неща открива за себе си за пръв път. Това го амбицира да взима книги от другарите си и още по-упорито да си изяснява проблемите на марксистката теория. Когато погледът му попада на новото заглавие: „Настъплението на фашизма и задачите на Комунистиче­ския интернационал в борбата за единство на работническата класа против фашиз­ма — доклад на Георги Димитров пред VII конгрес на Коминтерна - 1935 г.”, той ахва от радост. Иска му се отведнъж да прочете написаното. Та това са най-непосредствените задачи. И така ден след ден, четейки вечер на газена лампа той попълва непрестанно знанията си. За човек отдаден на делото това е особено важно. Така ще бъде и по-убедителен в работата с хората.

По това време комунистическите и ремсови организации започват да се възстановяват от претърпения тежък удар през 1936 г. Настъпват и структурни промени, довели до постепенното сливане на БКП и Работническата партия /к./, на БКМС и РМС, както и на техните ръководства. В Кюстендил и селата се създават нови ремсови дружества, укрепват съществуващите в училищата, засилва се дейността сред работниците, занаятчиите и някой слоеве на интелигенцията, разгръща се просветната и масово-политическата дейност. Ремсовите активисти навлизат в дейността и ръководствата на читалища, въздържателни дружества, театрални групи, спортни колективи, Туристическото дружество, Червен кръст, Експерантиското дружество. Поддържат се контакти с млади работници във Вакумната фабрика, фабриката „Симоне”, тютюневите складове, мелниците, сред дърводелци, обущари, шивачи. Ремсистите успешно използват всички легални методи на масова работа на празници, тържества, сватби, имени дни, седенки, организират излети и екскурзии. Създадена е библиотека от над 100 тома марксистка и прогресивна литература.  Партийният актив и ремсистите разпространяват нелегални книги, вестници, позиви, марки на Помощната организация, някой съветски вестници, събират помощи за подпомагане политическите затворници и техните семейства. Участието на партията в изборите прави нейните лозунги за изграждане на Народен фронт и възстановяване на Търновската конституция популярни сред широки слоеве от населе­нието. Издигат се призиви за обща борба за по-високи надници, за намален работен ден, за оказване помощ на бедните и безработните, за намаляване тежките данъци на селските стопани, за отпускане безплатни участъци за сечене на дърва, за освобождаване бедните ученици от училищни такси, за недопускане на полицията и военни в училищата, за изборни права на младежите над 19 години, за преустановяване на зверските побои, политическите процеси и тежките присъди над антифашисти.

Стоян Лудев е вече напълно потопен в тази борческа атмосфера и взема дейно участие в различните прояви. През 1938 г. в Осоговската планина се провежда нелегална ремсова конференция, на 6 май 1940 г. следва околийска ремсова конференция край река Банска, а на 21 август 1940 г. в местността „Хисарлъка" е свикано съвещание с ремсовия актив, на което са обсъдени най-актуалните проблеми.

От 1940 г. Стоян вече е и член на партията.

Всяка година за Коледа и Великден ремсистите от Скриняно под ръководството на Стоян уреж­дат вечеринки. Подготвят и сценка от подходяща пиеса. А мъчнотии — колкото щеш! Място, декори, облекло... Ами разрешително от полицейското управление? Колко усилия, що тичане ! Всичко лъха на примитивност, сиро­машия, но е стоплено от неизмеримата сърдечност на младостта и величието на делото, което вършат. Всяка вечеринка е важна политическа акция. Тя вдига на крак peмсистите, раздвижва всички младежи.

В края на 1940 г. партийните и ремсови организации в Кюстендилска околия развиват особено активна дейност във връзка с призива на ЦК на БРП за приемане на съветското предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимопомощ. По време на Соболевата акция ясно личи влиянието на партията, независимо от тежките условия наложени от монархо-фашисткия режим в страната. Под възванието се подписват огромен брой хора, а  до царя, пра­вителството и Народното събрание са изпратени стотици писма и телеграми. Значителна работа е извършена в с. Жиленци, с. Горановци, с. Полетинци, в мъжката и девическата гимназия, в столарското училище и на други места.

Акцията в началота на 1941 г. в с. Скриняно е под ръководството на Стоян Лудев.  В своята малка стаичка той събира група ремсисти от селото. По поръчение на районния комитет на РМС групата на Стоян трябва да организира разпространението на позиви в  Скриняно, Николичевци и Соволяно. Разпределят си районите. В Скриняно работата ще свършат Фоката, Коце и Йордан по време по сурвакането, за Соволяно ще заминат Стоян и Славчо, но дали ще се справят с работата в Николичевци Стоичко, Тодор и Георги ?  

За зла беда в Николичевци младежите са забелязани как разлепват позиви и полицията ги арестува. Мълвата бързо се разнася. Навсякъде оживено се коментира за позивите и арестуването на тримата. Хората открито изразяват възмущението си:

— Какво лошо има в това! Има ли луд в България да не желае дружба с нашите братя - руси!...

Стоян отново премисля всичко. От Скриняно успяват да съберат над триста подписа под петицията за сключване на пакт със Съветския съюз. От районния комитет не са очаквали такъв успех. А сега — и позивите... Полицията ще побеснее от яд...

След няколко дни стражарите правят обиск в къщата на Стоян Лудев, не откриват нищо, но независимо от това го задържат. Арестувани са и други младежи.

... Шест денонощия кръстосан разпит, придружен с бой и мъчения... И всеки път един  и същи отговор: — Аз не съм... Не зная...

За първи път той е в полицията, но се държи като школуван революционер. Гледа полицаите дръзко, отказва да приеме храната им. Останал сам в карцера, разговаря сам с мислите си, осмисля възможните варианти. Все пак успява да предаде сигнал на Фоката, че името му не се споменава и по всичко личи другарят му не е заподозрян.

След три денонощия Фоката излиза на свобода. На осмият ден водят Стоян в помещение, където са Стоичко, Тодор и Георги. Отново очни справки, разпити, бой с палки и юмруци. Този път цивилните агенти и формени полицай се нахвърлят с особено ожесточение върху Стоян, подозирайки в негово лице главния организатор.

От устата му тече  кръв, но той не охка, не про­ронва и дума. И отново въпроси. Започват отново да го бият. Младежите завъртат глави встрани, за да не гледат. Но Стоян вече не чувства ударите — изпаднал е в без­съзнание. Заливат го с вода, свестяват го. И отново: Казвай, откъде взе позивите!”... Нито дума, нито стон ...

Като парцал го захвърлят в карцера. На другия ден отново мъки, на по-дру­гия — пак. Осемнадесет денонощия мъчения. Напразно! Устата му е като закована. И го пускат...

Силата на младежката организация е демонстрирана ярко в началото на май 1941 г. с провеждане на големия ремсов събор в село Скриняно. Времето е сложно, страната току що се е присъединила към Тристранния пакт. Огорчението на прогресивните хора  е голямо. След известна предварителна подготовка от Кюстендил пристигат много ремсисти – млади работници и ученици в горните класове. Заедно с местните младежи от селото те се включват ентусиазирано в подготвената програма с рецитации, песни, в политическата дискусия за съдбата на родината, в разговорите около другарската трапеза, в състезанията по теглене на въже. А накрая пак хора и песни до падане на майската вечер. Цялата организация е плод на усилията на членът на Околийския комитет на РМС Живко Стоянов, ведно със скринянските ремсисти, ръководени от Стоян Лудев, ремсовия отговорник в столарското училище Никифор Стоичков (Фоката) и младия учител Васил Лесички.

С особен авторитет, обич и респект се ползва Стоян не само сред ремсистите , но и сред учениците и младежите в родното си село. С часове остава при тях —  разказва им, свири им с устна хармоничка, учи ги на революционни песни, на по-малките купува бонбони. Действа им като магнит, което се подчертава във всички по-късни спомени. Разбира се, Стоян не е никакъв мaгьосник, просто има сърце на човек и всички усещат това.

 От лятото на 1941 г. Стоян започва работа към мелницата на Ламбрев в Кюстендил. Там са заедно с добрия си приятел Стефан от Мазарачево. По-късно тази дружба ще осигури неведнъж на Стоян и други нелегални сигурен подслон и укритие в Мазарачево.

 

               6.   Запас

 

През януари 1942 г. Стоян Лудев получава  повиквател­на заповед за запас. След два дни с военен ешелон заминава за Югославия. Предстои да бъде далеч от своя роден край, от своите другари. Това повече му тежи, отколкото войнишката куртка. Но какво, нима е от значение на чия земя ще се намира? Борбата навсякъде е борба — безмилостна, жестока ...

На гарата в гр. Прокупле случайно се среща с Георги Миленков от Кюстендил. С него добре се познават от съвместната работа в РМС. Георги е мобилизиран от няколко месеца и вече е установил връзка с местните хора от Съпротивата. Набързо му разказва за обстановката, дава му и препоръки.

