Експертите са „за“, племената - „против“ – Ваня Григорова

 

  

 

Вредите от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции са ясни, а ползите не се виждат

Наистина ли, ако нещо е годно за ядене от американските семейства, значи е добро и за европейските?

С подобен подтекст започва всеки дебат между поддръжниците и противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Продължава с обвинения в русофилия и американофобия. И завършва с обвинения в евроскептицизъм. А евроскептикът е пещерен човек, не съзнава, че Юнкер се грижи за него по-добре от др. Тодор Живков, плющи шкембе чорба и си иска кривите краставици. Неподлежащ на интеграция елемент.

Икономическите ефекти

Сега сериозно - вероятно сте дочули за едни милиарди, които договорът ще ни донесе, малкият и средният бизнес ще просперират, а работните места и заплатите ще растат. И няма как да е иначе, щом като САЩ и ЕС ще освобождават бизнеса, нали? Никой обаче не говори за алтернативните изследвания, които сочат съвсем различни резултати. А такива не липсват. Защо Европейската комисия цитира едните и игнорира другите? Накратко разликите между двата базови модела, ползвани за изчисляване на ефектите:

Поръчаното от ЕК изследване сочи ръст на БВП с 0,48% за Европейския съюз. Уточнявам - при най-амбициозния сценарий, при премахване на огромната част от регулациите и стандартите, които се третират като пречка пред търговията. Категорично невярно е твърдението, че това е най-ниският възможен положителен ефект. По-голямо „освобождаване“ от регулации можем да постигнем само ако премахнем и правилата за движение по пътищата.

Официалното изследване използва модел на „пълната заетост“. Неговата философия е, че когато заплатите бъдат намалени достатъчно, всички ще бъдат заети. А заплатите се увеличават успоредно с производителността. И тъй като няма да има безработица, рискове от либерализацията не съществуват. Вече 25 години нашата икономика е отворена, нима някой се съмнява, че се радваме на пълна заетост? Тези допускания очевидно са неразумни, опровергани са от редица анализи и звучат по-скоро като догма, отколкото като инструмент за научни изследвания.

Обратно, базов принцип при втория модел, при който водещо е търсенето, е, че икономическата активност зависи основно от разполагаемите доходи на хората. Когато либерализацията се засилва, заетостта се свива и всяко намаление на заплатите влошава ситуацията.Относно ТПТИ този модел на търсенето прогнозира намаление на БВП с 0,5% и ръст на броя на безработните в Европа с 600 хиляди души. Напомням, че изследването, поръчано от Европейската комисия, изобщо не допуска, че може да има безработица, затова и не я изчислява. Просто допуска, че служителите от закритите сектори ще се преквалифицират без проблем и ще започнат работа в по-перспективни. Трябва много въображение, за да си представим как един работник на поточна линия става част от IT компания. Вероятно може - като чистач, например.

В светлината на тези различия остава въпросът: По-адекватни ли са моделите тип „пълна заетост“, ако те пренебрегват някои от най-проблемните икономически реалности като безработицата и неравенството?

Впрочем в последните години неравенството е основна тема на ежегодния форум в Давос. Та ако някой иска да поспори дали поляризацията на доходите е реален проблем, да намине догодина към форума в Давос и да обясни на световния икономически елит, че си губи времето с глупости.

Увеличен износ

Основната част от износа ни е към Европа, голям наш партньор е и Турция. Увеличеният експорт през последните десет години е изключително към Африка и Азия. Това са развиващи се, по-близки териториално държави, в които нашите стоки намират естествен пазар. Износът ни към САЩ е 1,4% от целия български експорт. Огромно перо при износа към САЩ са транспортните разходи и никакво споразумение няма да ги намали, освен ако не предвижда физически да сближи двата континента. Това не е обещано. Засега.

Впрочем малкият и средният бизнес и у нас, и в Европа не вярват на обещания. Според становище на австрийска бизнес асоциация ТПТИ ще има сериозни отрицателни въздействия върху гръбнака на австрийската икономика. Асоциация за зелена икономика от Германия разкритикува анализ на Европейската комисия за малкия и средния бизнес като крайно манипулативен. На този фон българският бизнес се държи самоунищожително - не търси информация, не настоява за яснота. Само няколко организации на дребния бизнес се възмущават от секретността и изразяват опасения от очаквани негативни ефекти. За сметка на това неолиберални НПО-та говорят от тяхно име и лобират за по-бързо подписване на ТПТИ.

Какво освобождаваме

Според признания на преговарящи от американска страна - ГМО продукти, пилета, третирани с хлор, и пр. забранени в Европа технологии. Впрочем още в периода на преговорите ЕС изхвърля козовете си - в края на април на европейския пазар бяха допуснати 19 ГМО продукта, 11 от които на “Монсанто”. Преговорите са блокирали и европейско законодателство, с което се ограничава ползването на вредни пестициди. Както казва Стюарт Айзенщат, съпредседател на Transatlantic Business Council - „след като нещо е годно за ядене за американските семейства, значи е добро и за европейските“.

Всеки опит за сериозни дебати бива удавен в „експертни“ пози и пренебрегва реални опасности. Лобистите на ТПТИ стигматизират опонентите като лаици, а напоследък и като хора с „племенно мислене“. Опасността България да бъде съдена в наднационален арбитраж по силата на този договор не е мираж. По данни на Министерството на финансите в момента ни съдят EVN и сметопочистващите фирми на небезизвестния Румен Гайтанански-Вълка. Последният - заради пропуснати потенциални печалби от прекратена концесия, когато доведе столицата до тежка криза с боклука. Добрата новина е, че до момента България е спечелила три подобни дела. Лошата е, че за тях сме платили 575 млн. долара. Напомням, че държавата плаща разходите в подобен тип съдилища, независимо че решението е в нейна полза.

Няма нищо лошо в търговските договори. Но те трябва, без значение дали са със САЩ, Китай или Сингапур, да защитават нашите интереси - на граждани, потребители, работници. В никакъв случай не бива да отстъпваме от високите европейски стандарти, за да намалим разходите на бизнеса. 2,3 млн. европейски граждани, които подписаха гражданската инициатива срещу ТПТИ, са сериозно племе и ще настояват гласът им да бъде чут.

