Търсене в този блог

събота, 26 септември 2015 г.

Свободен ли е българинът днес - Славчо Кънчев

 

 


Черен аардулф с розова панделка за обстановката в страната след 1989 година

 

"Апатията е смърт, лишена от поезията на смъртта, смърт в най-грозната форма; апатията е най-несимпатичното качество на един народ." - д-р Кръстю Кръстев


"Аардулф" е термин за регулярните оценки на обстановката, изготвяни от резидентите на Централното разузнавателно управление на Съединените щати в страната на пребиваването им. Терминът идва от наименованието на вид раирана африканска хиена и е останал през поколенията в ЦРУ. Ето че и на мен се прииска да напиша един аардулф. Без да съм резидент на ЦРУ в България. Важното е да спазя формата - доклад, и съдържанието - оценка на обстановката.
Първо: да изясня към кого е адресиран докладът - към моя началник. За такъв считам единствено българския суверен. Второ: какъв аспект от обстановката в България ще докладвам. Избрах да извърша оценка на обстановката относно свободата.

За коя свобода ли?

За свободата с цялото си сърце и разум всеки българин да има основание да каже, застанал пред картата на нашата Родина: "Ето, това е мястото, където искам да живея!" Както и за някои други свободи, които предхождат, затова и обуславят положителния или отрицателен вариант на този избор.
Всъщност какво представлява свободата на един индивид? Както е добре известно, съвременното общество може да бъде справедливо към своите граждани и перспективно в развитието си само когато хармонично съчетава тяхната свобода с дейността им за общото благо. Обаче свободата на всеки човек има три несводими една към друга сфери на проявление: фактическата свобода, определена от благата, с които той разполага; формалната свобода, измервана с неговите права в обществото; и пълната свобода, която той постига при преодоляване на духовната си ограниченост. На свой ред неговата фактическа свобода има три взаимно допълващи се страни: личните му качества - физически и духовни, с които той разполага, като използва за себе си признатата му собственост - материални, живи и идеални вещи, с които той законно може да разполага, и социалното му положение, с което той неотменимо разполага. Поради това отделните хора може

съществено да се различават

един от друг по фактическата си свобода.
Щом става въпрос за "фактическа свобода", е целесъобразно да боравим предимно с фактите, а не с възприятията на респондентите в социологическите анкети, понеже все пак те имат субективен произход и следователно биха могли значително да се разминават с обективната действителност.
И така, каква е динамиката във фактическата свобода на българския гражданин от 1989 г. насам? Каква промяна е настъпила, ако е налице такава?
Много положителна, веднага заключаваме, опрем ли се на информацията, че 74 български милионери през периода 1990-2007 г. са прекарали през швейцарския клон на британската банка HSBC 380 милиона щатски долара. Ефикасен трик за укриване на данъци, според проучването на френския в. "Монд" и базирания в Съединените щати Консорциум на разследващите журналисти.
Но погледнем ли към хилядите просяци и клошари, ровещи в контейнерите за боклук с тлееща надежда да намерят нещо годно за ядене или пък за продажба на битака; чуем ли потропването на препускащите каручки на ромите-събирачи на вторични суровини; попаднем ли на сърцераздирателните апели за

събиране на средства

за нечия животоспасяваща операция, същите призиви ни застигат от телевизионния екран, както и от радиоефира; то се убеждаваме колко е прав английският икономист и философ Джон Стюарт Милс (1806-1873 г.), че "Истината е калейдоскопична и се изменя според гледната точка, от която гледаме в нея".
Още в първите месеци след 10 ноември 1989 г. започна експлозивното увеличение на несвободата като липса на фактическо равенство в икономическите възможности на отделните индивиди, а оттук - и на шанса да се възползват от определена собственост. Илюзията, че с отстраняването на командно-административната система ще бъде осъществена презумпцията, че по този начин ще се установи по-голямо равенство, бързо се обърна с хастара навън. Понеже бедният човек не притежава ресурсите да реализира своята свобода.
Разрушаването на свободата като икономически възможности засегна мощната система за безплатно образование, създадена от социализма. Липсата на такси за обучение, сравнително ниските цени на учебните помагала - дори в стадия на висшето образование, изравняваше стартовите шансове на младежите и девойките с различен социален произход по отношение на полученото образование. Всъщност свободата е на първо място възможност за развитие на индивидуалните предразположености и дарби, за да има шансове за персонално и професионално израстване на отделния човек, с цел промяна на неговия социален статус.
Днес в България става все по-валидна социалната матрица, която със засилващо се безпокойство анализират учени в Западна Европа и особено в Съединените щати: високите позиции в обществото