Стоян бързо успява да намери общ език с местното население, навсякъде където минава войсковата му част, защото притежава рядка дарба да печели сър­цата на стари и на млади. В раницата му никога не се задържа нито хляб, нито кашкавал или сирене. Даже сапуна разда­ва на хората. Сприятелява се бързо. И навсякъде за него казват: Хвала на овай бугарче, хвала...

Накрая войсковата част се установява в Прокупле. И веднага Стоян събира на разговор ремсистите. Сядат в телефонната централа, обслужвана от ремси­ста Петър Сотиров. Лудев им говори против продажната политика на българското правителство, което ги изпраща като окупатори в братска Югославия. В проти­вовес на българските и нем­ски фашисти той им заявява, че трябва да се води борба за побратимява­не на българските войници с югославското население, да се разобличават онези, които безчинстват и грабят, да се саботират  акциите срещу югославските партизани. Раз­казва им също така за разгрома на немците край Москва, за мощния контра-удар на Чер­вената армия, с която е сложен край на легендата за непобедимостта на хитлеро-фашистката армия. 

След това Стоян продъл­жава да държи постоянна връзка с всички ремсисти в поделението, става двигател и душа на оформената нелегална група войници. Не минава мно­го време и успяват да  установят контакт с югославските пар­тизани. Едната връзка е чрез дъщерята на училищния прислужник, а другата—чрез Стоян Пейчевич.

През един мразовит февруарски ден войниците са вдигнати по тревога за блокада на града. Стоян Лудев реагира мигновено и предупреждава другарите си Петър Сотиров, Марин, Крум Тасев, Радко Цветков, Стефан Калъпчиев и Георги Балов — трябва да се държи тон на дружба с населението, да се предотвратяват каквито и да било насилия. Така успяват да парират  шо­винистично настроените вой­ници и осигуряват възможност населението да се снабди с храна и вода, въпреки блокадата.

В последните дни на март дежурният радист, ремсистът Доцо Доцов успява да прихване секретна радиограма, адресирана до ко­менданта на гр. Прокупле. С нея немското командване нарежда на българските офицери в Нишки бани да бъ­дат задържани един ученик, един студент и един гражда­нин от гр. Прокупле. Съоб­щават  точните им имена и адреси. Задържането да стане сутринта и арестувани­те да бъдат изпратени в гр. Ниш.

Трябва да се реагира веднага, за да се спасят застрашените югославски дру­гари. Подо­фицерът – ремсист  Петър Сотиров и Марин излизат като патрулна двойка. Стоян отива в къщата на училищния прислужник, за да пре­даде имената на застрашени­те от арест и да посочи пътя за безопасно измък­ване от града по посока към Нишкото шосе. Там на пост ще стоят  ремсистите Балов, Тасев и Марков.

На другият ден от подслушан телефонен разговор с Нишки бани става ясно как немците беснеят и ругаят българския ко­мендант, че е закъснял с аре­стуването на посочените лица. Значи те са спасени!

В свободното време Стоян Лудев обича да дружи и раз­говаря с населението на гр. Прокупле и особено с младежите. Често казва: „Все едно, че се намирам в родно­то си село Скриняно. И го­ворът, и обичаите толкова си приличат с нашите!" Младежите на орляци се събират около него, за да им разказва за България, за войната и разни  случки. Така той печели сърцата на всички със своя обаятелен характер и допринася в лицето на българските войници населението да не вижда само окупатори, а и братя по съдба.

А как умее да пази хладнокръвие. Ни­кой от началниците му не подозира, че Стоян се занимава с опасна ре­волюционна дейност. И всеки ден, сред дълбока конспирация, той участва в големия двубой за свободата и щастието на хората.

Така неусетно изминават четири месеца до деня на демобилизацията…

 

         7.   В Околийския комитет на партията. Работата с Каляшки.

 

Отново на свобода. Разделя се с окъса­ните ботуши и протрит войнишки шинел.

И току-що казал „до­бър ден" на родителите си, хуква към гра­да. От ден на ден неговата съдба става съдба на революционер. Извън борбите на партията той не може да живее.

А докато Стоян е запас, партията и РМС отново претърпяват тежък удар през април 1942 г. Чрез агент-провокатори полицията успява да разкрие и арестува  всички членове на око­лийските комитети на БРП и РМС в Кюстендил. Раз­крита е ремсовата организация в средните учили­ща, десетки ученици са задържани. Пар­тийните и ремсовите организации са обезглавени. Най- активните кадри са хвърлени в затворите, интерни­рани или се намират под непрекъснат полицейски над­зор. Само малка част от комунистите остават незасегнати.  Това е период на върховни изпитания, при изключително сурови условия на борба, когато народът, смутен от първоначалните военни победи на хитлеристка Германия по всички фронтове, изтръпва. Фашистката власт упражнява свиреп терор и  малцина, само малцина имат смелостта да работят и помагат на съпротивата.   

Стоян Лудев отива в обущарницата, където работи другарят му Стефан Янчев. Нали по „недоказаност" го оправдали! Чрез него се свързва и с фотографа Богдан Илиев. Говорят за обстановката, умуват и решават, че не могат да стоят със  скръстени ръце. Ще издирват и други останали вън от „обръча". Така Стоян отново става частица от сложния нелегален апарат на партията в суровото, жестоко сражение за свободата на своя народ.

Чрез свой познат човек от Николичевци Стоян успява да започне работа към Водния синдикат. По това време се извъшва корекция на река Бистрица край село Скриняно, изграждат се укрепителни съоръжения, извършва се залесяване, продължава дейността по строителството на напоителни, разпределителни и отводнителни канали за поливните площи. Работата е мащабна и нуждата от работна ръка е голяма. Стоян отговаря за надничарите, но заедно с тях върти лопатата. Привлича на работа доста хора от селото и ученици през време на ваканциите. С някои от младежите и ремсистите уговорката е да отделят част от заработените пари за нуждите на партията.

На 17 юли 1942 г. е оповестена Програмата на Оте­чествения фронт. Тя отговаря на преобладаващите об­ществени настроения по това време в страната.

През сеп­тември 1942 г. е сформиран нов Околийски комитет на партията в състав: Ангел Маноилов — секретар, Петър Миланов — отговорник на занаятчиите в града, Борис Ранчин — за работа с тютюноработниците. Първото му заседание се провежда под ръко­водството на Димитър Каляшки в плевнята на Ангел Маноилов в с. Жиленци. Основната задача на новия комитет е организира­не  на въоръжената борба в околия­та. На първо време трябва да се възстановят пар­тийните организации, да се създадат нови, да се засили работата в селата и в града, да укрепнат контактите с  тютюневите и занаятчийските работници и с евреите. Особено внимание се обръща върху подбо­ра на кадрите, тъй като стар трик на полицията е да използва провокатори за проникване в ръко­водствата на БРП и РМС.

Един ден Стоян получава съобщение да замине в село Жиленци. За какво? И кой го вика? Да не е някаква клопка? И тъкмо сега, в най-големия огън, когато полицията злорадо вилнее и потрива ръце. Но паролата е съвсем точна, а пратени­кът му загатва и за някакъв „гост" от Со­фия.

 — Повече не ме питай. Така трябва - подметва му той.

Стоян ахва от изненада и радост от срещата с Димитър Каляшки. А Каляшки пита и слуша внимателно. Не го прекъсва. Само от време на време допълва някоя негова мисъл или задава въпрос. На края му каза:

- Трябва да повдигнем духа на хората. Къртовска работа ни чака, Стояне! Трябва още от утре да се захва­нем с потягането на партийните и ремсови организации.

„Борба за всеки човек! И още по-дълбока конспира­ция! Тепърва ще покажем на враговете какво можем. Рано, много рано е да злорадстват. Така трябва да работим, че под краката им да пари".

 ... Ехейййй, чу­вате ли! Това го казва Димитър Каляшки! Казва го Партията! Значи ще бъде!... иде­ му да се провикне  на Стоян.

Така Стоян Лудев е привлечен в новия Околийски комитет на партията, първоначално като районен отговорник за селата. Налага се скоро да поеме и работата с младежта, след като Симеон Антов заминава войник. Занапред заедно с  Димитър Каляшки се заемат с възстановяване на ръководствата и структурите на БРП и РМС в Кюстендилска околия.

Каква радост и шанс за Стоян е да работи с изграден революционер и ръководител, да се учи от опита му да действа.

Сега е най-труд­но! Колебливите са се свили, някои групи са пре­установили дейността си. Те трябва да бъдат навсякъде, да ободряват, да окуражават, да вдъхновяват с безстрашието си, с присъствието си.

Стоян не знае отдих, постоянно обикаля района, среща се с комунисти и ремсисти, разяснява политическото положение и задачите. Пренебрегнал всички опасности той установява контакти, издирва и проверява нови хора. Възстановява комитети, групи, организации, където трябва създава нови. Та нали предстои въоръжена борба. Толкова много работи трябва да се подготвят. Трябва да се изграждат наново връзки с младите занаятчии и работници. Едновременно се организират акции във всички кюстендилски села за събиране помощи за политзатворниците и техните семейства.

