На 24 юни 1941 Политбюро на ЦК на БРП призовава българския народ към въоръжена антифашистка борба. Околийските комитети на БРП и РМС в Кюстендил пристъпват към мобилизиране на антифашистките сили за формиране на бойни групи. Отпечатани са няколко позива към населението, а издаваният от Околийския комитет на РМС седмичен младежки бюлетин прераства във вестник „Младежка дума“ — първия нелегален антифашистки вестник в България след нападението на хитлеристка Германия над СССР. След присъединяването на Босилеградско към България през пролетта на 1941 г. секретарят на Околийския комитет на партията в Кюстендил Асен Григоров Петров оказва съдействие за изграждане на околийски комитети на БРП и РМС в Босилеград и активно подпомага създаването на партийни и ремсови организации в редица села на околията. Първият нелегален в бившата Кюстендилска околия е Димитър Каляшки (септември 1941), последван от Драган Кортенски и Асен Китанов. Членовете на РМС в казармата са призовавани да създават ядки сред войниците, да укриват и изнасят оръжие. На войниците, изпращани на служба в Югославия, Околийския комитет на БРП дава указания да преминават на страната на югославските партизани. На 1 ноември 1941 г. към Кукавичкия партизански отред се присъединяват Кирил Велинов , а на 3 ноември — Кирил Григоров (Левски). През февруари 1942 г. ОК на БРП в София натоварва Димитър Каляшки да организира въоръжената борба в Кюстендилска, Радомирска, Пернишка и Брезнишка околия. Създаването на партизански отряд в Кюстендилско обаче се забавя поради нанесения от полицията през пролетта на 1942 г. удар над комунистическото движение: арестувани са над 200 души, между които почти всички членове на околийските комитети на БРП и РМС, 53-ма са предадени на военен съд, 16 са осъдени на затвор. Под ръководството на Димитър Каляшки партийна организация все пак излиза от тежкото положение. През септември 1942 г. е създаден нов Околийски комитет на БРП, а организирането на въоръжената борба е поставено като негова основна задача. На първо време се налага да се възстановят партийните организации в селата и града, да се обърне особено внимание на подбора на кадрите. Образувани са първите комитети на ОФ, започва работата по снабдяване с оръжие. На заседание на Околийския комитет на БРП от 26 февруари 1943 г. преминаването към въоръжена борба се разглежда като най-важна и близка задача. С убийството на Димитър Каляшки на 28 февруари 1943 г. и арестуването на почти целия Околийски комитет на БРП в следващите дни отново се разстройва организацията и се забавя създаването на партизански отряд. През май 1943 г. с големи усилия Стоян Лудее възстановява връзката с Окръжния комитет на БРП в София, а в края на юли учредява нов Околийски комитет на партията. В края на септември 1943 г. той се среща в София с началник-щаба на I ВОЗ Здравко Георгиев и получава нареждане да се пристъпи към образуването на партизански отряд. На 6 октомври 1943 г. в нелегалност излиза и Йордан Аначков.
Кюстендилският партизански отряд е формирование на НОВА от I-ва ВОЗ, действащ в бившата Кюстендилска околия и част от Босилеградско. Създаден на 12 ноември 1943 г. в плевнята на Саве Костадинов от Ломнишката махала на с. Полетинци, Кюстендилско, от преминалите в нелегалност дейци на БРП и РМС Кирил Йорданов Велинов (бай Георги, Богословски), Иван Миланов Янакиев (Карпов), Боян Александров Михалков (Левски), Боян Савов Костадинов (Чуков), Мирчо Божилов Христов (Леката кавалерия, Сергей) и Йордан Митов Аначков (Никифор). Макар и малоброен, веднага след формирането си отрядът извършва акцията в с. Долно Уйно — бойното кръщение на отряда. Изгорена е общинската архива. Взети са 8 италиански карабини, патрони и бомби. Акцията в с. Долно Уйно прави силно впечатление в цялата околия и вдъхва вяра у местното население. Но тази акция кара фашистите да побеснеят. За тях става ясно: партията - техният смъртен враг, е жива!
Околийският комитет на БРП използва зимата за организационно укрепване на отряда. Създават се партизански бази, заздравяват се връзките с прогресивни войници от 13 пехотен полк в Кюстендил. Основна база за партизаните през първите месеци на лютата зима на 1943-44 г. са селата Полетинци, Горно Уйно, Долно Уйно. Към тях след това се прибавят Горановци, Брест, Злогош, Перивол и Ямборано (дн. Драговищица). В началото на 1944 г. в повечето от махалите на тези села партизаните имат къде по един, къде по двама ятаци. Замислят се как цели махали да станат партизански.
На 23 ноември 1943 г. към отряда се присъединява Кирил Апостолов Тодоров (Китодар) от с. Горановци – секретар на РМС в гимназията. През януари 1944 г. идват още Мирчо Асенов Стойков (Ежов) от с. Долно Уйно и Сава Харизанов от с. Груинци, двамата школници, избягали от София. След тях пристига Кирил Николов Йорданов (Странджата) от Катрище и нелегалният партиен функционер Драган Николов Кортенски (бай Яне).
В началото на м. февруари 1944 в Кюстендилско пристигат нелегално пълномощникът на ОК на БРП - Кирил Пчелински и на ЦК на РМС - Емил Шекерджийски, чиято задача е да съдействат за по-добра организация и масовизиране на въоръжената борба. На заседание в началото на март 1944 г. в м. „Хисарлъка” е избран нов Околийски комитет на БРП. Набелязани са мерки за масовизиране и редовно снабдяване на отряда, за създаване допълнителни нелегални бази и квартири. Непосредствено след това Емил Шекерджийски провежда нелегална околийска конференция, на която е избрано ново ръководство на РМС. През април е образуван околийския комитет на ОФ, който изпълнява функциите и на градски комитет на ОФ. Околийският комитет на БРП продължава да работи за спечелване на част от войниците и някои школници от 13-ти пехотен полк в Кюстендил.
