Търсене в този блог

сряда, 29 март 2017 г.

За лумпенпролетариата и „лумпенсоциализма“ в условията на неолибералния капитализъм – проф. Нако Стефанов

 

 

 

Съвременният неолиберален капитализъм демонстрира не само нови форми на трудова заетост и труд, ала съответно и нови „отряди“, и явления в рамките на съвременната работническа класа, такива като „когнитариат“ и „прекариат“. Едновременно с това той показва и „ново“ отношение към такъв социален слой или социална група, какъвто е „лумпенпролетариатът“.

Известно е, че терминът „лумпенпролетариат“ като термин е „изкован“ от класика Карл Маркс. За пръв път той употребява този термин в труда си „Немска идеология“ през 1847 година. Разгърнато определение на лумпенпролетариата (от немски език –„lumpen“ – парцал, дрипа) класикът дава в произведението „18-ти брюмер на Луи Бонапарт“ през 1852 година. Лумпенпролетариатът, лумпенът е характеризиран първоначално като най-низш слой на работничеството.

Но във времето терминът започва да обозначава декласирани елементи, маргинални личности без ясна социално-класово съзнание, нерядко с престъпно поведение – крадци, измамници, джебчии, скитници, просяци, сводници, проститутки и други. Т.е. хора със съмнителни източници на доход и още по-съмнителен модел на поведение. Нерядко последните са белязани с вярно служене на „силния“ срещу изгода, а също така с аморалност в най-широк план и в най-разнообразни аспекти.

Следва да се отбележи и една нерядко срещана особеност на лумпенпролетариата в немалко страни. Става дума за неговата „етническа“ или даже „етнорелигиозна оцветеност“. Казано по друг начин в редица общества съществуват понякога относително изолирани, а понякога „меко казано“ двусмислено или многосмислено възприемани етнически, малцинствени, расови, религиозни или етнорелигиозни групи, Причините за такава изолация или дву/многосмисленост могат да бъдат най-различни:

Значителна социо-културна и религиозна дистанция с господстващата социо-културна или религиозна традиция;

Наличие на расови, езикови и прочее различия, които, къде обективно, къде субективно създават условия за гореспоменатата обстановка на една или друга степен на изолация или дву/многосмисленост;

Присъствие на елементи на историческа враждебност с държавно-формиращото население или пък с държавните структури;

Други.

В случая важното за нас е да се подчертае, че такава ситуация благоприятства тенденцията немалко число от членовете на една или друга от гореспоменатите етно, малцинствени, религиозни или религиозно-малцинствени групи с едно трагично постоянство поколение след поколение да попълват редовете на декласираните слоеве, т.е. на лумпенпролетариата. В този смисъл понякога в обществено съзнание на конкретния социум се създават устойчиви стереотипи слагащи знак за равенство между такава група и лумпенския статут.

Подобна ситуация често пъти характеризира както високоразвитите капиталистически страни, така и такива от периферията и полупериферията. Например в САЩ такива групи са афроамериканците, както и т.нар. „латиноси“, т.е. американските граждани с латиноамерикански произход, а също така коренното население – североамериканските индианци. Във Франция гражданите дошли преди време от Северна Африка, от Магреба с арабски произход. В Германия традиционно това са германските граждани от турски произход, но напоследък към тях нерядко причисляват натурализираните мигранти от България и Румъния.

Не може да замълчим и за една друга специфика на лумпенпролетариата - използването на същия от „силните на деня“. Последните нерядко манипулират общественото недоволство в посока на действителни или измислени вини на „лумпена“. Той може лесно да бъде нарочен както за „жертва“. Но също така и да послужи за една или друга провокация. А даже и да бъде използван в качеството на инструмент за насилие спрямо личности, организации и даже социални групи, „провинили се“ по един или друг начин пред „силните“. В крайна сметка всички тези „роли“, в които лумпенът е „вкарван“ от тези, които нарекохме „силните на деня“ имат за цел да „пуснат дим“ в очите на обществото и да скриват от него истинските проблеми и противоречия.

В крайна сметка трябва да се попитаме - с какво се отличава лумпенпролетариатът от другите слоеве, респективно социални групи и части от тях, които също в един или друг момент в динамиката на своето социално битие могат да се „сринат“ до изключително ниски равнища на труд и съществуване, както това, например, се случва със споменатия вече „прекариат“ (ще напомним, че под „прекариат“ се разбира „социална група, хора, характеризиращи се с неустойчива, свързана с временна и непълна заетост в областта на някакъв вид рутинни дейности и услуги, неформиращи условия нито за творчески труд, нито за някакъв професионален растеж).

Тук трябва „най-дебело“ да подчертаем, че ключовото различие е в „дистанцирането“, освобождаването, даже бягството от труда. Именно това е базовата характеристика на лумпена не само като наложени извън неговата воля обстоятелства, но и като вътрешна нагласа и модел на социално поведение. Казано по друг начин лумпенпролетарият не само не се труди, не само не може и не иска да се труди. Но даже разглежда труда – онзи труд, който създава както стойност за него самия, ала и за обществото, като нещо „недостойно“, което напълно се отхвърля като начин на съществуване. В този смисъл лумпените могат да бъдат определени като антисоциална група, несъвместима с базово условие и фактор за общественото развитие – общественополезния труд. Точно обратното - със своя начин на съществуване около и извън границата на закона, те се превръщат в разяждаща, разрушаваща социалното общежитие и динамика сила.