Една от най-важните задачи е възстановяване на ремсовите организации в Кюстендилската гимназия и останалите училища в града. Стоян е уверен, че в предстоящата битка с врага младежите ще бъдат в първите редици. На среща през юли 1942 г. той възлага на Методи Григоров да проучи възможностите за възстановяване на ремсовите организации в училищата в града и привличане на подходящи младежи за работа от новата учебна година. По това време Методи е ученик в гимназията, брат на Кирил Григоров – Левски, станал партизанин като войник в Лецковацкия отряд и зверски убит от югославските контрачетници. В края на лятото Стоян Лудев привлича Методи за член на новия Околийски комитет на РМС.

 През септември 1942 г. от Югославия, където е бил партизанин, пристига Кирил Велинов. Той установява връзка с Околийския комитет на партията и провежда дълги разговори с Димитър Каляшки, в които се обмисля въпроса за създаване на партизански отряд. По това време нелегален е и Драган Кортенски от с. Горановци. Някои по-будни и темпераментни младежи стават все по-нетърпеливи, обсъждат да станат партизани и недоволстват от забавянето на въоръжената съпротива. Най-нетърпелив между всички е ремсистът от столарското училище Боян Савов, бъдещият партизанин Чуков, който търси връзка с дупнишките партизани. Стоян тръпне от радостна възбуда, но същевременно си дава сметка, че една грешна стъпка от разпалеността на някои може да докара нов провал. Трябва да се подготвят толкова много неща ! Никой няма да прости после за изпуснатото време.

По решение на ръководството нелегалният Кирил Велинов Богословски трябва да се измести от нелегалната квартира на Кирил Яначков в Жиленци на друго място. Секретарят Ангел Мануилов го отвежда в местността „Стрелбище” и го запознава със Стоян Лудев. Той го поема за известно време в дома си в Скриняно, обгражда го с внимание и грижи, в които са увлечени и близките – майка, баща и сестра. Стояновото отношение към борбата е станало свещен дълг за целия му дом. Нелегалният все още не може да предположи дори, че съвсем скоро Стоян, този млад човек ще събере и понесе най- вдъхновената енергия за организиране съпротивата в Кюстендилско, ще събуди партизански страсти у много младежи, ще ги направи бойци и за признание те ще го нарекат с интимното „душата на отряда” и „душата на въоръжената борба в околията”. След няколко дни от конспиративни съображения Стоян премества нелегалния в паянтовата пристройка към дома на баба Тонка Дойчинова в Скриняно, носи хляб от кюстен­дилския фурнаджия Рашко Николов и продължава да се грижи за него. Този Стоян, на който единствения стремеж е да бъде изтеглена кюстендилската пар­тийна организация по стръмното на въоръжената бор­ба вече се е превърнал на фантом и кракът му стъпва къде ли не.

 Стоян Лудев държи връзка и с  Драган Кортенски от Горановци, бивш политически затворник и политемигрант в Югославия, Франция в Съветския съюз, нелегален от септември 1941 г., който самостоятелно се грижи за укриването си в района. На няколко пъти Каляшки поръчва на Стоян да се срещне с Кортенски, да му предложи включване в новосъздадения партиен комитет, да чуе мнението и разбиранията му по предстоящите задачи. Кортенски, опасявайки се от провал, отказва да се включи. По-късно Кортенски застъпва някои становища, които пречат с другарите му да се разбират докрай, произтичащи от сблъсък на виждания за задачите и методите на борбата. И ще се налага Стоян Лудев, с неговия благ характер, загриженост за делото и с тактичност, да се намесва, за да изглажда противоречията.

А основната дейност напредва. Под ръководството на Стоян се полагат здрави основи за изграждане на стройна система на ремсовата организация в средните училища в Кюстендил. Възстановени са ремсовите организации и в мно­го села. Привлечени са нови членове. По-късно над 60 процента от партизаните в Кюстендилския отряд са от средите именно на ремсистите. За бъдещия партизански отряд се търсят пушки и  патрони. Ремсистите получават задача да издирват нелегални квартири в селата Скриняно, Перивол, Ямборано, Жиленци, Таваличево, Полетинци и др. Водят се разговори за уточняване на ятаци. Има няколко души нелегални, които чакат нареждане от партията. Цялата тази дейност, про­ведена под ръководството на Стоян Лудев, получава ви­сока оценка от Околийския комитет на БРП. 

В началото на февруари 1943 г. идва крилата­та вест за победата край Сталинград. Хитлеристка Германия обявява тра­ур. Комунистите и ремсистите, заедно с всички прогресивни хора ликуват.

През  зимната нощ на 26 февруари 1943 г. се провежда второто заседание на Околийския (районния) комитет на БРП. Изминали са пет месеца от учредяването му и на това заседание трябва да се отчете извършената работа. В плевнята на Петър Григоров Сърбински от Жиленци е тъмно, но всеки от присъстващите чувства върху себе си питащия поглед на Каляшки:

- Какво направи за делото през тези пет месеца?...

Всеки дава отчет. После коментират състоянието на партийните и ремсови организации, обобщават, решават. Стоян е тук, за да разкаже на другарите си за настъпилия подем в организациите. Направеното не е малко...

Преминаването към активна и организирана въоръжена борба е определено като най-важната задача. Вече има на какво да се облегнат. Скоро, много скоро ще пукне и първата партизанска пушка! Още мъничко тър­пение… Всички слушат с притаен дъх. „Значи сме готови за решителната схватка!" Това сгрява сърцата им.

На 28 февруари 1943 г. идва ужасната вест за убийството на Димитър Каляшки. Още една смърт – тежка и непрежалима, която отеква болезнено сред партията и прогресивните хора. Отровна стрела пробожда сърцето на Стоян. Той стиска зъби, за да не изстене от болка. Не може да говори. Никога не се е чувствал така съкрушен душевно, не е преживявал такава мъка. Ами сега! Какво ще прави без Каляшки, без своя учител и ръководител? Къде да отиде, с кого да се посъветва? 

Скоро след убийството на Каляшки е арестуван целия Околийски комитет на БРП в Кюстендил. Следват арести и на други активни дейци на партията и РМС: Павел Грозданов, Иван Наков, Стефан Янчев, Давид Алфандари, Йордан Велинов, Никола Костурски, Борис Никифоров и други.

Единствен Стоян Лудев от ръководните дейци остава незасегнат и преминава в полулегалност. Остава сам, като вълк-единак. Откъ­де и с какво да започне? Събитията назряват. Може ли да чака със скръстени ръце ! Какво да прави! Без връзка с центъра...  Този въпрос не излиза от главата му. Със своя­та всеотдайност, партийна принципност, енергичност и организаторски талант е принуден да поеме върху себе си цялата работа на партиен и ремсов ръководител в Кюстендилска околия и да се заеме с възстановяване на ръководството и контактите с организациите. Тези неоспоримо големи негови за­слуги към Съпротивата, умелото ръководство на не­легалната партийна работа и подготвителната дейност за създаване на партизанския отряд после ще признават всички по безапелационен начин.

Следват посещения по селата, разговори с комунистите и младежите за хода на войната, за основните задачи.  Постепенно възобновява връзките с организациите в Богослов, Грамаждано, Горна Брестница, Гърляно, Лозно. Стоян Лудев определя за отговорник на Горановския район Йордан Митев Аначков, който да поеме организацията на комунистите и ремсистите от селата Горановци, Перивол, Полетинци и др. В многократните разговори с Кирил Велинов Богословски вече се избистрят най-належащите задачи около организацията и бъдещата дейност на въоръжената борба в  Кюстендилска околия.  Стоян  подновява връзката с Околийския комитет в Дупница след среща с Васил Демиревски (Жельо). Но за да потърси връзка и с Окръжния комитет на БРП, през май 1943 г. той решава да замине за София.

 

  8. Възстановяване връзката с центъра и финалната подготовка по създаване на отряда

 

От столичната гара Стоян Лудев отива в обущарницата на Жак Данаилов на площад „Възраждане". Търси приятеля си Кирил Арбов от с. Радловци, Кюстендилско, с когото да се посъветва какво да прави, но той вече е интерниран. Същият ден успява да се свърже със Сашо Стоянов от Кюстендил — студент по това време, сътрудник на ЦК на РМС и му обяснява, че търси връзка с Окръжния комитет. Решават да търсят контакт чрез Свилен Русев, член на ЦК на РМС. Междувременно Сашо запознава Стоян Лудев с художника Кирил Цонев, при когото го настанява за няколко дни, докато чакат. Но връзката не може да се осъществи така лесно, законите на конспирацията са железни.

