Партията ни направи хора, вярващи в правотата на нейното дело. Нека младите пазят свещения завет на падналите за свобода.
Интервю на Виолета Тошева за вестник „Звезда“ с Лазар Лазов (Велко) – бивш командир на младежката чета в Дупнишкия партизански отряд, зам.-председател на Изпълкома на Окръжен народен съвет – Кюстендил. Думи в навечерието на празника.
„Звезда“: За да поеме пътя на борбата, човек трябва да е повярвал в истинността и справедливостта на една идея. Как стана това при вас? С какво заслужиха безсмъртието вашите загинали другари?
Л. Лазов: Израснах в прогресивно семейство. И тримата ми братя, които са по-големи от мен, бяха много активни ремсисти още преди 1940 година, а най-големият—член на БКП. Даваха ми литература — наша и съветска, легална и нелегална, слушахме нелегалните радиостанции. Говорехме за Съветския съюз и за живота на съветските хора. След нападението на германските фашистки орди над Югославия в нашия дом започна открито да се говори срещу фашистката власт, да се укриват хранителните продукти от реквизицията. Последвалите арести, инквизиции и съдебни процеси срещу познати и близки оказаха още по-силно влияние върху моето оформяне като комунист. Още на 15 години постъпих в редовете на РМС и така поех трудния път на борбата.
Моите бойни другари и приятели, загинали в неравната схватка с фашизма, с право заслужиха името „безсмъртен“, присъдено им от историята, защото те отдадоха най-скъпото, което имаха — живота си в борбата с човеконенавистния фашизъм, за тържеството на светообновяващите идеи на марксизма-ленинизма.
„Звезда“: Как си представяхте първия ден на свободата и какви са впечатленията Ви от Деня на победата?
Л. Лазов: Трудно ми беше да си представя първия ден на свободата и такъв въпрос не съм си задавал никога, може би защото смятах, че и аз ще загина в борбата, както мнозина от другарите ми. Бях обаче твърдо убеден, че този ден ще дойде. Дълбоко в себе си съм вярвал, че на този ден ще можем да се срещнем с тези, които громяха фашистките орди на Източния фронт — със славните съветски воини. В паметта ми винаги ще остане първият ден на победата. Никога след това вече не съм виждал такъв ентусиазъм, толкова песни и веселие, такова всеобщо ликуване. Хората спонтанно изразяваха признателността си към партията и към участниците в борбата. Трудно е да се опише този забележителен ден в историята на нашия народ.
„Звезда“: Вие сте активен участник и в строителството на социализма, в борбата за осъществяване на мечтите, за които някога се борихте. Кои са според Вас най-характерните изменения в окръга през последните десетилетия? Какво е участието на Вашето поколение в процеса на съзиждането и как Вие виждате участието на младежта в него? Какво от заветите на загиналите сегашното младо поколение следва да приеме още по-добре?
Л. Лазов: Най-характерните изменения в страната и окръга, според мен, са, че в полетата ни няма синури, няма и следа от мършавите крави и дървеното рало. Красиви са нашите огромни кооперативни блокове и овощни градини с мощните машини сред тях, просторните модерни заводи и фабрики, набраздили небето с комините си. Най-очевидна е обаче промяната, настъпила у хората от нашия край. Няма ги вече окъсаните, гладни, прегърбени от непосилен труд работници и селяни с поглед, помрачен от несигурността за утрешния ден. Горди и уверени, здрави и бодри са хората в полята и заводите, станали господари на съдбините си.
Нашето поколение взе решаващо, активно участие в борбата срещу фашизма и в строителството на социализма. Младежите, а това бяхме и ние тогава, крачеха в първите редици. Не познавам по-голяма сила от младежкия ентусиазъм. Пред него отстъпиха елитните сили на фашистката власт и твърдите скали на Балкана.
Пожелавам на нашите младежи, а това завещаха и загиналите бойни другари, да развиват все повече у себе си най-добрите човешки добродетели, да бъдат скромни, трудолюбиви и любознателни. Да се пазят от разлагащото влияние на кариеризма, егоизма и извратената мода. Да се оформят като всестранно развити личности — строители на развитото социалистическо общество в нашата родина, достойни продължители на великото дело, за което проляха кръвта си хиляди славни народни синове.
Източник: вестник „Звезда“, 7 септември 1975 г.
