Търсене в този блог

вторник, 18 декември 2018 г.

Живяхме не богато, но достойно – Любомир Стоименов

Разходите за храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50 % от заплатите преди 1989 г., останалите 50 % се разпределят за дрехи и почивки, спестявания за мебели, телевизор или автомобил.

По-скъпо ли беше през 1989 година и сега? На този въпрос всеки има свой индивидуален отговор, след толкова много години. Обективното сравнение можем да потърсим като си припомним цените на основните ежедневни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като трябва да припомним, че за разлика от днес, преди 1989 год. в страната ни има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Но припомняме и това, че тогава имаше и корекоми, но с ограничен достъп до тях. Ето какво показват числата на сухата статистика — през 1989 година средната заплата у нас е 274 лв. Според данните на НСИ преди 25 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци.

Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти! Един килограм от хляб “Добруджа” струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на животни е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g. – 8 стотинки. 1 литър прясно мляко — 30 стотинки, 500g кисело мляко произведено от краве мляко — 23 ст., кисело мляко смес от краве и овче мляко — 37 ст. 1кг сирене от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева. Баничка със сирене – 10 стотинки. Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки. Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки. 100g. български шоколад „Крава“ — 0,70 лева. Кутия шоколадови бонбони “Фини Млечни“ — 1,40 лева, бонбони “Черноморец“, които и досега се намират в магазините, почти със същото качество — 1 лев. Кутия локум – 20 стотинки. Дъвка — Восъчна дъвка “Бисер“ в кутия с 6 дражета, българско производство — 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой — 10 ст. Цена на боза — чаша боза, произведена със захар – 4 ст., чаша боза средна – 6 ст., чаша голяма боза – 8 ст. Лимонада – 5 стотинки. Оранжада – 9 стотинки. Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря — 8 ст. Швепс — 15 стотинки. Кока Кола — 15 стотинки. През 1970-те с не голям успех се продават напитките “Алтай“ и “Етър“, с цвят на Кока Кола и имитиране вкуса на Кока Кола. Швепс преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство. Цена на бутилка бира — Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. — 26 ст. 1989 год. — 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири. Цена на яйце от кокошка, според размера от 8 ст. до 10 стотинки. Цена на маслини за 1 кг. – 60 стотинки. Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда в два варианта — с рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и омазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки, или с рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус. 1 кг. риба цаца или копърка — 60 стотинки, килограм скумрия — 1,60 лв., 1кг риба сафрид — 1,40 лв., 1 кг мерлуза — 1,20 лв. По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия консервен комбинат в Европа „Славянка“.

Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма, която осигурява снабдяването с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на търсените панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват опашки. Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади и дебърцини. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия “Мусала“, “Пражка шунка“ от бут, лебервурстът и др. Свинско месо с кости – котлет — 2,60 лв., килограм свински шол — 4,50 лв. , 1 кг. свинско бон филе — 7 лв., а кило луканка — 6 лв.

Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.

Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200 %. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението. 1 кг. български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки. При демокрацията се продават целогодишно вносни домати от парници и цената им през всички сезони е почти еднаква – типично за високо-индустриалните държави като Франция и Германия, за които е по-рентабилно да внасят евтино селскостопанска продукция от бившите си колонии, на които да им продават скъпо своите промишлени стоки.

Килограм българско грозде – 30 ст. 1 кг диня – 5 стотинки.  1 кг. банани – 1,20 лева по празници, най-вече за Нова година – с чакане на опашки и ограничения за кг. В останалото време в т.нар. „Показен магазин“ – цена 2 лв. – без чакане на опашки. 1 кг. портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока. До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство – 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. Към края на 1980-те цените на българските цигари почти се удвояват. През 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението. Леката промишленост и производството на стоки за потребление — дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника, остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват приоритетно лека промишленост. Джинси (дънки) италианско производство – 22 долара в кореком, на черния пазар – 60–70 лева. Мъжка риза — 7 лв. чифт обувки — 20 лв. Цена на автоматична перална машина — 500 лв. , хладилник — 300 лв., цветен телевизор — 1000 лева.

Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни.  По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им.

Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50 % от заплатите тогава. Останалите 50 % се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, цветен телевизор и лек автомобил. Вярно, че се чакаше за коли по няколко години, но българите караха нови коли. До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза през 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300–350 лева, двойно по-скъпо от нова цена. В средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците.

Анализаторите знаят тези числа, но търсят още отговори на въпроса „Как живеехме тогава?“.

Ако приемем 1939 г. за 100, през 1970 г. доходът на нацията се увеличава 10 пъти, през 1980 г. – 20 пъти, през 1989 г. – 28 пъти.

На тези и други сходни статистики се основава популярния лозунг: “Построихме две Българии”. Съотношението между дохода, получен от предприятията, и дохода от работна заплата е 52 % оборот и печалба към 48 % данък, съотношение, което с малки изменения се запазва за дълъг период от време. През втората половина на 80-те години, т.е. в края на плановото социалистическо развитие на страната, потреблението на населението на хранителни и нехранителни стоки достига средно европейско равнище. За времето от 1952 до 1989 г. потреблението на хранителни и нехранителни стоки нараства 8 пъти и достига до това на развитите страни — на хляб — 198–200 кг, на месо — 78 кг, на мляко — 195 л, на яйца – 270 бр., на зеленчуци – 118 кг, на плодове — 100 кг, на мазнини – 24 кг, на захар — 35 кг. За нехранителни продукти потреблението е — платове – общо 38 кв. м, обувки — 2,8 чифта, трикотаж — 13,8 бр., телевизори на 100 домакинства – 101, хладилници на 100 домакинства – 98, перални машини на 100 домакинства – 95, леки коли на 100 домакинства – 54. При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола „Лада“ се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола „RENAULT Clio“ се купува с 46 месечни заплати.

По среднодневното потребление на калории в статистиката за 135 страни за 1987–1989 г. България заема пето място, по потребление на белтъчини — шесто място, по потребление на мазнини — 26 място, по потребление на алкохол — 12 място.

През 1989 г. 85 % от населението в градовете и селата живее в собствени жилища.

Образованието и здравеопазването са безплатни на всички нива. 50 000 студенти получават държавна стипендия. Трудовото законодателство регулира женския и детския труд, като осигурява неговата защита. Работещите се хранят в столове, като заплащат само стойността на продуктите по цени на едро. Всички работещи имат осигурени и заплатени от 14 до 30 почивни дни годишно.

Икономиката работи с факти, с показатели, с анализи на фактите и процесите. В Република България не съществува официален писмен източник, документ, в който да се съдържат факти и показатели, че в периода 1945–1989 г. икономиката на България е била неконкурентоспособна, неефективна и невъзходяща, или че през 1989 г. България е била в икономическа криза.

От 1989 г. до сега обаче разходите на българите за храна намаляват с около 5 % за разлика от парите за ток, транспорт, съобщения и здравеопазване.

Делът на сметките за битови нужди са се увеличили от 7,4 % до 14,2 % през последните 25 години.

Разходите за транспорт и съобщения също са нараснали от 7,3 на сто до 11,1 на сто. Като цяло от 1989 г. досега населението на България се е стопило от 8, 767 млн. души на 7,246 млн. души. Също така тогава заетите лица са били 4,365 млн., а сега са 2,935 млн., което регистрира спад от 33 %. Данните отчитат, че е намаляла покупателната способност на българите, като най-голям спад от 57 % има в потреблението на кисело и прясно мляко. От друга страна обаче е регистриран ръст на потреблението на сирене. Статистиката сочи, че нашенците купуват по-малко хляб, а почти двойно се е свило потреблението на свинско месо. Като цяло е отчетено ограничение в потреблението на местни продукти, захар, яйца и млечни масла. От друга страна българите купуват все повече краставици, птиче месо и колбаси. Увеличило се е и потреблението на ориз, зрял фасул, картофи и домати. За последните 25 години около два пъти е нараснала консумацията на безалкохолни напитки, докато потреблението на алкохол и цигари е намаляло от 5,7 % до 4 %.

 

 

Източник:  вестник „Земя“, декември 2014 г.