Стоян Лудев - следовникът на Каляшки

                                     Сроден с безсмъртието

Стоян Лу­дев е една от най- ярките фигури и един от най-изтъкнатите органи­затори на антифашистката бор­ба в Кюстендилския край. Неговият жизненият път е кратък, но изпълнен с беззаветна преда­ност към делото на революцията и последователност в борбата за смъкване на  монархофашистката диктатура.

Роден е на 10 октомври 1918 г. в село Скриняно,  в бедно семейство. Детството на малкият Стоян не се отличава много от това на другите деца на село. Прогимназиално образование той завършва в училището на близкото село Соволяно. Семейството му едва събира пари, за да запише гимназията в Кюстендил. Прям и откровен по природа, често му се налага да влиза в пререкания с богаташките синчета, заради което е набеден и изключен от гимназията. Да се премести в друго училище няма пари. Така ощe от най-ранна възраст той се из­правя срещу голяма­та социална неправ­да. Не само ви­жда, но и сам пона­ся жестоките удари на живота, на селската немотия. Неговите баща и майка, неговите съселя­ни, неговите родни по съдба връстници се гър­чат под ударите на една нечо­вешка, хищническа експлоатация. Излязъл от народните низини, той ще остане завинаги изразител на техните копнежи за истина и свобода, за човешки правдини и търсене на справедливост.

Тежестите на живота карат младежкото съзнание да размишлява.  И когато непрекъснато търси отговора на въпроса защо живота е устроен та­ка, му идва на помощ неговият съсед Нико Ников. От него Стоян за пръв път чува  какво се крие зад думите „комунизъм", „Съветска Русия", „пролетари­ат", „равенство". С упоритост и последователност Нико Ников излага основите на социалистическите идеи и предава своята вярност в победата на револю­цията на юношата Стоян. И той с цялото си същество приема тази кауза за постигане правда и справедливост.

И така, вместо учение — той хваща пъ­теката на суровия живот, сам да се грижи за прехраната. Аргатува по чорбаджиите, ходи да копае лозе, да жъне, включва се по направа на канали, къде ли не...  Наред с ежедневните грижи, Стоян продължава бдението над книгите, за да открие заключените истини в тях и да ги използва в борбата. 

От 1933 г. Стоян вече е  организиран ремсист! В джобовете си ви­наги има ремсово поръчение — инструк­ция, марки на помощната организация, забранен  вестник.  За Първи май 1934 г.  Стоян Лудев разпространява позиви и окачва червено знаме на центъра в село Скриняно.  Ремсовите ангажименти се увеличават от ден на ден. Времето е такова. Пребиваването в Кюстендил открива възможност за много нови познанства, за установяване връзки и с някои изявени партийни кадри. Трябва да се разнасят позиви в тютюневите складове, в Симоневата фабрика, сред занаятчиите, къде ли не.  И Стоян е навсякъде.

В трудни условия след  Деветнадесетомайския преврат – 1934 г. Стоян Лудев отговаря за работата с младежта в Скриняно. Вече целите и задачите на дейността и борбата за него са ясни. През 1936 г. става голям провал в партийната и младежката организации. Благодарение на придобитите вече умения за конспиративност  Стоян  остава извън подозрение.

Скоро получава повиквателна за влизане в казармата. Насочват го като войник в Първи инженерен полк в София. И тук той се заема с изпълнение на ремсовата задача да установява контакти и привлича привърженици сред войниците, въпреки грозящата го заплаха.

Покрай Нико Ников, през  1938 г. Стоян Лудев се озовава в „Якобинския клуб” -  квартирата на  Георги Григоров (Фарадей),  Любен Харалампиев (Щастливеца),  Васил Лесички. Тази квартира е нещо като главен ремсов щаб — тук се провеждат нелегални ремсови сбирки, изнасят се лекции и стават диску­сии, от тук потеглят куриери с инструкции и указания.   Тук Стоян се запознава с Асен Китанов, Сашо Стоянов, Добри Петров, Георги Ангелов, Самуил Савов, В. Попчев и някои други.  Много неща открива за себе си за пръв път. Това го амбицира още по-упорито да си изяснява проблемите на марксистката теория.   И така ден след ден, четейки вечер на газена лампа той попълва непрестанно знанията си. За човек отдаден на делото това е особено важно. Сега вече той е напълно потопен в борческата атмосфера и взема дейно участие в различните прояви и нелегални конференции. 