Стоян се прибира на село. И пак потъва до гуша в организационна дейност. Става още по-неуморим. Кръстосва селата, среща се с оцелелите другари, окуражава ги, сформира нови групи, събира средства, подготвя решителната схватка и ... чака вест от София. След известно време получава многоочакваното съобщение. Пристига отново в София. Връзката с окръжния комитет е установена. Срещата е кратка. Здравко Георгиев (Камен) — началник-щаб на първа оперативна зона, внимателно изслушва развълнувания  Стоян Лудев. Оценява положените усилия, благодари, обяснява му какво предстои да се извърши и обещава в най-скоро време да изпрати в Кюстендил специален човек с допълнителни указания. Това стига на Стоян ...

Скоро за провеждане решенията на Окръжния комитет на БРП и нарежданията на щаба на зоната в Кюстендилска околия е изпратен Сашо Стоянов, който прекъсва следването си. Той пристига в Скриняно. Първата и най-важна задача е да се изгради Околийски комитет на БРП в Кюстендил.

При срещата, на която Стоян запознава Кирил Велинов Богословски със Сашо Стоянов над Скриняно говорят дълго. За какво ли не ? Най-радостното е, че вече има решение от центъра за образуване на партизански отряд.

Киро има право да недоволства. Като партизанин в Югославия непрекъснато е участвал в сражения. А тук — месеци наред се укрива при баба Тонка. Вярно, за прехраната му се грижи и Стоян, но може ли повече да тежи на гърба на тези бедни хорица! Та бабини Тонкини всеки ден варят боб, картофи или шепа царевица. Защо да къса от техния залък?

Стоян споделя с другарите си за настроенията на хората и народното недоволство. До гуша им е дош­ло от изедниците. И не скриват симпатиите си към Съветския съюз, независимо от фашистката пропаганда. Макар и бавно, атмосферата се променя, въпреки че страхът от властта все още го има. Разбира се, Стоян спестява много подробности за това как хората са го посрещнали на 24 май в с. Горни Кортен. Такъв си е той по характер — вродената му скромност не му позволява да говори за себе си и за своите заслуги в каквото и да било. А това не е обикновено го­стуване при своите познати – учителят Васил Лесички и жена му Биета. От това бедно селце Стоян натова­рва един кон с брашно, картофи, царевица и други продукти, които скоро ще са нужни за партизанския отряд. Но тези неща той премълчава.

Работата по възстановяването на организациите на РМС в училищата продължава да стои постоянно на вниманието на Стоян Лудев, които държи да се повиши бдителността и активизира разяснителната дейност сред учащите се. Налага си няколко пъти по този въпрос да му докладва Методи Григоров, вече утвърден за координатор в това начинание и основна връзка с другите ремсови ръководители.

Секретар на ремсовия комитет в Кюстендилската гимназия става Кирил Апостолов – Китодар. Следва изграждане на класни ремсови организации, започва организационна дейност по същество, смелост и инициатива при което проявяват отделни млади ремсисти. В столарското (дърводелското) училище с тази дейност се заема Райчо Стоев Косачки, в  Девическата гимназия Величка Георгиева Попвасилева, а в Учителския институт – любимецът на младежите и бъдещ партизанин Захари Манасиев от село Груинци. Непрекъсната връзка с ремсовите секретари на училищата осъществява Кирил Апостолов, като им предава новите инструкции и отчита дейността пред Методи Григоров, а той пред Стоян Лудев. Това се налага от чисто конспиративни съображения, внушени лично от Лудев, за да изключат при провал масови разкрития.   Задачата на първо време е да се привличат към РМС младежи, готови да събират дрехи, парични средства, оръжие и храни за приближаващата въоръжена борба.

Не е забравена и работата сред войската. В резултат на полаганите дълго време усилия в началото на октомври 1943 г. е създадена ремсова организация в поделението на 13-ти пехотен полк с отговорник войника Димитър Василев Григоров от Полетинци и помощник редника Георги Григоров от Перивол. Привлечени са войниците Георги Коилички, Георги Боцев, Иван Байтошев и други. На ремсистите в казармата са дадени указания да наблюдават настроенията сред войниците, школниците и офицерството, да работят за спечелване прогресивните сред тях, да парират шовинистично настроените, внимателно да действат за разложение на бойния дух , да укриват и изнасят оръжие, да набират информация.

Вниманието се пренася и върху привличане в РМС на младежи от еврейски семейства, изселени от София.

Към средата на годината вече са основани и първите бойни групи в селата Жиленци, Полетинци, Горановци и Ръждавица.

В края на юли 1943 г. в дома на Кирил Георгиев е създаден нов Околийски комитет на БРП – Кюстендил със секретари Стоян Лудев и  Богдан Илиев и членове - Берта Калаора, Мирчо Пашалийски, Сашо Стоянов, Стоян Юруков. Стоян Лудев е определен да отговаря за цялостната работа, за Кюстендил и селата източно от града, Мирчо Пашалийски – в селата на север от града, Берта Калаора – за работа сред еврейското население. Околията е разделена на райони с отговорници: за Жиленския район – Георги Каляшки, за Драговищенския – Мирчо Пашалийски, за района на Граница – Борислав Самоковлийски , и за града Стоян Юруков, заедно с Богдан Илиев.

В обсъжданията с другарите си Стоян Лудев очертава трудностите. Ударите на полицията вадят много хора от строя. По-страшни са поразиите, които нанасят в главите на някои, осакатяват ги душевно. Ширят се две опасни настроения, срещу които трябва да се воюва едновре­менно: малодушието, теорията на някои страхливци, че нямало условия за въоръжена борба в Кюстендилския край, и, от друга страна — увлечението на някои да преминат към въоръжени акции веднага, макар неподготвени. И едните, и другите преувеличават силата на провокаторите, изкуствено насаждат обстановка на неверие и подозрителност. И срещу двете настроения трябва най-остро да се воюва, защото и едните, и другите се опитват да прикрият собственото си малодушие и страх активно да участвуват в борбата ... Затова, трябва да се разширява мрежата на сътрудниците, но при строго спазване на конспирацията.

Членовете на ръководството са едновременно изненадани, но и удовлетворени. Всички познават всеотдайността на Стоян, неговото мъжество, възхищават се от деловите му качества, но никой от тях не очаква, че той ще направи такава точна и вярна оценка на положението в околията, че така точно и вярно ще характеризира настроенията. В прямото му, непринудено държание се долавя някаква първична сила и природен дар на революционер.

Поставя се задачата партията да засили своята работа сред евреите, чийто брой след изселванията от столицата нараства значително, сред тях да се създадат партийни и ремсови групи.

През отделни периоди за своите срещи и настаняване на партийни функционери Стоян Лудев използва в града различни нелегални квартири – в къщата на Стоян Славов и жена му Елинка;  в къщата на Иван Барабутски; при Милка Кечева, сестрата на Петър Миланов; при Асен Черкезов, ученик в дърводелското училище, живеещ в къщата на Костадин Асански; в квартирата на Давид Алкалай; в дома Костадин Коцев, в квартирата на Ангел Тачев и други.  Стоян Лудев има ключ от жилището на Методи Григоров и понякога използва това място и за нощуване. Чрез фотоателието на Богдан Илиев се получават  указания, пратени от ръководството в София. До ареста на Стефан Янчев, обущарницата където той работи също се използва за осъществяване на контакти. Някои от срещите се провеждат в гостилницата на стария комунист Иван Наков на улица „Търговска” , в шивачницата на комуниста Йордан Велинов или в обущарската работилница на Кирил Арбов близо до гарата. Кръчмата на Крум Батов до реката е едно от постоянните места за разговори.

 Стоян продължава да кръстосва селата — среща се ту с Георги, ту с Методи, ту с Берта, ту с Мирчо... Провежда съвещания, дава­ указания, разнася инструкции и по­зиви, събира оръжие и продукти, под­готвя ятаци и бойни групи. Краката му отичат от ходене, но очите му сълзят от радост. Но пораженството е пуснало дълбоки корени и с един замах не може да се премахне. Има и трудни моменти, дни на несполука. Колкото и да е ко­рав Стоян има мигове, когато сър­цето му се свива от болка. Но не от униние. То му е чуждо. Това е въ­трешен, дълбок протест срещу малодушие­то и неверието у другите.

Често в дома на Стоян Лудев в Скриняно идват близки другари, за да слушат предаванията на радио Москва и радиостанция „Христо Ботев”.  Радиоапаратът е купен предварително с тази цел и е един от първите в селото. Както е известно, по това време властите запечатват радиоапаратите, за да се слуша само правителствената пропаганда и прилагат строга цензура, придружена със сериозни мерки и наказания. Налага се човек с голяма смелост да стане истински фокусник, за да успее да разпломбира, слуша и отново запечати апарата, така че да не личи. Но това е единственият начин Стоян да записва новините от информационните бюлетини за ставащото по фронтовете  и съобщенията на Задграничното бюро на партията, за да осведомява партийните и ремсови структури.

В своите срещи по места Лудев проявява рядката дарба да завладява събеседниците с обаянието си. Изслушва ги внимателно, но ако се налага с няколко въпроса насочва разговора към главното, към същественото. Тогава не бърза, не претупва въпросите. Макар и с не високо образование, той притежава природна интелигентност, голяма култура и огромен революционен заряд.

