Доклад пред тържественото събрание в Шумен, посветено на 100-годишнината от рождението и 50-годишининита от гибелта на Еню Харковски, 26.09.1973 г.
Другарки и другари,
Голяма чест за мен е да изнеса доклад на юбилейното тържество, посветено на знаменития син на Българската комунистическа партия, на българския народ и на Шуменския край — Еню Марковски, жертва на фашисткия терор по време на Септемврийското въстание от 1923 година.
В тези дни цялата страна със законна гордост най-тържествено отбелязва 50-годишнината на Септемврийското въстание от 1923 година. То е една от върховите изяви на революционните добродетели на нашата партия и народ, които са могъщ източник за успехите и победите в социалистическото преустройство на родината. Гордост за българските работници, селяни и народна интелигенция е, че те, ръководени от Комунистическата партия, първи в света вдигнаха знамето на въоръжената борба срещу настъпващия фашизъм.
Малка и изостанала в икономическото си развитие, България показа на света пример на политическа и революционна зрелост, защото тя имаше благоевското марксистко ядро, забележителна фигура в което е и Еню Марковски.
Времето не може да покрие със забрава името и славните му дела. Напротив, то все по-ясно откроява величавия му образ като изтъкнат деец на българското работническо движение и на Комунистическата партия. Защото животът на Еню Марковски е неделим от историята па партията, основана от Димитър Благоев.
Той е роден на 9 септември 1873 година в Шумен. Познава първите несгоди на живота в многолюдното семейство на беден майстор каменоделец. Започва житейския си път в преломна за нашата страна епоха — тогава, когато след епични борби на народа ни срещу петвековното османско робство руските богатири донесоха националната независимост на България. Това бе време на победата на капиталистическия начин на производство, на формирането на двете основни класи при капитализма — буржоазията и пролетариата. Период на началните и остри стълкновения между тези две основни класи, на революционни сблъсъци, върху които влияе създадената от Димитър Благоев марксистка партия на българските работници. В тези години бяха живи спомените за епичните борби на националното ни освобождение.
Епохата, в която живя Еню Марковски и близостта му с титана на революционния марксизъм в България — Димитър Благоев, допринесоха той да се оформи като изтъкнат деец на първото поколение български комунисти.
Щастие за любознателния и буден юноша е, че негов учител в класното училище в Шумен е Димитър Благоев. От патриарха на марксисткото движение в България той получава първия революционен тласък и започва борческия си път. През 1891 година застава начело на ученическата стачка срещу грубите обноски на някои учители. А когато Стамболовият режим закрива Шуменската гимназия, той се премества при любимия си учител Благоев във Велико Търново, за да завърши средно образование. Основоположникът на партията оценява високо способностите на своя ученик и го въвлича в активна обществено-политическа дейност. Тук, в „комуната“ на онези, които стояха в центъра на зараждащото се социалистическо движение, Еню Марковски се оформя окончателно като негов непоколебим поборник. Той е начело на ученическия марксистки кръжок, изучава руски език и помага на Димитър Благоев в преводната му работа, живо участва в издателската дейност на партията след Бузлуджанския конгрес. Като учител в Русе и Варна самоотвержено се труди да спечели за марксистката кауза учители и ученици. Студент по право в Софийския университет, където отново е в близост до ръководството на партията, той влага кипящата си енергия за развитие на синдикалното движение. Юрист в Шумен, Марковски е пламенен партиен организатор и синдикален деец. Заедно с това той вече израства като забележителна фигура от национален мащаб. Участва в конгресите на партията. На редица от тях изнася реферати по основни проблеми на партийната линия. Избиран е в Централния комитет на партията и в Контролната комисия от нейното създаване до края на живота си. Плод на неговото перо са важни партийни документи: по аграрния въпрос, борбата срещу поскъпването на живота, във връзка с честването на Първи май и други.
Пламенен трибун и оратор, смел защитник на интересите на трудовите хора, той спечелва доверието им. Като техен избраник в Шуменския общински съвет и в Народното събрание Еню Марковски оправдава и още повече засилва това доверие.
