Спомени на другарите за Стоян Лудев

 

 

  

Качества, които привличаха и задължаваха - Методи Григоров   

 

Познавам Стоян Лудев, но да работя с него се наложи след провала в околията през 1942 година. И сега, когато става ду­ма за него, аз виждам пред се­бе си синеокия, среден на ръст млад човек със спокоен поглед, в които се чете всеотдайността на делото на партията и грижа­та за другарите. Стоян се беше отдал изцяло на борбата. За не­го нямаше почивка, нито сън. Той беше тих, пословично скромен, го­вореше бавно, но всяка негова дума беше дълбоко премислена, изпълнена със съдържание, с ви­сока идейност. Тези му качества ни привличаха и задължаваха да се стремим да бъдем като него верни и предани на делото на партията.

 

                                                          *     *     *

 

 

Такъв човек не се забравя - Асен Черкезов     

 

За Стоян Лудев са казани доста неща, написани са  много работи. Всички, които го познаваха трудно ще забравят неговия обаятелен образ. Като далновиден партиен функционер, той  отдаваше голямо значение на работата си с подрастващото поколение. Правилно оценявайки, че бъдещето принадлежи на младежта, че тя е тази сила, която  ще доведе докрай борбата за ново общество, ще  претвори в живота целите на партията.

В родното си село Скриняно Стоян Ледев успя за кратко време да приобщи около себе си младежта. Започваше отдалеко — помагаше при подготовката на уроците. На мене  особено много ми помагаше по немски език и математика. Тези предмети той владееше добре. Постепенно почти всички ученици от осми клас станахме лични приятели с  не­го. Около му можеше да се видят Костадин Ангелов, Йордан Вучков, Йордан Радев. Започнаха да идват Кирил Пенев, Димитър Гърленски, Кирил Цеков и други от близките села.

Родителите ни не ни се караха, макар че знаеха убежденията на Стоян. Те искаха да учим, да не изкарваме двойки и с охота се съгласяваха той да ни помага. Дори и не подозираха, че може да се довери на нас и по "опасни" въпроси.

Стоян Лудев започна да ни води и в къщата си. Приятели от Кюстендил му бяха подарили радиоапарат. Там слушахме новини от радиостанция „Христо Ботев". В неговия дом за пър­ви път чух празнични салюти от Москва. Предаваха октом­врийския парад през 1943 година. Стоян слушаше и се радваше като дете.  Той виждаше, че ду­хът на съветския човек не е убит и вярваше, че победата над хитлерофашизма не е далеч. Ра­диоапаратът му беше запечатан, както всички други, на вълната на Радио София. Но Стоян леко нагряваше восъка и отмества­ше стрелката по скалата до нужната му станция. Това се повтаряше всяка вечер. Стаята му се  превърна в истински клуб.  Тук се събираха не само младежи, но и  възрастни идва­ха да чуят истинските новини от фронта.  

Постепенно Лудев започна да ни поставя задачи. Мене първо­начално ме използуваше да предавам материали на Станка Василиева /Станка Симеонова, дъщеря на Вера Костадинова/ от Мазарачево, с която бяхме в един клас, за нейната сестра Любка Симеонова и после по обра­тен път носех материали до него. Спомням си, че ме беше из­пратил до бай Иван Симбаев да ми предаде няколко чифта цървули, но той отказа. Изглежда ми нямаше вяра. Останах меж­ду чук и наковалня. Казах на Стоян. Той се разсърди и на­писа писъмце до бай Иван. Та­ка работата се уреди. Лудев нарочно не беше отишъл при Симбаев, защото и той бе отявлен комунист и не искаше да се срещат пред останалите хора, да не правят впечатление.

Когато отиде запас в Югосла­вия, даде ми указания да го информирам за всички новини в селото. Интересуваше се мно­го за настроението на селяните в тези напрегнати дни. Особено искаше да знае кои бръщолевят против Съветския съюз и въз­хваляват немските победи. Бяхме се условили, ако някои селски чорбаджия говори против СССР в писмото да пиша, че черешите или ябълките на Димитър Анев примерно (в писмото пишех истинското име) са родили много и ще вземе много пари. Ако някой беше развивал такава дейност, а после беше преустановил — трябва да пиша, че сливите на Димитър Анев бяха родили много, но падна слана или градушка и сега нямат плод.

