Изказване на Янаки Стоилов пред заседанието на 49-я конгрес на БСП, 04.02.2017 г.

 

 

 

Уважаеми делегати,

Многократно съм говорил пред вас, включително от тази трибуна, но никога вълнението не ме е напускало, винаги съм бил искрен с вас и съм се опитвал да поставям въпросите, които смятам, че имат най-голямо значение за нашата страна, за настоящето и бъдещето на социалистическата идея, на нашата партия.

Преди няколко месеца тук приехме политическата платформа “България – суверенна, солидарна, справедлива”. Тя допринесе за подкрепения от БСП кандидат за президент Румен Радев. Победата на тези избори дава самочувствие на социалистите и увеличава шансовете за предстоящите парламентарни избори. Тази победа потвърждава, че сме били прави, когато преди четири години се обявихме за радикална промяна за демократична и социална България. За съжаление тя не се реализира у нас. Радикални идеи проправиха пътя за промени в САЩ и в няколко европейски страни. Така вместо да бъдем в крак с времето поради собствени колебания, външен натиск и противопоставяне от влиятелни групи в партията загубихме политическата инициатива.

Сегашното ръководство на БСП и особено председателят показват силна енергия и воля за власт. Това мобилизира и мотивира партията. Днес по-скоро недоволството на хората, а не толкова намерението на партиите създава обществените нагласи. Залагането на тази тактика може да ни доведе до спечелване на изборите, но не осигурява успешно управление. Няма достатъчно доказателства, че радикалното говорене ще бъде последвано от решителни действия срещу картелите, срещу избягването на данъци от компаниите с огромни приходи, срещу познатите злоупотреби с власт.

Правилно днес в центъра на вниманието е поставена икономиката. Трябва да е ясно обаче, че ако не се заздрави администрацията и не се подобри правосъдието, ако не се укрепи държавата като цяло много от предлаганите икономически мерки ще се изкористят. Да очакваме, че бизнес-социалистите, които напоследък взеха превес, ще проправят пътя на необходимата ни политика, е поредната илюзия.

Странно е, че лявата БСП се обръща предимно към предприемачите. Освен това ги дели, както и политиците на млади и други, а не според приноса, който дават. В същото време други партии се насочват към широки социални групи – хората със средни доходи, възрастните с най-ниски пенсии, учителите – с конкретни, числово изразени послания.

БСП трябва да разчита предимно на хората, които са ощетени и недоволни от прехода, а те далеч не са само бедните, на всички, които смятат сегашната система за несправедлива. Само така можем да постигнем убедителна победа, която ще ни избави от поредните пагубни компромиси. Не казваме обаче от какво няма да отстъпим в името на властта и тази констатация трябва да предизвиква достатъчно тревога във всички нас!

Суперпроблемът на съвременния свят и на България е огромното неравенство. Днес не е достатъчно просто да говорим за противодействие и ограничаване на бедността. Средно за ЕС разликата между най-богатите и най-бедните 10% е 8 пъти. В европейска България по актуални данни на Световната банка тя е 28 пъти! Къде е нашият отговор на този проблем?! Не искам да бъда по-католик от папата, но може би той ще се окаже по-голям социалист от нас. Това налага в проекта за платформа да се включат още няколко ясни ангажимента. Затова предлагам:

- Осезаемо покачване на доходите на работещите за достигане на заплащане в съответствие с производителността на труда в България. Това означава да направим така, че заплатите, не само минималните, да се увеличат 1,5 – 2 пъти през следващите две-три години. Оказва се, че вече ще закриваме паралелната държава, което категорично подкрепям. По-трудно ще ни е с паралелните политици.

- Минималната пенсия за трудов стаж да достигне прага на бедността за същия период.

- Преминаване към прогресивно облагане без усукване, освобождаване от данък на ниските доходи, запазване на равнището на данъчните задължения за масовите доходи на 10% и постепенно покачване на скалата за по-високите, още от следващата година.

- Премахване не само на скритите форми, а на всяко доплащане за лечение на здравно осигурените лица.

- Увеличаване на дела на БВП, произвеждан с участие на държавата – от сегашните под 10 на 15-20% за четиригодишен период.

- Привлечените инвестиции у нас от други страни приблизително да се изравнят с тези от ЕС през започналия програмен период.

Само сплотена и силна партия може да промени България и да управлява успешно. Сега е необходимо значително обновление, включително подмладяване на парламентарното представителство на БСП. Въпросът е ще излъчим ли способни, волеви и безкористни личности, които да отстояват социалистическа политика, защото ново лице може да бъдеш само веднъж.

Разбирам и споделям стремежа да привлечем периферен вот, но това няма да стане чрез разколебаване и разбиване на ядрото на партията. Няма да стане чрез провокирания от част от ръководството реваншизъм. Временно могат да му помогнат “загрижени” за БСП хора и медии, които преди обслужваха други силни на деня.