 

 

Източник: вестник Труд, 03.07.2015 г.

* Ваня Григорова е председател на сдружение „Солидарна България“ и национален координатор на подписката срещу ТПТИ. В момента е съветник на президента на КТ "Подкрепа".

 

 

 

 

 

 

Отровните плодове на една "просветна" реформа – проф. Ваня Добрева

 

 

 

За вредите от бъдещия Закон за предучилищното и училищното образование

 

През изминалата седмица комисията по образование и наука в 43-то Народно събрание прие на второ четене внесения от ГЕРБ Закон за предучилищно и училищно образование. Предстои неговото обсъждане и окончателно гласуване в пленарната зала.
В основната си част този проект на закон беше обект на разглеждане още в 41-то НС. Тогава обаче неговото разглеждане продължи повече от година и в хода на дискусиите активно участваха представители на гражданското общество, родители, учители, журналисти. Коментираха се основните аспекти на предлаганата от ГЕРБ законодателна реформа, а тя, според тогавашното обществено мнение и според анализите на експертите, предлагаше крайно неприемливи за националната ни традиция и опит решения. Проектът на закон не бе приет, независимо от огромния ресурс, който в онзи момент ГЕРБ вложиха за натиск. Няколко месеца по-късно, по време на конструирането на 42-то НС, този проект на закон бе отново предложен, но отново не стана обект на обсъждане и приемане.

Сега проектът е на прага на пленарната зала. Неговото обсъждане стана форсирано и при слабо известни за обществото прения. За малко над три месеца 404-те основни нормативни текста заедно с предложенията на народни представители за второ четене набъбнаха три пъти. Това обаче не наруши планираното претупване на закона. Така един от най-важните законодателни актове, които определят как да се образоват младите поколения на България, какви знания и умения да притежават, какви ценности да усвояват - премина с необичайна експедитивност в ресорната комисия и подкрепен от управляващото мнозинство, най-вероятно ще бъде приет до края на месец юли. 
Преднамерено се налага мнение, че законът е без алтернатива, че напълно решава проблемите на образованието у нас. Жалко, че опитите на опозицията в парламента да дебатира закона и да предлага други решения не бяха чути. Независимо че предложенията на БСП посочват една друга перспектива - за действителна модернизация на българското образование.

Необяснима е липсата на позиция от страна на гражданското общество. Никой, дори и опозицията, не поставя въпроса за липсата на актуален анализ на образователната ни система: не са идентифицирани всъщност проблемните области в нашето образование. Поради тази причина е трудно да се каже какво по-конкретно в стратегическа перспектива ще решат обсъдените и приети от комисията законодателни предложения. Най-малкото следваше да бъде обстойно разгледан отчет за изпълнението на 10-годишната програма за развитие на образованието, чийто срок изтича през настоящата 2015 г. Да се посочи какво се промени в областта на образованието в резултат на драстичното орязване на финансовите средства за него през първия мандат на ГЕРБ? Както и дали световната финансова и икономическа криза не налага нов поглед върху образованието, защото е ясно доказателство, че образованието не трябва да се подчинява единствено на пазарните механизми. Не стана предмет на дискусии и друг извод на експерти от световни организации, според които когато една държава драстично намалява публичните средства за образование, когато не провежда политика на равен достъп и ограничаване на неграмотността, тя изпада в криза на хуманността и след това - в т.нар. глобална криза на образованието. При кризата на хуманността ценностите стават проблемни, човешките отношения ерозират. А глобалната криза на образованието е резултат от ширеща се неграмотност и нарушен - поради имуществени различия - равен достъп до образование. И още - не се дискутира въпросът за начините, чрез които образованието ще се предпази от идеологически противопоставяния, от опити за грубо политизиране на историческите и културните факти от ХХ век.
Проектът на Закон за предучилищно и училищно образование се базира върху

неолибералните разбирания от 90-те години

на ХХ век за образованието като вид услуга. В този план предлаганите текстове ограничават ролята на държавата в образованието, вкарат го в ситуация, зависима почти изцяло от пазарните условия. В комисията са приети текстовете за финансиране на частните училища с държавни средства и не бих се учудила, ако практиката в образованието се окаже идентична с тази в здравеопазването - учениците да "тръгват" по образователни пътеки, частично заплащани от държавата, като останалите средства се набавят от родителите.
Всъщност това е реализация на ваучерната система, при която парите следват ученика. Досегашният опит показва, че този финансов принцип съсипва образованието, исторически развило се като обществено благо и право. За депутатите от мнозинството няма никакво значение, че само 1% от българските ученици се обучава в частни училища. Именно те, парламентаристите от мнозинството, подкрепиха в Бюджет 2015 публичните средства за образование да бъдат намалени с 0.1% като дял от БВП.
Без отзвук остават резултатите от международното изследване PISA. А то сочи, че у нас

принципът на равния достъп видимо се ерозира

Поощрява се тенденция, при която имущественото състояние на семействата предопределя качеството на знанията на учениците. Ако родителите са заможни, децата овладяват повече модерни знания и придобиват повече житейски умения и опит. Ако семейството е бедно, то и знанията, и житейските умения и опит стават по-недостъпни и ограничени за детето. Този модел на социално разделение в образованието е чужд на националната ни традиция. Още с първите си стъпки през Възраждането, а и през целия ХХ в., образователната ни система се развива върху принципа на равнопоставеността - равен достъп и равен шанс.

 Когато новият закон влезе в сила, българското училище ще стане реален проводник на поляризацията в обществото - ще се обособят елитарни училища за децата на богатите (4% от обществото ни) и масови училища - за останалите! В първите училища ще бъде съсредоточен значителен материален ресурс, резултат от таксите, които родителите заплащат (обикновено 4-10 хиляди лева годишно) и държавните средства, резултат от данъците, които всички ние плащаме. Обобщено, наследниците на богатите българи ще имат много по-широк достъп до съвременните постижения в науката и културата.
На свой ред в масовото училище ще учат децата на

останалите 96% български граждани

Именно масовото училище ще бъде опитното поле за неясни реформи. Към него ще се прилага с пълна сила т.нар. ефикасност на вложените средства, с ясна тенденция към намаляване на публичния ресурс. 