Стоян беше уважаван не са­мо от младежите, но и от цяло­то население на Скриняно. Едни ден вървяхме из селото и ни срещна извънредно бедната Стойна Нестева, с няколко не­връстни дечица. Като ни видя, тя започна да плаче и му раз­каза, че бирникът описал цяла­та й покъщнина, защото нямала пари да си плати данъците. То­гава Стоян извади от джоба си 700 или 900 лв., не си спомням добре, и й ги даде да си плати борча. А самият ,той работеше на различни хора, за да припе­чели някой и друг лев.

 По поръка на партията Лудев работи легално до послед­ния възможен момент, но не спеше в къщата си. В последните дни преди да излезе в отря­да спеше у нас. На 24 май 1944 година селото беше блокирано. Скоро се разбра, че търсят него. Полицаите, водени от пълномощника, отидоха право у тях. Като не го намериха, арестуваха ба­ща му, майка му и сестра му и ги закараха в Кюстендил. Из­вършиха обиск у другата му сестра Йорданка, после и у Димитър Камберски. След като не го откриха, полицаите се отправиха към Николичевци да го търсят при пикьора. Към 10 часа Стоян излезе от нас и хва­на балкана. Цялата махала го видя, но никой не го издаде. Върна се след една седмица. Интересуваше се за съдбата на родителите си, които бяха же­стоко инквизираии. Особено му беше мъка за това, че майка му е тормозена заради него.

За последен път го видях преди боя на „Черенец". Повече от 5 — 6 дни отново престоя у нас. Очакваше Емил Шекерджийски. Майка ми му полива­ше да си измие главата и гово­реше:

- Ех, Стояне, Стояне. Докога, синко, така ще се ходи?

А той спокойно й отговори.

- Още малко, како Райно. Братушките са в Румънъния. Няма да кара повече от месец и ние ще бъдем завинаги свобод­ни.

Стояновите думи се сбъднаха. Но той не можа да дочака свободата, да й се порадва. A тя беше толкова близо.

 

                                                         *     *     *

 

 

Достоен за великото дело - Георги Каляшки 

 

Партийните кадри познават Стоян Лудев като пряк продължител на делото на моя брат, станал жертва на фашистките палачи. Зная, че брат ми високо ценеше политическите и организаторски качества на Лудев. През 1943 година, след поредния удар над околийския партиен комитет, когато неговите членове бяха арестувани и изпратени затвора, единствен Стоян Лудев не попада в ръцете на полицията, остана неразкрит. И той, с присъщата му упоритост и умение се зае с укрепването на партийните и ремсови организа­ции и създаването на партизански отряд. В тази отговорна работа голяма помощ му оказаха инструкторите на Софийския областен комитет на РМС и на партията Цветан Спасов и Кирил Пчелински — Камен, а по-късно и пълномощникът на ЦК на РМС Емил Шекерджийски, членът на ЦК на БКП Раденко Видински и Мария Захариева — Бойка. Полагането на основите на отряда на 12 ноември 1943 година, неговото укрепване и разрастване през пролетта и лятото на 1944 година, за да достигне в началото на август над 170 партизани, е най-непосредствено свързано с неуморната, бих казал, апостолска дейност на Стоян Лyдев. 

 

                                                           *     *     *

 

В центъра беше той - Иван Миланов (Карпов)     

 

В края на 1943 година Кюс­тендилският край беше узрял за свой партизански отряд. Трябва­ше обаче някой да застане в центъра на организацията и та­къв се оказа Стоян Лудев. С не­го ме свърза ремсовият органи­затор Методи Григоров. Лудев посрещна с горещо одобрение моето желание да стана партизанин и ме попита има ли и други мла­дежи, които са готови да поемат пътя на борбата. Аз го информи­рах, че има още трима младе­жи от нашето село Полетинци. Той ми каза, че партията разпо­лага с още двама другари, кои­то също ще се включат в отря­да. По-късно узнах, че това са Кирил Велинов от Богослов, уча­стник в югославското партизанско движение, човек с опит, дошел да се включи в борбата против фашизма в родния си край, и Йордан Аначков от с. Горановци, член на БКП, улегнал другар.