По инициатива на околийския партиен комитет в първите дни на февруари 1944 г. в Шипаровата воденица , между с. Стенско и с. Ръждавица, отрядът избира своя щаб в състав: Драган Кортенски (Яне) — командир, Иван Янакиев (Карпов) — зам.-командир, и Кирил Велинов — интендант. Информация за събитията от световен и вътрешен характер изнася Мирчо Пашалийски, член на Околийския комитет на партията в Кюстендил.
На 12 февруари 1944 г. в къщата на Васил Клявков (Коменданта) от с. Полетинци партизаните полагат клетва, получават партизански имена и наименуват отряда „Драговищица“. Определят се непосредствените задачи по въоръжаване и организиране на прехраната. Решават да се създаде партизанския вестник „Осоговско ехо“ начело с Мирчо Пашалийски (Хубавеца). Вестникът се изработва на циклостил и помества материали за политическото положение, за хода на войната, за тежкото положение на селяните и работниците, разобличава фашистките управници. Освен това се поставят задачи за разпространението на позиви и отделни броеве на в. „Работническо дело”.
Скоро се стига до голяма и смела идея – нападение на окръжния затвор за освобождаване политическите затворници. За уточняване намеренията и възможностите секретарят на околийския комитет на партията Стоян Лудев прави среща с младия школник ремсист Георги Зиновиев, който носи служба като дежурен офицер на военния караул в затвора. Скоро след тази среща Стоян Лудев обсъжда идеята за освобождаване на политзатворниците с ръководството на отряда, а по-късно я представят за одобрение в щаба на Първа оперативна въстаническа зона, където планът получава потвърждение. По-късно поради предателство изпълнението на този план е осуетено.
Пристъпва се към бойни действия, разгръща се политическа и организаторска работа сред населението. През февруари 1944 г. се провежда наказателна акция срещу фашисткия лакей и агент Милан Пашата в с. Полетинци, който идва само денем в своята бакалница. За изпълнители са определени Кирил Николов (Странджата) и Кирил Апостолов (Китодар), които не са участвали в първата акция и хората там не ги познават. Ефектът е такъв, че след това подобна мярка за с. Полетинци не се налага.
С голям политически ефект е извършената на 19 март 1944 г. акция в с. Берсин (само на 10 км от Кюстендил): превзети са общината, изгорена е общинската архива, проведен е общоселски митинг, селяните са призовани да не дават жито и вълна на фашистките управници. От пощата са конфискувани наличните пари за нуждите на отряда. От общината са иззети 10 карабини, около 400 патрона, пишеща машина, циклостил, с което се подобрява печатната база на съпротивата. В региона започват да се носят фантастични разкази за силата и героизма на партизаните.
При похода на Войнишкия партизански батальон „Хр. Ботев" и на батальона „В. Левски" от Трънския партизански отряд през Кюстендилска околия (края на март 1944) част от кюстендилските партизани се срещат и тръгват с тях. Това са Драган Кортенски (бай Яне), Иван Янакиев (Карпов), Боян Александров (Левски), Мирчо Асенов (Ежов), и Сава Харизанов (Савата). Двата партизански батальона овладяват с. Брест, подпалена е общинската архива в с. Злогош , след което преминават през с. Уши и Средорек, нападат общината в с. Драгойчинци, опожаряват общинската архива и продължават към трънското с. Шипковица. Съвместно с двата батальона тези кюстендилски партизани се отправят към свободната партизанска територия в с. Кална и Църна трава, за да се свържат с ръководството на съпротивата на I-ва ВОЗ и получат оръжие. След няколко дни там се събират представителите на оперативното ръководство, Главния щаб на НОВА, партията и РМС – Георги Чанков, Боян Българанов, Славчо Трънски, Денчо Знеполски, Владо Тричков, Йорданка Чанкова, Борис Ташев, Веселин Георгиев и други, както и нова група партизани, водена от Славчо Радомирски. Там пристига и Васил Демиревски (Жельо) с група партизани от Дупнишкия отряд. В Църна трава кюстендилци в следващите дни обменят опит със старите партизани и усвояват изкуството на партизанската война. Силно впечатление им правят ръководителите на Главния щаб на НОВА, издръжливостта в дългите походи на Йорданка Чанкова, лаконичността и конкретността на Владо Тричков.
По това време полицейски части и поделенията на 5-а армия предприемат голяма офанзива срещу българските и югославските партизани. Предвид на постоянните акции на противника, представителите на ръководството на Главния щаб на НОВА, Първа ВОЗ, трънските партизани, войнишкия батальон и кюстендилци се отправят и отсядат в с. Радовница – Македония.
Около 20 април там областното оперативно и партийно ръководство изслушват отчет на Драган Кортенски за дейността на кюстендилските партизани. Отчетено е , че въоръжената борба в Кюстендилско се развива все още незадоволително. След това Георги Чанков поставя следните задачи: 1. В кратък срок Кюстендилския партизански отряд да увеличи своята численост, да използва маневрирането като основна тактика; 2. Да се извоюва свободна територия около селата Полетинци, Злогош, Уши, Трекляно, като се изчистят народните врагове и разстрои фашистката администрация; 3. Да се проведе акция за освобождаване на политическите затворници от Кюстендилския затвор и те да бъдат отправени към софийското оперативно ръководство. Ръководството на зоната придава седем души стари партизани от Трънския отряд под ръководството на Борис Ташев (Вельо), тогава зам. комисар на Трънския отряд, като временен инструктор към Кюстендилския партизански отряд.
На 23 април 1944 г. кюстендилската група партизани се разделя с Трънския отряд и се насочва към своя терен, носейки две леки картечници , един автомат, пушки, взривни материали, по няколко бомби на всеки. Двама човека се отделят, за да минират шосето и жп линията Кюстендил - Гюешево и по този начин да не се позволи прехвърлянето на части от вътрешността на страната към провеждащите по това време нападение Шеста сръбски бригада над град Крива паланка, на Трета македонска бригада над град Кратово както и нападението на Трънския отряд над село Гюешево.