Друг аспект от новия закон е свързан с въвеждането на автономия (самостоятелност) на "политиките на детската градина и училището". Зад това определение прозира намерение за окончателно изтегляне на държавата от системата на средното образование. Предложението училищата и детските градини в отделните общини да правят сами своите учебни планове и да се контролират от Обществен съвет означава, че ще се изучава онова, което е одобрил този съвет.

И още. Предвижда се образованието да бъде управлявано чрез стандарти, разработени и приети от просветния министър, т.е. от настоящата политическа власт! Стандартите ще определят съдържанието на учебната програма и на учебниците; ще конкретизират какво трябва да знаят учениците, какви умения да притежават, в какви условия да се обучават и т.н.
Например. Как да се изучава българската история в училищата - това ще дефинира стандартът по история. Как да се овладява българската литература ще е проблем на стандарта по литература. Дали децата ще имат възможност да играят, да развиват въображението си, да творят  - това ще е задача на стандарта.
По всичко личи, че е възможно стандартът да регламентира и политическата ориентация в образованието. Народни представители от Реформаторския блок вече предложиха учениците да изучават периода на комунизма - не обективно, а само като еквивалент на зверствата на фашизма. Не може политическите пристрастия да се превръщат в аргумент за политическа пропаганда и манипулация чрез съдържанието на образователния процес. Ако обаче се приеме и в закона подобна политизация на учебния процес, тогава би трябвало да отпадне и казусът за забрана на политическа дейност в училищата.

И така, стандарти, които никой не познава

до момента и които са проблематични, се оказват гръбнак на образователната реформа. Тя се оставя в ръцете на настоящата политическа власт - без възможност за изразяване на съгласие или несъгласие. 

Друг проблем е регламентирането на свободната възможност образованието на децата да се осъществява вкъщи от родителите (домашно образование), а не в училище от учителите! Това е предложение от предизборната програма на РБ, заимствано от американската и австралийска практики. Там обаче домашното образование е възможно в случаи, когато семействата са отдалечени на хиляди километри от селищата, в които има училища. Но при нас домашното образование се налага не като изключение, а като алтернативна форма на образователна подготовка. Къде са фактите, анализите и обобщенията, които гарантират, че домашното образование е приложимо в български условия? За това никой не говори. Как ще се реализира то у нас, при положение, че и в Европа не е особено популярно. На този етап е ясно едно: домашното образование, както и частното, ще ползва публични средства.    

Заредено е с опасности и друго законодателно предложение на мнозинството: в масовото училище да се интегрират деца със специални образователни потребности. Това означава да се закриват помощните и болничните училища, както и ресурсните центрове, предназначени да подпомагат образованието на тези деца. Законодателите са на път да осъществят безумство! Става въпрос за насочване към масовото училище на деца с различни форми на заболявания, които изискват специални грижи.
Как например деца с трайни увреждания ще се обучават целодневно в масовото училище, как ще покриват резултати и ще отговарят на сходни за деца без подобни проблеми критерии? Никой не казва. Кои са онези подготвени кадри, които ще реализират това законодателно решение? Ще имат ли те необходимата образователна, психологическа и здравна подготовка? Или замисълът и в този случай е държавата да се разтовари от социалните си и образователни функции и да остави родителите сами да се оправят с проблемите. Все още има време депутатите да осъзнаят вредите, които ще бъдат нанесени в дългосрочен план върху системата на образованието, върху националната ни сигурност и върху националната ни идентичност.

 

 

 

 

 

 

Омразен дълг !

 

 

 

Поради актуалността на темата, публикувам отново  гръцкия филм "Дългокрация"

 

Дългокрация / Debtocracy 

Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като "омразен":
1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.
2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.
3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.
Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред банкрут. Става дума за държавите-свини (от английски PIGS, или PIIGS): Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания.
Но тези дългове трябва ли наистина да бъдат изплащани от народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии джобове са отишли огромните суми, отпуснати от финансовите институции?
Оръжия, пристанища, магистрали, олимпийски игри и други скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват обичайните заподозрени: големите корпорации, банки и политици.
Изключително интересен е и фактът, че България през последните 20 години предприема всички неолиберални рестриктивни политики, макар да не е притискана от дълговете.
Европейските народи протестират. А къде е нашият ?

 

Забележка: Филмът е от 2011 г. Към 2015 г. и  българското правителство  емитира нов рекорден дълг.

 

Целият филм Debtocracy / Дългокрация BG sub  - с български субтитри тук:

https://www.youtube.com/watch?t=72&v=Dc6sAWNReiU   - 1.14 ч.

 Филмът на части  тук :

https://www.youtube.com/watch?list=PLDE2E08DA20933279&t=242&v=BChcKbTevxY    -  първа част

https://www.youtube.com/watch?v=M82wIpDy2mM        -  втора част

https://www.youtube.com/watch?v=QlUZXqJOS48          -  трета част

https://www.youtube.com/watch?v=9__cti96qMU           -  четвърта част

https://www.youtube.com/watch?v=ijpCsIXENrE             -  пета част

https://www.youtube.com/watch?v=eHbQ6pIrclI             -  шеста част

https://www.youtube.com/watch?v=MNGzoGMAyMY         -  седма част

 

 

Приятно гледане !

 

 

Под купола на ПЕС – Калин Първанов

 

 

 

 

Или как социалистите разиграха едновременно две представления на международната и на вътрешната сцена. И защо публиката им и в двата салона оредява

 

През 2012 г. в Брюксел Сергей Станишев беше избран за шеф на Партията на европейските социалисти с 91,3% от гласовете, без да има конкурент. На конгреса в Будапеща онзи ден пак остана единствен кандидат и спечели с 69,53%. Ако тенденцията се запази, следващия път като нищо ще загуби от нищото с 47,76% срещу 52,24%, с което ще запише поредния си уникален изборен рекорд.

Умението на Станишев да печели вътрешнопартийни избори – за разлика от същински, е доказано и не подлежи на съмнение. Фактът, че за трети път застана начело на ПЕС (първият му мандат беше частичен), говори за наличието на определени качества. (Зло)употребата с европейската партия за вътрешна употреба обаче, както винаги, идва в повече.

