Цяла седмица миньорите стачкуваха и както би казал един Вазов герой „Въздухът трепери!“ По телевизиите обаче мутрите, невменяеми, сюблимни и нагли не се умориха да демонстрират вътрешна убедителност: от топлоцентралите, които щели да работят до 2038 г., през всичко, което се правело за доброто на работещите в комплекса „Марица Изток“, до най-матиращото изречение: „че те са заедно с тях, с миньорите“. Нищо че за по-сигурно се позиционираха „отсам мантинелата“.
Да, те са дори отвъд мантинелата и отвъд здравия разум. И отвъд дори всяко пословично българско по своите измерения, търпение. Да си кажа направо, все се надявах да се случи чудо, да ни се размине горчивата чаша на тази последна, и може би най-болезнена проява на разрухата. Защото от всичко, което имаше в онази България, която загубихме, ни остана, макар и окастрен, могъщият ствол на българската енергетика, премислен в ясни и точни пропорции и изчислен да служи възможно най-дълго на на-рода ни. Но не би!
С нея се захванаха, започвайки разрухата на България, и както се вижда, с нея окончателно ще я довършат.
Спомнете си – докараха най-напред Жак-Ив Кусто! Той облетя с хеликоптер АЕЦ „Козлодуй“ и постанови да бъде затворена, защото не била надеждна. После императивно прекратиха живота на Първи и Втори реактор, и се огледаха за Трети и Четвърти.
На тях защитата им не била съвършена. С проблема се заеха кадрите от АЕЦ „Козлодуй“ и тя стана по последен писък на електрониката и автоматиката, но както се оказа по-късно, и това не можа да ги спаси. Междувременно – първо Луканов, а след него и сините талибани провалиха проекта Втора Атомна в Белене. Разпродадоха оборудването и нали куче влачи и диря дори не остана. Докараха и Рилския секач, който уж божем цар, за срам на монархическата традиция стана републикански министър-председател! Сред многото зулуми които направи, в случая ще припомним само продажбата на електроразпределителните дружества на т.нар. „стратегически инвеститори“, защото държавата била лош стопанин, а той искал да я управлява като фирма. Като истински Кобург междувременно хвърли шепа пръст в очите на народа, че щял да строи АЕЦ Белене-2. Изпрати обаче едно недоразумение да води преговорите в Брюксел, за присъединяването ни към ЕС и тя, Меглена Кунева, с лекота сложи кръст първо на Трети и Четвърти реактор. Показателно за стила на тези преговори е, че главата за българската промишленост бе приключена не за 6 дни, а само за 6 часа! А българската земя, която се охраняваше от Конституцията, пак по същото време стана достъпна за чужди домогвания.
Но нашите нови братя сън не ги хващаше, задето България продължаваше да остава все още енергиен център на Балканите. В Тракийското поле работеше мощен енергиен комплекс с 4 ТЕЦ, абсолютно независими от доставки на въглища и вода, и съоръжени с най-модерните филтри и системи срещу екологичното замърсяване на околната среда. Малцина знаят подробности и поради това ще се позова на разказа на инж. Румен Ненов, чийто смислен живот буквално е преминал в комплекса – 34 години, от които 27 в мините и 7 в АЕS като ръководител на строителството, експлоатацията, ремонта и поддръжката на тежкото минно и енергетично, механо и електро оборудване. Ето неговият разказ: „Комплексът включва 3 рудника, в които се добиват 25-30 млн. тона нискокалорични (1600 ккал/кг) лигнитни въглища, като до тях се достига след изкопаването на слой (разкривка) с дебелина 100 м. Въглищните пластове са с мощност (дебелина около 25 м). Изкопаните въглища се транспортират с влакови композиции и транспортни ленти до 4 електроцентрали, където се изгарят по уникална технология, която е единствена в света. И те произвеждат 45-50% от електроенергията на България, независимо от природните условия и външни фактори! Централите са строени така, че да издържат 7,5 по Рихтер, имат складове за 30-40 дни при максимален обем на работа, при всякакви климатични условия.
Първата заблуда, която се тиражира, е че те могат да преминат на алтернативно гориво. Не могат! Без цялостна подмяна на топлообменната система не могат да работят дори с по-калорични въглища. При строителството на нова топлоцентрала, разходите за топлообменната част (котлите, където се изгарят въглищата и се загрява до пара водата) представляват 65-70% от общите разходи, а те са между 3 и 5 млрд. лв. Ако това трябва да се направи за някоя от съществуващите централи, първо трябва да се демонтира всичко старо. По-евтино би излязло да се построи нова централа на ново място. Друг е въпросът какво ще гори и откъде ще се доставя горивото.
Другата заблуда е, че енергията, която произвеждат е скъпа. Не! Скъпа я правят милионите, които сме задължени да плащаме като въглеродни емисии. Най-големите производители на такива емисии са Китай, САЩ, Индия, Русия и Турция, но те не плащат нищо! Но дори и с тези разходи централите могат да са на печалба, ако държавата не се намесва. Както и американските са на печалба. Ще си купуваме ток от борсата, това бе отговорът на самотитулувания глупак на въпроса с какво ще заменим енергията на централите. Ще купуваш ток, когато е топло и чисто, а когато сняг забръска?! И борсите вдигнат 5 пъти цената? Или след две години, когато стане ясна и другата далавера, че АЕЦ Козлодуй не може да работи с американско гориво, а руско няма! Или ако, пази боже, изгори някоя охлаждаща помпа, същата като тия, дето ги харизахме на Украйна, щото на нас не ни трябвали!...
