През февруари 1893 година и в Кюстендил се изгражда партийна организация, която обединява в своите редове прогресивни работници, занаятчии, интелигенти. Сред учредителите на кюстендилската партийна организация Кирил Шопов, Екатерина Стоичкова, Иван Банков, Георги Киров, Димитър Енев, Иван М. Лилов, Димитър Кукудов, Васил Славов, Георги Секиларев и др. се откроява и името на Стоичко Митов Пършев, който със своята неуморна дейност дава незаменим принос за идейното и организационното укрепване на партийната организация.
Стоичко Пършев е роден на 09.02.1877 г. в с. Коняво в семейство на бедни селяни. Останал от малък сирак е принуден да е ратай. Нерадостният селски живот на бедното момче, навършило 12—13 години го кара да търси препитание в София, където започва да учи шивашки занаят.
Навлязъл сред столичните занаятчийски среди, скоро младият Стоичко се свързва с партийните среди на БРСДП. Според някои сведения, докато учи занаята в София, Стоичко Пършев живее на квартира в дома на Димитър Благоев, където се запознава с марксическа литература, предоставена му от самия Димитър Благоев и се среща с други партийни дейци. Тези връзки с най-големите представители на марксизма у нас изиграват решителна роля върху идейното израстване на младия момък.
След усвояване на шивашкия занаят, Стоичко Пършев се установява на работа в Кюстендил, където открива малка шивашка работилница за мъжко облекло. Скоро след това през 1893 г. в Кюстендил е учредена партийната организация, за което не малък дял има и той. Стоичко Пършев съвсем естествено става пламенен пропагандатор на социализма в града. За него по-късно Никола Въжаров пише следното: „Той дойде в Кюстендил като убеден социалдемократ и проповядваше социалистическото учение между местните работници и занаятчии, а така също и между по-будните учители, които идваха в неговата шивачница на разговор. Аз бях един от неговите събеседници и съратници по онова време".
Стоичко Пършев неуморно работи в служба на партийното дело, воюва срещу опортюнистическите елементи в кюстендилската организация, участва дейно в нейните акции за защита интересите на местното работничество.
След разцеплението на партията през 1903 г., кюстендилските тесни социалисти се обособяват в своя самостоятелна група и с това се бележи нов повратен момент в развитието на местното социалистическо работническо движение. На страната на кюстендилските тесни социалисти застава Стоичко Пършев, който заздравява още повече своите връзки с пролетарските среди в града и околията.
През периода 1903—1912 г. Пършев на няколко пътя се свързва с Георги Димитров и Васил Коларов, които посещават Кюстендил. Придобил впечатление за добрата дейност на Стоичко Пършев в партията, не рядко Георги Димитров го сочи като предан на социалистическия идеал. Даваната преценка от Г. Димитров за дейността на Пършев е напълно правдива, като се има предвид неговата неуморна организаторска и пропагандаторска работа сред партийните и синдикалните среди. Стоичко Пършев заедно с другарите си тесни социалисти са често сред работниците от професионалните организации в Кюстендил. Дейно е неговото участие и в работническото просветно дружество „Класово съзнание“. Особено добри резултати дава установеното единодействие на партийната организация с местната учителска социалдемократическа група в Кюстендил. Те осъществяват съвместни инициативи — устройват излети, вечеринки, сказки, кръжоци, където организаторската роля на Стоичко е очевидна и поради това той е добре известен сред прогресивните учителски среди. Със своята честност, отзивчивост и всеотдайност той служи за пример. Участва неотлъчно и с жар във всички инициативи на Кюстендилската партийна организация. Крачи ентусиазирано с червено знаме в ръка в челните редици на първомайските манифестации, издига своя клас на протест срещу експлоатацията, воюва неотстъпно за единството и чистотата на организацията.
По времето около войните 1912—1918 г. Пършев се отказва от шивашкия занаят и напуска Кюстендил. Заедно със семейството си той се премества на гара Земен, където произвежда негасена вар. Независимо, че не е в града, Стоичко Пършев продължава да служи на социализма, като участва във всички по-крупни акции на партията. По време на построяването на партийния дом в София той подарява един вагон негасена вар, с която подпомага това партийно дело.
След разгрома на Септемврийското въстание 1923 година, когато БКП е забранена, комунистът продължава да работи активно за делото. Поради това той е арестуван и се замисля неговото унищожаване, като се използват реакционни македонски елементи, действащи из Кюстендилско. По една неизяснена случайност той оцелява и излиза от ареста, но с разклатено здраве от арестите и побоищата. Цели 4—5 години след това партийният деец боледува тежко и на 19.01.1930 г. умира.
Със смъртта па Стоичко Пършев кюстендилската партийна организация загубва едни от своите учредители и най-активни функционери.
Жеко Попов
Източник: вестник „Звезда“