Дисциплиниран войник на партията, в навечерието на Септември 1923 година изпълнява решението на Централния комитет да се завърне в родния си край и да организира въстанието срещу деветоюнските превратаджии. Попаднал в лапите на фашистките палачи, с разклатено здраве, завършва борческия си път в арестантската килия на шуменската болница на 11 октомври 1923 година с пророческите думи: „Аз гасна! Но тя няма да угасне? Революцията ще победи!“
Тези биографични щрихи за Еню Марковски очертават творческия и революционния път на един от създателите на комунистическото движение в България. Голяма заслуга и гордост за Шумен и Шуменския край е, че откърми за партията и страната този вестител на новото общество.
Неговият образ на последователен и убеден марксист е изваян от всички ония добродетели, които красят благоевското ядро. Същевременно ликът му излъчва и своя специфична светлина, която багри общия ореол на партията. Той служи и ще служи за пример и вдъхновение на поколенията със своите лични качества и заслуги.
Животът и делото на Еню Марковски са убедително доказателство за вяра в силите и бъдещето на работническата класа. Непоколебима убеденост в историческата мисия на работническата класа лъха и от думите, и от делата на Еню Марковски. В Народното събрание той заявява: „…ние казваме: има една фактическа сила — работническата класа, и ние ще се борим за окончателното освобождение на нашата страна, за да й дадем възможност да развие своите производителни сили чрез едно обществено социалистическо стопанство, под една форма, която ще донесе общо благоденствие.“
Дълбокото му убеждение, че работническата класа е действителната сила на революционното преустройство на обществото, прераства в системни грижи за нейната подготовка.
На 12 март 1904 година „Работнически вестник“ пише за шуменските тесни социалисти: „Местната организация води една безшумна, но добре обмислена и систематична пропаганда сред шуменското работничество.“
Главни организатори на тази пропаганда са Васил Коларов и Еню Марковски. Десетки представители на пролетариата се учат в създаденото от тях вечерно работническо училище. Програмата му е така съставена, че е основа за систематична пропаганда: история на революционното движение през XIX век, история на синдикалното движение и кооперациите, естествени науки, работническо законодателство, политическа икономия, история на социализма. Това е наистина цял комплекс от знания, които съдействат работникът да осъзнае своето място и роля в историческия процес, да овладее идейните и организационните оръжия на марксизма и да израсне като двигател на общественото развитие.
Верен на благоевския подход, Еню Марковски със завидна упоритост работи с най-талантливите представители на пролетариата. Под неговото крило набират сили и се оформят като политически водачи на масите редица предани на революционното дело работници като Вичо Папазов и други. Те укрепват в борбата, защото имат за учители такива комунисти като Еню Марковски. Плодовете от техния упорит труд показват какъв извор на талантливи организатори и ръководители на масите бе работническата класа даже в ония времена, когато тя току-що се раждаше на бял свят, когато пъшкаше под гнета на жестока експлоатация и тънеше в мизерия и невежество.
Един от здравите корени на големия авторитет на Българската комунистическа партия е нейната самоотвержена борба за защита на интересите на работническата класа, която започнаха още пионерите на комунистическото движение начело с Димитър Благоев. И в тази област дейността на Еню Марковски е истински образец. Той е пламенен борец за работническо законодателство, което ще осигури осемчасов работен ден, против извънредния труд, за законен минимум на работната заплата, забрана на детския труд и покровителство на женския труд, образование на работническите деца, осигуряване на старините на работниците.
Това, което днес за нас е обикновена действителност, то е изстрадан и лелеян блян на първите марксисти в България. Те не само ратуваха за по-добър, за действително човешки живот на работническата класа, но и ясно съзнаваха, че мечтата им ще стане действителност само когато властта премине в ръцете на тази класа, когато се премахне експлоатацията над нея.