Нашата, полетинската, група се състоеше от Боян Александров, незавършил гимназия поради крайна бедност на многочленното се­мейство, отслужил военната си служба, организиран член на РМС и голям мой приятел; Боян Са­вов, буен и неудържим младеж, организиран член на РМС, създал през лятото на 1943 година бой­на група в селото, която проведе поредица саботажи, и Мнрчо Бо­жилов, ученик в Кюстендилската гимназия, значително по-млад от мене, също организиран член на РМС.

Както при основаването, така и по-късно — в живота и бой­ната дейност на отряда — Стоян Лудев игра важна роля. На 3 август 1944 година той загина геройски в местността „Черенец" — място, което покри с леген­дарна слава.

 

                                                        *     *    *                                                        

 

 

Задушевен приятел и организатор  - Кирил Арбов    

 

Със Стоян Лудев се познавам от младежкнте си години — ня­къде от 1936—1937 г. Той се от­личаваше с привлекателната си природа, дружелюбен характер и преди всичко с обаянието на убеден ремсов деец.

С него под­държах връзка и през 1939 годи­на, когато бях на работа в Со­фия.

Като войник в инженерния полк Лудев разви голяма кон­спиративна активност.

През 1943 година, след завръ­щането ми от концлагера „Еникьой", Лудев одобри моята идея да отворя дюкян към гарата за кърпене на обувки, които ще бъ­де удобно място за по-нататъшните наши връзки. Както угово­рихме, така и стана. В началото на 1944 година аз отворих дю­кяна и в него посрещнах Цветан Спасов, представител на област­ния комитет на РМС. Tук стана и първата среща на Лудев с пълномощника на ЦК на РМС Емил Шекерджийски, а след то­ва и с представителя на Област­ния комитет на партията Кирил Пчелински—Камен.

Както е из­вестно, той възложи на Кюстен­дилския партизански отряд орга­низирането на канали през Ръждавица, Кюстендил и Земен за превеждане на нелегални за I и II Софийска  партизанска бригади. С тази задача нашата партийна организация и Кюстен­дилският партизански отряд се справиха блестящо. Това до голяма степен се дължи на Стоян Лудев.

 

                                                            *     *      *                                                                     

 

 

Такъв беше той - Васил Лесички    

 

Има комунисти-герои, които сякаш се стремят геройството им да личи, други даже се шегуват пред лицето на смъртта, за да не станат смешни в своята сериозност. Трети потискат всичко, което би могло да даде видим израз на героизма им, стесняват се от голе­мите думи, от изваденото на показ страдание. Такъв герой-комунист беше Стоян Лудев. А само как мълчеше! И в последния миг  очите му гледаха мълчаливо, но  с предизвикваща дързост. Присви­тите му устни раздухваха ярост­та на инквизитора. Мълча и пре­върна всичко наоколо в мълчание. Загина трагично. Не издаде никого и нищо. И в последните мину­та от своя живот той не поръча дa отмъстят за него. Не направи завещание. Не запя! Скромно живя, геройски се бори и с мълчание умря.

Изминаха години от тогава. Колко неща видяхме през тези години, колко път извър­вяхме, а ето че споменът за този комунист и човек е все така жив.

Примерът на комуниста - човек има велика сила. Да видиш хората подире си, да ти вярват, да те обичат — това е голяма мъчнотия. Но трудно може да си представиш живота без примера на такива герои като Стоян Лудев. И сега сякаш се чува гласът му: "Не мога да живея без хората, всичко, което имам, принадлежи на хората". Това не беше поза. То беше негово верую до последния му дъх.

