На 19 януари 1919 г. Кюстендилската партийна организация свика годишно събрание (по-точно тримесечно, защото толкова време е съществувала). Намираме се при особено вътрешно положение. Напоследък има блоково демократично правителство, в което влизат болшинство от министрите общоделци 2, радикали 1 и земеделци 3, но по всички досегашни дела се вижда, че то върви по стария утъпкан път на буржоазията, а често я надминава по своите реакционни закони и действия. Целият буржоазен и дребнобуржоазен печат се е нахвърлил срещу нашата социалдемократическа партия и какви ли не инсинуации пущат по наш адрес, а от друга страна дали са воля на цензурата да кастри здравата колоните на нашия вестник, който напоследък излиза почти наполовината на бели полета. Още по-голямо беззаконие извършиха днес, като спряха „Работнически вестник" за тринайсет присъствени дни. С това мислят да задушат надигащата се вълна. Лъжат се, защото животът ни подкрепва и усилва.
Секретарят съобщи, че партийната ни организация сега брои 56 члена, а „Работнически вестник" в града и Околията се разпространява в 150 броя. В касата имаме 3500 лева, голямо е партийното влияние, но поради липса на клубно помещение много куцаме. Избра се нов местен комитет в състав: Павел Петров — секретар, Александър Иванов — касиер, Христо Димитров — настоятел, Тодор Цеков — секретар на окръжния избирателен комитет, и Никола Георгиев. За контролна комисия: Никола Въжаров, Димитър Желев и Христо Гогов. Забелязва се едно увеличение на членовете с по-възрастни хора, а това е отрядното (м.б. - това са хората от актива).
ПРЕВЗЕМАНЕ НА ПУБЛИЧНИ СЪБРАНИЯ
На 6 април 1919 г. стамболовисти, радикали и цанковисти ,под псевдонима на „Група граждани" бяха свикали за 2 часа следобед публично събрание в девическата гимназия, за да се говори за Комитета по прехраната. Местният партиен комитет бе решил да бойкотираме това събрание, а само като делегати да отидат трима, между които бях и аз. За учудване намерих едно великолепно гражданско събрание с повече от 800 души, обаче не добре организирано. Аз се възползвах от случая и завладях събранието. Говорих повече от час и през всичкото време бях акламиран. Възприеха моята резолюция. Премахване на сегашната дирекция на прехраната, конфискуване на всички продукти от първа необходимост, складирането им в общи магазини и раздаване на населението под контрола на работническите организации. Единодушно се гласува резолюцията и се избра комисия от 4 души, за да протестираме пред тукашния комитет за неговото бездействие, нехайство, фаворизация и престъпност, да се анкетират делата му. Днес се изнесе една голяма победа над всички други политически партии в града, които не смеят дори да се появят пред кипящото море от граждани. То акламира само социалдемокрацията.
На 7 април 1919 г. бе свикано събрание от Радикалната партия, на което говори Васил Янакиев- върху „Дефектите по прехраната“ Салонът е препълнен и ораторът — досегашен председател на комитета, с фрази искаше да затули кражбите и злоупотребленията на комитета. След него събранието наложи да говори др. Никола Въжаров, който заклейми предателската роля на радикалите и обрисува днешния комитет като котило на гешефтари, спекуланти и разбойници. И днес имаме пълна победа. Целият град е с нас. Другите партии са напълно разплути и само ние сме сила.
Из спомените на Тодор Цеков
Източник: вестник „Звезда“, 29 май 1973 г.
