Шансовете са доста малки - изгуби се вече много време за взаимни обвинения и твърда риторика, пише президентът на Американския университет в Москва.
Но стига Обама да прояви най-после държавническа мъдрост, подобаваща за президент на велика сила, и да спре безсмисления пиар като срещата с "камикадзето" Арсений Яценюк, изход може да бъде открит, пише Едуард Лозански за "Независимая газета", цитиран от БТА.
За целта Обама трябва незабавно да свика конференция, чиито участници - Русия, ЕС и Китай, конструктивно да обсъдят почти забравената идея на Джордж Буш старши, предложил създаването на дъга за сигурност и икономическо сътрудничество от Ванкувър до Владивосток; днес е уместно тя да бъде продължена до Пекин.
Ясно е, че в наше време няма сериозна геополитическа конфигурация, която да е стабилна без участието на Китай. Всичко това може да звучи доста наивно, но засега не чуваме от Вашингтон и Брюксел никакви конструктивни идеи - те само демонизират Путин и заплашват със санкции срещу Русия, които в крайна сметка може да ощетят главно самите привърженици на такива санкции. Нещо повече, самонавиваш ли се с подобни заплахи, може да стигнеш опасна черта и тогава нещата вече няма да опират до връщане към студената война - то вече е факт, а до повторение на ситуацията с кубинската криза от 1961 г., дори до трета световна война.
И най-горещите глави във Вашингтон вече признават, че въпросът с Крим е решен окончателно, сиреч по израза на французите е fait accompli (свършен факт). Референдумът на 16 март е нещо чисто символично - огромното мнозинство кримски граждани със сигурност ще гласуват за присъединяване към Русия. Желаещите доброто на Украйна трябва да насочат усилия към формиране на пакет икономическа помощ за тази многострадална страна, което практически не може да стане без участието на Русия.
Според експерти на сп. "Форбс", Яценюк - или Яц, както го нарича помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, превърнала се в скандална световна звезда, най-вероятно ще стане арсеник за страната си. Яц ще следва препоръките на Международния валутен фонд (МВФ), т.е. ще прилага режим на строги икономии - "гръцкия модел", включващ вдигане на данъците, съкращаване на държавни служители, повишаване на лихвите и по-нататъшно девалвиране на валутата. В очите на икономистите, според които аскетизмът води до катастрофа, Украйна е тръгнала тъкмо по този път.
"Видяхме същото през 90-те и видяхме какво направи МВФ с Елцин в Русия. Те ще го направят и в Украйна", казва Владимир Синьорели, президент на консултантската компания "Бретън удс рисърч". "Помните ли Слободан Милошевич? След като МВФ поработи с Югославия, въпросът бе само кога точно ще се развият там сепаратистки движения. Същият сценарий може според мен да се повтори в Украйна", добавя той.
Дали се схваща това във Вашингтон и Брюксел? Мисля че да, но по всичко личи, че дневният ред там е съвсем различен, затова никой не се вълнува от разни приказки за двойните стандарти и за лицемерието в политиката.
Сравнително скоро Обама приветства свалянето на египетския президент Хосни Мубарак. "Много са малко моментите в живота, когато имаме честта да станем очевидци на исторически процеси - каза Обама. - Това е такъв момент (. . .), народът на Египет се изказа и гласът му бе чут." Нима обаче народът на Крим не заслужава същото като народа на Египет или на Косово, чиято независимост от Сърбия Америка подкрепя?
За жалост Обама води същата недалновидна политика спрямо Русия като предшественика си Джордж Буш. След трагичните събития на 11 септември Путин тутакси се обади на Буш и предложи практически неограничената подкрепа на своята страна. Тази подкрепа изигра по-късно важна роля в поражението на талибаните, с което спаси живота на мнозина американски военни по време на войната в Афганистан. Тогава почти всички американски политици възхваляваха Путин и го приветстваха едва ли не като национален герой. С цел да затвърди отношенията между двете страни Путин предложи на Буш стратегически алианс между Русия и САЩ за по-нататъшно взаимоизгодно военно и икономическо сътрудничество, но това предложение бе пренебрегнато. Подобен алианс би могъл да даде неоценим принос не само към борбата срещу глобалния джихад и разпространението на оръжия за масово унищожаване, но и към енергийната сигурност и сътрудничеството в много други сфери - от селското стопанство до космическите изследвания.
Вместо това Вашингтон започна кръстоносен поход с цветни революции из бивши съветски републики и продължи усилията за по-нататъшно разширяване на НАТО, включително за приемане на Грузия и Украйна. По думите на Джордж Кенън - един от най-видните американски дипломати, "тази политика бе огромна грешка, която ще доведе до нова студена война" - и тъкмо това стана, за съжаление.
Не е тайна, че днешната криза бе провокирана от усилията на Брюксел, поканил шест постсъветски страни да подпишат споразумения за асоцииране с ЕС. Никой не криеше много-много, че проектът цели главно не толкова да подпомогне икономическото развитие на тези държави, колкото по възможност да ги изолира от Русия. Естествено, ако се предвиждаше само икономическа помощ, би трябвало в списъка да фигурира и Русия. Безспорно би било от полза за всички страни по въпроса, най-вече за Украйна - тя има много силни семейни, икономически, религиозни и културни връзки с Русия. За ЕС обаче украинците са просто пешки в геополитическите игри на Запада.
Днешната кризисна ситуация може да бъде променена към по-добро, ако в Белия дом влезе човек със стратегическата визия на Роналд Рейгън и с екип от съветници, които разбират, че стремежът да превърне Русия в свой съюзник ще е в интерес на Америка. Едва ли бихме го дочакали от днешната администрация, така че остава само да изчакаме до 2016 г. А дотогава да правим всичко възможно, за да избегнем най-лошия сценарий - директна конфронтация между Русия и САЩ.
Авторът е президент на Американския университет в Москва и професор във факултета по световни политики към Московския държавен университет.
Статия от ”Независимая газета”
Източник: БТА