Утре предстои да гласувате устава на БСП. Аз няма да участвам в това действие не поради конфликт на интереси. Не се стремя към пореден депутатски мандат, но благодаря на тези хора, които са видели в мое лице човек, когото могат да подкрепят. Просто този проект не отговаря на обявените цели. Нито един от прокламираните принципи – за мандатността и особено за прекия избор не е приложен последователно, колкото и да ни убеждават в обратното неговите апологети.

Защо след като председателят, вече на партията, ще се избира пряко, същото не се предвижда за председателите на общински и районни съвети. Така председателят ще стане мандатен притежател на партията. Защо кандидатите за народни представители, кметове и общински съветници не се излъчват пряко от социалистите в съответния избирателен район, а се въвеждат странни за демократичните парламентарни системи ограничения? С тях се сродяваме с партията на Ердоган.

Истинските необявени мотиви на тези промени са в желанието на техните инициатори БСП да бъде лишена от вътрешнопартийна алтернатива. А тя прави партията демократична, допринесе да се съхрани през годините, дава й политическа перспектива. С тези промени вие отклонявате истинския разговор за отстъплението на политиката пред големите пари, за обслужването на частни и корпоративни интереси, които са проникнали във всички партии и вече години наред съсипват българския народ и българската държава.

Трябва да завърша с едно предупреждение, защото неведнъж съм се борил за възстановяването на доверието към БСП. Сега отново се намираме в преддверието на властта. Нашият хроничен проблем е, че почти винаги след участие в управлението стигаме до тежки загуби. Не бива отново да допуснем това. Може да е с непоправими последици.

Дано имаме основание и ние да изречем знаменателните думи: “И в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото те обичаме!” 

 

Благодаря, че защитавахте демокрацията – Тодор Канев

 

 

 

Бих желал да благодаря на всички, които ме подкрепиха и разбраха, че демокрацията е най-ценното достояние на обществото. Благодаря специално на софийската  организация и всички останали, че ме подкрепиха  и не се превърнаха в „ненчотемелковци”,  които падат на колене пред председателя и му се кълнат във вярност,  за да може да седнат в председателската ложа. Благодаря на Ваня, Велислава,  Ани, Захари, Борис, както и всички други, които отстояваха в своите изказвания демокрацията и конституцията. Всички тези достойни социалисти показаха със своя глас, че има светлина. Пост-социалистите показаха завидни методи на контрол върху делегатите. Една част от тях бяха дошли под натиск, като им се беше обяснило, че от това зависи бъдещето на председателя в партията, както и тяхното бъдеще, а жандармите стояха между редовете и зорко наблюдаваха,  да не би някой  да направи своеволие.

 Не можахме да отстоим демократичните устои в левицата, тъй като ордите бяха жадни за власт, а тя е по-силна от демокрацията, но те не трябва да забравят, че това което ги води днес, утре може да се окаже просто илюзия.

Мажоритарността е една много хубава перспектива, но въпроса не е в нея, а в това дали ще бъде прозрачен процеса на избор. Когато  ръководството се състои от бизнес-социалисти и от такива, които са доказани манипулатори на избори в миналото. Пари, манипулатори и вътрешни избори  –  резултата е ясен форма на вождизъм с нюанс на притежание.

Демокрацията трябва,  да се отстоява всекидневно,  а взетите решения са крачка назад за демократичния процес в партията и за обществото.  Младостта не е гаранция за отстояване на демократичния процес, защото за една голяма част от тях тя просто е даденост. Те никога не са се борили за нея,  нито са я отстоявали.

Бъдещата парламентарна група, ще бъде съставена на принципа на вождизма, а младите ще слушат и изпълняват повелите на вожда, който подкрепи модела „Пеевски”   и се чувства некомфортно в компания на хора, които не може да контролира и се противопоставиха срещу модела „Кой”, като гласуваха против. Взетото решение елиминира възможните съпротиви и сега вожда е свободен да прокарва корпоративни и олигархични интереси облечени в законови актове, които дори може да бъдат в противовес на демокрацията . Сега когато той влиза,  всички ще стават на крака и ще казват  „Вожда влиза”.

Трябва да припомня на председателя, че за да  спечели изборите на левица и е необходима победата в  София, а не в Борован,  от където бяха едни от най-върлите защитници на решенията на ръководството.

Времето до изборите е кратко и то ще покаже след тях истинската същност на сегашното ръководство.  Но този път  залитането във властта и коалиции,  може да се окаже фатално  за левицата. 

 

Източник: блогът  на автора, 07.02.2017

 

Еволюцията на една революция - проф. Андрей Пантев

 

 

 

Февруарската революция (1917 г.) в Русия стана преди точно 100 години. Тя отразява цялата история на тази страна - от езическия период, от Киевска Рус, през имперска, царска и до болшевишка Русия. Тя винаги е разглеждана като различна страна, често пъти посрещана враждебно именно поради различие и сила. Можем да кажем, че в годините, когато Русия най-плътно се обръща към Европа, тогава винаги следва конфликт и инвазия от страна на същата тази просветена Европа. Знаем, че в романа на Лев Толстой "Война и мир" една трета от текста е на френски. Знаем, че убиецът на Александър Пушкин - Дантес, след като е екстрадиран във Франция, става съветник на император Наполеон III и е един от главните идейни вдъхновители на Кримската война. Има едно бавно приближаване към идеята за Русия в навечерието на Февруарската революция. 1911 г. бележи върха на модернизацията на Русия, но не и на нейната демократизация. Същата година, да си спомним, бележи и най-високата точка на българо-руското политическо приятелство, драстично прекъснато по времето на Стефан Стамболов и регентството преди това.