Махнете експлоатацията! Това за благоевци не беше само зов. То бе и програма за действие. Те не само вярно осъзнаваха историческата мисия на току-що зараждащия се у нас пролетариат, не само разкриваха пътищата на неговите борби, но като истински марксисти се заеха да създадат най-сигурното и необходимо оръжие за победния край на тези борби — политическата и професионалната организация на българския пролетариат. Достоен представител на първото поколение марксисти, Еню Марковски е и заслужил творец на революционните организации на работническата класа.
„За Еню Марковски работата в партията и в работническите синдикати беше най-важната му обществена дейност. За нея употребяваше той най-много сили и време .. “ — пише Иван Маринов в своя биографичен очерк за Еню Марковски.
Неговият принос в изграждането и развитието на революционната организация на българския пролетариат е огромен и разностранен. Той талантливо съчетава ръководството на „дребните“, непосредствени дела на отделната организация с решаването на големите проблеми на партията. Нейната съдба е и негова съдба. Нейните успехи са и негови успехи.
Еню Марковски е един от онези социалистически дейци, които твърдо застанаха зад Димитър Благоев и помогнаха правилно да се реши главният въпрос: да бъде или да не бъде политическата партия на българската работническа класа. Те непреклонно се опълчиха против опортюнистическото становище, че първо трябвало цялата страна да се опаше от работнически синдикати. През този период, според опортюнистите, не било необходимо да се води някаква политическа борба, а да се създаде съюз. И чак когато бъде изграден този съюз, да се провъзгласи Социалдемократическата партия. Становището на търновци, включително и на Марковски, бе: работническото движение, макар и в своето начало, трябва да се ръководи от Социалистическа партия и затова слагането на нейните основи е необходимо. Известно е, че това становище побеждава в жестоки схватки срещу опортюнизма от дясно и от „ляво“ В тези стълкновения Еню Марковски винаги е на предната линия в редиците на здравите революционни сили в партията.
Голям е неговият принос за запазване на класовия характер и чистотата на партийните редове. Заедно с Васил Коларов той полага много грижи, за да вземе връх в Шуменската организация работническата класа.
Ценен е приносът на Еню Марковски за укрепване и разширяване на връзките на комунистическия авангард с трудещите се маси. Той е там, където са работническите и другите трудови хора: в центъра на просветната и културно-масовата дейност на шуменското читалище, в дискусиите с буржоазните лидери по животрептящите въпроси — поскъпването на живота, за съдбата на бедните селяни. От трибуната на Народното събрание отстоява коренните интереси на трудовите хора, бори се срещу милитаристката политика на буржоазията. Той е достоен представител на своето поколение и умее да намери път към умовете и сърцата и на най-изостаналите в културно и политическо отношение.
Силата на Българската комунистическа партия е в нейното монолитно идейно и организационно единство. Не може да не се изпълва с гордост сърцето на честния български комунист от отрадния факт, че и в дните на най-тежки политически бури и поврати нашата партия запази това единство и сплотеност. Нещо повече — от огъня тя винаги излизаше още по-укрепнала и закалена. За тази висша добродетел дължим топли думи на благодарност и синовна признателност към пионерите на социалистическото движение. Сред тях на това поле Еню Марковски заема видно място.
„Единството — пише той — трябва да почива на единомислието в принципите на партията, на единодействието в тактиката. Всяко друго „единство“ е разединяване, съединяване с механическо лепило.“
Удивителна зрелост по съдбоносен за партията принцип! Принцип, издиган и отстояван още в началото на нашия век.