Крайно време е на всички да стане ясно, че за тази продажна шайка, последната грижа е добруването на народа. Напротив! Упорито ни бутат към участие във войната и най-вероятно към гражданска война! И когато си свършат „работата“, за която са инструктирани, ще си плюят на петите и ще харчат някъде по островите усвоените фондове, а ние каквото сме заслужили“.
Но нека да се върнем към това какво представляват т.нар. квоти на Европейския съюз за търговия на емисии от въглероден диоксид. Това е едно от най-скверните и нагли изобретения на новия колониализъм, който се основава на фалшивата теза, че въглеродният диоксид производен от въглеродно интензивните индустрии е причина за перфектната буря в климатичните промени. И Европа е тази, която трябвало да възстанови баланса в природата. За САЩ, Китай, Русия, Индия, за цяла Африка и Латинска Америка, това не се отнася, но виж, за ЕС това вече е повече от задължително. В това е и българската драма, в изпълнение на най-бездарните актьори, които България е имала в своята нелека история.
Въпросът е дълъг и сложен, но в опростен вид се свежда до ликвидиране на индустриалната мощ на стария континент и до подготовката за въвеждане на страшното и старо като света оръжие – гладът. Оръжие, което ще бъде много по-ефективно от прилагания и досега геноцидно-изтребителен модел на стрес, социални катаклизми, хаос, безпътица, живот без морал, идеали и ценности.
Както се вижда нашият нов „горски“ съвсем не си поплюва. При него няма подборна сеч. Сечта е винаги до голо. Затова не са необходими специални изследвания, необходимо е само да се погледне какво се случи в България за 30 години. Почти 30% от населението ни буквално се е изпарило. Няма го! Статистиката мълчи оглушително по този въпрос, социологията е онемяла. Някои все още лековерно се заблуждават, че гастарбайтерите ни са в тези 30%. Не, не са! Техните имена съществуват в регистрите на ЕСГРАОН, има ги дори в избирателните списъци, но е реч за други 2 370 000 българи, които вече ги няма на този свят. Това е резултатът от старанието на цялата тази престъпна шайка, която изпълнява пъклените сатанински планове на своите господари. Затова предхождащият мор по птици и дребен добитък послужи за унищожението на поминъка в селото и града; за тази цел бяхме връхлетени от „африканските чуми“, „сини езици“ и „луди крави“.
В Нидерландия, например, до това лято са отглеждани 4 милиона говеда, 12 милиона свине и над 100 милиона пилета, което прави страната втора след САЩ по обем на изнесени храни.
В това отношение тя изпреварва дори Франция. С други думи войната за контрол на храните е в пряка връзка с енергията като основен компонент в производството на стоки. Знае се, че позициите на планиращите човешкото бъдеще в ДАВОС и т.нар. Комитет 300 са дълбоко ешалонирани. Доскоро ни занимаваха например с извозването на т. нар. украинско зърно, проблем, който обричал на глад едва ли не целия свят. Оказа се, че това зърно въобще не е украинско, както уви, вече не е украинска собственост и 1/3 от обработваемата земя на Украйна, преминала във владенията на фирми като „Монсанто“ и „Дюпонт“.
Връщайки се към споменатата Нидерландия, която впрочем по отношение на България в Шенген има ролята на Цербер вече години наред, ще кажа, че нейното глобалистично правителство в лицето на Марк Рюте, напоследък заповяда добитъкът в Нидерландия да бъде намален заради отделяния газ в изпражненията му със 70 и дори 90%. Това означава, че фермерството в тази страна ще бъде почти занулено. Всичко това по странен начин кореспондира с обещаното „голямо зануляване“, планирано на форума в ДАВОС.
Обединих тези две теми просто, за да подчертая, че пред българската порта и пред българския двор отдавна висят траурните крепове и дрипи на запустението. Ниската продължителност на живота е в пряка връзка с цялата безперспективност на българското бъдеще, в което младите поколения живеят без идеали, в страни от традициите на националните ценности. Тази деградация не е случайна и тя напълно обезсърчава прогнозите за оптимистичните теории на българския народ.
Трябва с горчивина да признаем, че у нас бе проведен и осъществен пълният модел за разгрома за една национална държава. Вече дълги години ключовите длъжности в България се утвърждават само от хегемона. За самостоятелна външна политика въобще не може да се мисли. Намесата във вътрешното планиране на българския стопански и обществен живот е повече от видима. Проблемът с прилагането на т. нар. План за възстановяване и развитие, който на практика изисква закриването на топлоцентралите в Маришкия басейн е пряко доказателство за експанзията на чужди модели и намерения, за безпаметство, национално безразличие и формено предателство към българското бъдеще.
От дълго време една горчивина дави душата ми. 34 години се опитвам да се боря с миазмите на тази духовна чума, която сполетя народът ни. Но като гледам разделението днес, дори атомизирането на българското общество и фаталното неразбиране и неоценяване на този съдбовен момент в живота на нацията, все ми идва на ум горчивият въпрос на Стефан Стамболов, изречен по времето преди да бъде един от Апостолите на свободата:
„Ей, народ поробен,
що си тъй заспал?
Ил живот свободен
теб не ти е мил?“
4 октомври 2023 г.
