Може да имате облагане с еднакъв процент или демокрация, но не и двете
От приемането на плоския данък през 2008 г. от Тройната коалиция той се превърна в нещо като "свещена крава", която не бива и с пръст да се пипа. Партии като ГЕРБ и ДПС не дават и дума да стане за отменянето му, а като най-яростни негови защитници се изявяват двама десни икономисти, възпитаници на Висшия икономически институт "Карл Маркс" - Емил Хърсев и Владимир Каролев. И двамата повтарят една и съща мантра за ползата от плоския данък и колко справедлив е той, като някои от твърденията им са чисти фантасмагории и хвърляне на прах в очите. В своя статия неотдавна Емил Хърсев твърди, че "специалистите", без да цитира кои са те, приемали нашата данъчна система за еталон и образец. В лекция в бившето АОНСУ Владимир Каролев изказа нелепото твърдение, че плоският данък бил по-социален, "защото голяма част от хората с високи доходи престават да търсят официални и неофициални начини да си намаляват данъчното бреме". За бюджета щяло да е по-добре, защото хората с по-големи доходи щели да ги извадят на светло.
Има два момента във връзка с твърденията на двамата икономисти. Първият е: защо трябва да се облагат с плосък данък и най-бедните, нещо, което го няма в развитите страни по света. Докторът на икономическите науки Хърсев го обяснява просто: "За мен няма нищо справедливо в това двамина да работят колкото могат, а от по-успешния държавата да взема повече". Това означава, че чистачката и продавачът на вестници на улицата в студ и пек, които работят колкото могат, но получават никакви пари, а трябва да хранят семейства, не следва да бъдат по-малко обложени, защото видите ли те били неуспешни, а примерно г-н Хърсев е успешен. Това, ако не е аморален и антисоциален аргумент, здраве му кажи!
Подобна теория развива и Владимир Каролев, който, още не станал доктор на икономическите науки, но възможно е и това да стане скоро, защото професорите и докторите днес ги произвеждат на конвейер. В споменатата лекция той казва: "Това, че някой е по-необразован и с по-ниска производителност, не означава, че трябва да има привилегии. Той трябва да се стреми да се образова повече, да работи по-производително и да си качва доходите по този начин". Каква висока производителност може да иска икономистът Каролев от чистачката, от продавача на вестници, касиерката в супермаркета, от наетия за охрана на складове пенсионер с висше образование? И как да образова себе си и децата си бедният българин, който зиме отоплява само една стая, купува дрехите си от магазини втора употреба и едвам изхранва семейството си?
Тези хора като че не са учили в гимназията
"Приказката за стълбата" на Христо Смирненски
Вторият момент е, че двамата икономисти подминават факта, че няма нито една развита държава в света, която да прилага плосък данък. Как да обяснят това? Няма как, разбира се, но те не се смущават, имат си отговор. Докторът на науките пояснява, че "в Стара Европа в задлъжнелите до гуша западни икономики лидерите нямат нито далновидността, нито куража да приложат очевидно по-добрата данъчна система". На Меркел, Оланд и преди това Камерън и на другите видни европейски лидери от ЕС им липсвали кураж и далновидност! Човек не знае да плаче или да се смее над такова абсурдно твърдение. Каролев пък твърди, че плосък данък били въвели цели 43 държави! Но не споменава, че това са само някои бивши социалистически страни и страни от Азия и Африка, при това някои от тях - със солиден плосък данък над 20%, но и с удръжки от личния доход, които не подлежат на данъчно облагане. В Естония например има плосък данък от 21%, но и необлагаем минимум, а от дохода се изваждат като необлагаеми лихви, плащани на банка за жилищен наем, суми за издръжка при развод, разходи за квалификация и преквалификация, профсъюзен членски внос, направено дарение и ред други. Така е и в Латвия (24% плосък данък), където всеки данъкоплатец има право да удържи като необлагаем доход фиксирана годишна сума за здравни разходи и също такава фиксирана за образователни разходи на децата си ученици и студенти.
Хърсев, Каролев и защитниците на плоския данък твърдят, че
той изваждал на светло сивата икономика
Каролев дава пример: "Ако въведат пропорционален данък, моментално започвам да си плащам минимална работна заплата и ще живея от дивидентите, които изкарва моята компания. Не само това, но и за всичките си служители ще направя минимална работна заплата. После, след като си изплатя дивидента, какво ще направя с моите пари - мога да ги подаря на когото си искам." Чудно е как може един икономист да твърди такава нелепост. Хем ще си начисли минимална работна заплата, за да плаща минимален данък, хем ще си начисли дивиденти, от които да живее охолно - нали дивидентите му ще се обложат със солиден данък! Щял да започне да плаща минимална заплата на работниците си. Но и това не е така просто. На първо място ще му се увеличи корпоративният данък - поради малкия дял на заплатите в разходите на компанията. На второ място, добрите му работници ще се разбягат. Но има нещо по-важно - умният капиталист знае много добре, че работникът създава много по-голяма принадена стойност, ако е здрав, добре нахранен, отпочинал, т.е. ако чрез разумно възнаграждение му се даде възможност да възпроизвежда своята работна сила.