Тесните социалисти ни показаха безкомпромисна непримиримост срещу буржоазията и нейните реформистки оръдия, идейно разгромиха противниците си от дясно — общоделците и широките социалисти, и от „ляво“ — анархолибералите. Когато се прекланяме пред живота и делото на Еню Марковски, ние му отдаваме заслужена почит и за приноса му в това голямо дело — единството на пролетарската партия. Шуменската партийна организация с пълно право може да се гордее, че тя под ръководството на Васил Коларов и Еню Марковски четири месеца преди Десетия конгрес на партията (1903 г.) разреши правилно въпроса за общоделското малцинство. В гласуваната тогава резолюция тя пише: „1. Признава за законен Централен комитет на Българската работническа социалдемократическа партия болшинството му, състоящо се от другарите: Димитър Благоев, Г Кирков и Н. Харлаков 3. Поканва ЦК да свика извънреден конгрес. 4. Поканва и другите местни организации да настояват пред ЦК за свикване на извънреден конгрес
Този повик на Шуменската партийна организация съвпада с разбирането на здравото марксистко ядро в ЦК. Десетият конгрес на Българската социалдемократическа партия премина под знака на безпощадна борба срещу общоделците. Резултатът от този сблъсък е много знаменателен. Характерно за някои партии, и то в силно развити капиталистически страни, е, че те се формираха, като от социалдемократически организации се отцепиха левите крила. Благоевската гвардия у нас беше създала такава обстановка, че партията се очисти от опортюнизма. Десетият конгрес изгони общоделците от нейните редове и не допусна социалдемократизмът да души развитието на марксисткото движение у нас. Този резултат се дължи на високата теоретична и политическа зрелост, характерна за Българската комунистическа партия от времето на Димитър Благоев и до наши дни.
Непреклонност пред разколниците лъха и от отношението на Еню Марковски към анархолибералите. На предложението на някои другари да бъде предоставен партийният клуб в Шумен за конгреса на изгонените от партията леви опортюнисти той заявява: „Ще подадете ли вие камък томува, който може с него да ви строши главата? Не че тая групичка от хора с болни амбиции е някой опасен враг. Не! Но ние изрязахме от партията една вредна язва. Непоследователни бихме били, ако се опитаме да култивираме друга. Тук няма място за наивно християнско милосърдие.“
Ето ги корените на непримиримостта на нашата партия срещу всякакви отклонения от нейната политика и тактика. Ето ги гранитните основи на нейното монолитно идейно и организационно единство, с което тя заслужено се гордее. Ето го и величавия образ на Еню Марковски като един от строителите на Българската комунистическа партия.
Сред заслугите на Еню Марковски за създаването и развитието на партията видно място заемат неговите грижи за формиране и усъвършенстване на контролно-ревизионните органи. Той е един от дейците, които допринесоха нашата партия винаги да има правилно отношение към контролно-ревизионната работа. Подготвен икономист и финансист, още със създаването на Контролната комисия при ЦК той съдейства тя добре да изпълнява първата твърде скромна задача, която й се поставя — контролиране на финансовата страна от дейността на Централния комитет и книжарниците на партията. Избран за постоянен председател на Първия конгрес на Българската комунистическа партия, той непосредствено участва в разработването на всички документи на конгреса. Важно решение на този форум е да се изградят контролни комисии към партийните организации и групи по места. Но още по-съществено е, че Първият конгрес разшири правата и функциите на Контролната комисия. Той записа в Партийния устав, че комисията контролира предприятията на Централния комитет и е „апелативна инстанция за оплаквания“. Конгресът издигна ролята на секретаря на комисията и постави на този пост Еню Марковски. Тая линия на развитие на контролно-ревизионната дейност продължава и след смъртта на видния шуменски комунист.
Те релефно отразяват и тежненията на първите марксисти в България, включително и на Еню Марковски по основните въпроси за единството, сплотеността и дисциплината в Българската комунистическа партия.
Вярата в бъдещето и в историческата мисия на работническата класа, системните грижи за нейното организиране и класово осъзнаване се проявиха и в неуморната работа за формиране на революционни професионални организации. Историята на Българските професионални съюзи е тясно свързана с дейността на Еню Марковски. Тази дейност е насочена преди всичко към работническата класа. Под негово ръководство е създадено шивашко дружество в Шумен. Той е основател на Софийското работническо дърводелско дружество. Автор е на неговия устав, който по-късно служи за образец на уставите на другите професионални съюзи.
Българската работническа класа с чувство на благодарност тачи паметта на този всеотдаен радетел за класови профсъюзи, които отстояваха нейните интереси, възпитаваха я в революционен и прогресивен дух, подготвяха я за решителни схватки с класовия враг и като основна сила за изграждането на новото общество.