Каква е характерната особеност на Русия по това време? От една страна - концентрация на пролетариат в големите градове. Ленин казва: ние можем да извършим пролетарска революция, защото вече имаме достатъчно население от бившите крепостни селяни. Русия се приближава стопански и индустриално към Европа, но в никакъв случай не и политически. Към тази противоречива паралелна тенденция се прибавя и травмата от революцията през 1905 г. и най-вече поражението на Русия в руско-японската война, когато за пръв път в модерната история на света една бяла сила, при това велика и двуконтинентална империя, губи по суша и море от небяла сила, каквато е тогава Япония. Това създава една двойна травма. Събитията през 1905 г. все още не са антимонархически - "Царь Николашка издал манифест: мертвым - свобода, живых под арест!" В 1905 г. е последната опозиционна силова изява на руското население, когато все още лоялността към батюшка-император е запазена.

Февруарската революция е антимонархическа, антироманова. Тук трябва да напомним на всички, които говорят за отблъскващото престъпление на болшевишкото правителство  - да убиеш принцеси, момичета, че то е предхождано от друго действие. Самият император Николай II, който се отказва от престола и слага край на династията на Романовите, е арестуван все пак не от болшевики, а от временното правителство. И все пак не му е позволено да замине за чужбина, и все пак английският крал Джордж V, с когото са роднини, защото жена му е внучка на кралица Виктория, отказва да му предостави политическо убежище в Англия, която по това време е царството на политическите емигранти. Идеята, че всичко започва от Октомврийската революция, не е точна. Насилието започва още от Февруарската революция, която издига едно безволево нищожество като Керенски за премиер.

Участието на Русия в Първата световна война - което е втората катастрофа след руско-японската война, създава такива силни антимонархически настроения, при които вече всякаква идея и идеология може да бъде възприета. Често говорят, че Октомврийската революция е платена от германците. Може и да е така, но не мога да си представя, че до реката Енисей може да стигнат германските марки. И никой в същото време не пита кой финансира в Германия и вън от нея възхода на Адолф Хитлер. Така че Февруарската революция показва неспособността да се премине по мирен и цивилизован начин към един друг начин на управление на Русия. Най-вече, защото Русия с вътрешните си драми в същото време е в едно враждебно обкръжение, включително от своите съюзници по линията на Антантата, особено от страна на Англия.

Така че революцията не знае еволюция, тя идва като един естествен продукт на безсилие. И днес всеки читател може да си зададе въпроса как е възможно, ако приемем, че болшевиките, които въпреки названието си (то идва от думата "мнозинство"), са малочисленици, могат да гътнат една империя на 300 години с военни традиции, с потомствена аристокрация и с една доста мощна подкрепа от страна на останалия свят. Включително и от тези, които са й врагове или съюзници по време на катастрофичното участие на Русия в Първата световна война.

Иначе казано, еволюцията на революцията довежда до нова революция. Довежда до онова насилие, което може би е по-силно от предишното, но все пак е предизвикано от това предишно насилие. Не може да продължи да съществува без катаклизъм една такава държава, с такъв културен елит, свят и традиции, в която царските офицери поливат с шампанско циганските певачки, а в същото време същият народ тъне в бедност и невежество.

 

 

 

Мантрата за ползата от плоския данък - Антон Гицов

 

 

 

Може да имате облагане с еднакъв процент или демокрация, но не и двете

 

 От приемането на плоския данък през 2008 г. от Тройната коалиция той се превърна в нещо като "свещена крава", която не бива и с пръст да се пипа. Партии като ГЕРБ и ДПС не дават и дума да стане за отменянето му, а като най-яростни негови защитници се изявяват двама десни икономисти, възпитаници на Висшия икономически институт "Карл Маркс" - Емил Хърсев и Владимир Каролев. И двамата повтарят една и съща мантра за ползата от плоския данък и колко справедлив е той, като някои от твърденията им са чисти фантасмагории и хвърляне на прах в очите. В своя статия неотдавна Емил Хърсев твърди, че "специалистите", без да цитира кои са те, приемали нашата данъчна система за еталон и образец. В лекция в бившето АОНСУ Владимир Каролев изказа нелепото твърдение, че плоският данък бил по-социален, "защото голяма част от хората с високи доходи престават да търсят официални и неофициални начини да си намаляват данъчното бреме". За бюджета щяло да е по-добре, защото хората с по-големи доходи щели да ги извадят на светло.