„Станишев безспорен фаворит за ПЕС”, „Георги Гергов лети за Будапеща в подкрепа на Сергей”, „Станишев разби опонента си”, „Българинът на политическото кормило на Европа”, „Станишев разби конгреса на ПЕС” и пр. – това са само част от заглавията във високорейтингов сайт от жълтия спектър, който с подобна превъзбуда обикновено отразява сложните взаимоотношения между Русата и Черната Златка, колизиите на Николета с Алисия или „подема” на патриотизма в столичния квартал „Орландовци”. Внушенията стигнаха дотам, че мнимият съперник на Станишев за лидерския пост в ПЕС – бившият председател на Европарламента Енрике Барон Креспо, едва ли не горко щял да съжалява, задето е дръзнал да издигне кандидатурата си.

Няма как да знаем дали Креспо се е уплашил от подобни публикации, но е факт, че испанецът се оттеглил в последния момент, след като установил, че Станишев се ползва с по-голяма подкрепа. Самото издигане на 71-годишния ветеран на испанските социалисти и на борбата срещу диктатурата на Франко, което също стана в последния възможен срок, роди подозрения сред познавачите на иберийската политика. Нюхът им подсказваше, че бившият български премиер, превърнал се в любимец на председателя на ЕП Мартин Шулц, се нуждае от „конкурент”, за да се имитира вътрешна кампания в ПЕС. Единственият сигурен факт е, че Станишев посети Испания малко преди въпросната „кампания”, където беше радушно приет от ръководството на ИСРП.

От друга страна, появата на конкуренция като че ли разтревожи председателя на ПЕС. След като в собствената му партия започнаха

брожения срещу неговото наследство

включващи нелицеприятни обвинения, на „Позитано” 20 бяха взети всички мерки да не се хвърли сянка върху „европейския имидж” на Станишев. Дългоочакван „Пленум на истината” в БСП беше отложен без много обяснения с близо два месеца. Създаде се усещането, че това се прави с мисълта да не би случайно някой оратор да изпусне нещо, което би могло да се използва на конгреса на ПЕС от недоброжелатели на председателя. Не е за вярване Креспо да се е кандидатирал, за да направи услуга на Станишев, но нелогичните му действия подсилиха бутафорния резонанс от форума в Будапеща.

 В тази връзка – попитали Радио Ереван какво е общото между „Царицата на чардаша“, „Феята на карнавала“, „Принцесата на цирка“ и конгреса на ПЕС? Оттам отговорили, че и в четирите постановки, тръгнали из Европа от унгарската сцена, героите са оперетъчни.

Докато елитът на БСП беше командирован да гласува на конгреса на ПЕС, където Станишев запознаваше европейските социалисти с амбициите си -  да брани с другарите си „социална Европа” и пак да ги води към изборна победа, а български фенове от младежката му агитка, доведени от България, си правиха селфита из улиците на Будапеща, у нас също се състояха интересни представления.

На 11 юни в българския парламент депутатите дружно се нахвърлиха да

брулят Кодекса на труда

като гладна тайфа кисела джанка. В резултат от общите усилия на социалисти, либерали, десноцентристи, десни радикал-реформатори, национал-популисти и обикновени националисти трудовата конституция беше окастрена в следния вид:

 * Въвеждат се еднодневни трудови договори (наричани още ваучери за труд) с олекотена степен на социална защита. Те ще се прилагат при някои категории сезонни селскостопански работници, но според мотивите на вносителите целта е по-нататък да се разшири приложението им и в други дейности. Следващите най-вероятно ще бъдат чистачки, готвачи и сервитьори, после шофьори, защо не – журналисти, и пр. (промените едва ли ще стигнат до депутатите, въпреки че заетостта им е непълна и даже сезонна).

* Сваля се предварителната закрила при дисциплинарно уволнение на най-уязвимите служители – майки с деца до 3 години, трудоустроени работници и такива, които страдат от някои заболявания. Занапред освобождаването им ще става без разрешение от Инспекциите по труда. Забележете – не става въпрос за трудоустроените по партийна линия активисти в различни държавни служби и бордове.

* Работодателите ще могат едностранно да прекратяват трудови правоотношения, ако работникът е навършил пенсионна възраст и има нужния осигурителен стаж. Така всяка напориста 30-годишна училищна директорка ще може да се отърве от опитни педагози, за чиито работни места отгоре на всичкото никой не чака!

* Отменя се задължението на работодателите да правят правилник за вътрешния трудов ред, да разработват и обявяват правила за здравословни и безопасни условия на труд. Премахва се и съгласуването със синдикатите при преминаване на предприятието към непълно работно време.

 * Отпадат още изискванията към малките предприятия: да уведомяват предварително Инспекциите по труда и синдикатите при преминаване към режим на удължено работно време;  броят на тези дни да не надвишава последователно 20 и годишно 60; да се води отчетност за тях;  да се изплаща компенсация за отработеното извънредно при съкращение или напускане на работника. Измамно е усещането, че всичко това засяга малко хора, главно работещите в кварталната баничарница. Съгласно класификацията на компаниите като микро- и малки предприятия се водят 90% от фирмите, в които работят 50% от наетите в България.

Промените бяха приети, въпреки че някои от тях са се сторили твърде радикални дори на работодателски организации и те не са ги подкрепили в предварителните обсъждания. Синдикатите пък въобще не били питани в Тристранния съвет.

Гласуването мина с небивало единодушие – със само 1 глас „против” еднодневните трудови договори и без „въздържали се”. Инициаторите им са все от средите на борците за „нова социална Европа”. Вносител на първото предложение е вицепремиерът от АБВ Ивайло Калфин, а на всички останали – група депутати от БСП.

За успешно протичане на операцията Реформаторският блок запали подходяща димка. Отхвърленото хрумване на сините Денят на труда 1 май да се чества официално и като Ден на Априлското въстание ангажира почти цялото внимание на медии и общественост, а в тъмното на димната завеса кой каквото можа разкулачи от трудовото законодателство. От БСП, естествено, се включиха в парламентарния театър с отдавна наизустени реплики,  достойни за

изтърканата роля, която са свикнали да играят

„Целите да неглижирате Деня на труда, но да ви обърна внимание – 1 май не е комунистически празник, 1 май не е празник на БСП, въпреки че БСП го празнува и отбелязва подобаващо всяка година. Празнуваме го, защото БСП е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост – обърна се към десницата социалистът Георги Гьоков. – Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и на изоставените, на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички. Затова го празнуваме, господа вносители!”.