Основният състав на групата се насочва към границата и отсяда в село Горно Тлъмино, Босилеградско. На следващия ден поради падналата мъгла губят пътя. Минавайки през землището на с. Долно Тлъмино водят кратка престрелка с местното ядро на „Обществената сила“. По пътя към вътрешността на страната срещат непознат, който се представя за миньор на работа в Перник (после се установява, че е полицай в цивилни дрехи). Той води партизаните цяла нощ по обходни, уж по–безопасни пътища. Канали от умора, след поредния изморителен преход, групата отсяда в две къщи на една махала от с. Кутугерци. Младеж от едната къща се измъква и прави предателство. Партизаните са принудени да приемат боя с пристигналата полиция от Кюстендил и „Обществена сила” от с. Долно село. Още при първите изстрели падат покосени Любен Янев (Ленко) и Панайот Шопов (Пешо), който се върнал да му помогне. Партизаните са въоръжени с модерно автоматично оръжие и тръгват на дързък щурм. Пробили кордона, те се отправят към с. Чудинци. Насочват се към самотната къща на Петра Букарска. Синът и, които е войник в отпуск, бърза да извърши второто предателство. Обкръжени отвсякъде, партизаните храбро отбиват огъня на многочисления враг. Хвърлят се в яростна атака, успяват да пробият обръча и се закриват зад близкия баир. Тежко ранен е Михаил Моис Ешкенази (Мишо), който с мъка се добира и се укрива в един храсталак. Когато враговете го обкръжават, той с непрекъсната стрелба успява да помогне за изтеглянето на другарите си, проявявайки изключителна храброст. С последната си бомба се самовзривява и достойно изпълнява партизанския си дълг. Другарите му са спасени и се насочват към махала Олтоманци от с. Горно Уйно при верен ятак. По-нататък партизаните се отправят за горановските колиби и на 29 април 1944 г. се добират до с. Полетинци, където се срещат с другата част от Кюстендилския партизански отряд.
В боя при с. Чуденци малодушие проявява Сава Харизанов, които е пленен, става предател и в последствие нанася много вреди. Предателят разкрива замисъла за акцията срещу затвора в Кюстендил. Последват арести на хора от казармата, с които са осъществявани връзки. Предадени са ятаци и помагачи на отряда, които са му известни. Подлецът разказва за пребиваването на партизаните в Църна трава и т.н.
Какви са действията на групата партизани, останала на местен терен ? Тук са Кирил Велинов (бай Георги), Боян Савов (Чуков), Мирчо Божилов (Сергей), Кирил Апостолов (Китодар).
Първото пролетно попълнение на отряда идва на 13 април 1944 г.. Заедно, в една група се включват: Боян Стоянов Игов (Хаджията), Стоян Костадинов Спасов (Чернев), Любен Григоров Шейтанов (Спитфаер). Няколко дни преди тях в отряда идва 18-годишният Жан Хаим Абрамович (Бенковски). Следващото групово попълнение на 11 май са двете групи ремсисти: 12 нови партизани от с. Ръждавица и 11 младежи от с. Лозно. Тези населени места, заедно със село Полетинци, откъдето са първите партизани и село Горановци имат изключителен принос в борбата срещу фашизма.
Паралелно с горните събития е в ход изпълнението на изключително значима задача. По решение на Областния комитет на БРП в София и щаба на зоната, сведено от инструктора Кирил Пчелински (Камен), през април-май 1944 на Кюстендилският отряд е възложено да осигури по 3 нелегални канала превеждане на попълнението за формиращите се в района на с. Кална и с. Църна трава I и II софийска народоосвободителни бригади. С организирането на нелегалните канали са натоварени Кирил Пчелински, Мирчо Пашалийски, Боян Савов (Чуков) – мотор на втория канал, Харалампи Аничкин (Паисий) и др. По изпълнението на задачата работят още Кирил Николов (Странджата), Стоян Костадинов (Чернев), Боян Игов (Хаджията) и Хаим Абрамович (Бенковски). През средата на април 1944 г. са изградени следните канали:
I — Земен – Габрешевци — Трекляно — Църна трава;
II — Ръждавица – Полска Скакавица – Горановци Радованска махала – Полетинци – Брест – Уши – Средорек – за Църна трава;
III — Кюстендил – Ямборано – Горановци – Брест – Уши – Средорек – за Църна трава.
Село Уши е възловото място, откъдето през Средорек новоизлезлите партизани са превеждани до селата Чешлянци и Побит камък, а там са поемани от партизани от Трънския отряд. Широка мрежа от ятаци под ръководството на партийните и ремсови организации осигурява подслона, прехраната и превеждането на нелегалните. Организирана е ефикасна охрана от Кюстендилския партизански отред и бойните групи от селата. Активно участие в дейността на нелегалните канали вземат М. Цеков от с. Земен, Любен Першанов от с. Горно Кобиле, Стоян Жлъчкин и Александър Шипаров от с. Ръждавица, Стоян Бардачки от с. Брест, Стамен Болюбашията от с. Злогош, Миле Стоев от с. Брест, Йордан и Атанас Лазови от с. Горановци, Тодор Сотиров от с. Уши и др. Да излезе отрядът с чест от това сложно бойно задължение голяма заслуга има Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. Вдъхновени, талантливи организатори, убедителни агитатори, неизчерпаеми в енергията си, Стоян и Емил свързват отделните звена, наблюдават, ръководят и насочват сложното, рисковано движение.
Първият канал не съществува дълго поради провал. Сравнително малко хора са преведени и по третия канал, тъй като полицията и войската контролират силно този район. Най-добре действа вторият канал. Общо през април и май 1944 г. са преведени около 400 партизани от София и от Пернишка и Радомирска околия, като загиват само 3 души поради разкрития в първия канал.