 Има два момента във връзка с твърденията на  двамата икономисти. Първият е: защо трябва да се облагат с плосък данък и най-бедните, нещо, което го няма в развитите страни по света. Докторът на икономическите науки Хърсев го обяснява просто: "За мен няма нищо справедливо в това двамина да работят колкото могат, а от по-успешния държавата да взема повече". Това означава, че чистачката и продавачът на вестници на улицата в студ и пек, които работят колкото могат, но получават никакви пари, а трябва да хранят семейства, не следва да  бъдат по-малко обложени, защото видите ли те били неуспешни, а примерно г-н Хърсев е успешен. Това, ако не е аморален и антисоциален аргумент, здраве му кажи!

 Подобна теория развива и Владимир Каролев, който, още не станал доктор на икономическите науки, но възможно е и това да стане скоро, защото професорите и докторите днес ги произвеждат на конвейер. В споменатата лекция той казва: "Това, че някой е по-необразован и с по-ниска производителност, не означава, че трябва да има привилегии. Той трябва да се стреми да се образова повече, да работи по-производително и да си качва доходите по този начин". Каква висока производителност може да иска икономистът Каролев от чистачката, от продавача на вестници, касиерката в супермаркета, от наетия за охрана на складове пенсионер с висше образование? И как да образова себе си и децата си бедният българин, който зиме отоплява само една стая, купува дрехите си от магазини втора употреба и едвам изхранва семейството си?

 Тези хора като че не са учили в гимназията

"Приказката за стълбата" на Христо Смирненски

Вторият момент е, че двамата икономисти подминават факта, че няма нито една развита държава в света, която да прилага плосък данък. Как да обяснят това? Няма как, разбира се, но те не се смущават, имат си отговор. Докторът на науките пояснява, че "в Стара Европа в задлъжнелите до гуша западни икономики лидерите нямат нито далновидността, нито куража да приложат очевидно по-добрата данъчна система". На Меркел, Оланд и преди това Камерън и на другите видни европейски лидери от ЕС им липсвали кураж и далновидност! Човек не знае да плаче или да се смее над такова абсурдно твърдение. Каролев пък твърди, че плосък данък били въвели цели 43 държави! Но не споменава, че това са само някои бивши социалистически страни и страни от Азия и Африка, при това някои от тях - със солиден плосък данък над 20%, но и с удръжки от личния доход, които не подлежат на данъчно облагане. В Естония например има плосък данък от 21%, но и необлагаем минимум, а от дохода се изваждат като необлагаеми лихви, плащани на банка за жилищен наем, суми за издръжка при развод, разходи за квалификация и преквалификация, профсъюзен членски внос, направено дарение и ред други. Така е и в Латвия (24% плосък данък), където всеки данъкоплатец има право да удържи като необлагаем доход фиксирана годишна сума за здравни разходи и също такава фиксирана за образователни разходи на децата си ученици и студенти.

Хърсев, Каролев и защитниците на плоския данък твърдят, че

той изваждал на светло сивата икономика

Каролев дава пример: "Ако въведат пропорционален данък, моментално започвам да си плащам минимална работна заплата и ще живея от дивидентите, които изкарва моята компания. Не само това, но и за всичките си служители ще направя минимална работна заплата. После, след като си изплатя дивидента, какво ще направя с моите пари - мога да ги подаря на когото си искам." Чудно е как може един икономист да твърди такава нелепост. Хем ще си начисли минимална работна заплата, за да плаща минимален данък, хем ще си начисли дивиденти, от които да живее охолно - нали дивидентите му ще се обложат със солиден данък! Щял да започне да плаща минимална заплата на работниците си. Но и това не е така просто. На първо място ще му се увеличи корпоративният данък - поради малкия дял на заплатите в разходите на компанията. На второ място, добрите му работници ще се разбягат. Но има нещо по-важно - умният капиталист знае много добре, че работникът създава много по-голяма принадена стойност, ако е здрав, добре нахранен, отпочинал, т.е. ако чрез разумно възнаграждение му се даде възможност да възпроизвежда своята работна сила.

Изобщо, твърдението, че плоският данък е добър за икономиката, защото оставял пари на предприемача да инвестира, е несъстоятелно. Бизнесът на един предприемач зависи от ставките по ДДС и корпоративния данък. По отношение на ефекта на плоския данък върху икономиката в страните, в които се прилага, английският икономист Ричард Мърфи публикува през октомври 2011 г. свое изследване, в което твърди, че плоският данък не е довел до повече приходи в източноевропейските страни, а в някои приходите от данъци силно са намалели. И че в Русия и след въвеждането на плоския данък

богатите са продължили да укриват доходи

с цел плащане на по-малко данъци. В Словакия, където плоският данък беше въведен през 2004 г., след като стана ясно, че той не е довел до увеличаване на приходите в бюджета и до привличане на чужди инвестиции, правителството го отмени през януари 2013 г. и въведе прогресивна скала.

