Търсене в този блог

четвъртък, 3 февруари 2022 г.

Приравняваме ли жертвите на фашизма с палачите им ? – д-р Анко Иванов

 

Тези дни пак се изправяме пред политико-историческата демагогия. Отново 1 февруари е ден на едно политическо шоу пред една паметна плоча – Мемориалната плоча на „жертвите на комунистическия режим“. Всеки може да ходи навсякъде и да се покланя на каквото си ще. Това е свободата на придвижване. Телевизиите предават репортажи от Мемориалната плоча. Разни хейтъри пръскат из Интернет лъжи или по-скромно казано – неистини. Обругават се комунистите. Забравя се, че фашистите са били върли противници не само на комунизма, но и на либералната демокрация (капитализма), която сега властва в Европейския съюз. Възкресяването на паметта и поклонението пред фашистите обслужва наложената англосаксонска антикомунистическа истерия в Европа, включително в Европейския парламент.

Когато политици, историци и журналисти се прекланят пред фашизма и паметта на фашистите ми идва малко повече. И когато това правят млади и непознаващи историята хора е разбираемо. Те не знаят за това нещо, него го няма в истинския му вид в учебниците. Когато това правят хора с по-нисък интелект и образование – също мога да го разбера. Но когато това го правят държавници, политици, журналисти и въобще грамотни хора от по-старите поколения ми се струва, че това е едно логично необяснимо нещо или историческо-политическа неграмотност, или пък колониално преклонение пред волята на чуждестранния господар, който налага своята грешна теза, че комунизмът и фашизмът са едно и също нещо?

И това се прави по време на чума – енергийна, социална, здравно-пандемична. Когато обществото, огромната маса бедни хора, безработни, недолекувани и недохранени пенсионери, се задъхва в своето тежко ежедневие, когато правителството напук на решението на Конституционния съд подкрепя положения от Истанбулската концепция в ООН и когато отстъпва от позициите на Народното събрание за Македония. Занимават обществото с нещо, което сега е извън дневния му ред – поклон пред паметта на фашисти.

Въвежда се в обществен принцип постулата, че осъдените от Народния съд са невинни жертви на „комунистическия режим. Имената на мемориалната плоча на предателите на България, на откровените фашисти и главорези дали са „невинни жертви на комунистическия режим?

Да разгледаме няколко интересни факта за „невинните жертви“ на „комунистическия терор“.

Първо. Кога е установен т.нар. „комунистически режим“? Фалшивата пропаганда и масова дезинформация е, че веднага след Девети септември има комунистически режим. Подобно твърдение говори за непознаване на фактическата военно-политическа обстановка в света в края на Втората световна война, за преиначаване и манипулиране на историята. На Девети септември 1944 г. в България е на власт Отечественофронтовско правителство, начело със звенаря Кимон Георгиев, министър на външните работи – либерала Петко Стайнов, земеделецът Никола Петков, социалдемократа Григор Чешмеджиев и т.н. Страната е в състояние на война с Великобритания, САЩ, Съветския съюз и Германия. Правителството е по същество коалиционно, кризисно. В него от БРП (к) има само четирима министри и те са малцинство, на брой са толкова, колко са тези на „Звено“ и на БЗНС, както и двама министри от БРСДП и двама безпартийни. В България действа Съюзна контролна комисия (СКК) на СССР, САЩ и Великобритания до 1947 г. В нея мнозинство от две трети имат „комунистическите държави“ САЩ и Великобритания. За „комунистически режим“ би могло да се говори само за периода след 1947 г., когато няма СКК. Наредбата-закон за Народния съд е приета от правителството на К. Георгиев, с участието на всички партии на Отечествения фронт, тя не е приета от ЦК на БРП (к). СКК не е възразила по нейното приемане и реализация. Съденето е предвидено в подписаното примирие на България със Съюзниците (СССР, САЩ и Великобритания). По време на подготовката и функционирането на Народния съд, по отношение на неговата работа, на произнесените присъди и тяхното изпълнение нито един член на СКК не е възразил. Дори британския представител не се е застъпил за принц Кирил, който е роднина на английския кралски двор.

Второ. Народният съд е световна практика. Не само в Европа, но и в Япония са съдени фашистки военнопрестъпници. Народният съд не е българско „комунистическо изобретение“. Съдени са масово фашисти. И това става с решението на трите държави победителки във Втората световна война. На война – горко му на победения. Още на 30 октомври 1943 г. съюзниците от антифашистката коалиция с декларация се обявяват за съдене на военнопрестъпниците. На конференцията в Ялта Чърчил дори предлага след съставянето на списък, попадналите в него веднага да бъдат екзекутирани, без съд и без присъда. В България, която според акад. Г. Марков, е във гражданска война от 1923 до 1944 г., народният съд и по международни и по български причини е бил неизбежен. След катастрофата по време на Първата световна война в България след референдум е действал съд, който е съдил виновните за катастрофата. Така че подобен съд не е прецедент в българската история. Един от участници в съда след Първата световна война – проф. Петко Стоянов е министър в правителството на Кимон Георгиев и познава тази практика добре. Примирието между Антифашистката коалиция и българското правителство в Москва е подписана не от Георги Димитров, а от либерала Петко Стайнов, който е приел, заедно с другите членове на делегацията, в България да бъдат съдени фашистките военнопрестъпници.