Нареждането от центъра гласи през този период да не се провеждат никакви акции и други действия, които биха могли да попречат на изпълнението на тази задача. Това е върховно напрежение за отряда, денонощно се обикаля по района, уреждат се явки, създава се организация, установяват се пароли и се уточняват определени хора, които обслужват каналите.
След приключване на работата по каналите за Църна трава започва масовизацията на отряд. В него се включват ремсисти от Ръждавица и други места, тръгнали като последна група по канала, в това число Емил Шекерджийски, но значителни пречки от блокади по трасето и прекъсната връзка наложили да се върнат обратно – общо около 40 души партизани. В отряда се включва нова група от с. Лозно от 9 души. Нова група от 6 партизани излизат от с. Полетинци на 14 май. В различно време излизат и партизани от други населени места. В края на м. май отрядът наброява над 80 партизани. Между тях само трима са на възраст над 25 годни. Останалите са младежи ремсисти от 17 до 25 годишни. През втората половина на юли 1944 г. отрядът вече е сериозна бойна единица с около 150 партизани. В този период е извършена една наказателна акция. Изпълнена е смъртната присъда на предателката Петра Букарска. Нейният син е съден от Народния съд по-късно.
На 12 май 1944 г. е проведена така наречената Майска конференция. Това става в дома на ятака Йордан Лазов от Кръстовата махала на село Горановци , в местността Радован. Конференцията е по инициатива на Борис Ташев, Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. Там са още Раденко Видински (бай Здравко), който се представя за пълномощник на ЦК на БРП, Мария Захариева (Бойка) – пълномощник на ЦК на РМС, Славчо Венев (Бойчо) – изпратен от Трънския отряд за партийна работа в Кюстендилския отряд. На конференцията присъстват още Драган Кортенски, Кирил Велинов, Боян Александров, Боян Савов, Кирил Апостолов, Мирчо Асенов, дошлите наскоро в отряда Стоян Чернев, Боян Игов, Любен Шейтанов (Спитфаер) и други партизани от отряда.
Конференцията изслушва доклад на секретаря на Околийския комитет на БРП Стоян Лудев за партийно-политическата дейност, за състоянието на отряда и неговата бъдеща дейност. Той не премълчава и слабостите на партийните и ремсови организации, особено в двата района – Пиянечкия и Каменичкия, не докрай изградената мрежа на ОФ комитети, все още не напълно разгърнатата партийно-политическа работа за по-цялостно обхващане на народните маси и т.н. Емил Шекерджийски докладва за дейността на околийския комитет на РМС и околийския комитет на Отечествения фронт, чийто председател е той. Говори с голямо познаване и загриженост за нуждите на отряда, дава подробни сведения за медикаментите и други материали, получени от гражданството за партизаните. Конференцията приема нужните решения. Набелязани са най-важните задачи на политическата работа, за доизграждане навсякъде на партийни и ремсови организации, комитети на ОФ, бойни групи, привличане на ятаци, събиране на храна, пари, довъоръжаване.
Борис Ташев (Вельо), инструктор при Първа ВОЗ огласява решение на щаба за промени в ръководството на отряда, с което за командир е определен Кирил Велинов (бай Георги), за зам. командир Боян Александров (Левски), за политкомисар Мирчо Асенов (Ежов), заместник-политкомисар и секретар на партията в отряда - Славчо Венев Ангелов (Бойчо). Интендант на отряда — Боян Савов (Чуков). Секретар на РМС в отряда - Георги Конярски (Жаров). Драган Кортенски е натоварен за отговорник от отряда за партийната работа в цялата околия, а Кирил Апостолов (Китодар) — за ремсовата работа.
Формирани са 2 чети: – първа чета „Георги Димитров" с командир Иван Янакиев (Карпов), политкомисар Любомир Шейтанов (Спитфаер) и пом.-командир Никола Янев (Дончо) и – втора чета „Александър Стамболийски" с командир Кирил Николов (Странджата) и политкомисар Стоян Костадинов Спасов (Чернев). Първа чета е попълнена със здрави и въоръжени партизани, около 30 човека и това в момента е боевата част на отряда. На нея е поставена задача да предприеме действия за разработване на Каменичкия край и района на Осогово, да изземе оръжието на групите обществена сила по селата и разоръжи горските стражари по пунктовете в планината. Втора чета е попълнена с най-младите партизани, повечето от жените партизанки и други слабо въоръжени партизани. Четата е оставена за резерв до момента, когато бъде въоръжена.
В ръководството на отряда са включени още: апостолът на борбата Стоян Павлов Лудев (Петко) — секретар на Околийския комитет на БРП, Емил Шекерджийски (Стефан) — представител на ЦК на РМС, а по-късно и Атанас Георгиев Стоименов (Достин) — представител на Околийския комитет БРП.
Околията се разделя на четири организационни партийни района: – Пиянечки, с отговорник Стоян Лудев; - Каменички, с отговорник Иван Добринов (Горски); - Крайще, с отговорник Пене Ризов (бай Петко) и - Кюстендилски район с отговорник Емил Шекерджийски (Стефан). На Стоян Лудев с присъщия му неугасим пламък и огромна революционна енергия е поверен най-трудния район. Конференцията определя и ново околийско ръководство на РМС със секретар Кирил Апостолов (Китодар) и младежки отговорници по райони: Пиянечки - Стоян Стоименов (Кольо); Каменички — Йордан Васев, Краище — Крум Ризов, за Кюстендил - Васил Чифлички. Партийните и ремсови отговорници по райони се събират на два пъти, за да направят етапна оценка на цялостната работа, да отчетат своята дейност и набележат новите си задачи. Веднъж това става през първите дни на месец юни в с. Мазарачево, а следващото събиране е в началото на м. юли в с. Косово.