Нека погледнем за пример как стои въпросът с данъчното облагане в страната, където се е зародил капитализмът - Великобритания. Тази страна, управлявана в момента от дясно консервативно правителство, днес е една от най-социалните държави в Европа. Болничното лечение е безплатно; лекарствата са безплатни за възрастни над 60 г., за ученици и бременни жени; на училищата се осигурява собствен транспорт за екскурзии и други цели; градският транспорт за възрастни и ученици е безплатен; за социално слабите освен безплатно болнично лечение, лекарства, помощ за прехрана и облекло, се осигуряват още безплатни жилища и безплатно настаняване на малки деца в детски градини. Може ли тези социални придобивки да се финансират при бюджет, който разчита на десет процентен плосък данък, както е в България? Разбира се, не. Бюджетът във Великобритания се пълни от най-различни данъци и най-вече от тези, които в България апологетите на плоския данък

наричат с възмущение "данък богатство"

Какъв данък във Великобритания например е "данък наследство" - 40% от наследеното имущество на стойност над 325 000 лири отива в държавната хазна. При покупката на допълнителен втори дом  държавата прибира процент от продажната цена до 5% според стойността на имота - още един "данък богатство". За данъчната 2016/2017 г. се прилага 4-степенна данъчна скала: от 0% за годишен доход до 11 000 паунда до 45% за доход над 150 000. В края на данъчната година данъкоплатецът попълва данъчна декларация, в която описва доходите си от пенсия, лихви по банкови депозити, дивиденти от акции, доходи от отдаване под наем на жилища и от продажба на имоти. Но това не означава, че се облагат с данък лихвите от банкови депозити и пенсиите на всички граждани. След като се сумира целият доход, ако данъкоплатецът има доход под 11 000 паунда, той не плаща никакъв данък, без значение дали този доход е от пенсии или от лихви от банки. Т.е. хората с ниски доходи са защитени. Подобно е и положението в другите развити европейски страни.

Прогресивното данъчно облагане пълни държавната хазна, държавата взима повече от богатите, за да помогне на "неуспелите" бедни, да осигури средства за здравеопазване, образование и да стимулира икономиката. Да въвеждаш  прогресивен данък не е безумие, както твърдят икономисти като Каролев. Нито е социален, защото кое му е социалното да обложиш с данък мизерната заплата на човек, живеещ под прага на бедността, и със същия данък да обложиш олигарха - така че да му дадеш възможност освен имение на Ривиерата да си купи и личен самолет, за да го посещава през годината? В статия в "Ню Йорк таймс" проф. Роберт Франк от университета "Корнел" в САЩ пише: "Това, което е тревожно по отношение на плоския данък, е, че той засилва тенденцията към нарастване на неравенството в доходите, което се забелязва през последните десетилетия там, където се прилага".

Фактите са, че ако преди стотина години плоският данък е бил норма във всички развити страни, днес той се прилага главно в бившите социалистически държави. Развитите страни са преминали към прогресивния данък като форма на преразпределение на създаденото национално богатство и на акумулиране на достатъчно средства в националния бюджет за финансиране на проекти от общонационално значение. Плоският данък в тези страни се разглежда, не само като антисоциален, но и като антидемократичен, защото социалната справедливост се приема за важен елемент на демокрацията. В своята книга "Демокрация и данъчно облагане", публикувана от Кеймбриджкия университет, авторите Уолтър Хетич и Станли Уайнер правят следното, често цитирано от други изследователи, заключение:

 "Може да имате плосък данък или демокрация, но не и двете".

 

 

 

 

 

Източник: вестник „ДУМА“ , 08.02.1017

 

 

 

Кой и защо уби дядото на Цачева - Веселин Стойков

 

 

 

                                              Истината за едни сълзи...

Разузнавач от Държавна сигурност разказва за лъжите и инсинуациите на кандидатката за президент

 

Следих по медиите отминалата президентска предизборна кампания. Тон за воденето й в арогантен стил дадоха Бойко Борисов, Цветан Цветанов и приближените им лакеи. Развихрили се като гладиатори, те заплашваха и внушаваха на избирателите, че ако не бъде избран предложеният от тях кандидат, за държавата ще настъпи апокалипсис.

По време на кампанията имаше два телевизионни дебата между Цецка Цачева и ген. Румен Радев. По повод първия във в. ДУМА прочетох статията "Хитрата сврака с двата крака". В нея авторът уличава и разобличава Цачева в нечестност и кариеризъм. Сочена като ренегат от комунистическата партия, където е членувала за прикритие.

При втория телевизионен дебат Цачева направи опит да започне с активно настъпление, нападайки ген. Радев, че е приел подкрепата на БСП. На този упрек той умно й отвърна, че приема подкрепа от всеки честен българин, защото се е обрекъл да служи като президент на целия народ, а не на отделна партия. И изведнъж, по никакъв повод, тя се просълзи и започна да обяснява как късно от баща си научила, че през 1952 г. на дядо й Иван била изпълнена от комунистите смъртна присъда. Бил осъден като привърженик на БЗНС "Н. Петков". Гледах и гневно се възмутих от наглата лъжа. Родом съм от Ловешкия край, жив свидетел и участник в събитията от онези години.

Прочетох и други статии с призив Цецка Цачева да каже истината за дядо си. Кога, къде и в резултат на какъв процес е произнесена смъртната му присъда, в какво е бил обвинен?

Г-жа Цецка Цачева няма да ви каже истината за убийството на дядо си. Защото нагло и "откровено" лъже! Намери дори журналист, който пусна статия под заглавието "Цачева работила 7 години в сградата, където измъчвали дядо й. Една потресаваща история защо родителите й са крили от нея за жестокото убийство".