Неведнъж говори с огромно уважение за Димитър Каляшки, за всичко, което е научил от него и ясно демонстрира готовността си да продължи по неговия път. Личи, че е завладян от мащабността в работата на Каляшки, от неговата непосредственост, от огромната му ерудиция и познания, от проявяваната другарска грижа за кадрите.

В края на октомври 1943 г. в кръчмата на Крум Батов при дървения мост на реката Стоян Лудев се среща с Иван Миланов Янакиев. Иван е от Полетинци, завръща се от Загреб, където е бил студент и вдъхновен от антифашистката борба в Югославия също изявява желание да стане партизанин. Поставеното предварително условие, да се привлекат още няколко човека е изпълнено и докладвано на секретаря на областния комитет. Разговарят повече от час. Все около образуването на партизанския отряд. Именно на тази среща Иван Янакиев предлага, а Лудев одобрява първата акция да се проведе срещу общината в село Долно Уйно.  

Лудев определя среща на Иван Янакиев с Кирил Велинов на следващия ден между Скриняно и града. Така се запознават и определят нова дата за събиране на готвещите се за отряда в с. Полетинци.

На раздяла Стоян Лудев им поръчва внимателно да подготвят първата си акция, за да бъде успешна и предизвика необходимия ефект.

Много неща един за друг те не знаят по това време, защото това са правилата на конспиративната работа. Важното е, че Стоян Лудев ги познава и им се доверява, сега в него са съсредоточени всички нишки на организацията.

 

        9.  Изтъкнат организатор на съпротивата в Кюстендилско

 

В края на септември 1943 г. Стоян се среща в София със Здравко Георгиев, за да го информира как върви подготовката. В околията има няколко нелегални, които могат да станат основа на партизански отряд. Партийните и ремсови организации вече са в състояние да осигуряват храна, оръжие, нелегални квартири. Редица членове на РМС изразяват готовност да отидат партизани. Време е да се започва…

Началник-щабът на зоната оценява положително извършената до момента работа и дава указание да се пристъпи към създаване на партизански отряд.

След завръщането си от София Стоян Лудев се среща последователно с  хората решили да станат партизани и ги уведомява за решението на ОК на БРП за създаване на отряда. На 6 октомври в нелегалност преминава и Йордан Митев Аначков от Горановци. Налага се Кирил Велинов да го вземе от къщата на Стоян Лудев, да го заведе първоначално в нелегална квартира в Мазарачево, да го премести в друга при Стоян Юруков в Кюстендил и след това да го настани при Георги Кръстев в с. Слокощица. И всичко това при дълбока конспирация трябва да координира Лудев. Да се осигури сигурна опора в началото на борбата е израз на голяма всеотдайност и същевременно безценна заслуга. Стоян Лудев, на когото времето е отказало покой, насочва все повече неизчерпаемата си енергия за създаване и разширяване на яташката мрежа. Така става и с установяване на нелегалната квартира при Асен Димитров от Мазарачево. Така става и с установяване нелегалната квартира при Иван Симбаев от Скриняно, където трябва да се укрива Кирил Йорданов – Странджата, и на още колко места…..

На 11 ноември Мирчо Божилов довежда Йордан Аначков в Полетинци, където вече е пристигнал и Кирил Велинов. На 12 ноември 1943 г. Кирил Велинов Богословски, Иван Янакиев, Боян Александров, Боян Савов, Мирчо Божилов, и Йордан Митев Яначков поставят началото на Кюстендилския партизански отряд в къщата на комуниста Саве Костадинов в село Полетинци. Макар малоброен, новият партизански отряд пристъпва към бойното си кръщение, така както ги е инструктирал и поставил задачата секретарят на околийския комитет  Стоян Лудев. Акцията в с. Долно Уйно  прави силно впечатление в цялата околия и вдъхва вяра у местното население. Хората започват да преувеличават, започват да съчиняват легенди за партизаните, защото са им по сърце.

Но тази акция ка­ра фашистите да побеснеят. За тях става ясно: партията - техният смъртен враг, е жива!

Околийският комитет на партията използва зимата за укрепване на партизанския отряд. Членовете му и партизаните обхождат селата в усилията за осигуряване нелегални квартири и ятаци в селата Полетинци, Горно и Долно Уйно, Злогош, Брест, Ямборано, Горановци. Отчитайки надвисналата опасност над Кирил Апостолов- секретар на РМС в гимназията, Стоян Лудев прави среща с него в нивите мeжду града и Скриняно и го насочва за заминаване в отряда от 23 ноември 1943 г.

През  януари 1944 г. към отряда се присъединяват   Мирчо Асенов от с. Долно Уйно и Сава Харизанов от с. Груинци, след това пристигат Драган Кортенски и Кирил Николов от Катрище. По инициатива на околийския партиен комитет в Шипаровата воденица между селата Стенско и Ръждавица партизаните избират първото си ръководство – Драган Кортенски за командир, Иван Янакиев за заместник командир и Кирил Велинов за интендант. На 12 февруари 1944 г. в къщата на Васил Григоров Клявков (Коменданта) в с. Полетинци партизаните полагат клетва, получават партизански имена и наименуват отряда „Драговищица”. Определят се непосредствените задачи: въоръжаване и организиране на прехраната. Веднага се пристъпва към акции.

Околийският комитет на партията и щабът на отряда отделят голямо внимание на пропагандата сред населението в Кюстендилска околия. Освен разпространението на позиви и отделни броеве на в. „Работническо дело” са издадени седем броя на в. „Осоговско ехо”, редактиран от Мирчо Пашалийски. Вестникът се изработва на циклостил и помества материали за политическото положение, за хода на войната, за тежкото положение на селяните и работниците, разобличава фашистките управници.

 Скоро се стига до голяма и смела идея – нападение на окръжния затвор за освобождаване политическите затворници. За уточняване намеренията и възможностите Стоян Лудев прави среща с младия школник ремсист Георги Зиновиев, който носи служба като дежурен офицер на военния караул в затвора. В разговора Лудев се интересува от настроенията на войниците, от възможностите за подбиране на подходящи изпълнители, от конкретни детайли по плана. Поставя на школника и редица конкретни задачи. Говори уверено, точно, спокойно и изчерпателно. Скоро след тази среща Стоян Лудев обсъжда идеята за освобождаване на политзатворниците с ръководството на отряда, а по-късно я представят за одобрение в щаба на Първа оперативна въстаническа зона, където планът получава нова разработка и нова разпределение на силите за нападение. За уточняване детайли на тази акция Стоян Лудев се среща още два пъти със Зиновиев. И всички заживяват с дръзката идея…

Чрез Манол Гогев от Таваличево, чиято шивачница се намира на „Аджундар”, Стоян Лудев успява да установи връзка  с Георги Соколов Васев (Орела), заместник политкомисар на Дупнишкия партизански отряд, чиято чета действа в района на Разметаница и Кознишкия балкан. Там той осъществява политическа дейност сред населението, провежда акции, работи за масовизиране на отряда и полага големи усилия за създаване на яташки бази. С тази среща Стоян цели подобряване взаимодействието между двата района и координиране на усилията в борбата.

През февруари 1944 г. Окръжният комитет на партията в София изпраща за свой пълномощник в Кюстендилска околия Кирил Пчелински. По същото време в Кюстендил пристига и Емил Шекерджийски като пълномощник на ЦК на РМС. Първата среща на Стоян Лудев с тях става в обущарницата на Кирил Арбов при гарата. Задачата и на двамата е да съдействат на околийските комитети на БРП и РМС за още по-активна работа и масовизиране на въоръжената борба.

На заседание в началото на март 1944 г. в м. „Хисарлъка” е избран нов Околийски комитет на БРП в състав: Богдан Илиев – секретар, Стоян Лудев – зам. секретар, Емил Шекерджийски – отговорник за работа сред младежта, Кирил Арбов – за работа сред работниците и Йордан Писарски – за Отечествения фронт. Набелязани са мерки за масовизиране и редовно снабдяване на отряда, за създаване допълнителни нелегални бази и квартири. Наскоро след това Богдан Илиев е арестуван и Стоян Лудев остава единствен секретар на околийския комитет.

Скоро след това Емил Шекерджийски провежда нелегална околийска конференция на РМС. Поради арестуването на редица ремсови активисти е избрано ново ръководство на Околийския комитет на РМС със секретар Сашо Стоянов и членове Стоян Юруков и Райна Атова. За районни секретари на РМС са утвърдени Стоян Стоименов, Кирил Гогов, Йордан Васев и Пене Ризов.