От  1940 г. Стоян вече е и член на партията.  По време на Соболевата акция в началота на 1941 г. под ръководството на Стоян Лудев в Скриняно са събрани над триста подписа под петицията за сключване на пакт за приятелство и взаимопомощ със Съветския съюз.

 Скоро е арестуван и инквизиран за разпръснати позиви в Скриняно, Николичевци и Соволяно, но се държи като школуван революционер. Осемнадесет денонощия кръстосан разпит, придружен с бой и мъчения... Но устата му е като закована. Не се удава на полицията да се добере и до най-малката следа за дейността на Кюстендилската околийска партийна организация.

Силата на младежката организация е демонстрирана ярко в началото на май 1941 г. с провеждане на големия ремсов събор в село Скриняно. Времето е сложно, страната току що се е присъединила към Тристранния пакт.  От Кюстендил пристигат много ремсисти – млади работници и ученици в горните класове. Заедно с местните младежи от селото те се включват ентусиазирано в подготвената програма с рецитации, песни, в политическата дискусия, в разговорите около другарската трапеза  и в различни състезанията. Цялата организация е плод на усилията на членът на Околийския комитет на РМС Живко Стоянов, ведно със скринянските ремсисти, ръководени от Стоян Лудев, ремсовия отговорник в столарското училище Никифор Стоичков (Фоката) и младия учител Васил Лесички.

През януари 1942 г. Стоян Лудев получава  повиквател­на заповед за запас. Войсковата му част се установява в Прокупле, Югославия. Там той става двигател и душа на оформената нелегална група войници - ремсисти, която в  последните дни на март успява изпреварващо да предупреди  и спаси трима души, определени за арестуване. Работи безшумно и всеки ден, сред дълбока конспирация, Стоян участва в борбата срещу мра­кобесието. Така неусетно изминават четири месеца до деня на демобилизацията…

Току-що казал „до­бър ден" на родителите си, хуква към гра­да. От ден на ден неговата съдба става съдба на революционер. Извън борбите на партията той не може да живее. А докато Стоян е запас, партията и РМС отново претърпяват тежък удар през април 1942 г. Стоян Лудев намира приятеля си  Стефан Янчев, свързват се с фотографа Богдан Илиев. Говорят за обстановката, умуват и решават, че не могат да стоят със  скръстени ръце. Ще издирват и други останали вън от „обръча". Така Стоян отново става частица от сложния нелегален апарат на партията в суровото, жестоко сражение за свободата на своя народ.

През сеп­тември 1942 г. е сформиран нов Околийски комитет на партията. Първото му заседание се провежда под ръко­водството на Димитър Каляшки. Стоян Лудев е привлечен първоначално като районен отговорник за селата. Налага се скоро да поеме и работата с младежта. Каква радост и шанс за Стоян е да работи с изграден революционер и ръководител, като Димитър Каляшки, да се учи от опита му. Стоян не знае отдих, постоянно обикаля района, среща се с комунисти и ремсисти, разяснява политическото положение и задачите. Пренебрегнал всички опасности той установява контакти, издирва и проверява нови хора. Възстановява комитети, групи, организации, където трябва създава нови. Едновременно се организират акции във всички кюстендилски села за събиране помощи за политзатворниците и техните семейства.

Стоян Лудев  поема за известно време в дома си в Скриняно нелегалният Кирил Велинов Богословски , обгражда го с внимание и грижи, в които са увлечени и близките – майка, баща и сестра. Стояновото отношение към борбата е станало свещен дълг за целия му дом. Нелегалният все още не може да предположи дори, че съвсем скоро Стоян, този млад човек ще събере и понесе най- вдъхновената енергия за организиране съпротивата в Кюстендилско, ще събуди партизански страсти у много младежи, ще ги направи бойци и за признание те ще го нарекат с  интимното „душата на отряда” и „душата на въоръжената борба в околията”. 