Под влиянието на Еню Марковски Варна става един от центровете на лявото крило на организираното учителско движение. Със слово и дело той отстоява схващането, че то е част от живота на целия български пролетариат. Учителите трябва да намерят своето място на страната на експлоатираните. Застъпвайки интересите па пролетариата, те трябва да водят борба за нова методика, нова учебна система, не буржоазнокапиталистическата. Защитата на своите професионални интереси трябва да свържат с общото работническо движение, със защитата на интересите на трудещите се. Възпитавайки в този дух един от основните отряди на интелигенцията, българските марксисти спомогнаха учителството в огромното си мнозинство да се оформи като истински народна интелигенция и в годините на остри класови битки да застане на барикадата на страната на революционните и прогресивните сили, да крачи в предните редици на съзнателните строители на социалистическото общество.
В тези борби народните учители дадоха свидни жертви. Шумен и Шуменският край няма никога да забравят тримата курсисти в Учителския институт Димо Пенчев, Мара Балева и Цвята Кънчева, зверски убити без съд и присъда от фашистки главорези през 1933 година. Любовта към народните учители има своите здрави кълнове в дълбоко прогресивното възпитание на народа, за което забележителен принос има и Еню Марковски.
Другарки и другари,
В основата на всички революционни добродетели на благоевската марксистка гвардия е нейната висока теоретична подготовка. Мащабна фигура в тая гвардия е Еню Марковски, който се отличава с големите си познания, извисява се като образован марксист със задълбочен теоретичен подход към проблемите.
Онези, които са склонни да омаловажават и подценяват теоретичната дейност и подход, да изпадат в груб практицизъм, следва да се вслушат в мнението на този достоен син на партията, който смята, че укрепването и издигането на партията в очите на работниците се дължи на отличното познаване на социалистическата теория и на бързото „улавяне“, на точното преценяване на действителността. Има какво да научат от него и „теоретиците“, конто разглеждат и осъществяват теоретичната дейност откъснато от практиката и нуждите на живота. Силата на Еню Марковски и неговите другари не е в „теоретизирането“, а в теоретичната дълбочина, с която те разработват практическите проблеми. Самият той е многостранно образован марксист. Но неговият принос е особено ценен в областта на икономическите проблеми.
Един от първите марксисти аграрикономисти в България, той отстоява идеи, които откриваме в основата на политиката на партията за социалистическо преустройство на селското стопанство. Само един бегъл преглед на статията „Социалната демокрация и частната собственост“ (сп. „Ново време“, № 6, 1903) е достатъчен, за да се убедим в дълбочината на неговия теоретичен поглед. Еню Марковски аргументирано отхвърля гледището на Янко Сакъзов, че Социалдемократическата партия е за експроприация на капиталистическата частна собственост и не е против частната собственост, която не експлоатира чужд труд. Историята потвърди правотата на аргументите на тесните социалисти. Еню Марковски доказва, че общоделците смесват две неща: против коя частна собственост сме и коя собственост ще експроприираме. Той убедително твърди, че социалистите са против всяка частна собственост — против едрата, защото е средство за експлоатация, и против дребната, защото е слабо производителна. И макар да не стига до ленинското разбиране за социалистическото преустройство на дребното селско стопанство по пътя на кооперирането, той е безусловно прав в главния извод. Социалистическото общество ще се основава само на обществената собственост върху средствата за производство.
Като автор на проекта за аграрна акционна програма на Българската комунистическа партия през 1923 година Еню Марковски набляга върху две основни насоки на развитие на българското земеделие:
Първо — „Мерки за подобряване, засилване и модернизиране на земеделието, скотовъдството и клоновете му“;
Второ — „Особено насърчение и подпомагане от държавата на производствените кооперации на дребните стопани, които си турят за цел модернизиране и засилване на тяхното стопанство и производство“.
