Украйна е развръзка на опитите да бъде притисната Русия
Патриотичният подем дава на Путин огромни възможности
Първата мартенска седмица не само окончателно смаза отмиращия вече еднополюсен свят, но и дълго ще влияе върху събитията в Русия. На 1 март, когато Путин получи от Съвета на федерацията право да използва армията на територията на разпадаща се Украйна, стана ясно, че руският президент не е от хората, които отстъпват пред сериозните предизвикателства. След преврата в Киев, когато мнозина вече се бяха примирили с факта, че Украйна е загубена за Русия, той направи на пръв поглед невъзможното: отказа се да играе по натрапените на цял свят правила, по които само Западът според своите интереси определя степента на законност на събитията в една или друга страна.
Опитите на всяка цена да се откъсне Украйна — част от историческа Русия, и тя да бъде интегрирана в атлантическата общност, а именно това искат САЩ от новите власти в Киев, стана последната капка, която преля чашата на търпението на Путин. Неговият отговор стана водоразделът, който минава между периода, когато Русия, разбирайки всички опити на Запада да я притиснат в ъгъла, все пак се стараеше да се договори за взаимния баланс на интересите, и новата епоха, когато Москва твърдо определя чертата, която САЩ не бива да прекрачват. Днес това е Украйна, която САЩ искат да присъединят към своята сфера на влияние и да я превърнат в антируски форпост.
Нещо повече, прозвучалите заплахи за изолация и блокада на Русия бяха възприети в Москва съвсем спокойно: тя показа, че защитата на националните интереси е висш приоритет на нейната политика и никакви заплахи не могат да я накарат да се откаже от него. Уникалното през тези дни бе възвръщането на вярата на руските хора в самите тях благодарение на твърдостта и решимостта, проявени от Путин. Фактически те вече доведоха до желанието на Крим за встъпване в състава на Русия, а това предизвика невиждан взрив на национална гордост и радост. И това не е лирика, а огромна съзидателна сила. Защото вярата в собствените сили е единственото, което може да изведе народа и страната от кризата и смута.
Важното е, че тази гордост не е предизвикана само от чувството на удовлетворение след всичко, което страната преживя през 90- те години, а се дължи преди всичко на проявата на решителност и воля от страна на Путин. Всъщност, нямаше нищо чудно, че той прояви онези качества на руския човек, за които всички знаем, но през дългите години на смут вече бяхме отвикнали от мисълта, че можем да ги проявим. При това Путин не направи нищо принципиално ново — както бе говорил и действал през всички тези години, логично го доведе до днешния ден.
Путин бе демонизиран и отляво, и отдясно, от либерали и псевдопатриоти. Не защото е велик, а защото е опасен за някои. За кого именно, стана ясно през тези мартенски дни, когато крясъците срещу „войната на Путин” бяха 100-процентна лъжа и провокация, както извън страната, така и вътре в нея. Март-2014 просто направи смехотворна цялата антипутинска пропаганда, а това ще се отрази сериозно не само на подкрепата за Путин, а на мандата, който народът му даде преди две години. През това време олигархията заедно с космополитната и корумпирана част от елита се опитваха да осуетят програмата, която той предложи.
Това са онези, които през зимата на 2011 – 2012 г. заедно със САЩ правеха всичко, за да не допуснат връщането на Путин в Кремъл, защото прекрасно разбираха, че ще загубят позиции. Когато през пролетта на 2011 г. американският вицепрезидент Джоузеф Байдън повтаряше, че не е нужно Путин да се връща във властта, той имаше предвид, че не трябва да се допуска март-2014 и демонтирането на еднополюсния свят. Докато в Русия се запазваха шансовете за вътрешноелитен преврат, или най-малкото — за обкръжаване на президента от привърженици на интеграцията със „световния елит”, САЩ можеха да бъдат спокойни. Щом обаче Путин се върна в Кремъл и предприе национализация на същия този елит, на всички им стана ясно, че скоро американците ще се лишат от лостовете си за влияние в Русия. Затова опитите на Запада след преврата на 22 февруари на всяка цена да откъснат Украйна и ответната реакция на Русия са само развръзка и кулминация на процесите, на които сме свидетели през последните 3 години. Въвличайки Путин в външнополитическо противопоставяне, САЩ го отвличат от вътрешните му задачи.