Трудно ми е да си обясня и да приема как журналист с чиста съвест може без скрупули и без свян да лъже. Това ме задължава да разкажа истината. Защото съм участник в събитията по това време като разузнавач от Държавна сигурност в Ловеч. В тези органи постъпих на 1 септември 1948 г. и служих до 1 септември 1950 г., когато получих назначение за следовател в Следствения отдел на ДС в София.

 

*    *    *

Като разузнавач в Ловеч оперативно обслужвах всички села в бившата Ловешка околия с цел откриване и пресичане на всякакви враждебни прояви от политически характер срещу властта. По мое време, а и до промените през 1989 г., процеси за съдене на възрастни хора като привърженици на Никола Петков, след забраната й със закон, в бившата Ловешка околия, в която попада и с. Драгана (родното място на Цачева), не е имало.

Във времето от 1948 до 1952 г. в Ловеч се състояха три съдебни процеса по линия на забранената младежка земеделска организация, наричана ЗМС "П. Сърбински".

Първата група бе разкрита през 1949 г. от разузнавач Цачо Петков. По нея задържахме 11 лица: един от Ловеч, четирима от с. Дойренци, трима от с. Соколово и трима от с. Голец. Създадена бе на идейна база, за въоръжена борба срещу законната власт. Сред задържаните двама бяха на възраст 37 и 38 г., останалите - между 19 и 23 г.

Втората група бе разкрита от мен през 1950 г. И тя бе създадена на идейна база, за въоръжена борба срещу властта. По нея задържахме за разследване 6 лица: двама от Ловеч, трима от с. Лисец и един от с. Прелом. Всички бяха младежи на възраст от 19 до 27 г.

Третата група бе разкрита също от мен, но бе реализирана като операция през 1951 г. от моя заместник. Създадена бе също на идейна база, за въоръжена борба срещу властта. За разследване са задържани 7 лица: един от Ловеч, един от с. Продимчец, четирима от с. Хлевена и една жена от с. Смочан. Най-възрастният сред тях е на 41 г., а останалите - между 18 и 25 г.

 

Смъртни присъди не са издавани

 

и по трите процеса.

След закриването със закон на земеделската дружба "Н. Петков" и на ЗМС "П. Сърбински" в бившата Ловешка околия с над 35 села, с налични организации за възрастни и младежи, само в 4 села и в града техни последователи дръзнаха да нарушат закона и да създадат нелегални структури за борба против властта. В тях имаше отделни лица от други населени места. В повечето села в бившата Ловешка околия, включително и в родното село на Цецка Цачева, не е имало нелегални организации от привърженици на "Н. Петков" и на ЗМС "П. Сърбински". Поради което в посочения период не е имало задържани или съдени за конспиративна дейност.

Принуден съм да се спра и на други привидения на журналиста Иван Бутовски, отразени във в. "168 часа", където пише: "... Сега четете повече за борбата на горяните, в която се е включил Иван Цачев и заради която намира смъртта си... Иван Цачев заедно с другите осъдени е бил заключен в сградата на днешната община в Плевен, в нея се е помещавал местният щаб на ДС."

 

Това е съзнателна инсинуация

 

Първо. През това време в Ловешкия край не е имало горяни, бих подчертал - нито един. Лансираната в статиите и от Цачева теза, че нейният дядо Иван Цачев през 1952 г. е убит като сподвижник на БЗНС "Н. Петков" и помагач на въоръжена нелегална "горянска" група, водеща борба срещу властта, е преднамерена лъжа за прикриване на неудобната за нея истина, че Иван Цачев е убит при опит за задържане заради криминално престъпление. Дядото на Цачева не може да се включи в нещо, което го няма, което не съществува.

Второ. В годините от 1947-а до 1954-а в Ловешко, Троянско, Севлиевско и Габровско върлуваше опасният криминален престъпник Грозю Грозев, наричан "Каскета", родом от карнобатските села, излязъл от затвора заедно с освободените политически затворници на 9 септември 1944 г. През 1946-1947 г. извършва обир с убийство и отново минава в нелегалност. Впоследствие, заради дръзки грабежи и убийства, ръководството на МВР разпореди по неговото залавяне и обезвреждане да работи ДС.

Трето. Освен по опасния рецидивист "Каскета", разузнавачите от ДС в Ловеч работехме и по разкриване и залавяне на трима полицаи, успели да избягат след осъждането им от Народния съд за убийства на партизани, и по избягал с оръжието си курсант от ВВУ в Долна Митрополия. Единият полицай, чието име не помня, беше от западните села на Ловешка околия. Избягал от конвоя, когато го откарвали за изпълнение на смъртната му присъда, издадена от Народния съд. Другият беше Вълчо Узунов от с. Къкрина. Като полицай, участвал през 1943 г. в убийството на партизаните Димитър Кочев от с. Дъбрава, Тодор Табаков от с. Горно Павликени, Дашо Лалев от с. Брестово и Дешка Йорданова от русенските села, работничка в Габрово. Третият бе Вълко Генов - полицейски подначалник от с. Горно Павликени. Осъден за участие в разследване и побой на задържани ремсисти. Заловен бе през 1954 г. Габровчето, на когото не помня името, през 1949 г. избягва от ВВУ в Долна Митрополия със зачисления му автомат. На следващата година получихме сведение, че се е обадил на близките си от Италия.