Безспорно е влиянието върху този проект на ленинските идеи за развитие на селското стопанство. В статия в списание „Ново време“ през 1923 година, като разяснява аграрната акционна програма, той подчертава, че проблемът за земята, за нейното владение и правилно използване може да бъде окончателно разрешен само след като работническо-селското правителство вземе властта. По късно, на Петия конгрес на партията Георги Димитров научно обоснова, че ТКЗС са най-подходящата форма за творческо приложение на Лениновия кооперативен план в България.
Осъществяват се мечтите на Еню Марковски. който още през 1912 година лиса: „Ако бъдещето на земеделското производство е в индустриализирането на земеделието и ако земеделието у нас се свързва с индустрията, за да стане последната меродавна и в земеделието, тъкмо поради този обективен процес в производството класовите задачи на земеделския пролетариат се съвпадат и покриват напълно с тия на индустриалния.“
От грижата за човека се вдъхновява Еню Марковски, когато разработва актуалните социално-икономически проблеми на своето време. Той правилно предвижда, че развитието на производителните сили в условията на социализма е главният път за подобряване на благосъстоянието на трудещите се.
„Можете да си представите още отсега — пише Марковски — до каква степен може да нарасне машинното производство (тоест да се развият производителните сили, б. м.). щом като всяко изобретение може да намери най-широко приложение. Социалистическото общество ще изгони веднъж завинаги мизерията по земята.“
Постиженията на социалистическа България са блестяща реализация на тези крилати мечти. Чествайки Еню Марковски, ние можем да кажем, че днешното поколение на социалистическа България достойно реализира неговите идеи за народно благоденствие.
Другарки и другари,
личността на Еню Марковски е толкова мащабна и многостранна, колкото и историята на партията през десетилетията, когато той беше неин предан воин. Трудно е да се посочат всички добродетели, които определят величината му като революционер марксист. Но особено съществено негово качество е пламенният пролетарски интернационализъм.
Добродетел, която тесните социалисти издигнаха в култ, последователно изграждаха и защитаваха, предаваха я от поколение на поколение, за да засияе още по-ярко в днешните дела на нашата партия и народ.
„Днес — пише Еню Марковски — класовата борба на пролетариата срещу буржоазията е повсеместна и за пряк резултат има осъществяването на социализма. Социализмът е един логичен извод от развитието на противоречията в буржоазното общество; той е логическият край на класовата борба. Тъкмо затова пролетариатът във всички страни има тая международна солидарност днес.
От тези непоклатими позиции на пролетарски интернационалист Еню Марковски заедно с цялата партия на тесните социалисти води борба против вмъкването на България в империалистическите войни. Воюва против социалшовинизма и ренегатите във Втория интернационал.
Но силата на неговия интернационализъм се проявява особено във възторга, с който партийното ръководство посрещна победата на Великата октомврийска социалистическа революция като начало на световната революция. И като партиен деец, и като народен представител Еню Марковски пламенно защитава първото социалистическо отечество на пролетариата от цял свят. В изказването си в Народното събрание по Закона за тарифите на износните стоки той апелира към правителството да има куража да сключи търговски договор със Съветска Русия и посочва изгодите, които българското стопанство би имало от него.
Ние изказваме своята синовна признателност към пионерите на нашата партия и за този последователен пролетарски интернационализъм, който те ни завещаха. Днес той краси не само комунистите, а е отличителна черта на целия народ в социалистическа България. За българските комунисти и трудещите се солидарността с трудовите хора от цял свят е свещен принцип. Дружбата и сплотеността между комунистическите партии и социалистическите страни е ненарушим закон. Братското единство на живот и смърт с великия Съветски съюз е движеща сила на нашето развитие по пътя към зрелия социализъм.
Слава и чест за Шуменската партийна организация, която откърми незабравимия комунист и обществено-политически деец Еню Марковски !
Да живее Българската комунистическа партия !
.
.
Стоян Караджов
Източник: Мечтите стават действителност, Партиздат, 1984 г.
С незначителни съкращения !
.
.
Биографичен очерк, Иван Маринов, изд. БКП, 1962 г.