В бурни и безветрени дни, в тревоги и радости неговите другари са чувствували приятелското му рамо. А приятелство, което не е стигало до саможертва, не може да бъде истинско, комунистическо. Такова 6eше приятелството на Стоян Лудев. Той имаше духовна власт над всички около него. Благодарение на неговите добродетели, на неговата всеотдайност към делото на комунизма, на неговото обаяние като човек, той застана начело на антифа­шистката борба. Какви ли не из­питания на характера, на поведе­нието и държанието поставяше пред него челната позиция! Той издържа, защото обичаше хоратa, разбираше техните болки и страдания, техните нужди и пре­живявания. Не се месеше грубо в чуждите работи. Беше критичен по отношение на себе си. Кога­то критикуваше някои, това той правеше искрено, честно, спра­ведливо, с желание да помогне на своя другар. Нямаше нищо по-омразно за него от лицемерието и неискреността. Непосредствен в отношенията си с хората, този комунист беше преди всичко чо­век. Неговата по детски кристал­на и богата душевност го пра­веше най-желаният всред младежите. Разбираха се взаимно. Доверие за доверие. Стоян Лудев ценеше високо това доверие. Той държе­ше за честта на хората, с които дружеше. Имаше чувство за соб­ствено достойнство и уважаваше достойнството на другите. Не му беше присъща вулгарността. Не обещаваше лекомислено, но ако е дал обещание и не е могъл в срок да го изпълни, имаше тая доблест да се извини.

Естествен и скромен, вежлив и човечен — това беше Стоян Лу­дев. Нравствената му чистота в личният живот, правдивостта и простотата — това привличаше обикновените хора и ги караше дълбоко да му вярват, да вярват в делото на партията.

 

                                                       *     *     *

 

 

 

Душата на отряда – Кирил Велинов Богословски 

 

Спомням си първата ми среща с Лудев в Сенокос, после как с дъски и слама на пода направихме за мене легло, как ми носеше хляб през ден, как започнахме да издирваме нелегални квартири... Добрият Стоян беше забравил младостта си и сам бе станал стихия. Знае­ше, че жена ми Виолета ходи боса, ходилата й са напу­кани и одраскани и в цялата немотия намери фаша свинска кожа, направихме опинци и той й ги занесе. Беше роден да помага — да помага на хората, на от­ряда, на партията, на България. Те всички се нуждае­ха еднакво от него. Нелегалният живот го бе школувал отлично и той присъствуваше във всяко нелегално начи­нание. Кръстихме го „душата на отряда". Без него труд­но се дишаше. Той умееше бързо да оценява, да реша­ва и да действува в каквато и да било сложна обстанов­ка. На ден минаваше 50 километра и не се уморя­ваше. След всяка свършена работа почваше веднага друга. Дните му бяха отказали покой, той не го дире­ше, будуваше нощи наред, но синият му поглед оста­ваше винаги бистър.

Когато усещахме вече полъха на свободата, трябваше да се разделям с тези, които бяха най-близката и силна политическа и морална опора на отряда, бяха апостолите на въоръжената борба в Кюстендилския край.

 

                                                             *     *     * 

 

 

Той пръскаше светлина – Никифор Стоичков

 

Рождената година на Стоян Лудев е най-бурната, кипящата 1918 година, ко­гато младата съвет­ска държава отстоя­ваше срещу пристъ­пите на озлобения капиталистически свят и защитаваше с кръвта на своите най- добри синове и дъ­щери родената през октомври 1917 г. държава на работниците, и селяните. И сякаш кипежът на това бу­реносно време пре­мяна и през Стоян Лудев, за да поеме той отрано пътя на борбата против не­правдата, робството и мракобесието. 

И той с цялото си същество cе отдава на борбата за постигане правда и справедливост. Безшумно и скромно, но с високо чувство на партиен дълг организира десетки и сто­тици хора под Знамето на рево­люцията.       

Стоян Лудев отдаде на наро­да, на борбата, на партията про­летната свежест на своята мла­дост. Изгоря в тази борба без колебание, със страст, на която са способни само чистите сърца на истинските патриоти. По ботевски той свърза думи и дела, за да стане пример за идващите поколения, да е наш съвремен­ник и да остане безсмъртен на­веки.

