Вероятният резултат: нови обществени пропасти, нов нихилизъм, не младежи с критично мислене, а „духовни бройлери“ като държавна образователна цел
Темите за най-новата история на България не са напускали учебните програми. Да напомним, че първото правителство на СДС (1991–1992г.) заменени спешно съществуващите учебници по история със „свитъци“, наречени „Записки“. През 1996 г. бяха въведени първи алтернативни учебници по история. В тях следвоенният период се изучаваше с анализ на причините за налагане на политическа система от съветски тип, с информация за „социалистическата демокрация“ като имитация на демокрация, с оценка на последиците на политическите репресии, но така също и със социалните промени и мащабното строителство в България през периода на държавния социализъм (И. Баева, в. „Труд“, 09.06.2016 г.).
Темите се запазиха и в следващите учебни програми и алтернативни учебници, въведени от началото на новия век, като периодът на социализма се изучаваше в края на основното образование и в средния курс.
Новата програма по история за Х клас
не допуска различни гледни точки
Тя е резултат на „епичната битка с комунизма“, описана подробно на сайта desebg.com. Последователно е описан проектът, чрез който са наложени последните промени в програмите по учебния предмет „История и цивилизации“ за Х клас.
В описаната хронология самите автори на проекта се гордеят, че учебните програми са определени не от общността на учените и на преподавателите историци „от държавните висши училища“ и не от образователните експерти, а от политици и дейци с ясни и пристрастно заявени политически и идеологически позиции, борци с комунизма.
Според сайта-източник министърът на образованието и науката е утвърдил общучилищната програма „след одобрението“ на проф. Евелина Келбечева и доц. Лъчезар Стоянов, пренебрегвайки мненията на останалите участници в общественото обсъждане на програмите. Наложеното мнение е изцяло и открито политическо. Отговорност за него носят министър Красимир Вълчев, председателят на парламентарната група на партия ГЕРБ Цветан Цветанов, министър-председателят и председател на партия ГЕРБ Бойко Борисов. „Сделката“ е скрепена в предизборно споразумение между ПП ГЕРБ и Сдружението на репресираните от комунистическия режим „Памет“. Самият председател на Сдружението, г-жа Лиляна Друмева–Радева, е назначена за „главен съветник“ на министъра на образованието и науката и за директор на доскорошния Национален център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, сега вече Национален институт за обучение и квалификация в средното образование. Специална е ролята в този процес на д-р Анрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), удостоен през март т. г. от брюкселското списание „Парламент“ с награда за изключителни постижения като евродепутат.
Новата програма е изцяло пропагандно насочена
Реализирано е грубо политизиране на образователния процес. Според Закона за предучилищно и училищно образование (чл.11,(2): „В системата на предучилщното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини“. Новата програма обаче е изцяло пропагандно насочена. Тя обхваща цялата история на България – от неолита до победите на Бойко Борисов. Без баланси в изучаването на различните исторически периоди, без научна добросъвестност при подбора и подреждането на фактите, без обективност.
Периодът след Втората световна война е период на „престъпленията на комунизма“. „Комунизмът“ е най-мрачният период за България – без намек за позитиви, без постижения. (За периода на Османската власт са включени теми за позитиви в националното развитие; за периода на буржоазно развитие всички теми са с позитивен акцент – теми за катастрофи няма).
В програмата зеят празнини, без които историческият процес не може да бъде разбран: няма проявления на фашизма, няма Закон за защита на държавата, няма антифашистка борба, няма борба за запазване на териториалната цялост на България след края на Втората световна война... Идеологизирани са и подборът, и подредбата на фактите: превратът от 1934 г., довел до „безпартиен режим“, е „криза на демокрацията“; предшества го „левият политически радикализъм“ , довел до „ескалация на политическото насилие в България“, „резултат на международни и вътрешни фактори за радикализация на политиката на БКП“. Идеологизирана е употребата на самите понятия: горяните осъществяват „политическа съпротива“, а социалистите, земеделците и синдикалистите преди Втората световна война са „радикализирани леви“, които предизвикват криза на демокрацията и заради които следва да се въведе безпартиен режим; този режим не е тоталитарен – за тоталитаризъм се говори едва след 1945 година (http://baricada.org).
За още яснота ще посочим понятията, които по програма трябва да усвоят учениците:
• За периода „България от Освобождението до края на Втората световна война“: автономия; регентство; легитимност; безкняжие; протекционизъм; Вътрешна македоноодринска революционна организация; Комунистически интернационал; терор; атентат; безпартиен режим.
• За периода „България след Втората световна война до 1989 г.“: съветизация; комунизъм; диктатура на пролетариата; Народен съд; репресивен апарат; „трудововъзпитателни общежития“ (лагери); горяни; „Възродителен процес“; експроприация; социалистическа индустриализация; насилствено коопериране; изселване.
Това е картината. И съпоставката.
Новите програми по история въобще нямат за цел учениците да разбират историческия процес. Според признанията на самите автори: „Основната задача на обучението по най-новата ни история в средния курс е създаване на критично отношение към тоталитарния режим в България (1944–1989), както и неговите метастази в следващия период“.
Резултатът от действията на ГЕРБ и на МОН
отново ще бъде за сметка на учениците и в тяхна вреда. Според д-р Ивайло Атанасов, „новите учебни програми създават предпоставки учениците да получат провинциализирана и идеологизирана картина на световната история и култура, както и да пропуснат съществени моменти в гражданското си образование“. Добавяме: те ще бъдат „обучени антикомунисти“, но няма да познават историческия процес; няма да могат да си обяснят различните мнения в обществото; няма да познават древната и новата история на България и нейните приноси в европейската и световната цивилизация. В условията на развиваща се глобализация това е риск за формиране на националната и културната идентичност на младите. Не по-малък е рискът неистовата борба с комунизма да възражда неофашизъм – критичното отношение към него не влиза в целите на авторите за обучението по история.
Източник: списание „Ново време”, бр. 3-4, 2018 г.