Същият депутат бе един от вносителите на промените в Кодекса на труда заедно с Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Петър Кънев от групата на „БСП-Лява България”.

А ето и нещо по-класическо в жанра, произнесено почти по същото време:

„Приятели, истината е, че нашите основни социални постижения са застрашени!”. Новоизбраният стар председател на ПЕС цитира писателя Щефан Хесел, „един човек на 93 години, който ме вдъхновява” (какво поредно клише!) пред делегатите в Будапеща. „И нека ви задам въпроса: възмутени ли сте? Възмутени ли сте наистина? Аз съм. Най-лошото в живота е да си безразличен, апатичен към случващото се. И точно днес, и тъкмо ние не можем да си позволим това!”, заявява Сергей Станишев. Той не можел да си представи как в следвоенна Европа – цялата в руини, е имало социални държави, а днес – 70 години по-късно, „когато обществата ни са по-богати, икономиките – по-развити, а страните по-модерни, да не можем да го направим?”.

Напоследък БСП опровергава част от имиджа, с който е популярна – че е лява, когато е в опозиция, и дясна – щом е на власт. Партията показва, че може да е дясна дори и когато е в опозиция. А дали ще е лява, когато дойде на власт, е трудно да си представим поради малката вероятност за сбъдване на всяко от двете предположения.

А сега се поставете на мястото на малцината симпатизанти и избиратели на БСП, които са проследили дебатите по промените в Кодекса на труда. И си представете следната картина: леви депутати прокарват предложения, каквито дори и от ГЕРБ не смеят да внесат. Управляващите подкрепят, но поне привидно не горят от ентусиазъм да ограничат правата на трудещите се: „Работодателите, естествено, са за приемането на този текст, защото ще им развърже ръцете и по-лесно могат да уволняват работниците. Но какво става в случая с работника и кой защитава неговите права?” (Светлана Ангелова, ГЕРБ). А от РБ ехидно се радват на реформаторските идеи на БСП и с две ръце подкрепят „всяка една от мерките, предлагана от колегите отляво, които мислят за бизнеса” (Мартин Димитров).

Ако всичко това не е било достатъчно на левите зрители да се възмутят, или е минало покрай ушите им, съвсем наскоро те имаха друг повод да го сторят. Въпреки опитите да бъде наложен поне временен мораториум върху изясняването на отношения, наложени още от последните две управления с участието на БСП, наскоро бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров сподели в статия за в. „Преса” впечатления за своя заместник при тройната коалиция – Явор Куюмджиев. Преди това Куюмджиев пък разказа, че ексминистрите Димитров и Драгомир Стойнев са свършили „една камара с глупости”. Стойнев бе обвинен още за провала на енергийните проекти и нарочен за проводник на вътрешни и на чужди икономически интереси.

В отговор Димитров призна, че е посрещнал пратения му за заместник с предубеждения и го изолирал от управлението (?!). Причината била информация от предшественика му Румен Овчаров, че Куюмджиев нямал никакво отношение към БСП, „а го изпраща влиятелен български бизнесмен, за да контролира пряко процесите в министерството”. Така

от три изречения лъснаха четири улики

- видни фигури в управлението са си погаждали административни номера (докато са работели „надеждна защита на хората на труда”); дебнели са се един друг (в „борбата за справедливост”); назначение на министър-председателя е било негласно бойкотирано от негов министър („Възмутете се!”); самото назначение не било направено от държавнически или поне от партийни съображения, а заради частни бизнес интереси („Възмутени ли сте наистина?!”). И всичко това се е случило, когато бъдещият председател на ПЕС управляваше БСП и държавата! Същевременно функционерите под него са виждали, че „Царят е гол”, но никой не е смеел да го каже „в името на партийната дисциплина” (вече по думите на Явор Куюмджиев).

Без значение кой е по-крив и кой е по-прав в конкретния случай, все един от двамата – Димитров или Куюмджиев, казва някакви истини. А може би и двамата? Другото означава да допуснем, че толкова видни функционери на БСП лъжат. Не е за вярване.

Ако всичко дотук все пак ви се струва невероятно, нека накрая дадем думата и на настоящия председател на партията Михаил Миков, който тези дни цитира Ленин на тържество по случай 159-ата годишнина от рождението на основателя на социалистическото движение у нас Димитър Благоев. „Само БСП може да каже на всички хора в България, които днес са обезсърчени и не вярват в никого и на нищо – „Есть такая партия!”.

Всички знаем, че я има. Не знаем само колко още пъти ще може да минава с едни и същи номера?

 

 

 

Източник: списание ТЕМА

 

 

 

 

 

 

Комунистическа здравна система като британската или конкурентна като американската ? – Георги Иванов

 

 

 

 

При споменаването на всякакъв вид реформи, преструктуриране или реорганизация на даден обществен сектор, често в публичното пространство разни фигури имат склонността да дават примери как било „на Запад”, в „белия свят”, при развитите нации. Сравняването с другите може и да не е лоша идея, стига да се учим от позитивния им опит. Така се случва и със здравеопазването – хор от глашатаи громи комунистическото ретроградно здравеопазване у нас, застинало от времето на Тодор Живков. Винаги с добро се споменава правителството на Костов, което започнало реформата, но не му дал Бог достатъчно време да я задълбочи и довърши. И все така сме си недореформирани, поради липсата на „политическа воля”.

Да го кажем без недомлъвки: тогава започна ликвидацията на общественото здравеопазване в България. Зад призивите за реорганизация се крият главно приватизация, навлизане на частни играчи, предлагащи здравни услуги и разбиване монопола на Здравната каса, минимизиране ролята на “лошата държава” в здравеопазването и стимулиране на конкуренцията между търговците на здравни услуги в борбата за привличане на болни. Като сме взели другите за пример, да видим как им е уредена тяхната сергия в здравеопазването. Ще вземем за пример Великобритания.