И най-добрият педагог би за­видял на умението и таланта на Стоян, който с изключително обаяние печелеше сърцата и душите на младото подрастващо поколе­ние. Раздаваше своя труд, зна­ния, себе си на утрешните борци под знамето на партията.

Неговата бед­на селска стая е същински клуб, в която прогресивните младежи разглеждат албум с обширните колхозни поля в Съветския съюз. Под негово ръководство укреп­ва и разширява своите редици партийната организация в с. Скриняно. В тази скромна учени­ческа стаичка се подготвят пие­си с революционно, с дълбоко прогресивно съдържание, провеж­дат се репетиции и нелегални сбирки. Той подготвя и изпраща младежи и девойки за участие в редица масови ремсови акции и инициативи на Кюстендилската околийска ремсова организация. Под негово ръководство с успех бе проведена акцията за събира­не на подписи за сключване на пакт за ненападение на Съвет­ския съюз. Ръководи разпространението на позиви в с. Николичевци. В тези напрегнати за него дни е арестуван. В  продължение на 18 денонощия е подло­жен на нечувани инквизиции. Но е твърд и не проронва пред врага нито дума. Не се удава на полицията да се добере и до най-малката следа за дейността на Кюстендилската околийска партийна организация.

Където и да е — на село, в града, в казармата, навсякъде Стоян Лудев организира неле­галната дейност, с упоритост и с подчертана партийна страст ус­тановява връзки, търси всеки честен човек за борба срещу мра­кобесието.

След героичната смърт на та­лантливия партиен функционер Димитър Каляшки, с когото има постоянни контакти, ръководство­то на Кюстендилската партийна организация се поема от Стоян Лудев. С присъщата му скром­ност, всеотдайност и себеотрица­ние, с много труд той успява да възстанови околийската партийна и ремсова организация.  

Всеки ден, всяка нощ, всеки миг в нелегалния си живот той е на предната огнева позиция. За него няма умора, с цялото си сърце и душа активно участвува в организирането  на борбите на Кюстендилската партийна органи­зация и на отряда.

И когато оставаха броени дни до изгрева на свободата, на 3 август 1044 година в местността „Черенец" в неравен бой с фа­шистка войска и жандармерия Стоян Лудев, заедно с Емил Шекерджийски и Стоян Стоименов, намери своята достойна смърт, умирайки в името на народа.

На 3 август 1944 година физи­чески престана да тупти сърцето на Стоян Лудев, но остана то да пръска завинаги светлина, да бъде кумир и пример за всички, които се посветиха на делото и за което отдадоха своя живот най-великите умове на нашата епоха. Борбата и делото, за което не пощади своя млад живот Стоян Лудев, е едно завещание към потомците - страстно да любим отечеството си, да му слу­жим честно, да бъдем готови ви­наги да защитим неговия мирен съзидателен труд.  

Жителите на неговото родно село Скриняно с много труд и любов през годи­ните на народната власт съгра­диха едно ново социалистическо село, с нов бит и начин на жи­вот за хората. Не е ли това — променената участ на народа ни, неговият мечтан ден и вярата му в бъдещето, най-достойният паметник за Сто­ян Лудев. 

 

                                                          *     *     * 

 

 

 

 

 

Принос с историческа стойност - Райчо Стоев

 

През 1943 година в ОК на БКП - Кюстендил попада Стоян Лудев. Твърде млад, 24- годишен, на поста който заема, той се извисява по-високо от своите предшественици. Не друг, а той поема тежката отговорност и дава път на въоръжената борба против фашизма в Кюстендилска околия. Даже ако приемем, че това е единственият му принос, и тогава трябва да признаем, че тоя принос има историческа стойност. Освен това Стоян Лудев е единственият член от околийско ръководство, който излиза партизанин. Трагична и героична е неговата гибел.

 

                                                     *       *       *

Свързани публикации:

 

Стоян Лудев – сроден с безсмъртието

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_22.html   

 

Стоян Лудев - фотодокументи

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_10.html 

 

Разказът на баба Станка – сестрата на Стоян Лудев

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/03/blog-post_10.html