Любима тема на българската десница е „лустрацията”, т.е. политическите уволнения на кадри и тя се вайка, че това не се е реализирало. Всъщност политическите уволнения в България са най-големи в условията на либерална и неолиберална демокрация. След Освобождението при смяната на партии се е сменяла цялата вертикала на властта от министерствата до селския разсилен, за да се уреди новата партийна групировка. През последните 27 години обаче мащабите на политически чистки са непознати в българската история по четири основни причини. Първо, до 1944 г. не сме имали такава голяма администрация и не се е налагало да се сменят толкова много хора. Второ, след 1944 г. не са се сменяли през няколко години партиите, които управляват, за да се налага всяка от тях да вкарва своята клиентела във властта. Трето, не са управлявали коалиционни правителства, всяко от които да се опита да намести своите хора и да намери причина да изхвърли предходните. Четвърто, не са разрушавани в такива гигантски размери структури на селско стопанство и индустрия, оставящи без работа стотици хиляди хора, които за да оцелеят стават клиентели на партии, обещаващи да им намерят местенце във властта.
Политическата чистка стана същностна характеристика на неолибералната демокрация след 1989 г. Всяко следващо правителство уволнява хиляди хора от горе до долу, за да назначи свои активисти. За тази цел се използват четири основни инструмента. Единият е преструктурирането на съответното звено, другият е закриването му, третият е директното изгонване на съответния човек с различни обвинения, четвъртият е обявяването на съвкупност от длъжности в парламента, изпълнителната и местната власт за политически и тяхната промяна с всяко правителство.
По експертни оценки от средно 40 000 персонални промени в административния апарат, които се извършват за пълен мандат, най-малко половината са наложени по партийна линия, а останалите под натиска на корпоративни мрежи и шуробаджанашки връзки. За периода 1989-2016 г. в България са се сменили 15 правителства и дори два пъти да намалим горните персонални промени политическите чистки са засегнали стотици хиляди, което е повече от всякога преди това в историята. Само в МВР през 90-те години са изхвърлени или принудени да напуснат около 30 000 човека, а след това започват оплаквания как то не си върши работата и колко е корумпирано. Но нали това са назначени нови, така нар. „демократични” кадри, след поредицата от политически чистки?
Самозабравилото се за ”първо демократично правителство” на Филип Димитров не само, че прие лустрационен закон за науката, но уволни хиляди журналисти и експерти в различни министерства. В Министерството на външните работи новият министър Стоян Ганев уволни по политически причини стотици дипломати. В БНТ от април 1992 г. за десет месеца Асен Агов уволни по политически причини 900 журналисти като заповедите за уволнение съм им са връчвани от чистачките. За да може да бъдат разрушени управленските структури и изхвърлени от работа хиляди „комунисти“ в ТКЗС-тата, са създадени ликвидационни съвети от зъботехници, фризьорки и какви ли не, които така ликвидираха селското стопанство, че сега дори чесън внасяме от Китай, където при ККП и номенклатурата производството на селскостопански продукти преживя невиждан възход.
Под натиск беше извършена политическа чистка в съдебната система и хиляди изхвърлени от работа, за да бъдат заменени с приемливи за новите управляващи, с което тази система така рухна, че след това повече от две десетилетия е неработеща, корумпирана и водеща до разпадни процеси в страната.
В науката бе приет „законът Панев“ и от ръководни постове в университетите и научните институти бяха изхвърлени 2830 учени. В книгата си „Властта на малкия човек“ проф. Дончо Градев сравнява тези „демократични” чистки с макартизма в САЩ и с времето на нацизма в Германия, когато отнемат почетната докторска титла на Томас Ман. По подобен начин от своята длъжност е свален известният историк ректорът на СУ Николай Генчев. От ръководна длъжност е отстранен един от лидерите на Философския факултет на Софийския университет Исак Паси. В писмо до Общото събрание на Философския факултет той казва: „започнах съзнателния и осъзнатия си живот с две поправки към Закона за защита на държавата, със Закона за защита на нацията, със Закона за конфискация на имуществата на лицата от еврейски произход, с техните правилници и още няколко нормативни акта в този дух. Тогава бях на петнадесет години. А завърших професионалното си поприще с един съвсем аналогичен по дух и буква на споменатите закон – известния закон на никому неизвестния Панев.”
На освободените места в държавните структури се назначават агресивни, самообявили се за „демократи“ нищожества. Нейчо Неев, вицепремиер в правителството на Любен Беров ще възкликне „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. По време на своето първо управление, независимо от изискванията за конкурси, ГЕРБ назначи 2069 души без конкурси в държавната администрация, а там, където са провеждат конкурси те са напълно формални. Там, където се появят нежелани фигури, които не играят по правилата на клиентелистката игра влиза в действие компроматна институция и технология от рода на. „тефтерчето на Филип Златанов”. Специално създадена в българския парламент временна парламентарна комисия за политическите уволнения за периода август 2009- март 2013 г. в изготвения от нея доклад през 2014 г. установява, че 43 746 човека в държавната администрация са били уволнени по партиен признак, а на тяхно място са издигнати политически лоялни кадри, най-често без квалификация. И в момента по-малко от една трета от близо 140 000 човека работещи в държавната администрация са наети формално по закона за държавния служител, а останалите са политически, роднински, клиентелистки назначения.
Характерно за новоназначаваните кадри в неолибералната държава става падането на мениджърската ефективност за сметка на некомпетентност, необразованост, масова корупция. В политиката се налага негативен подбор. По-лесно успява не интелигентният и компетентният, а агресивният, безскрупулният напорист посредственик. Периодичните политически чистки разрушават всяка приемственост и възможност да се води последователна политика. Така неолибералната държава е с много по-нисък административен капацитет в сравнение със социалистическата.