В Европа такъв съд не е имало само в Швейцария, Швеция, Испания, Португалия и Андора. Ето няколко примера. Във Франция в извънредни съдилища са заведени и разгледани 12 451 дела срещу колаборационисти, произнесени са 97 000 присъди, от които 7 037 смъртни. На публично обругаване, включително и остригване, са подложени 20 000 проститутки. В „комунистическа“ Белгия са образувани 346 283 дела с 4 170 смъртни присъди, а 48 835 души са осъдени на различен срок затвор. В Нидерландия на 127 000 са отнети гражданските права. Дори в малкия Люксембург има 4 смъртни присъди и 4000 души са осъдени на затвор. В Полша още през август 1944 г. е приет специален Закон-декрет за съдене на фашистките престъпници. Осъдени са над 11 000 поляци за колаборационизъм и над 5 000 немски офицери и войници. Няма информация във Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Норвегия да се покланят през паметта на екзекутирани фашисти.

В България за Народен съд са били почти всички, особено широката народна маса, не само борците срещу фашизма. Такива са и някои „скрити комунисти“. Ето мнението за Народния съд на двама от тях. Лидерът на БЗНС, министърът без портфейл в отечественофронтовското правителство Никола Петков: „Народен съд за всички, които са ограбили, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ, и за тези, които обявиха война и изправиха страната пред нова катастрофа“ (в-к „Земеделско знаме“, бр.1, 24 септември 1944 г.). Това е написано преди приемането на Наредбата-закон за Народния съд. На 5 октомври 1944 г. земеделският водач Георги Михайлов Димитров (Гемето) на среща в ЦК на БРП (к) заявява, че земеделците (пладненци) „също са революционери и няма да се спрат през разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на народния съд.“ (Мешкова, П. и Д. Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд, 1994, с.29).

За народен съд е била голяма група политици от преди Девети септември, безпартийни или членове на други партии, които не са участвали в антифашисткото движение, и по идейни убеждения са твърде далеч от социалистическата идея – проф. Петко Стайнов, проф. Петко Стоянов, Григор Чешмеджиев, Димо Казасов, Дамян Велчев и др. И тези ли са комунисти?

Трето. Били ли са фашисти осъдените и невинни ли са те? Фашист ли е Богдан Филов? Акад. Г. Марков (по професорско-историческа солидарност) твърди, че не е бил фашист. Но фактите са други. С най-активно участие на Филов България ненужно обявява война на Великобритания и САЩ, без да е имало изрично искане от Германия. И това води до много хиляди полети на американски и британски самолети и бомбардировки и разрушение на центъра на София и множество убити и ранени хора. Филов, Габровски и поредица от министри и народни представители приемат фашисткия закон за Защита на нацията. Филов е бил антисемит. Общо в България са приети 7 антисемитски закони, създадени са еврейските концентрационни лагери в Сомовит и край Плевен, изпратени с правителствено нареждане са над 11 000 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия на смърт в Полша. От София са изселени над 20 000 евреи. Прононсирани фашисти са съдените от Народния съд: проф. Ал. Цанков (кръволокът-професор); ген. Н. Жеков; проф. Л. Владикин; Асен Кантарджиев, Габровски (един от създателите на фашистката организация „Ратничество за напредък на българщината“); Иван Дочев (фашисткия „Съюз на българските национални легиони“); Кр. Митаков, създател на крайно дясната фашистка организация „Съюз на бойците“ и т.н. Чрез тези фашисти, с възлово място в държавната власт (министри, депутати), чрез командваната от тях полиция, жандармерия и войска са избити хиляди хора, изгорени хиляди къщи на ятаци, убити стотици невинни дечица. Няма съд, няма свидетели, няма присъди – избити са стотици деца. Да припомним на покланящите се на фашистите. С 12 куршума е убит Здравко Чампоев – дете на 19 месеца. Напълно безпричинно са убити децата в Ястребино. Тодорка Истратиева (на 16 г.) е убита по време на сватбата си, понеже била булка на партизански брат. Жандармеристи, съдени от Народния съд, хранели кучетата си с телата на убитите невръстни Кокарешкови и т.н.

Давани са по 50 000 лв. на глава за убит или заловен партизанин. Тази практика е въведена от „невинната жертва“ П. Габровски, използвана от „невинния“ Дочо Христов и за последно е използвана от „невинния“ Ал. Станишев като министри на вътрешните работи (по документите, приложени като доказателства в заседанията на Народния съд). За убитите 144 нелегални от Пловдивско областният управител иска и получава за „чиновете“ на Втора ловна дружина 7 200 000 лева и 1700 000 за служещи в 27 пехотен чепински полк за убити 34 души партизани.