През юни и юли се работи за повсеместно изграждане и въоръжаване на бойни групи по селата, те започват да провеждат акции на различни места, режат телефонните жици, участват в нападения над мандрите, разстройват фашисткия тил. Начело в дейността са бойните групи от Ръждавица, Полетинци, Горановци, Скриняно, Перивол, Уйно, Жиленци, Лозно, Злогош. В селата Габрешевци, Кортен, Средорек, Сушица бойните групи наброяват повече от 20 души всяка. Изграждащите се нови комитети на ОФ са призвани да се превърнат в здрав тил на отряда, в необходимата опора наред с десетките предани ятаци и помагачи - комунисти и земеделци.
През този период броят на хората, постъпващи в отряда нараства значително и той достига, както вече бе споменато, 150 души. Антифашистката борба преминава на качествено нов етап – от отбранителна тя става атакуваща, нападателна.
Повикът на радиостанцията „Хр. Ботев" и радиопредавателя „Народен глас“, организирани от Задграничното бюро на ЦК на партията, за изграждане на ОФ в страната, намира широк отклик в Кюстендилско. Създаденият Околийски комитет на ОФ със секретар Емил Шекерджийски организира антифашистките сили за снабдяване на отряда с оръжие, боеприпаси, медикаменти, осигурява широка мрежа от ятаци и нелегални квартири.
Общо през пролетта и лятото на 1944 отредът провежда множество акции и нападения над фашистки обекти, като е иззето голямо количество оръжие и боеприпаси. В резултат на бойните и политически действия на кюстендилските партизани е парализирана в значителна степен фашистката администрация. Отправени са ултиматуми в селата кметовете да напуснат работа, а в други да престанат да изпълняват указанията на фашистката администрация. Такава заповед, отпечатана на циклостил в 150 екземпляра, е разпратена до всеки кмет и кметски наместник в околията. Резултатите не закъсняват. Някои, уплашени си подават оставките, други се съгласяват да сътрудничат на съпротивата, има и такива, които се обръщат към полицията за помощ. Предупредителни писма са разпратени още до началници на учреждения и техните заместници, до по-видни фашистки първенци в Кюстендил.
Нарастването на отряда затруднява неговото изхранване. Изниква въпросът да се събират пари. Решено е да се сключи заем от заможни и патриотично настроени хора, които да внасят ежемесечно определена сума. С тази задача в Кюстендил се заема Емил Шекерджийски с помощта на Борис Чифлички, Асен Матуски и други. В селата с по-заможните работят отговорниците от отряда Стоян Костадинов (Чернев) и Кирил Апостолов (Китодар). Някъде този процес минава без засечки, а там където е нужно е употребен известен натиск. След установяване на народнодемократичната власт парите на всички са надлежно върнати.
През лятото на 1944 г. в изпълнение на Окръжно № 2 на ЦК на БРП за овладяване на цели райони, които да станат изходна база за всенародно въстание, Кюстендилският партизански отряд създава почти свободната партизанска територия в района на кюстендилските с. Полетинци, Горановци, Горно и Долно Уйно, Брест, Полска Скакавица, Ломница. Същото може да се каже и за района, който тогава административно се отнася към Босилеградско, а именно за селата северозападно от Трекляно – Уши, Чешлянци, Долно и Горно Кобиле, Метохия, Побит Камък, Драгойченци, където действа част от Босилеградския партизански отряд. По-късно свободна територия се оформя и в района на Осоговската планина.
Създадени са нови партизански бази за обслужване на отряда. В резултат на системна партийно-политическа работа и съществуващите революционни традиции в Кюстендилско през 1943-44 г. с поддържането на партизанските бази са ангажирани десетки предани ятаци и техните семейства от с. Полетинци, Злогош, Брест, Ямборано (Драговищица), Горановци, Долно и Горно Уйно, Горна Брестница, Жиленци и др. и особено от принадлежащите към тях махали Пантелевска, Манчова, Болюбашка, Клявкова, Радованска, Крецул, Горановските кошари и други. Затова отрядът не е изграждал и не е ползвал землянки.
На смяната на правителството през юни 1944 г., Кюстендилският партизански отряд реагира с позив, озаглавен: „Същността на правителствената промяна“. В него се казва: „Може ли правителството на Багрянов да поведе такава политика, която да спаси страната ни ? Не ! Защото сам той никога не се е борил против досегашната противонародна политика на царския двор, регенството и досегашното правителство. Той сам е привърженик на Хитлеровия „нов ред“ в света….Работници, селяни, войници, офицери, народни партизани и всички други честни патриоти, във ваши ръце е спасението на нашата страна. Не отслабвайте борбата….“
На 7 юни 1944 г. са дадени нови скъпи жертви. След убийството на Мара Петлякова връзката на Дупнишкия партизански отряд с Централния комитет на партията е прекъсната. Със задачата да преведат от Трънско членът на ЦК на партията Стефан Димитров (бай Петко), най-възрастния партизанин в България и Ангел Змияров (бай Георги) са натоварени Харалампи Аничкин (Паисий) и Кирил Николов (Странджата). По пътя за Рила, заедно с пристигналите насреща от Дупнишкия отряд Харалампи Иванов Митев (Камен) и Марко Бехар (Чалкаш), те отсядат у верни ятаци в с. Таваличево. Нелепа случайност води до гнусно предателство. В завързалата се престрелка с известената от кметския наместник войскова част падат убити Харалампи Аничкин (Паисий) и Стефан Димитров, насочил се към с. Катрище, а тежко раненият Харалампи Митев (Камен) след три дни е разстрелян.