„Лумпенсоциализмът“ - новото отношение към лумпенпролетариата в условията на неолибералния капитализъм

В случая най-важното за нас е да разберем как се отнасят към този на практика антисоциален слой „силните на деня“ – едрият капитал и служещата му държавна и местна бюрокрация, т.е. „неолибералния олигархиат“. И тук виждаме една нова тенденция. В рамките на предишните формати на капиталистическо развитие на лумпенпролетариата се гледа като на зло, неизбежно в условията на тази социално-икономическа система. Поради което спрямо него се действа къде с тояга, къде с морков, т.е. така, както обстоятелствата и интересите на „силните на деня“ налагат.

В сегашната форма на капитализма – неолибералната такава, обаче, отношението към лумпенпролетариата се променя най-вече в положителна посока за самия този лумпен. Казано по друг начин създават се по различни канали възможности той да съществува, при това не толкова зле, без да се труди. В САЩ е известно, че около 40-50 милиона жители на тази страна получават “foodstamps“, т.е. безплатни купони за храна, а и не само такива, но и за дрехи и други подобни. Днес в някои страни, които наричаме „развити“, се предлага, а вече някъде се и въвежда т.нар. „безусловен базов доход“(ББД). Т.е. независимо дали работиш или не работиш, дали искаш да работиш или не искаш и съответно общественополезният труд за тебе е нещо отвратително, но ти ще получаваш доход, позволяващ да живееш нормално.

Казано по друг начин съвременният неолиберален капитализъм започва да прилича на Рим от епохата на империята, Рим загниващ, ръководен от правилото изказано от поета Ювенал „хляб и зрелища“ (на лат. ез. „panem et circenses“). Тогава, подкупвайки плебса (плебс, плебеи от лат.ез. plere - напълвам - население на Древен Рим, което поради това, че няма собственост върху основното средство за материално възпроизводство - обработваемата земя, първоначално не се ползва с политически права за разлика от патрициите – собствениците на земя) чрез раздаването на продукти и пари, а също така чрез различни циркови или гладиаторски представления, се е завоювала или задържала властта. Практиката на дотиране на цените на продуктите е въведена с т.нар. „хлебен закон“ през 123 година преди н.е.)

В текущия момент в условията на „мигрантска вълна“ или „бежанска криза“ една значителна част от т.нар. „бежанци“, особено тези, идващи от страни, където няма война, не са нищо друго освен „свежо“ вливане на „нова кръв“ в лумпенпролетариата. На практика е налице това, което наричаме „лумпенсоциализъм“. Неслучайно слагаме цялото понятие в кавички, тъй като тук не става дума за истински социализъм, който, каквото и да говорим, но на своето знаме е написал „всекиму според способностите, всекиму според труда“. Или казано по друг начин, е заявил открито, че общественополезният труд е мярата за оценка на личността.

При лумпенсоциализма се получават даром блага от хора, които не просто не могат поради редица причини – възраст, болести или други причини, да работят и упражняват общественополезен труд. Поради което те съвсем естествено се нуждаят от солидарна обществена подкрепа. Става дума за хора, които могат, но не искат да работят. Въпреки това те получават част от обществените блага в условията на неолибералния капитализъм. Ако искаме да дадем друго наименование на „лумпенсоциализма“, то несъмнено трябва да бъде „лумпенпаразитизъм“. За разлика от паразитизма, демонстриран от висшите слоеве на същата тази обществена конструкция.

Трябва да кажем, че в нашата Родина България, където бе изграден през последните вече повече от четвърт век модел на перифериен неолиберален капитализъм, не е изключение от създаването на такъв „лумпенсоциализъм“ (“лумпенпаразитизъм“). Достатъчно е да погледнем изкуствено създадените условия за част от нашата циганска общност. Тази част съществува не за сметка на труд, но на получаване на детски помощи. Това ги тласка към ускорено възпроизводство на много деца. Знаем за случаи в тази общност, когато жени нямащи даже и 30 години, вече са баби. Тъй като те самите са родили, когато още не са имали 14 години. Техните дъщери са повторили модела на майките си.

Също така в тази общност имаме млади и вече не толкова млади мъже, които никога в живота си не са работили и нямат намерение да упражняват някакъв общественополезен труд. Те паразитират върху българското общество – не плащат ток, не плащат вода, ползват безплатно обществения транспорт.Например, даже контрольорите в обществения транспорт избягват да им изискат билет. Немалка част от тези млади хора живеят за сметка на дребни и не толкова дребни престъпления. Но органите на властта или си затварят очите или просто са безпомощни да въздействат решително за прекратяване на този масов битов терор. Терор засегнал особено българските села. Там са останали главно възрастни хора, които по естествени причини трудно биха могли да се самоорганизарт за някаква самозащита.

Но се оказва, че нещата и в тази област могат още да се „оптимизират“. Под натиска на Брюксел и ЕС у нас също се влива „нова кръв“ в българския лумпенпролетариат – т.нар. „бежанци“. Те основно са млади хора без трудови навици. Но те не желаят нито да придобиват такива, нито да работят.

Но предишното правителство начело с премиера Бойко Борисов прие 208 постановление. Съгласно това постановление те ще получават такива обществени блага, за които редовият българин може само да мечтае.

В заключение трябва да отбележим две неща: Първо, явления като „лумпенсоциализма“ несъмнено са един ясен израз на системно-структурната криза на съвременния неолиберален капитализъм, на неговото загниване. Второ, определено паразитните явления са част от неговата същност и те не биха могли да бъдат преодолени в рамките на неговото функциониране.

Но в крайна сметка трябва да кажем – решими ли са тези проблеми – да, определено. Но това означава преход в друга социално-икономическа парадигма. За такъв преход са нужни, обаче, казано с думите на народния поет Добри Чинтулов – „мъжко сърце и българско име“. Дали са останали такива в нашата Татковина?!!!

 

 

Източник: Поглед  инфо, 29 март 2017-03-29