В началото нека отбележим, че в т.нар. бял свят не съществува приватизирана, частна или получастна (каквато е нашата) здравна система, при която да има равен, пълен и свободен достъп до нея на всички граждани. Подобен широк социален обхват може да се има само при държавната здравна система. Нека е ясно, че всички призиви за приватизация означават свиване на достъпа до обсега на тези, които могат да плащат, многократно оскъпяване на услугата заради многото „медико-пазарни агенти“ всеки със стремеж за печалба, в последна сметка – увеличаване на държавните разходи за здравеопазване с разликата, че публичните средства ще потъват в частни джобове на фирми и корпорации.

Няма как болните да разчитат на добрата воля на частната фирма. Като всяка фирма на пазара и тази, която управлява болница, ще се бори на първо място за оцеляването си като пазарен субект и за увеличаване на печалбите си, а едва след това и евентуално за добруването на пациентите. Именно поради тази причина точно държавата се грижи за общото благо, а не частниците и корпорациите.

Функционирането на пазарен принцип означава повече болни, които да генерират повече печалба за частните здравни фирми – мечта, с постигането на която би се гордял всеки здравен реформатор и последовател на Ранд и Хайек.

Държавното обществено здравеопазване (National Health Service – NHS) във Великобритания е безплатно.  Финансира се с публични средства, главно от данъци и осигуровки. Посещение при общопрактикуващ лекар, специалист или престоя в болница не се заплащат от пациента.

В Англия пациентът плаща £8.20 за всяка рецепта, стойността на лекарствата над тази сума се поема от NHS. Заплащат се и прегледите при очни специалисти. Освободени от такси са хората с ниски доходи и с определени заболявания, пенсионерите,
бременните. В Шотландия и Уелс тези услуги са безплатни, като пациента получава всички предписани лекарства също безплатно.

В болниците пациентите получават храна три пъти на ден (избрана от тях от менюто на болницата),  предлагат им се топли напитки и лека закуска между основните хранения по 5 пъти на ден. В някои отделения има обзаведени стаи с легла за близките на пациентите, където могат да прекарат нощта, ако пожелаят. Всеки болен (или негов роднина) може да получи информация за състоянието си и за лечението по всяко време на денонощието. Сестрите и лекарите ще му отделят толкова време, колкото му е необходимо, за да отговорят на всички въпроси. На болния се гледа като на човек, временно изпаднал в неравностойно положение. Никой не го възприема като клиент, от който могат да се изкарат пари или като просяк, към когото, ако си в добро настроение, може и да проявиш малко човечност.

Екипът от здравни работници полага всички усилия временното нещастие на пациента да бъде преодоляно. Те имат определен код на поведение, който указва, че трябва да се спазват всички човешки права на индивида, както и допълнителните, които произтичат от статуса му на пациент. Медицинският персонал е наясно, че в случай на отклонение от тези правила, което би довело до уронване на престижа или нарушаване на правата на пациента, съответният служител в здравната система ще бъде обект първо на вътрешно разследване, а ако става въпрос за небрежност или по-сериозна простъпка, и на разследване от полицията. Същото важи и за отношението на  пациентите към медицинските работници.  Наскоро изписаните от болница, възрастните и хората с хронични заболявания получават първична медицинска помощ вкъщи от районните сестри. В Шотландия и Уелс всички лекарства, предписани от лекар са безплатни. Хората с намалена подвижност или с по-тежки заболявания получават лекарствата си вкъщи. Доставката не се плаща.

Раждането на дете става по естествен начин, освен ако няма достатъчно медицински причини, налагащи секцио. Веднага след раждането бебето не отива в изолатор, а се дава на майката и то не се отделя от нея нито за миг по време на целия им престой в болницата. Кърменето е основен приоритет и медицинският персонал прави всичко възможно, за да улесни и насърчи майката да кърми. Домашното раждане е разрешено –  екип от акушерки асистират на родилката в дома й. Акушерки и сестри посещават детето в дома и следят развитието му от раждането до 5-годишна възраст. Ваксините не са задължителни. Няма пречка неваксинирано дете да посещава детска градина и училище. Няма глоби, нито разследвания. Нито взимането на социални помощи зависи от това дали детето е ваксинирано.

За да те прегледа лекар или да постъпиш в болница, никой не те пита работиш ли, откъде идваш, колко пари имаш, колко агнета гледаш на село, кого познаваш… Всеки има равен и свободен достъп до държавното здравеопазване – от бездомния клошар до мениджъра на голяма компания. Ще повторя – за всички здравни услуги изброени дотук пациента не плаща нищо, нито някой му иска пари под масата, за да получи той  по-добро отношение и по-качествено обслужване. Ако пациент си позволи да предлага подкуп или други облаги, вероятно ще се наложи да си поговори с полицията. На някой всичко това да му звучи познато или да може да направи паралел с нещо подобно у нас?

Всичко изброено по-горе не означава, че NHS e перфектна и няма проблеми. Има и то не малко. Постоянното увеличаване на болните натоварва системата, увеличаването на цената за лечението – също. Липсата на квалифицирани кадри е сериозна пречка и постоянно висящ, задълбочаващ се проблем. Оттук идват и големите периоди на забавяне в получаването на здравна грижа и необходимостта от списъци с чакащи за планови операции, рутинни изследвания и неспешни прегледи. Понякога се чака, особено когато проблемът не е належащ или животозастрашаващ. Ако някой има гъбички по ноктите от 5 г. и сега е решил, че иска да му ги лекуват, ще трябва да почака малко. Или пък ако те боли ръката от известно време, но не ти пречи да работиш с нея. Няма как да отидеш на специалист, когато ти е удобно следващата седмица например. Достъпът до специалисти и определени изследвания понякога се бави от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от сериозността на проблема. Разчита се, че GP-то ще прецени, затова при изпращане в болница или специалист има тристепенна скала за оценка на спешността на случая.

Но ако наистина е спешно, то пациентът ще бъде лекуван спешно. За разлика от специалистите, пациентите имат  достъп до GP в рамките на няколко дни най-много, а до спешна помощ – веднага. Разбира се, като всяка сфера, където работят хора, е възможно човек да срещне неразбиране, да се сблъска с недоглеждане, грубост, грешки и т.н., но тези случаи са крайни изключения, не нормална практика.