Това са били нелегалните в бившата Ловешка околия в онова време, но те не са "горяни", а убийци, избегнали възмездието на народа.

Имам спомен, че през онези години в с. Драгана се извърши убийство при опит на милиционери да задържат по някакъв повод местен човек. Той се възпротивил и ударил единия от тях. Другият бил принуден да го простреля. За този случай през 2015 г. питах Марин Йотов, родом от с. Драгана, за уточняване на човека. Той потвърди, че става въпрос за дядото на Цецка Цачева.

Всяко политическо убийство има специфични атрибути. Първо, да е извършено при осъществяване на нелегална дейност. Второ, убитият да е член на нелегална организация или група за борба срещу властта. Трето, да е станало при обстоятелства, сочещи дейност, свързана с нелегални. Четвърто, да е извършено от органи на ДС, или под тяхно ръководство.

Видно от посочените факти, при убийството на Иван Цачев липсват основните атрибути, определящи го за политическо. Поради което то спада към

 

убийствата от общ характер

 

Защо въпросът за убийството на дядото на Цачева се поставя, след като са минали повече от 60 години? Госпожата е юрист, според Борисов "феномен" в тази област. Можело е въпросът да бъде повдигнат много по-рано, когато е имало живи свидетели. Защо това става в предизборната кампания?

Що се отнася до гроба на убития дядо на Цецка Цачева - отново загадъчна мистерия. Неизвестен. Не е имало причини бащата на Цачева да не погребе своя баща в родното село. Освен да е отказал да стори това по някакви сериозни съображения.

Българският народ трябва да е благодарен на онези над 2 млн. избиратели, гласували за ген. Радев. Защото с гласа си спасиха държавата от "майката" на нацията, която щеше да надмине по некадърност, нечестност и недостойнство стократно Росен Плевнелиев.

 

 

Източник: вестник ДУМА, 11 януари 2017 г.

 

Пазар или Духовност ! – Светлана Шаренкова

 

 

 

Вече няколко дни в публичното пространство тече спор за пари между Българското национално радио и „Мюзикаутор”, залогът е спирането на музикалното съдържание, създадено от български композитори и певци. В спора между Радиото и авторите всъщност грешна е Системата. Неолибералният капитализъм, наложен у нас след 1990 година, унищожи не само българската индустрия и земеделие, но и българската духовност. Отказът от държавна опека над духовния живот бързо прерасна в институционално безразличие. Културата на високите постижения тъне в мизерия, а чалгата пазарно просперира. Вакуумът се запълва и с американската масова „култура” на пуканките, шоуто и екшъна. Новите Николай Хайтов и Валери Петров, Дечко Узунов и Панчо Владигеров отдавна са заминали някъде отвъд Океана, а ако случайно са останали, нямат особен шанс, защото държавата традиционно пести пари от младите таланти. Нали има други евро-атлантически приоритети.

При социализма способните творци бяха авангард на обществото, а държавата се грижеше за материалната обезпеченост и творческото им спокойствие, за международната популярност на българската култура, за ежегодното увеличаване на продукцията от книги, концерти, изложби, филми, грамофонни плочи, вестници. А хората имаха неподправен, искрен интерес към културата, нали държавата издигаше в култ естетическото възпитание на народа. Някога чакаха на опашки пред книжарниците и театрите, а днес – пред Бюрото по труда. Гладният първо мисли за хляба, а не за духовната храна. Ако му отнемем и малкото българска култура – край с България! А откъде българска култура, щом творците са поставени в унизителното положение да се карат за насъщния. Пазарът в този му „чист” вид уби културата, уби образованието, убива и националната ни традиция и идентичност, замени Паисий с Азис и националната ни гордост с нихилизъм и примирение с ужасната реалност, която ни заобикаля. Именно затова е време институции, творци и общество да се обединим в името на оцеляването и възраждането на България, за да стане тя отново Държава на Духа!

 

 Източник: вестник „Земя“, 5 януари 2017 г.

 

Политическите чистки след 1989 година – проф. Васил Проданов

 

 

Любима тема на българската десница е „лустрацията”, т.е. политическите уволнения на кадри и тя се вайка, че това не се е реализирало. Всъщност политическите уволнения в България са най-големи в условията на либерална и неолиберална демокрация. След Освобождението при смяната на партии се е сменяла цялата вертикала на властта от министерствата до селския разсилен, за да се уреди новата партийна групировка. През последните 27 години обаче мащабите на политически чистки са непознати в българската история по четири основни причини. Първо, до 1944 г. не сме имали такава голяма администрация и не се е налагало да се сменят толкова много хора. Второ, след 1944 г. не са се сменяли през няколко години партиите, които управляват, за да се налага всяка от тях да вкарва своята клиентела във властта. Трето, не са управлявали коалиционни правителства, всяко от които да се опита да намести своите хора и да намери причина да изхвърли предходните. Четвърто, не са разрушавани в такива гигантски размери структури на селско стопанство и индустрия, оставящи без работа стотици хиляди хора, които за да оцелеят стават клиентели на партии, обещаващи да им намерят местенце във властта.