А основната дейност напредва. Под ръководството на Стоян се полагат здрави основи на ремсовата организация в средните училища в Кюстендил. Възстановени са ремсовите организации и в мно­го села. Привлечени са нови членове. Ремсистите получават задача да издирват нелегални квартири в селата. Водят се разговори за уточняване на ятаци. Има няколко души нелегални, които чакат нареждане от партията. Цялата тази дейност, про­ведена под ръководството на Стоян Лудев, получава ви­сока оценка от Околийския комитет на БРП. 

През  зимната нощ на 26 февруари 1943 г. се провежда второто заседание на Околийския (районния) комитет на БРП. Изминали са пет месеца от учредяването му и на това заседание трябва да се отчете извършената работа. Стоян е тук, за да разкаже на другарите си за настъпилия подем в организациите. Направеното не е малко...

Но на 28 февруари 1943 г. идва ужасната вест за убийството на Димитър Каляшки. Още една смърт – тежка и непрежалима, която отеква болезнено сред партията и прогресивните хора. Отровна стрела пробожда сърцето на Стоян. Той стиска зъби, за да не изстене от болка. Не може да говори. Никога не се е чувствал така съкрушен душевно, не е преживявал такава мъка.  Скоро след убийството на Каляшки е арестуван целия Околийски комитет на БРП в Кюстендил. Следват арести и на други активни дейци на партията и РМС. 

Единствен Стоян Лудев от ръководните дейци остава незасегнат и преминава в полулегалност. Остава сам, като вълк-единак.  Без връзка с центъра...  Със своя­та всеотдайност, партийна принципност, енергичност и организаторски талант е принуден да поеме върху себе си цялата работа на партиен и ремсов ръководител в Кюстендилска околия и да се заеме с възстановяване на ръководството и контактите с организациите. Тези неоспоримо големи негови за­слуги към Съпротивата, умелото ръководство на не­легалната партийна работа и подготвителната дейност за създаване на партизанския отряд после ще признават всички по безапелационен начин.

Но за да потърси връзка с  Окръжния комитет на БРП, през май 1943 г. той решава да замине за София. След различни перипетии връзката с окръжния комитет е установена  със Здравко Георгиев (Камен) — началник-щаб на първа оперативна зона.

В края на юли 1943 г. е създаден нов Околийски комитет на БРП – Кюстендил със секретари Стоян Лудев и  Богдан Илиев и четирима членове. Стоян  е определен да отговаря за цялостната работа, за Кюстендил и селата източно от града.  Той  продължава да кръстосва района . Провежда съвещания, дава­ указания, разнася инструкции, под­готвя ятаци и бойни групи. Краката му отичат от ходене, но очите му сълзят от радост.  

В своите срещи по места Лудев проявява рядката дарба да завладява събеседниците с обаянието си. Изслушва ги внимателно, но ако се налага с няколко въпроса насочва разговора към главното, към същественото. Тогава не бърза, не претупва въпросите. Неведнъж говори с огромно уважение за Димитър Каляшки, за всичко, което е научил от него и ясно демонстрира готовността си да продължи по неговия път. Личи, че е завладян от мащабността в работата на Каляшки, от неговата непосредственост, от огромната му ерудиция и познания, от проявяваната другарска грижа за кадрите.

За провеждане решенията на Окръжния комитет на БРП и нарежданията на щаба на зоната в Кюстендилска околия е изпратен Сашо Стоянов. Най-радостното е, че вече има решение от центъра за образуване на партизански отряд.  Към средата на годината са основани и първите бойни групи в селата Жиленци, Полетинци, Горановци и Раждавица.

На 12 ноември 1943 година шестима смели народни синове — Кирил Велинов, Иван Янакиев, Боян Александров, Боян Савов, Йордан  Аначков и Мирчо Божилов — слагат основите на Кюстен­дилския партизански отряд. Новият отряд пристъпва към бойното си кръщение, така както ги е инструктирал и поставил задачата секретарят на околийския комитет  Стоян Лудев. Акцията в с. Долно Уйно  прави силно впечатление в цялата околия и вдъхва вяра у местното население. Но тя  ка­ра фашистите да побеснеят.  За тях става ясно: партията - техният смъртен враг, е жива!