остават затворени за хората

които произхождат от по-ниски стъпала на социалната пирамида. Или другояче казано - елитът се възпроизвежда до голяма степен наследствено. Докато само за две десетилетия между 60-те и 80-те години на миналия век няколко милиона българи се трансформират от селски в градски жители. Промяна с всички положителни последици в интелектуалния и материалния статус на отделния индивид. Огромно мнозинство от българи сменя своите позиции спрямо произхода си и от деца на семейства с ниско или дори без образование усвояват професии на инженери, лекари, стоматолози, философи. Немалко са и учените с подобно потекло.

Каква е ситуацията в момента?

Тя наподобява сграда, разрушавана непрекъснато с голяма и мощна стенобитна машина. След 1989 г. в България, която дотогава е успяла да се нареди измежду най-образованите държави в света - например през 1988 г. в над 80-те завода на електронната ни индустрия работят 122 000 висококвалифицирани специалисти, като според двамата американски експерти Гордън Сейбълд и Гордън Грейвс (президент и вицепрезидент на Global Technology Resources) по-голямата част от нейната технологична база съответства на най-модерните чуждестранни аналози - се извършва мощен противоположен процес - масова декласация за милиони българи, което означава свличане надолу в нивата на заплащане, както и в заеманите длъжности, а често промяната се нарича "безработица".
Този механизъм десоциализира не само уволнените сред "феодалните старци" в Българската академия на науките, наречени така с неприязнена интонация от Симеон Дянков в битността му на министър на финансите по време на първия мандат на ГЕРБ, но и стотици хиляди други интелигенти, както и огромно количество от останалите работещи българи и българки.
Фактическата свобода на индивида е неразривно свързана и с използването на неговите лични качества - физически и духовни. Но физическите му качества са в пряка зависимост от неговото здравословно състояние. След поредицата от т.нар. "реформи" през целия период на прехода, понастоящем

системата на българското здравеопазване

е поставена изцяло (без сектора на бързата медицинска помощ) върху принципа на платените услуги. И е оставила над един милион българи извън своя обсег. Ето че и в тази сфера промяната спрямо ситуацията преди 1989 г. е в отрицателна посока. Че нали още древните римляни са знаели, че "Здравият дух е в здраво тяло!"
Регресът в областта на фактическата свобода за милиони български граждани, смазани от валяка на битието им, прави актуална една дискусия за самия смисъл на обществения договор и доколко той е изпълнен със съдържание понастоящем в България. Още Джон Лок (1632-1704 г.) заключава, че "Когато законодателите се опитат да отнемат и унищожат собствеността на народа или да го превърнат в роб под произвола на властта, те се поставят в състояние на война с народа, освободил се от всяко по-нататъшно подчинение и оставен в убежището, което Бог дарява на всички хора срещу подтисничеството и насилието". Така, ако управлението

изгуби доверието на народа

то се лишава от властта, която му е дадена, и "я предава на народа, а той има право да възстанови първоначалната си свобода и установявайки нова законодателна власт, каквато смята за подходяща, да се погрижи за своята безопасност и сигурност".
Ето защо, въпреки че в храма на неолибералната доктрина съществуват много отделни параклиси, посветени на специализирани проблеми и предлагащи пенкилери за всички икономически несрети, всеки със своите собствени служители и дори собствен катехезис, богомолците напоследък започват масово да се изнизват. Понеже неолибералните мантри наистина се оказаха мощни и се легитимираха като резултатни, но де факто ограничиха по драматичен начин фактическата свобода на мнозинството от хората.

 

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България