Политическата чистка стана същностна характеристика на неолибералната демокрация след 1989 г. Всяко следващо правителство уволнява хиляди хора от горе до долу, за да назначи свои активисти. За тази цел се използват четири основни инструмента. Единият е преструктурирането на съответното звено, другият е закриването му, третият е директното изгонване на съответния човек с различни обвинения, четвъртият е обявяването на съвкупност от длъжности в парламента, изпълнителната и местната власт за политически и тяхната промяна с всяко правителство.

По експертни оценки от средно 40 000 персонални промени в административния апарат, които се извършват за пълен мандат, най-малко половината са наложени по партийна линия, а останалите под натиска на корпоративни мрежи и шуробаджанашки връзки. За периода 1989-2016 г. в България са се сменили 15 правителства и дори два пъти да намалим горните персонални промени политическите чистки са засегнали стотици хиляди, което е повече от всякога преди това в историята. Само в МВР през 90-те години са изхвърлени или принудени да напуснат около 30 000 човека, а след това започват оплаквания как то не си върши работата и колко е корумпирано. Но нали това са назначени нови, така нар. „демократични” кадри, след поредицата от политически чистки?

Самозабравилото се за ”първо демократично правителство” на Филип Димитров не само, че прие лустрационен закон за науката, но уволни хиляди журналисти и експерти в различни министерства. В Министерството на външните работи новият министър Стоян Ганев уволни по политически причини стотици дипломати. В БНТ от април 1992 г. за десет месеца Асен Агов уволни по политически причини 900 журналисти като заповедите за уволнение съм им са връчвани от чистачките. За да може да бъдат разрушени управленските структури и изхвърлени от работа хиляди „комунисти“ в ТКЗС-тата, са създадени ликвидационни съвети от зъботехници, фризьорки и какви ли не, които така ликвидираха селското стопанство, че сега дори чесън внасяме от Китай, където при ККП и номенклатурата производството на селскостопански продукти преживя невиждан възход.

Под натиск беше извършена политическа чистка в съдебната система и хиляди изхвърлени от работа, за да бъдат заменени с приемливи за новите управляващи, с което тази система така рухна, че след това повече от две десетилетия е неработеща, корумпирана и водеща до разпадни процеси в страната.

В науката бе приет „законът Панев“ и от ръководни постове в университетите и научните институти бяха изхвърлени 2830 учени. В книгата си „Властта на малкия човек“ проф. Дончо Градев сравнява тези „демократични” чистки с макартизма в САЩ и с времето на нацизма в Германия, когато отнемат почетната докторска титла на Томас Ман. По подобен начин от своята длъжност е свален известният историк ректорът на СУ Николай Генчев. От ръководна длъжност е отстранен един от лидерите на Философския факултет на Софийския университет Исак Паси. В писмо до Общото събрание на Философския факултет той казва: „започнах съзнателния и осъзнатия си живот с две поправки към Закона за защита на държавата, със Закона за защита на нацията, със Закона за конфискация на имуществата на лицата от еврейски произход, с техните правилници и още няколко нормативни акта в този дух. Тогава бях на петнадесет години. А завърших професионалното си поприще с един съвсем аналогичен по дух и буква на споменатите закон – известния закон на никому неизвестния Панев.”

На освободените места в държавните структури се назначават агресивни, самообявили се за „демократи“ нищожества. Нейчо Неев, вицепремиер в правителството на Любен Беров ще възкликне „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. По време на своето първо управление, независимо от изискванията за конкурси, ГЕРБ назначи 2069 души без конкурси в държавната администрация, а там, където са провеждат конкурси те са напълно формални. Там, където се появят нежелани фигури, които не играят по правилата на клиентелистката игра влиза в действие компроматна институция и технология от рода на. „тефтерчето на Филип Златанов”. Специално създадена в българския парламент временна парламентарна комисия за политическите уволнения за периода август 2009- март 2013 г. в изготвения от нея доклад през 2014 г. установява, че 43 746 човека в държавната администрация са били уволнени по партиен признак, а на тяхно място са издигнати политически лоялни кадри, най-често без квалификация. И в момента по-малко от една трета от близо 140 000 човека работещи в държавната администрация са наети формално по закона за държавния служител, а останалите са политически, роднински, клиентелистки назначения.

Характерно за новоназначаваните кадри в неолибералната държава става падането на мениджърската  ефективност за сметка на некомпетентност, необразованост, масова корупция. В политиката се налага негативен подбор. По-лесно успява не интелигентният и компетентният, а агресивният, безскрупулният напорист посредственик. Периодичните политически чистки разрушават всяка приемственост и възможност да се води последователна политика. Така неолибералната държава е с много по-нисък административен капацитет в сравнение със социалистическата.