 В края на февруари 1944 г. в Кюстендил пристигат нелегално инструкторите на областния комитет на партията Кирил Пчелински и пълномощникът на ЦК на РМС Емил Шекерджийски.  На заседание в началото на март 1944 г. в м. „Хисарлъка” е избран нов Околийски комитет на БРП.  Набелязани са мерки за масовизиране и редовно снабдяване на отряда, за създаване допълнителни нелегални бази и квартири. Наскоро след това Богдан Илиев е арестуван и Стоян Лудев остава единствен секретар на околийския комитет.

В това време на върховни изпитания, секретарят на околийския комитет на партията продължава, както и преди своята апостолска работа.  Сега вече може да действа рамо до рамо и с Кирил Пчелински, и с Емил Шекерджийски, но той си остава душата, мозъкът, моторът на организацията.  Той се е отдал изцяло на революцията тялом и духом, за нея е готов да отдаде живота си. Не е по природата му да поста­вя задачи отдалеч. За него е естест­вено да се заеме лично с най-трудното, да организира, да създава, да ръководи, да бъде в авангарда на бой­ците, да се хвърля в центъра на всяка битка.  На всички работили с Лудев прави силно впечатление неговата висока принципност и взискател­ност. Удивлява ги умението и в най-тежките моменти да остава спокоен, рядко да дава външен израз на вълненията си. Школуваното и тренирано самообладание  му помага да се измъква от не една заплетена ситуация. Той не знае какво е страх и умора. Нелегалният живот го е школувал. Не е способен на хленч, презира малодушието.  Другарите му го помнят с желанието да помага навсякъде и на все­ки. И с особената му състрадателност. Такъв е той, роден да помага — да помага на хората, на от­ряда, на партията, на България. Те всички се нуждаят еднакво от него.

През м. март  1944 г. на Околийския комитет на партията и щабът на партизанския отряд  е възложено да изградят нелегални канали за превеждане на стотици комунисти и ремсисти от София в Църна трава, където  се планира да се сформират две софийски партизански бригади.  Това е голяма отговорност.  Апостолската дейност на Стоян Лудев и на ръково­дената от него околийска партийна организация, на пар­тизаните и нелегалните се увенчава с успех. Да излезе отря­дът с чест от това сложно бойно задължение голяма за­слуга имат Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. Вдъхновени, талант­ливи организатори, убедителни агитатори, неизчерпае­ми в енергията си, Стоян и Емил свързват отделните звена, наблюдават, ръководят и насочват сложното, рисковано движение. Едновременно с тях партизанинът Боян Са­вов — Чуков, пък е моторът, прекият отговор­ник за всичко. По основният  канал работят още Мирчо Пашалийски, Стоян Жлъчкин, Александър Шипаров, Йордан и Атанас Лазови, Стоян Бърдачки, Стамен Бюлюбашията, Тодор Сотиров  и други. До първата половина на май по каналите са прехвърлени над  400 души. 

На 17 май в дома на ятака Йордан Лазов от Кръстовата махала на село Горановци се провежда партийна конференция с участието на Раденко Видински - член на ЦК на партията, Мария Захариева - член на РК на РМС в София, Борис Ташев – инструктор на І ВОЗ, щабът на отряда, партийни и ремсови функционери от града и околията. Кон­ференцията изслушва доклад на секретаря на Околийския комитет на БРП Стоян Лудев за партийно-политическата дейност и за състоянието на отряда. Той не премълчава и слабостите на партийните и ремсови организации.  Конференцията приема нужните решения.  Определено е ново околийско ръководство на партията начело с Драган Кортенски. Околията е разделена на четири района със съответните отговорници. На Стоян Лудев с присъщия му неугасим пламък и огромна революционна енергия е поверен най-трудния район – Пиянечкия.