В началото на м. юли двете чети на отряда се разделят. По пътя за Осоговския балкан чета „Георги Димитров" извършва нападения над мандрите в селата Блатец, Ивановци и Гърляно. Там от реквизираното мляко се прави прекрасен кашкавал и сирене за хитлеристката армия. Партизаните унищожават значително количество, а останалото раздават на селяните. В Гърляно е нападнато кметството и конфискувано оръжието на „Обществената сила“, наказани са и полицейски доносници в с. Долно село. Пътьом е нападнат горския дом в с. Жиленци и са конфискувани 10 нови карабини. Прекосявайки северните склонове на Осогово, четата извършва голяма акция в с. Ново село. Прекъсната е телефонната връзка, блокирани са пътищата, обезоръжена е „Обществена сила" и превзета общината. Кметът и няколко полицейски доносници са осъдени на смърт и разстреляни, данъчните книжа са запалени. На импровизиран митинг командирът на четата произнася вдъхновено слово. Друга група от четата напада лесничейството и горския пункт край селото. Конфискувано е оръжието и униформените дрехи на лесничеите, а четата се изтегля по посока на с. Цървена ябука. Властта беснее, защото не може да разбере един или няколко отряда действат в района. Към втората половина на м. юли първа чета „Георги Димитров“, изпълнила бойните си задачи в Осогово, посред бял ден минава през с. Брестница. Напред се движат партизани преоблечени в дрехите на горски стражари. С изненада залавят кметския наместник и изземват оръжието на ядрото на „Обществената сила“. Със селяните е проведен митинг, след което през Лисец четата се завръща в базата на отряда – местността „Каменна могила“ край с. Горановци.
Докато чета „Георги Димитров“ действа в Осоговския балкан, на 8 юли 1944 г. войскова част открива чета „Ал. Стамболийски" с част от щаба в местността „Усоето" — между селата Горановци и Долно Уйно. Срещу партизаните са изпратени многократно повече войници с тежки картечници, които ги обкръжават. Партизаните изчакват противника да приближи съвсем наблизо и стремително го атакуват. Изненадани от внезапната атака, нападателите се разбягват, което позволява на партизаните да се измъкнат от кордона. Командирът на войсковата част не дава заповед за преследване и не предприема други действия. Може би определена роля е изиграла и заблудата, тъй като част от партизаните са облечени с полицейски и войнишки униформи. До истински бои не се стига. Показателно е, че и партизаните и войниците стрелят във въздуха, а не „на месо“. Без да даде жертви, четата се изтегля към с. Ломница. Скоро след това е проведена наказателна акция срещу предателите, помогнали да бъдат открити партизаните, както и срещу още двама доносници от с. Горановци. Към 14 юли партизаните са отново в района на с. Горановци и с. Полетинци, където се събират със завърналата се от Осогово първа чета.
За снабдяване с оръжие на новопристигналите партизани в чета „Александър Стамболийски“ е решено да се нападнат войнишките постове, охраняващи жп линия София—Кюстендил—Гюешево. Първата акция е проведена срещу поста при тунела близо до гара Ръждавица от група под командването на Стоян Костадинов (Чернев). Въпреки неудобното местоположение, дръзката партизанска атака принуждава войниците с вдигнати ръце да напуснат поста. Взети са една картечница, няколко пушки, бомби, много патрони. Конфискуват и войнишките им униформи , които вършат прекрасна работа за заблуда на врага. В нападението на войнишкия пост при с. Николичевци, отстоящо съвсем наблизо до Кюстендил, участват и членовете на бойната група от селото. Войниците, изненадани от внезапното нападение, се предават. Партизаните се снабдяват с картечница, пушки, бомби, патрони и одеяла. При нападението над военният пост на тунела край с. Мазарачево войниците успяват да дадат няколко изстрела и да избягат. Кантонът е празен и трофеите са само няколко пушки.
Щурмовата група под ръководството на Стоян Костадинов Спасов (Чернев) се изтегля към възвишенията на Лисец и отсяда в село Блатец. На 19 юли 1944 г. те са настигнати от преследваща ги войска, селото е блокирано и партизаните решават да се разпръснат. Една група от трима партизани са разкрити и приемат неравния бой. Жан Хаим Абрамович (Бенковски) прикрива другарите си и поема вражеския огън, давайки възможност на Марин Ризов (Боримечката) и Владо Андонов (Матуски) да се изтеглят и спасят. Когато патроните на Жан свършват, той запраща няколко бомби срещу противника и използвайки суматохата, с бърз бяг се устремява към гората. Тук един точен вражески изстрел го поваля смъртоносно.
В следващите дни групата на Чернев се насочва към Осогово с тройна задача: първо – да отвлече и заблуди силите на противника, които се съсредоточава в района на Горановци – Полетинци и заплашва основните сили на отряда; второ – да разработи в Осогово терен за широки и активни действия; трето – да превърна групата в ядро за голяма бойна единица, като привлече нови партизани от този район. Групата преминава през с. Жиленци и от там излизат нови партизани. За две-три седмици групата нараства значително и за командир на новите партизани е избран Милчо Павлов Ангелов (Караджата) от с. Лозно, а за комисар Стоян Костадинов (Чернев). Така по същество се оформя нова чета на отряда. В течение на месец тя действа самостоятелно в района на Осогово. Изпълнявайки политически задачи, партизаните обхождат значителна територия от този район, наказват предател от с. Сажданик. За два-три дни Стоян Спасов (Чернев) и Кирил Апостолов (Китодар) се отклоняват от четата, унищожават общинската архива в с. Богослов и конфискуват 6 пушки. След това четата напада средищното село Раково, подпалват общинската архива, конфискуват много пушки от „Обществената сила“ и след проведен митинг със селяните продължават по района. На 2 август, на Илинден, четата прекарва съвсем открито целия ден със съборяните в с. Цървена ябука.