В това време на върховни изпитания, секретарят на околийския комитет на партията продължава, както и преди своята апостолска работа. Той събира, сплотява, мобилизира здравите сили в града и околията, помага и на младежите, подготвя явки, провежда снабдителни акции за пари и други материали, толкова необходими за дейността на отряда. Сега вече може да действа рамо до рамо и с Кирил Пчелински, и с Емил Шекерджийски, но той си остава душата, мозъкът, моторът на организацията и отряда. Родителите му по цели дни и нощи не виждат сина си. А когато се завръща – призори или среднощ, то е пак с партизани или нелегални, с които се затваря в малката си стая или в плевнята и там продължават нещо да обсъждат, да спорят, да решават…

Той се е отдал изцяло на революцията тялом и духом, за нея е готов да отдаде живота си. Не е по природата му да поста­вя задачи отдалеч и да следи само за тяхното изпълнение. За него е естест­вено да се заеме лично с най-трудното, да организира, да създава, да ръководи, да бъде в авангарда на бой­ците, да се хвърля в центъра на всяка битка.  На всички работили с Лудев прави силно впечатление не­говата висока принципност и взискател­ност. Удивлява ги умението и в най-тежките моменти да остава спокоен, рядко да дава външен израз на вълненията си. Той не знае какво е страх и умора. Нелегалният живот го е школувал. Не е способен на хленч, презира малодушието. Напътства, когато е необходимо критикува тактично и страстно иска да вземе участие във всичко.

Другарите му го помнят с желанието да помага навсякъде и на все­ки. И с особената му състрадателност. Само три примера.

Веднъж в с. Скриняно Стоян Лудев среща бедната жена Стойна Нестева, която плачейки му разказва, че няма пари да си плати данъците и бирникът и описва покъщината. Трогнат, знаещ какви са мъките на жената по отглеждането на нейните деца, той вади и й дава, колкото има, за да и помогне да се издължи. Прави го спонтанно, без уговорки и без условия.

Когато разбира за ареста на своя приятел Кирил Арбов, с когото ги свързва десетгодишно познанство от РМС и сърдечно приятелство, Стоян не се колебае. Прибира неговото семейство на Скриняно и се грижи за тях близо половин година, независимо от трудностите, до освобождението на Арбов през ноември 1943 г.

Стоян научава, че жената на нелегалния Кирил Велинов няма с какво да ходи. В цялата си ангажираност, той успява да намери свинска кожа за изработване на опинци и ги доставя лично. Продължава да й носи и вести за нейния съпруг в онова трудно време. Такъв е той роден да помага — да помага на хората, на от­ряда, на партията, на България. Те всички се нуждят еднакво от него.

Хладнокръвието на Стоян Лудев, проявено неведнъж в трудните условия на работа и борба, удивлява мнозина негови приятели и другари. Полицията слухти навсякъде, информатори и агенти дебнат навред. Често врагът прави изненадващи блокади и извършва превантивни арести. Само школуваното и тренирано самообладание на Стоян му помага да се измъква от не една заплетена ситуация. Така става и при блокадата на квартала, в които живее Милка Кечева, където той е на нелегална среща. Така става и по-късно, когато движейки се с Емил Шекерджийски попадат на група войници в района на старата баня. И само тогава ли…

След забележителните победи на Съветската армия и предприетите настъпателни операции през пролетта настъпва решително изменение в съотношението на силите.   Щабът на Първа ВОЗ предприема мерки за разширяване на свободните територии в Западна България и съвместни действия на Трънския, Дупнишкия и Кюстендилския отряд. Поставена е задачата за преминаване към решителни действия, за масовизация на партизанското движение, за подобряване въоръжението и усъвършенстване организационната структура,  за формиране на бойни групи, които да съдействат на партизанските акции. Целта е Кюстендилският отряд да увеличи своята численост, да създаде свободна зона в района на Полетинци, Злогош, Уши, Трекляно и разстрои фашистката администрация.

На връщане от района на Кална и Църна трава, където получават ново оръжие, боеприпаси и дрехи, кюстендилските партизани водят тежки боеве при с. Котугерци и с. Чуденци, но смелостта и опитността им позволяват да се отскубнат от преследващите ги многолюдни фашистки сили.

През м. март на Околийския комитет на партията и щаба на отряд „Драговищица” е възложено да изградят нелегални канали за превеждане на стотици комунисти и ремсисти от София в Трънския отряд. Това е голяма отговорност. Пър­вият е София — Земен — Трекляно — Църна трава; вторият — София — Гара Ръждавица — Горановци — Средорек — Църна трава; третият — София — Кюстен­дил — Горановци — Църна трава. Потокът от неле­гални трябва да достигне до свободната територия в Църна трава, където  се планира да се сформират две софийски партизански бригади. Последните два канала — през Ръждавица и през Кюстен­дил — трябва да се поемат за охрана от кюстендилският отряд. Оттук следва: отрядът да не увеличава своята численост, защото мрежата от ятаци трябва да е в състояние да посреща, издържа, изпраща и осигурява безопасност на стотици нелегални; отрядът трябва да преустанови всякакви акции, за да не се съсредоточава в района на каналите полиция и войска. За чест на ятаците от района задачата е изпълнена блестящо. Техните къщи стават като казарми. Нелегалните са посрещани като най-свидни хора, като свои синове. Не остава нелегален гла­ден и без подслон, въпреки че групите понякога дости­гат до 80 човека. През целия дълъг път не е допуснато произшествие с бъдещите бойци. Охраната от страна на партизаните е на ниво. 

Апостолската дейност на Стоян Лудев и на ръково­дената от него околийска партийна организация, на пар­тизаните и нелегалните се увенчава с успех. Масовото придвижване на мобилизираните революционни кадри към свободната територия поставя на бойна нога ремсовите и партийни организации от селата Ръждавица, Стенско, Ямборано, Горановци, Полетинци, Уши, Габрешевци, Трекляно и Средорек. Особено важно е да осигу­ри на всеки бъдещ партизанин храна и подслон, да не се допусне провал, да няма жертви. Всички, които работят по каналите създават първото впечатление за партизанския живот, а първото впечатление остава запечатано в душата, крепи я, стига да е хубаво, бодро, оптимистично. Да излезе отря­дът с чест от това сложно бойно задължение голяма за­слуга има Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. Вдъхновени, талант­ливи организатори, убедителни агитатори, неизчерпае­ми в енергията си, Стоян и Емил свързват отделните звена, наблюдават, ръководят и насочват сложното, рисковано движение. Едновременно с тях партизанинът Боян Са­вов — Чуков, пък е моторът, прекият отговор­ник за всичко. С малка група партизани или сам той всеки ден начело на колона крачи някъде между Га­ра Ръждавица — Горановци — Брест — Уши. По този канал работят още Мирчо Пашалийски, Стоян Жлъчкин, Александър Шипаров, Йордан и Атанас Лазови, Стоян Бърдачки, Стамен Бюлюбашията от с. Брест, Тодор Сотиров от с. Уши и други. През този канал преминават най-много бойци, тъй като каналът при Гара Земен съществува кратко поради провал, а третият пък е силно контролиран от полиция и войска и по него са преведени сравнител­но малко хора. До първата половина на май по каналите са прехвърлени над 400 души. Безспорно това открива широк друм на съпротивата за нанася­не на решителен удар срещу властта.

Политическата дейност на партията с оглед на новия етап на борбата се засилва. След дълга и старателна подготовка през април 1944 г. е образуван око­лийски комитет на ОФ в състав: Емил Шекерджийски-председател, членове – д-р Георги Василиев (БЗНС) и д-р София Хаджовска. Този комитет изпълнява функциите и на градски комитет на ОФ. В работата е привлечен и Фидел Барух.

След като обемната работа по осигуряване и дейността на каналите за свободната територия в общи линии приключва, идва ред на масовизацията на партизанския отряд. На 11 май към отряда поема подготвената група от село Ръждавица. На среща на 13 май с Милчо Ангелов, ремсов активист и ръководител на бойната група от село Лозно, Стоян Лудев дава указание определените 12 младежи да излизат партизани. На следващата вечер той ги посреща на явката, а за отряда ги поемат Стоян Чернев и Любомир Шейтанов. Пак по това време, както е уточнено, излизат и 6 нови партизани от Полетинци. За по-малко от месец отрядът вече наброява 60 човека. На бойните групи по селата са дадени указания да активизират действията си по иземане на личното оръжие, раздадено от властта на нейните активни поддръжници.

На 14 май 1944 г. в района на Горановци са извършени промени в ръководството на отряда. Борис Ташев, инструктор при Първа ВОЗ огласява решение на щаба, с което за командир е определен Кирил Велинов Богословски (бай Георги), за зам. командир Боян Александров (Левски), за политкомисар Драган Кортенски (Яне), за зам. политкомисар Мирчо Асенов (Ежов), за интендант Боян Савов (Чуков). Сформирани са две чети: „Г. Димитров” с командир Иван Янакиев (Карпов) и „Ал.Стамболийски” с командир Кирил Николов (Странджата). Щабът обсъжда мерки за масовизиране на отряда и провеждане на акции.