От доста време полицията непрестанно търси кой умел организатор стои в центъра на съпротивата в Кюстендилско. И най-после анализът сочи Скриняно. Изпращат агент Богоев, които наблюдава непрекъснато от една съседска къща. Но Стоян усеща това, тренираната наблюдателност му помага и от началото на месец май вече преминава в пълна нелегалност.  На 24 май 1944 г. в четири часа през нощта полицията блокира къщата на Стоян в Скриняно. Напразно! Той не е у дома си, а при Асен Черкезов. Изчаква да се вдигне блокадата и хладнокръвно се отправя към Балкана. От този ден става партизанин, без да прекъсва политическата си дейност сред партийните организации и населението. Арестуват цялото му семейство – майка, баща, сестра, правят обиск и ги закарват в управлението на полицията в Кюстендил. Подлагат ги на жесток побой, от които особено майка му след това трябва да се възстановява много дълго време. После Стоян Лудев дълго ще тъжи за тормоза и мъките причинени на майка му, към която е особено привързан.

Специално внимание заслужават отношенията, установили се между Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. С  идването на Емил в Кюстендил двамата веднага си допадат, постигат духовна свързаност.  Разбират се и се допълват, стават  символи на силата, мъдростта, човещината на революционната борба. Заедно са при многобройните срещи. Помагат си при създаване мре­жа от помощни групи сред партийните членове, симпатизантите, евреите, пат­риотично настроените граждани, от които редовно събират пари, храни, дрехи, медикаменти. По някакво знамение сливат и кръвта си, сътворяват епопеята на Черенец, една от най-величавите епопеи на българската съпротива. Въобще, за каквато и дейност да става дума в онзи период,  било като организатори - вдъхновители, било като преки из­пълнители стоят достойно в едър ръст Лудев и Шекерджийски.

 В определения нов район Стоян Лудев и Стоян Стоименов предприемат енергични действия. Те денонощно обикалят този труден район, където липсват достатъчно традиции, където партийното слово не винаги среща радушност.   Същевременно Стоян Лудев продължава да помага и на другарите си от останалите райони, на базата на широките си познания за конкретната обстановка и дългите контакти с различни партийни и ремсови дейци.

В края на юли фашистката власт съсредоточава значителни сили за офанзивата срещу партизаните. В боя при с. Рибарци (до границата), две чети от Кюстендилският отряд успяват да направят пробив, излизат от вражеското обкръжение и се насочват по направление на Църна река.

На 3 август 1944 г. отивайки на насрочена конференция в с. Злогош Стоян Лудев и другарите му са обградени от полиция и войска в м. Черенец. Там, по голите чукари, когато остават броени дни до изгрева на свободата, загиват като герои  Стоян  Лудев, Емил Шекарджийски, Стоян Стоименов и Крум Зарев.  В неравното сражение Стоян Лудев е тежко ранен. Кръвта обилно изтича от раните и той все повече отпада. Накрая захапва дулото на пистолета. Но….пистолетът е празен! Когато палачите се нахвърлят върху него с приклади, той вече е почти безжизнен. Със стоманена твърдост Стоян Лудев понася безчовечните инквизиции на прочулият се злодей майор Годев, командир на ловната дружина в Кюстендилския пехотен полк, без да каже нито една дума отряда и другарите се.  Преди да бъде жестоко доубит, с отрязан език заплюва своя палач.  

Партизанската епопея на Черенец, новата партизанска Шипка в Кюстендилско се увенчава с подвига на четирима. Трагично е да умреш в предизгревните часове, когато този изгрев си сътворявал в мечтите и с цялото си съществувание, когато остават  мигове до свободата. Тази свобода, която героите изкупуват с кръвта си и не успяват да дочакат. Но те донасят свободата…

 Споменът за безсмъртния подвиг и саможертва на Стоян Лудев са живи след толкова много години. Ден след ден той отдава на наро­да, на борбата, на партията про­летната свежест на своята мла­дост. Изгаря в тази борба без колебание, със страст, на която са способни само чистите сърца на истинските патриоти. По ботевски свърза думи и дела, за да стане пример за идващите поколения, да бъде наш съвремен­ник и да остане безсмъртен на­веки.

 

 

* Слово за честване 100 години от рождението на Стоян Лудев на 10 октомври 2018 г.