Изобщо, твърдението, че плоският данък е добър за икономиката, защото оставял пари на предприемача да инвестира, е несъстоятелно. Бизнесът на един предприемач зависи от ставките по ДДС и корпоративния данък. По отношение на ефекта на плоския данък върху икономиката в страните, в които се прилага, английският икономист Ричард Мърфи публикува през октомври 2011 г. свое изследване, в което твърди, че плоският данък не е довел до повече приходи в източноевропейските страни, а в някои приходите от данъци силно са намалели. И че в Русия и след въвеждането на плоския данък
богатите са продължили да укриват доходи
с цел плащане на по-малко данъци. В Словакия, където плоският данък беше въведен през 2004 г., след като стана ясно, че той не е довел до увеличаване на приходите в бюджета и до привличане на чужди инвестиции, правителството го отмени през януари 2013 г. и въведе прогресивна скала.
Нека погледнем за пример как стои въпросът с данъчното облагане в страната, където се е зародил капитализмът - Великобритания. Тази страна, управлявана в момента от дясно консервативно правителство, днес е една от най-социалните държави в Европа. Болничното лечение е безплатно; лекарствата са безплатни за възрастни над 60 г., за ученици и бременни жени; на училищата се осигурява собствен транспорт за екскурзии и други цели; градският транспорт за възрастни и ученици е безплатен; за социално слабите освен безплатно болнично лечение, лекарства, помощ за прехрана и облекло, се осигуряват още безплатни жилища и безплатно настаняване на малки деца в детски градини. Може ли тези социални придобивки да се финансират при бюджет, който разчита на десет процентен плосък данък, както е в България? Разбира се, не. Бюджетът във Великобритания се пълни от най-различни данъци и най-вече от тези, които в България апологетите на плоския данък
наричат с възмущение "данък богатство"
Какъв данък във Великобритания например е "данък наследство" - 40% от наследеното имущество на стойност над 325 000 лири отива в държавната хазна. При покупката на допълнителен втори дом държавата прибира процент от продажната цена до 5% според стойността на имота - още един "данък богатство". За данъчната 2016/2017 г. се прилага 4-степенна данъчна скала: от 0% за годишен доход до 11 000 паунда до 45% за доход над 150 000. В края на данъчната година данъкоплатецът попълва данъчна декларация, в която описва доходите си от пенсия, лихви по банкови депозити, дивиденти от акции, доходи от отдаване под наем на жилища и от продажба на имоти. Но това не означава, че се облагат с данък лихвите от банкови депозити и пенсиите на всички граждани. След като се сумира целият доход, ако данъкоплатецът има доход под 11 000 паунда, той не плаща никакъв данък, без значение дали този доход е от пенсии или от лихви от банки. Т.е. хората с ниски доходи са защитени. Подобно е и положението в другите развити европейски страни.
Прогресивното данъчно облагане пълни държавната хазна, държавата взима повече от богатите, за да помогне на "неуспелите" бедни, да осигури средства за здравеопазване, образование и да стимулира икономиката. Да въвеждаш прогресивен данък не е безумие, както твърдят икономисти като Каролев. Нито е социален, защото кое му е социалното да обложиш с данък мизерната заплата на човек, живеещ под прага на бедността, и със същия данък да обложиш олигарха - така че да му дадеш възможност освен имение на Ривиерата да си купи и личен самолет, за да го посещава през годината? В статия в "Ню Йорк таймс" проф. Роберт Франк от университета "Корнел" в САЩ пише: "Това, което е тревожно по отношение на плоския данък, е, че той засилва тенденцията към нарастване на неравенството в доходите, което се забелязва през последните десетилетия там, където се прилага".
Фактите са, че ако преди стотина години плоският данък е бил норма във всички развити страни, днес той се прилага главно в бившите социалистически държави. Развитите страни са преминали към прогресивния данък като форма на преразпределение на създаденото национално богатство и на акумулиране на достатъчно средства в националния бюджет за финансиране на проекти от общонационално значение. Плоският данък в тези страни се разглежда, не само като антисоциален, но и като антидемократичен, защото социалната справедливост се приема за важен елемент на демокрацията. В своята книга "Демокрация и данъчно облагане", публикувана от Кеймбриджкия университет, авторите Уолтър Хетич и Станли Уайнер правят следното, често цитирано от други изследователи, заключение:
"Може да имате плосък данък или демокрация, но не и двете".
Източник: вестник „ДУМА“ , 08.02.1017