 Струва ми се логично да помислим защо приватизация е мръсна дума във Великобритания поне що се отнася до здравеопазването. В родината на политическите партии дори традиционната десница, прегърнала пазарния фундаментализъм като пътеводна светлина, не смее да предложи (дори да опита) като предизборно обещание към избирателите си приватизация на здравната система. Въпреки това в NHS England от 2012 г. тече скрита приватизация – дават се части от болници, отделни департаменти, услуги и т.н. на частни фирми, въпреки че премиерът Камерън се кълне, че няма да има раздържавяване. В Шотландия ситуацията е друга – там приватизация няма и засега не се предвижда.  Ясно е, че в България скоро няма да ги стигнем британците по отношение на здравеопазването, но интересният въпрос е в каква посока сме тръгнали и как ще продължи т.нар. реформа?

 Нека да хвърлим и бегъл поглед на цифрите. Следващите данни ще отговорят на някои от въпросите. По данни на СЗО за 2013 г. Великобритания харчи 9.1% от БВП за здравеопазване. За сравнение: Франция харчи 11.7%, Германия-11.3%, Канада – 10.9%, а в САЩ, където здравеопазването е напълно частно – 17.1%. България изразходва 7.6% от БВП за здравни грижи.

Доклад на Commonwealth Fund от 2014 г. класира здравната система на Великобритания на първо място сред единайсетте най-развити държави в света по качество, достъп до здравни услуги, ефективност и справедливост. Същото изследване определя здравната система на САЩ като „най-скъпата и най-неефективната във всички развити държави”.  САЩ остава единствената богата нация в света, която не осигурява универсално общодостъпно здравеопазване на своите граждани, въпреки че с Obamacare се направи мъничка стъпка в обратната посока, засега незначителна. Така например там сумата, която пациент без осигуровка трябва да плати за раждане надминава скромните $42 000. Британската NHS спасява повече животи за всеки похарчен паунд като пропорция от БВП, отколкото всяка друга държава в света (с изкл. на Ирландия в някои отношения). САЩ имат най-високата смъртност при родилки и новородени бебета и една от най-високата смъртност при възрастни сред развитите държави.

Според обществено допитване 69% от британците са доволни от здравните услуги, които получават. На въпрос „Кои неща Ви карат на-много да се гордеете, че сте британци?” на първо място се класира NHS с 45%. Здравната система в България се радва на одобрението на едва 0.1% от българите. Според 70% от запитаните в анкета състоянието й е „лошо“ или „много лошо“по данни от 2014 г.  NHS е най-големият работодател в Шотландия и един от най-големите в Англия. Със сигурност обаче повод за гордост у британците не предизвиква напълно частния  им железопътен  транспорт, който според друго изследване и според общественото мнение е „най-скъпия и най-неефективния” в Европа. Едновременно с това държавната субсидия за сектора се е увеличила с над 300% след приватизацията.

Сега на нас и на нашите политици остава да решим како искаме: изостанала, нереформирана и комунистическа здравна система като британската (като такава би следвало да я определим, ако се съобразяваме с реформистката „демократична”  визия за здравеопазване, която ни налагат от 25 г. насам)  или модерна, конкурентна и прогресивна като американската?

 

 

 

Авторът има бакалавърска степен по политология във ВТУ и магистратура по политически мениджмънт в СУ. От пет години живее във Великобритания. Работи в Националната здравна система там.

 

Източник:  Солидарна България

 

 

 

 

 

 

Опичайте си акъла ! - Боряна Костова

 

 

Искате ли ГЕРБ и ДПС да ви управляват в комбина и пожизнено? Ако не искате, не подкрепяйте на референдума предложенията на гербаджийската марионетка Росен Плевнелиев за въвеждане на мажоритарен, задължителен и електронен вот на изборите. Тези промени няма да са в полза на демокрацията, целта им е да улеснят измамите в изборния процес.
То на бат'Бойковата групировка не й е в манталитета да печели по честен път. Дойде им нанагорно да влачат среднощ чували с подменени бюлетини. Тежък труд, па и рискован. През 2011 г. медиите хванаха в крачка депутатите от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов как мишкуват в зала "Универсиада", камера в секция на плевенското с. Бохот засне гербаджийка да вади изпод полата бюлетини и да ги муши в урната. Гръмна и скандалът с костинбродската печатница на общински съветник от ГЕРБ.
Сега Гражданите за европейско развитие на България търсят начин да скрият от очите на обществото бъдещите си срамотии. И заиграха с надеждите на хората за честен вот чрез примамката "мажоритарно, задължително и електронно гласуване". Мажоритарният вот щял да извади на преден план личностите и да намали влиянието на партиите. Ще стане, ама друг път! От смесената система вече се опарихме през 2009 г. Тогава 209 депутати бяха избрани пропорционално, а 31 -  мажоритарно, като 26 от мажоритарните места бяха спечелени от ГЕРБ, останалите 5 - от ДПС. Ще рече, че в другите партии не е имало личности ли? Напротив, получиха се доста смехотворни резултати. Във Видин никому неизвестната Любомила Станиславова от ГЕРБ победи светилото на коремната хирургия проф. Радослав Гайдарски (БСП). Във Велико Търново финият интелектуалец проф. Андрей Пантев (от гражданската квота на БСП) загуби от физкултурника Цветан Цветанов. В 23 МИР-София лидерът на сините Иван Костов, капитанът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов (НДСВ) и вечният опозиционер Георги Кадиев (БСП) се класираха след някой си Борис Грозданов от ГЕРБ. ДПС спечели в Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен, т.е. в смесените райони, които отдавна си е приватизирало. Какъв е изводът? Хората винаги гласуват партийно, за мажоритарните кандидати - също. Щото те не падат от Марс, а ги издигат партиите. Даже на някои места водачът на пропорционалната листа се явяваше и като мажоритар. Приказките, че се дава възможност необвързани партийно личности да подменят постепенно парламентарния състав, са вятър и мъгла. Досега от инициативни комитети са издигани като независими около 30-ина кандидати, нито един от тях не е избран. Дори известни фигури като Гиньо Ганев претърпяха неуспех на полето на независимостта. "Страната ще бъде облепена със снимки на Борисов, а до него ще се мъдри една нула - "мажоритарен кандидат", пише в блога си бившият шеф на МВР Богомил Бонев. Такива избори са услуга за ГЕРБ. Те вършат работа и на ДПС, което успешно примамва ромите и върти алъш-вериша на гласове. Затова Местан се изгаври да иска 100% мажоритарен вот.
Националистическите партии смятат задължителното гласуване за "пирон в ковчега" на ДПС. Но те ще пострадат най-много. Защото при 6 млн. избиратели и 4% бариера прагът за депутат се вдига на 240 000 гласа. А на изборите м.г. за Патриотичния фронт са пуснати 239 101 бюлетини, за "Атака" - 148 262. Като вземем предвид електоралните настроения в момента, излиза, че в следващото НС ще влязат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Сиреч, връщаме се към двуполюсния модел. Идеята, че като гласуват всички, тежестта на привържениците на ДПС намалява автоматично, е твърде елементарна. Последните години движението натрупа значителен финансов ресурс и както се видя на миналите избори, нагло купува избиратели и напредва и в райони без етнически турци. Като Северозападна България. При задължително гласуване просто ще му се увеличат разходите.
Най-голямата далавера обаче се готви чрез електронното гласуване. Там ще пада голямото "редактиране" на вота. Включително и от работодатели. И вместо да се влачат чували с бюлетини, по-лесно и далеч от медиите ГЕРБ ще вършат изборни фалшификации. На този терен битка ще водят не толкова избирателите, колкото партийните хакери. Туй не било вярно, реват управляващите и се хващат за Естония. Как там можело, а тук не? Но не казват защо от него са се отказали Австрия, Франция, САЩ? Технически системата не е сигурна, твърдят експерти от Пентагона. Същото казва и нашият Конституционен съд през 2011 г. Хакери неотдавна разбиха сайтовете на ЦРУ и Белия дом, та софтуерът на ЦИК ли ще им се опъне?! Реформаторите лелеят надежди, че 2 млн. българи в чужбина ще се скъсат да гласуват за тях. Ама реалностите са други. През 2014 г. са ги подкрепили само 15 000. От около 130 000, дали вота си зад граница, 44% са за ДПС.
Като теглим чертата, ясно е кой ще ни управлява, ако се поддадем на залъгалките на Плевнелиев на референдума.