След събирането на двете чети към 14 юли, Кюстендилският отряд, който вече е увеличил своя състав, отсяда в Кръстова махала на с. Горановци. Там щабът прави преглед на цялостната дейност на отряда и отчита, че вследствие нарастване на четите съществува недостиг на оръжие и боеприпаси. В същото време се получава известие от Борис Ташев (Вельо) отрядът да замине за Църна река, Босилеградско, за да се снабди с оръжие и облекло. Решено е в околията да остане група от 12 души (това е групата на Стоян Костадинов (Чернев) изпратена към Осогово, за която стана дума), за да заблуждава властта и привлича нови партизани. Отрядът в състав около 130 души тръгва през с. Горно Уйно, босилеградските села Ярещник и Назърица по голото било на Дукатската планина. Колоната е открита и обстрелвана от български военен самолет. От земята му отвръщат с картечен огън. На 21 юли, след няколкодневен преход, в с. Църна река ги посреща командирът на Босилеградския отряд Васко Апостолов (Дукатски). Отрядът се снабдява с оръжие, включително 30 автомата „Томпсън“ и 15 леки картечници „Брен", десетки полуавтоматични пушки, английски ръчни гранати и друго оборудване. Боеприпаси всеки взема, колкото може да носи. Всички партизани получават английски униформи – панталон и яке, обувки и чорапи, по два комплекта представителни горни ризи и долно бельо и по един вълнен пуловер. Силното въоръжение и военната униформа повдигат самочувствието на партизаните и оказва определено политическо въздействие на хората от селата, през които минават. След няколко дни отрядът достига с Долно Уйно, като в Батовата махала оставя част от излишното оръжие , с което да се въоръжат новопристигнали партизани. В края на юли 1944 г. бойните групи от Ръждавица, Шипочано и Шишковци унищожават мандрата в с. Гърбино, нападат общината и запалват общинската архива.
Правителството взема енергични мерки за възстановяване разклатената власт в Западна България. В края на юли и началото на август 1944 г. фашистката власт хвърля срещу Кюстендилския партизански отряд силите на 13 пехотен полк, кюстендилската жандармерийска дружина, полицейски части от Кюстендил, Босилеград и с. Трекляно, бойни групи на „Обществената сила“ от региона. Още на 25 юли Емил Шекерджийски изпраща писмо до щаба за готвещата се правителствена акция, за изпратените две жандармерийски дружини от София и препоръчва да се избегне сражение с войската. На 1 август 1944 г. отрядът се намира в Стамболийската и Порожановата махала на с. Долно Уйно, след като току-що се е завърнал от похода до с. Църна трава. От подслушан разговор между военните от Кюстендил и Босилеград началникът на пощата в с. Долно Уйно Мирчо Балабанов уведомява партизаните за готвещата се акция по унищожаване на отряда и съсредоточаването на вражеските сили в селата Перивол, Ломница, Режинци и други. При това положение щабът решава отряда да се насочи към района на селата югоизточно от Босилеград, като първа цел е с. Рибарци. Отрядът не е имал ятаци и помагачи в това село, не е било известно, че там има части на Босилеградския гарнизон, които след полунощ го блокират. Липсата на добро разузнаване изиграва определяща роля. Когато партизаните влизат в Геловата махала на селото войниците ги чуват и се прикриват под моста, по който минават партизаните от четата на Кирил Николов (Странджата) и щаба. Четата на Иван Янакиев (Карпов) предпочита да прегази реката в страни. Към последните къщи партизаните се натъкват на засада. Започна бой. С първите изстрели са убити партизаните Иван Кочов (Тарзан) и Аспарух Плачков (Бръчков), а Боян Игов (Хаджията) и Кирил Богдански пленяват вражеската картечница. Четите атакуват противника самостоятелно, но се загубва връзката с щаба. Една група от 6-7 партизани, начело със Странджата преминава през огъня и излизат над махалата към гората. След няколко дни тази група се среща с Васко Дукатски в с. Църна река и остават с него по осигуряване на съюзническите доставки. Другите партизани от четата на Странджата след боя се изтеглят към баира встрани от махалата. Някои се пръскат и се насочват по обратния път.
Отрядът продължава своя път, но четата на Иван Янакиев (Карпов), която е солидно въоръжена, попадна на втора засада. Партизаните се разгръщат във верига и тръгват в смела атака с ръчни гранати. Противникът не издържа, дава 8 убити и няколко ранени, след което напуска позициите си панически. Партизаните ги гонят през близката горичка и откритата местност, докато отстъпващите се загубват в един храсталак. На разсъмване двете чети и командването на отряда отново се събират. Така Кюстендилският отряд излиза от обкръжението и на 5-6 август пристига в района на с. Църна река и с. Цървени град, Босилеградско. По това време там са Трънския отряд, Босилеградския отред и Войнишката партизанска бригада „Георги Димитров“ с командир Атанас Русев. Там се намират и представители на Окръжния комитет на БРП в София и Здравко Георгиев (Калоян) - началник щаб на Първа ВОЗ и Георги Аврамов (бай Пешо) - политкомисар на Първа ВОЗ. По тяхно указание от тези три отряда са отделени групи партизани, които са прехвърлени във войнишката бригада. От Кюстендилския отряд са отделени 27 най-боеспособни партизани с командир Иван Янакиев (Карпов) и зам. политкомисарят на отряда Славчо Венев (Бойчо), които образуват ядрото на VII партизанска чета във войнишката бригада, останала да действа във Вардарска Македония.
За да избегне блокадите на войска и полиция в Крайщето, останалата част от отряда се насова към Бабина поляна. Там в началото на август 1944 г. се формира III чета с командир Тодор Стаменов (Момчил) и политкомисар Никола Тасков (Сики). Налагат се някои промени в командването и организацията на отряда. За зам. – политкомисар е издигнат Никола Янев (Дончо). Извършено е преразпределение на партизаните по чети. За командир на първа чета е определен Боян Игов (Хаджията), на мястото на Странджата, останал към щаба на Първа ВОЗ и съюзническата мисия. От Бабина поляна отрядът се изнася през границата към с. Долно село. Там се взема решение да се отправят в района на Осогово, като изходен пункт, откъдето в подходящ момент да се нанесе удар по фашистката власт в Кюстендил.
