Михаил Чаков - първият му войвода в спомените си го определя като "големия македонски певец Пейо Яворов."
Пейо Яворов си отиде с мъката,че не можа да види Македония свободна.Своето желание той изплаква в последното си писмо до Тодор Александров: " И когато тя бъде свободна,нека един другар дойде на гроба ми и каже: поздрав от нашата майка, мъченица - тя е вече щастлива."
В биографията на този едновременно твърд и нежен човек е скътано едно местенце и за Кюстендил - тук е посветен в четничество,от тук започва неговия бурен живот на революционер и борец за национална свобода. Неговият крак е стъпвал в различни места в Кюстендилския край.
На 31 януари 1902 г./всички дати са в стар стил/ в писмо до зет си Никола Найденов той пише: "когато четеш настоящето,аз ще бъда вече в Македония,на истинска народна и човешка служба."
В първофевруарския следобед един файтон с двама пътника-войводата Чаков и Яворов поема на Запад от София и осъмва в Кюстендил.Те отсядат в къщата да акушерката Бояджийска /на мястото на днешната поликлиника/, една от базите на Гоце Делчев. На 2-ри и 3-ти февруари четата се екипира. За това време Яворов пише в "Хайдушки копнения" : "Третята вечер,в една широка Кюстендилска изба / вероятно къщата на баба Дона Ковачева/ при мъждивата светлина на газова лампа, ние вече пристягахме цървули и подбираме оръжие, петнайсетина души-и толкова изпращачи около нас. Казват се най сетне...напътствия и закачки, отварят се вратата като уста на тъмната нощ и ето ни на път, за кого дълъг,за кого съвсем кратък. А след час време заобикаляне на търнаци и мочурища, за да избегнем човешкото око, ние поемаме черните гористи висини на Осоговска планина."
На 4 февруари вечерта четата е на път. Минава през селата Богослов и Червена Ябълка и на 5 нощува в с.Сажданик. Тук ги сполетява и първото премеждие, в къщата където ще нощуват Чаков и Яворов влизат няколко аскера, но хазяите успяват да ги скрият. На 6 февруари четата минава границата. "Аз погледнах надире към България: там дойдох на божия свят, там оставях всичко мило. Пред мене беше Турция: там отивах да търся криле, а можех да изгубя и глава." Този преход се оказва труден за Яворов и той е оставен за няколко дни да се възстанови в с. Драгобраща. На 13-ти той попада в плен на върховистка чета. След два дни е освободен и тръгва с водач обратно към границата. "Така ние стигнахме най-после между селата Ветрен и Саза в Осоговската планина. Наскоро в един дол се показа с. Раково. Ако бях кривнал към Ветрен, за да намеря по равен път за Кюстендил, досега щях да бъда в България..."
Така на 19 февруари 1902 г. завършва първото четничество на Яворов.
За това време Михаил Чаков го характеризира така: "Яворов беше бодър и весел, шегуваше се. Ние знаехме кой е с нас и гледахме на него като на божество."
До края на същата година Яворов е в България и се занимава повече с организационна дейност по македонските работи.В писмо от 19 юли 1902 г. до Никола Найденов той му пише: "Аз съм избран /за делегат на конгреса/ и от Рила, та се отказах от Чирпан."
На 6 януари 1903 г. той отново тръгва за Македония с четата на Гоце Делчев, но след убийството на войводата се връща в България. На 6 май Яворов е в Рилския манастир /откъдето изпраща до вкъщи картичка/ и остава там до 9 май.
На 16 май, за трети път тръгва за Македония с четата на Яне Сандански, но след задълбочаване на противоречията между тях /средата на м.юни/, на 3 юли той тръгва отново за България. На 7-ми пристига в Рилския манастир, където престоява няколко дни и посещава околностите му.
В годините до 18 септември 1912 година Яворов води бурен живот- пътува в странство, пише, редактира, осигурява средства за революционната организация. Той черпи сили, упование и мъдрост от срещите си с обикновените хора и борци, дейци на съзаклятието, ятаци, четници. Той е безжалостен към "патоса" на "кафеджийските герои". С гняв изобличава казионните тържества във Велико Търново, по случай 25 години от коронацията на цар Фердинанд /през 1911 г./: "На тържеството което цар Фердинанд си устройва във Велико Търново ще участвува цяла чиновнишка България, но не и българския народ."
Погребаните надежди за свобода на Македония възкръсват отново през есента на 1912 г. На 18 септември Яворов е определен за войвода на чета в Разложко и Неврокопско и на 22 септември тръгва към Македония и действа заедно с четата на Йонко Вапцаров. От този период интерес представлява войводският му бележник. На 1-ва страница е списъка на четата: "1.Янаки Траянов - пом.войвода, год.35, служил, род. в Кюстендил".
На 3 октомври с четата си Яворов е отново в Рилския манастир / за набиране на четници/, откъдето изпраща телеграми до Лора и Хр.Матов. По време на войната той активно участвува във военните действия.
На 25 ноември слага край на четничеството.
Резултатите от войната в общи линии удовлетворяват дейците.
Но това е за кратко време.
В началото на м.юни 1913 г. Яворов изживява отново разочарование - започва Междусъюзническата война. Той отново мобилизира себе си и се отправя към фронта.
На 25 юни Лора пише на сестра му Мина: "Пейо замина тези заран към границата. Точно къде ще отиде не зная още. Той като стигне в Кюстендил с двамата си другари-тогава ще реши накъде да се упъти."
На 27 юни той е вече в Кюстендил и пише писмо на Лора: "Когато пристигнах на Кюстендилската гара,три часа след пладне, топовете гърмяха при Гюешево и aз продължих нататък. Там към 6 часа вечерта канонадата беше още в разгар....Очите ми бяха пълни със сълзи...и душата ми бързаше да разкаже всичко, което виждаше."
На 7 юли той пише отново писмо на Лора: "Ту една,ту друга работа ме спираха в Кюстендил до сега и ден след ден-едва утре заран в 9 часа пак нагоре към полесраженията....през всичките тия дни, най черните от черните в новата история на България. Помисли си, пет държави против тая бедна България, пет сили......
Кюстендил ми направи впечатление с две неща: тук име много плодове и много кебапчийници."
На 15 юли Яворов се връща в София.
2007 г.
* * *
Кирил Киров е историк, дългогодишен преподавател, уредник в Исторически музей и специалист в Държавен архив - Кюстендил