Четвърто. Невинни жертви ли са били сътрудниците на Гестапо и другите фашистки разузнавания и специализирани служби? Полицейското аташе на Германия в България е имал около 40 агенти. Дали те са били невинни? За тях той разказва при разпита си след войната. Ето някои от тези „невинни жертви на комунистическия терор“. Проф. Ал. Станишев – министър в правителството на Багрянов. Вербуван като агент на външното разузнаване на Райха – Главно управление за имперска безопасност през 1939 г. Ето какво казва за него гестаповецът Данекер: „… даваше ценна информация на германското разузнаване за вътрешните политически събития и задкулисните битки на министрите. Освен това провеждаше фашистка работа сред интелигенцията“. А ето и определението на тогавашния германски посланик в Царство България – Бекерле за същия Станишев: „беше най-изпитания германски храненик в България. Аз всячески го покровителствах и съдействах за кариерното му развитие и благодарение на моето влияние той стана министър на вътрешните работи … на свой ред ми се отплащаше с пълна откровеност, подробно ме информираше за заседанията на Министерския съвет. … той се явяваше надежден проводник на хитлеристката политика в България.“ Български министър – шпионин на фашистка Германия бил „невинен“, бил „жертва на комунистическия режим“ понеже бил добър хирург? През горещото лято да 1944 г. плащанията за убийствата на партизани стават с подписа на „невинния“ хирург Ал. Станишев. Дали отрязването на човешка глава е своеобразна животоспасяваща хирургическа операция? Заповедта от 21 юни 1944 г. за преследване на партизаните е подписана от Ал. Станишев. Ето така се провежда фашистка работа от немски фашистки агент. Сред вербуваните агенти на Германия са били още Асен Кантарджиев – идеологът на фашистката организация за напредъка на българщината (вербуван през 1939 г.), д-р Димитър Вълчев – редактор на в-к „Независимост“ и на „Велтпресе“, Петър Ничков – секретар на немско-българската търговска палата, Павел Павлов – началник на Държавна сигурност и редица други.

Сега ни призовават за „помирение“ (акад. Марков), и за единство на нацията, за преодоляване на старите противоборства. Помирението значи ли да приемем убийците и немските агенти за „наши“ хора, за невинни жертви? Някой в света агитира ли и възприема ли помирение между концлагеристите в Дахау и Аушвиц, (респективно и техните оживели наследници) и есесовските убийци? Жертви ли са осъдените убийци на над 600 български деца и невръстни младежи в България? Няма как да спре делението на наши (антифашисти) и чужди (фашисти) или обратното. Примирението с фашизма и възприемането му като „невинен“ е равносилно на дейност за неговото възраждане в нови политически условия. Историята е факт и нищо не може да я промени и отмени, дори американската и брюкселската администрация. Чрез поклонението пред паметта на фашисти се създават условия за възобновяване в нова форма на фашизма. Това е втората стъпка. Първата е отричането, че в България е имало фашистки режим. Оневиняването на българските фашисти, осъдени от Народния съд, поклонението пред тях ги оправдава косвено и ги превръща от палачи в „невинни жертви“.

Така се манипулира българската история, господа политици, историци, политолози, журналисти и т.н. антикомунисти. Съвсем нормално е в челните редица на отричането на съществуването на фашизъм в България и на фашисти, фашистки убийци и престъпници да са редица ренегати от БКП като Бойко Борисов –член на БКП и син на член на БКП, като Росен Плевнелиев – антикомунистическия ястреб от комунистическо потекло, Христо Иванов, който се отметна от идеите на своя дядо и на своите родители и премина в отряда на покланящите се на „невинните“ фашисти. В редовете на отрицателите на фашизма и превръщането на осъдените фашисти за „невинни жертви“ се нареждат и дори стари и нови историци, обилно финансирани от Сорос и различни НПО, „специализирали“ в североамерикански и западноевропейски институти, университети и фондации.

Поклонението пред паметта на фашистите-убийци е пред една мемориална плоча. Преклонението пред Братската могила е почит към останките на загинали срещу фашизма, преклонение пред костница, преклонение пред хората дали живота си за свободата на България.

А ние, обикновените българи можем и трябва да формираме знанието си за тези отдавнашни събития само на основата на обективната историческа истина. В историята най-ценното е не „нашия“ или „техния“ прочит и почит. За историята най-ценното нещо е истината, обективна истина, доказана с множество истински факти. Как беше казал Аристотел? „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“. Перефразирано това звучи като не гледайте и не слушайте кохортата дясно-бесни политици, историци, журналисти, които водени от яростен антикомунизъм плещат по телевизиите и сайтове безподобни исторически лъжи, придържайте се към истината, понеже „истината ми е по-скъпа“. Комунисти и фашисти не е едно и също, палачи и жертви никога няма да са едно и също нещо, помирение между палачи и жертви е антихуманен абсурд. А върлите антикомунисти и соросоиди от разни крайно десни партии и НПО –та са непоправими, те за долари, евро и левове, т.е. за парата, продават си и душата.

 

Източник: Поглед инфо, 02.02.2022 г.