Затова - опичайте си акъла! Докато не е късно...

 

Източник: ДУМА

 

 

 

 

Започна подписка срещу разполагането на чужд военен контингент у нас

 

 

 

 

Инициативен комитет от юристи, журналисти и граждански активисти започна национална гражданска инициатива срещу разполагането на чуждестранeн военен контингент на територията на България. Подписката е по идея на гражданското непартийно движение "Модерна България" и е по реда на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт. Тя ще бъде внесена в НС и МС, които трябва да се произнесат. Инициаторите на гражданската акция се обявяват срещу това България да става "плацдарм за чужди геополитически цели и домогвания, от което биха пострадали дългосрочните национални интереси".

В инициативния комитет участват представителите на "Модерна България" Борислав Цеков, Петър Кичашки, Здравка Кръстева, Росен Георгиев, политологът Иво Инджов, журналистът Александър Симов, главният редактор на сайта "Поглед.инфо" Румен Петков, депутатът от VII ВНС Еленко Божков, предприемачът Георги Дренчев и др.

 

 Призив на инициативния комитет:

 

Уважаеми граждани на България!

 

В днешните сложни и тревожни времена, когато на международната арена се разгаря остро противопоставяне и даже започна нова надпревара във въоръжаването, сме изправени пред един общ дълг: Да не допуснем превръщането на България в плацдарм за уреждане на чужди геополитически цели и домогвания, от което биха пострадали дългосрочните национални интереси.

Да опазим нашата Родина от въвличане във враждебни действия срещу други държави и да не допускаме тайни споразумения в такава насока. Да предотвратим превръщането на страната ни в мишена било на ответните мерки на други държави, било на ислямския тероризъм. Ние разбираме суверенната позиция на други държави, които имат свои опасения и напрежения в отношенията с Русия.

Но сме категорични, че и те трябва да уважават суверенните интереси на България. Националната сигурност на нашата страна не е заплашена нито пряко, нито косвено от Руската федерация. Затова нищо не налага разполагане на чуждестранни военни контингенти на българска територия. Подобни действия, съвсем естествено, могат да предизвикат ответна защитна реакция и биха довели до нежелано влошаване на традиционно добрите двустранни отношения между България и Русия.

Нещо повече разполагането на чужд военен контингент у нас би могло да превърне страната ни наистина във „фронтова държава“ и по отношение на ислямския тероризъм. В условията на икономическа криза, подобни действия биха се отразили неблагоприятно и върху туристическата индустрия и чуждестранните инвестиции. Членството в НАТО не означава безропотно изпълнение на чужди геополитически цели и задачи. Над всичко трябва да е националния интерес и уважението към достойнството на българския народ и суверенитета на България.

Ето защо, ние участниците в настоящата подписка, се обръщаме към българските власти – към Народното събрание и Министерския съвет – с категорично настояване: Да не се допуска разполагане на чуждестранни тежки въоръжения и войскови части на територията на България, които са насочени към други държави.

Призоваваме всички наши съграждани, които споделят тази позиция, независимо от политически и други различия, да се присъединят към нея, полагайки подпис в Националната гражданска инициатива, която ще бъде внесена в парламента и правителството.

 

 

 

 

 

 

 Изтеглете бланка за събиране на подписи от тук - http://dvizhenieto.org/wp-content/uploads/2015/06/blanka.pdf

Събраните подписи изпратете на адрес: София, ул. "Бачо Киро" 57, ет. 1-2, За Движение "Модерна България".

Или сканирайте и изпратете на e-mail: nenavoinata@mail.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Нормативни  основания – извадка :

ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ 

Национална гражданска инициатива

Чл. 44. (1) Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.

(2) Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.

 

Чл. 49. (1) Подписката съдържа:

1. одобреното предложение, което е обект на подписката;

2. протокола по чл. 45, ал. 3 или чл. 47, ал. 3;

3. бланките със събраните подписи на граждани.

(2) Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:

1. наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите;

2. пореден номер.

(3) В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и полагат саморъчно подпис.

(4) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за гражданската инициатива. В графа "забележки" се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.