Същността на плана на президента е в изграждането на самодостатъчна и силна Русия. Независима от Запада не само във финансово отношение, но и от гледна точка на мирогледа и идеологията. Това означава създаването на национален елит, очистен от носителите на полуколониално съзнание, които все още имат влияние в редица сфери от живота в страната и саботират изпълнението на изложената от президента програма. Това са „западниците”, които отричат на Русия правото да има самостоятелен и независим път на развитие, смятат я за заблуден сирак, осиновен от великата европейска цивилизация. Това са огромната част от олигарсите, плътно вързани с възгледите и парите си към англосаксонците, влагащи награбените пари в чужди банки, мечтаещи да намерят за себе си място редом до стопаните на Лондонското сити, като за целта използват силата на Русия. Това е „креативната класа”, отгледана на дълго култивираните „универсални глобални ценности”.
Всички те са много удобни за САЩ, защото не си представят живота без глобализация по американски. Сега въпросните „западници” са в паника — те много добре разбират какво става. Светът се руши! Оказва се, че Русия наистина избира самостоятелен път на развитие. Според тях сегашната криза е глупост: „Какво толкова, че Западът иска да европеизира Украйна?”. „Западниците” дори припяват на западните си кумири ‚че за Русия нямало опасност от страна на НАТО.
Сега прозападната ориентация става невъзможна и безсмислена, най-малкото защото САЩ заявиха, че ще организират блокада на Русия. От една страна, това е неизгодно за тях самите, а от друга, по този начин сериозно ще бъдат засегнати не само „западниците”. Ще бъде удар по тънката, но влиятелна прослойка на руския елит, която съзнателно играеше ролята на американски съюзник. Въпреки това САЩ ще направят тази стъпка, защото съзнават, че укрепването на Русия скоро ще ги лиши от всякакви възможности за прокарване на своята политика на сдържане.
Какво би загубила Русия в случай на конфронтация със САЩ? Ще се закрие „Сколково”? Или Масачузетският технологичен институт ще престане да получава пари от руския бюджет? Някои сериозно вярваха, че Западът ще ни допусне до модерните си технологии, както по-рано вярваха в неговите инвестиции. Американците винаги са блокирали за нас дори европейските технологии и производства, които формално не са им подопечни. С други думи, Русия и без това е изолирана. Същевременно до неотдавна тя бе напълно отворена за действията на прозападните информационни и идеологически структури, докато Путин не започна да ги ограничава, преминавайки от отбрана към настъпление във войната на понятията.
Въпреки съпротивата от различни посоки, за две години Путин успя доста: разколеба нежеланието на елита за промени, върна понятието за истински патриотизъм, осъзнаването на особеностите на руската цивилизация. Но това бе само подготовка. Сега той получи огромна народна подкрепа, която ще му бъде достатъчна за осъществяване на най-смелите и твърди стъпки за изчистване на елита и реформиране на властта в страната на всички равнища, без да я разклаща.
Не става дума само за властта. Социалното неравенство, станало една от главните причини за взрива на Майдана, е доста силно и в Русия — затова заяви и президентът, анализирайки причините за украинските събития. Руският народ така и не можа да се примири с „обществено неравните възможности”.
Русия може да издържи всеки външен натиск и противопоставяне само в случай, че има изградено справедливо обществено устройство и силен национално ориентиран елит, не раздробен на лагери и свързан — включително и идеологически, с народа. Това го доказва опитът от двете големи войни. Именно над това ще работи през близките години Путин — сега вече с удвоени сили. Защото получи народната подкрепа и зад гърба си има реален народен фронт. В този смисъл можем да благодарим на САЩ.
Източник: чрез „Русия днес” от „Взгляд”, 7 март 2014 г.
Пётр Акопов - главный редактор «Политического журнала»