На 17 май в дома на ятака Йордан Лазов от Кръстовата махала на село Горановци в местността Радован се провежда партийна конференция с участието на Раденко Видински - член на ЦК на партията, Мария Захариева - член на РК на РМС в София, Борис Ташев – инструктор на І ВОЗ, щабът на отряда, партийни и ремсови функционери от града и околията. Кон­ференцията изслушва доклад на секретаря на Околийския комитет на БРП Стоян Лудев за партийно-политическата дейност, за състоянието на отряда и неговата бъдеща дейност. Той не премълчава и слабостите на партийните и ремсови организации, особено в двата района – Пиянечкия и Каменичкия, не докрай изградената мрежа на ОФ комитети, все още не напълно разгърнатата партийно-политическа работа за по-цялостно обхващане на народните маси и т.н. Емил Шекерджийски докладва за дейността на околийския ко­митет на РМС и околийския комитет на Отечествения фронт, чийто председател е той. Говори с голямо познаване и за­гриженост за нуждите на отряда, дава подробни сведения за медикаментите и други материали, получени от граждан­ството за партизаните.

Конференцията приема нужните реше­ния. Набелязани са най-важните задачи на политическата работа, доизграждане навсякъде на партийни и ремсови организации, комитети на ОФ,  бойни групи, привличане на ятаци, събиране на храна, пари, довъоръжаване. Определено е ново околийско ръководство на партията начело с Драган Кортенски. Око­лията се разделя на четири организа­ционни района: – Пиянечки, с отговорник Стоян Лудев; - Каменички, с отговорник Иван Добринов; - Крайще, с отговорник Пене Ризов и  - Кюстендилски с отговорник Емил Шекерджийски. На Стоян Лудев с присъщия му неугасим пламък и огромна революционна енергия е поверен най-трудния район. Конференцията определя и ново околийско ръководство на РМС със секретар Кирил Апостолов (Китодар) и младежки отговорници по райони. Направени са промени в щаба на отряда. На Драган Кортенски е възложено да отговаря за политическата работа в Кюстендилска и част от Радомирска околия. Конференцията съдейства за по-нататъшно разгръщане на антифашистката борба.

Специално внимание заслужават отношенията, установили се между Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. Още с идването на Емил в Кюстендил, Стоян Лудев го запознава в подробности с обстановката на място, подава му ръка и другарски го въвежда в ежедневните задачи. То и на Емил не му е нужно кой знае колко много, той отдавна е изграден революционер. Другарите помагат на Емил да започне работа в Районното инженерство по водите, като по този начин успешно се легализира и има възможност да обикаля навсякъде. Двамата веднага си допадат, постигат духовна свързаност.

Разбират се и се допълват, стават  символи на силата, мъдростта, човещината на революционната борба. Заедно са при многобройните срещи, заедно са при изграждане отечественофронтовски комитети в редица села. Помагат си при създаване мре­жа от помощни групи сред партийните членове, симпатизантите, евреите, пат­риотично настроените граждани и дру­ги, от които редовно събират пари, храни, дрехи, медикаменти и др. материали. Двамата са заедно къде ли не из района в ежедневната работа. С отиването на Емил Шекерджийски от април, а по-късно и на Стоян Лудев в отряда мно­го неща се променят. Те внасят богат духовен живот, жизненост, целеустременост в партизанските редици. По някакво знамение сливат и кръвта си, сътворяват епопеята на Черенец, една от най-величавите епопеи на българската съпротива. Въобще, за каквато и дейност да става дума в онзи период, на преден план или в дълбочина, било като организатори-вдъхновители, било като преки из­пълнители стоят достойно в едър ръст Лудев и Шекерджийски.

От доста време полицията непрестанно търси кой умел организатор стои в центъра на съпротивата в Кюстендилско. И най-после анализът сочи Скриняно. Изпращат агент Богоев, които наблюдава непрекъснато за Стоян от една съседска къща. Но той усеща това, тренираната наблюдателност помага и от началото на месец май вече преминава в пълна нелегалност. По това време са извършени арести в Кюстендил, Мазарачево, Гърляно, Таваличево, Катрище, Горна Гращица  и други селища. Много хора попадат в лапите на полицията след предателството на Сава Харизанов. Проваля се акцията за нападение над затвора и освобождаване политическите затворници. Задържани са Богдан Илиев, Крум Антонов, Крум Илиев, Методи Григоров, Сашо Стоянов, Саве Пантелевски, ятакът Георги Зарев от Берсин, Димитър Расипийски от Багренци, Койна Темкина, Стоил Колев (Яйчара) от Катрище и редица други дейци.

На 24 май 1944 г. в четири часа през нощта полицията блокира къщата на Стоян в Скриняно. Напразно! Той не е у дома си, а при Асен Черкезов. Изчаква да се вдигне блокадата и хладнокръвно се отправя към Балкана. От този ден става партизанин, без да прекъсва политическата си дейност сред партийните организации и населението. Арестуват цялото му семейство – майка, баща, сестра, правят обиск и ги закарват в управлението на полицията в Кюстендил. Подлагат ги на жесток побой, от които особено майка му след това трябва да се възстановява много дълго време. После Стоян Лудев дълго ще тъжи за тормоза и мъките причинени на майка му, към която е особено привързан.

В определения нов район Стоян Лудев и Стоян Стоименов предприемат енергични действия. Те денонощно обикалят този труден район, където липсват достатъчно традиции, където една част селяните са малко по-заможни, където партийното слово не винаги среща радушност. С беззаветна смелост и отдаденост на революцията двамата преодоляват блокади, кордони, засади, патрули и всякакви несгоди. 

Стоян Лудев и останалите партийни и ремсови отговорници по райони се събират на два пъти, за да направят етапна оценка на цялостната партийно – политическа работа, да отчетат своята дейност и набележат новите си задачи. Веднъж това става през първите дни на месец юни в с. Мазарачево, в къщата на Никола Илиев. Следващото събиране е в началото на м. юли в с. Косово, в къщата на ятака Яначко Зарев. През юни и юли се работи за повсеместно изграждане и въоръжаване на бойни групи по селата, те започват да провеждат акции на различни места, за да дезориентират врага. През този период броят на хората, постъпващи в отряда нараства значително и той достига 150 души, а антифашистката борба преминава на качествено нов етап – от отбранителна тя става атакуваща, нападателна. Същевременно Стоян продължава да помага и на другарите си от останалите райони, на базата на широките си познания за конкретната обстановка и дългите контакти с различни партийни и ремсови дейци.

При едно от преминаванията си през Скриняно, вече като партизанин, Стоян намира ятака Стоичко Божилов. Иска от него да каже на хората да не пускат до­битъка си в залесения пояс край реката. Заедно са го създавали, толкова труд е хвърлен и не бива сега да се унищожава. Да, той вече мисли какви трябва да бъдат стопаните на утрешния ден. Да пазят общественото, да гледат на него като на свое. Та колко малко време остава до победата !

 

           10.   Безсмъртие

 

В края на юли фашистката власт съсредоточава значителни сили за офанзива срещу партизаните. В боя при с. Рибарци (до границата), две чети от Кюстендилският отряд успяват да направят пробив, излизат от вражеското обкръжение и се насочват по направление на Църна река.

На 2 август вечерта в Кюстендил, в къщата на Иван Барабутски се събират трима партизани.  Стоян Лудев и Стоян Стоименов току-що са се върнали от изнурителна обиколка из околията и едва се държат на крака от умора. Но, уви, време за почивка няма. Емил Шекерджийски им предава заповед на щаба на отряда: тримата трябва да заминат незабавно за село Горановци. Там трябва да се срещнат с Раденко Видински, Мария Захариева и Драган Кортенски. Лудев предлага да отложат заминаването, толкова е изтощен. Стоян Стои­менов го подкрепя. Емил обаче настоява: срещата е насрочена за определен час, на определено място — в къщата на ятака Йордан Лазов и Гергана Гъргова от Кръстовата махала на село Горановци в местността Радован. Пътят е дълъг, времето малко. Този нощен поход е неочакван и за Емил. В неговите планове не се пред­вижда среща с Видински, а едно пъ­туване до София, където трябва да докладва на ЦК на РМС за работата си в Кюстендил.

И ето — на 2 август 1944 г. късно ве­черта те поемат пътя към планината...

Това е техният последен поход… Тримата напредват бавно, Лудев и Стоименов са преуморени. Закъсняват и срещата се проваля. Очакващите ги Р. Видински и Д. Кортенски допускат, че тримата не са се яви­ли в определеното време поради не­възможността да преминат през жандармерийските кордони, и без да ги до­чакат, тръгват към Босилеград.

При­стигналите по-късно Шекерджийски, Лудев и Стоименов научават от ятаците си, че същия ден се е водило голямо сражение между отряда и жандармерията. Те узнават също така, че жандармерия и войска се съсредоточава за претърсване на района и затова, без да се бавят се измъкват от къща­та. Трябва да се бърза, да се бърза много, защото нощта преваля и скоро ще се съмне. Не се ли доберат навреме до верни ятаци, има опасност да останат да денуват навън сред вилнеещите жандармерийски дружини ...

На разсъмване пристигат при ятака Стамен Болюбашията сред чукарите между Полетинци и Злогош и се настаняват в плевнята да почиват.

През деня от няколко страни започва придвижване на полиция, войска и жандармерия от селата Горановци и Долно Уйно към Полетинци и района. По това време партизанинът Крум Зарев е в Пантелевската махала, тръшнат от малария. Предупреден той излиза от къщата, в която се укрива, и макар и болен, влиза в сражение с многочисления враг. Автоматична стрелба и ураганен пушечен огън разцепват тишината. Крум е прострелян, пада в несвяст и го залавят жив. Какво е учудването му, когато идвайки в съзнание разбира, че е пленник на ротата, от която по-рано е избягал, и че над него като палач стърчи бившия му командир майор Годев!...

Разбирайки за придвижването на войската, верният ятак Васил Григоров Клявков от Полетинци изминава разстоянието на кон до Стамен Болюбашията да предупреди за опасността. Пристига малко след обяд. Тук вече са чули стрелбата, без да могат да разберат какво точно се случва зад възвишението. Сега най-верният път е бързо изнасяне по посока на с. Злогош и по-нататък.

В същото време провалената среща силно ги безпокои. Какво става ? Надяват се на вест. А и не предполагат, че врагът ще се придвижи така бързо. Положението се изостря. Не е възможно да се каже кога тримата партизани напускат дома на Стамен Болюбашията и дали са подценили грозящата ги опасност.

Когато излизат, те се отправят към малката горичка до дома, от страната на Черенец. Гъстите вражески редици бавно пъплят, душат като хищници всяка долчинка, всеки камък и храст. Когато тримата забелязват, че врагът прави обход и при претърсването ще ги открие, те напускат горичката и се насочват косо под хребета на „Черенец”. Следва голата местност "Каменита падина". Забелязват ги. Веднага са подложени на масиран картечен и пушечен огън, а малко по-късно и на минохвъргачен огън от позициите на баира Грешник. Започва неравна битка. Тримата се придвижват напред, раздалечавайки се един от друг. Трагедията настъпва, когато попадат на веригата, идваща по направлението от Горановци. Постепенно обръчът се свива. Картечните откоси преграждат пътя им, оловните зър­на падат навсякъде около тях. Невъзможно е дори да се пълзи.

Емил е прикован в някаква долчинка, прикрит зад купчина камъни. Смъртта се е доближила на хвърлей от него. Какво от това. Първата му изпратена бомба връща обратно. Втората — също... Петата, седмата, осмата... Единствен случай в парти­занската история, все едно действа не жив чо­век, а измислен герой. Човек ли е това или приз­рак? Осем смърти са се върнали, уплашени. Какво ще стане с деветата бомба? За Емил деветата бомба ще бъде мост от живота към безсмър­тието. Той я сграбчва, но фашистите са се изхитрили, като са забавили хвърлянето й, и тя се разпръсва в ръката му. Балада ли е това, или августовска реалност на Черенец!

Геройството иска да се потвърди — ето, потвърждава се, надхвърлило произво­лите на въображението.

Стоян Стоименов и Стоян Лудев сменят посоката и се отправят към билото на Черенец. Стоян Стоименов, партизанинът от Търновлаг е ранен в краката от шрапнелите на експлодирала наблизо мина. Наближават го и му крещят да се предаде. Патроните на пистолета са свършили, остава бомбата. Възпламенява я под себе си. Последните му думи: „Смърт на фашизма", взри­вени, проехтяват над баирите.

Стоян Лудев остава сам, наближава височината. Доближил е спасението, само няколко пъргави крачки и ще се измъкне. Съблякъл е палтото, хвърлил е каскета, надига се, но... Това жестоко „но". Няколко жандармеристи тичат отстрани, за да пресекат пътя му. Той стреля по тях. Куршум го ранява в дясната ръка, пада пистолетът. Той го взима с лявата, куршумите натрошават рамото и левия му крак. Спа­сението е пронизано. Лудев прави последни усилия да излезе на височината. Кръвта обилно изтича от раните и той все повече отпада. Накрая захапва дулото на пистолета. Но….пистолетът е празен! Когато палачите се нахвърлят върху него с приклади, той вече е почти безжизнен. Влачат го по ожънатите ниви и Стоян ги сее с капки младежка кръв. Българските орници са навикнали на такава сеитба. Оставят го под самотно дър­во с вързани ръце и чакат да дойде в съзнание. Стоян иска вода. По изсушеното августовско небе увисва дъждовен облак и тъмнината идва по-рано. С нея пристига с фенер в ръка палачът — прочулият се злодей майор Годев, командир на ловната дружина в Кюстендилския пехотен полк. Какво друго освен мъчение и въпроси носи този субект! Стоян мълчи. С мълчание отговаря дори когато го питат за името, макар то да им е вече известно. Не чул Стоянова дума за от­ряда, за ятаците, майор Годев се заканва, че ще муши жертвата си с ножове. И мушат!

Стоян издава само глухи стонове, а зъбите му скърцат от болка. От раните тече кръв. Пак въпроси и закани. И пак мълчание, той знае че това е краят. Палачът се стъписва пред упоритостта на жертвата си. Той иска да научи поне едно име…А Стоян знае много имена. Няма кът на околията, където неговият крак да не е стъпвал.

Майоре, чудовище, нима до­сегашните сведения за този човек не са те убедили, че водиш разпит на комунист, чиято вътрешна сила няма да преодолееш, няма да го победиш дори да го доубиеш! Така Стоян Лудев, тежко ранен и ка­то пленник тържествува в този предсмъртен двубой…

Майорът приближава до жертвата си и изкрещява: — Ще ти отрежа ези­ка!... Ще броя до три. Не кажеш ли — край!

В тоя момент - какво величие -  Стоян проговаря :

- Режи го! Нека той ти говори!... Но дните са ви преброени ...

Стоян, то­зи български комунист, този апостол на съпротивата, обезкръвен от пронизалите го куршуми, сдържа стенанието от болките и събрал последни сили  заплюва в лицето садиста.      

Два изстрела от пистолет процепват нощната тишина. За да го убият, сякаш за всяка Стоянова клетка е нужен патрон. Ка­къв дух!

Колко лесно е на слабите да убиват!

Колко трудно силните се обезсмъртяват!

До тялото на Стоян застрелват и заловения, болен от малария и тежко ранен Крум Зарев, щурмувака на отряда.

Партизанската епопея на Черенец, новата партизанска Шипка в Кюстендилско се увенчава с под­вига на четирима. През нощта на 3 срещу 4 август на небосклона над Осогово изгряват четири нови звезди.

Трагично е да умреш в предизгревните часове, когато този изгрев си сътворявал в мечтите и с цялото си съществувание, когато остават,  мигове до светлината, която ще те избави от мрака. Само месец преди да изгрее свободата. Тази свобода, която хиляди герой като Стоян Лудев, Емил Шекерджийски, Стоян Стоименов и Крум Зарев изкупуват с кръвта си и не успяват да дочакат. Но те донасят свободата…

 

 

                                                      

 

Литература:

1. История на Кюстендилската окръжна организация на БКП, Партиздат, София, 1984 г.

2. Енциклопедичен речник „Кюстендил”, Издателство на БАН, София, 1988 г.

3. Преди изгрева, Методи Григоров - мемоари, Партиздат, София, 1980 г.

4. Звезди над Осогово, Кирил Апостолов – Китодар, Издателство на БКП, 1965 г.

5. Живот, живот, Кирил Богословски, Партиздат, София, 1983 г.

6. Стоян Лудев – очерк, Крум Немирников, Издателство БКП, София, 1963 г.

7. Антифашисти: Записки за въоръжената борба в Кюстендилския край, Крум Ризов,    Държавно военно издателство при МНО, София, 1958 г.

8. Кюстендилски партизански отряд - първа и втора част, Райчо Стоев, 2003 и 2004 г.

9. Спомени на Йордан Митев Аначков, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

10. Спомени на Стоян Юруков, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

11. Спомени на Мирчо Асенов, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

12. Спомени на Борис Ташев, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

13. Документи на Асен Матуски, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

14. Документи на Драган Кортенски, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

15. Документи на Боян Игов, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

16. Документи на Йордан Писарски, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

17. Документи на инж. Йордан Николов Ганчев, Окръжен архив на БКП – Кюстендил

18. Спомени на Станка Павлова Лудева, 2014 г.

19. Спомени на Андон Кирилов Димитров, 2014 г.

 

 

 

 

Свързани публикации:

 

Стоян Лудев - фотодокументи

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_10.html  

 

Спомени на другарите за Стоян Лудев

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_6.html 

 

Разказът на баба Станка – сестрата на Стоян Лудев

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/03/blog-post_10.html      

 

 

 

Забележка: Този материал не се публикува с търговска или друга възмездна цел. Свободно за разпространение !