В началото на август антифашисткото движение в Кюстендилско понася тежка загуба. Загиват организаторите на съпротивата Стоян Лудев (Петко), Емил Шекерджийски (Стефан) и Стоян Стоименов (Кольо). На 2 август 1944 г. тримата тръгват от Кюстендил към Кръстовата махала от с. Горановци при ятака Йордан Лазов, където трябва да се срещнат с Раденко Видински и Драган Кортенски. Пътят е дълъг, времето малко. Напредват бавно, Лудев и Стоименов са преуморени от обиколките в предните дни. Закъсняват и срещата се проваля. На разсъмване тримата пристигат при ятака Стамен Болюбашията сред чукарите между Полетинци и Злогош и се настаняват в плевнята да почиват. Ятакът Васил Клявков (Коменданта) се вдига от с. Полетинци на кон, пристига и предупреждава, че жандармерия и войска се съсредоточава за претърсване на района. Към 10.00 ч. войската се изнася в обход на с. Полетинци, като една верига тръгва от с. Долно Уйно, а другата от с. Горановци за прочистване на района. Към обяд войници влизат в Пантелеевата махала на с. Полетинци, където се намира болния от малария партизанин Крум Зарев (Щурмовако). С последни сили той побягва, попада под обстрел, започва да стреля, но е ранен и заловен.
Не е известно кога Стоян Лудев, Емил Шекерджийски и Стоян Стоименов напускат дома на ятака и дали са подценили грозящата ги опасност. Те не познават терена. Укриват се в близката рядка горичката. Когато забелязват, че врагът прави обход и при претърсването ще ги открие, напускат горичката и се насочват косо под хребета на „Черенец”. Следва голата местност „Каменита падина”. Забелязват ги. Веднага са подложени на масиран картечен и пушечен огън, а малко по-късно и на минохвъргачен огън. Започва неравна битка, тримата са въоръжени с пистолети, само Стоян Стоменов е имал и ръчна бомба. Те се придвижват напред, раздалечавайки се един от друг. Трагедията настъпва, когато попадат на веригата, идваща по направлението от с. Горановци. Постепенно обръчът се свива. Картечни и автоматични откоси преграждат пътя им. Бомба отнема живота на Емил Шекерджийски. Стоян Стоименов е ранен в краката от шрапнелите на експлодирала наблизо мина. За да не попадне жив в ръцете на врага, взривява под себе си ръчна граната. Стоян Лудев остава сам, наближава височината. Доближил е спасението. Няколко жандармеристи тичат отстрани, за да пресекат пътя му. Той стреля по тях. Куршум го ранява в дясната ръка, пада пистолетът. Той го взима с лявата, куршумите натрошават рамото и левия му крак. Патроните свършват, спасението е пронизано. Подложен е на жестоки мъчения. Прочулият се злодей майор Годев, командир на ловната дружина в Кюстендилския пехотен полк, в злобата си заповядва да му отрежат езика и накрая го разстрелват. До него е гръмнат и болният партизанин Крум Зарев (Щурмовако). Така загинаха тримата изтъкнати ръководители на партията и РМС в Кюстендил, които отдадоха своята младост в беззаветна служба на народа.
Въпреки усилията си фашистката власт не успява да ликвидира Кюстендилския отряд. Партизаните са в постоянно движение. Една малка група се намира в района на селата Злогош, Добри дол, Полска Скакавица, Ръждавица, която заедно със скринянската бойна група срязва телефонните жици между с. Николичевци и Кюстендил, запалила архивата в селата Николичевци и Скриняно, конфискува няколко пушки и пистолета. Скоро групата нараства с нови бойци и получава нареждане да замине към Осогово, за да се присъедини към отряда.
След излизането на Окръжно №4 на ЦК на БРП от 26 август 1944 г. отрядът, наброява вече 184 души. Ремсистите от селата Скриняно, Лозно, Жиленци и др. масово се присъединяват към партизаните. В края на август 1944 г. техният брой нараства значително. На базата на III-та чета се формира партизански батальон „Димитър Каляшки" с командир Боян Игов (Хаджията) и политкомисар Йордан Аначков (Никифор). В района на Осоговска планина вече е установена свободна територия.
В района на Полетинци, Долно Уйно и Горановци самостоятелни задачи изпълняват Драган Кортенски (бай Яне) и Боян Савов (Чуков). Около 20 август Кюстендилския отряд отново получава оръжие от съюзниците. В поход тръгва младежката бойна група от с. Полетинци с водач Найден Рангелов Велинов, единствения партизанин в групата и младежкия ремсов ръководител Добри Григоров. Оръжието получават край с. Църна река и го товарят увито в денкове на 7 коня. Стоварено е в Полетинци и с неговото раздаване се занимава Боян Савов (Чуков).
През лятото нараства ролята на Околийския комитет на ОФ. Нови ОФ комитети са създадени и в селата Габрешевци, Горановци, Горна Брестница, Раково и др. Така до 9 септември 1944 г. в Кюстендилско действат 15 нелегални ОФ комитети.
В края на м. август Драган Кортенски (бай Яне) възлага на Асен Марков (Червенков) в селата от Драговищенския район да събере около 25 нови партизани, с които да отиде в Църна река отново за получаване на оръжие. На 2 септември на явката се събират много повече хора и Кортенски обявява, че се формира партизански батальон, именува го "Христо Смирненски", с командир Асен Марков (Червенков), политкомисар - студентът Никола Панев. Формирани са две чети. Оказва се, че в с. Църна река доставките на съюзническо оръжие са вече раздадени през август на български и югославски партизани. Групата получава малък брой карабини, някои неизправни. Вземат повече ръчни гранати за самочувствие на бойци. На 8 септември батальонът се завръща в махалите на селата Горно и Долно Уйно.
След Яшко-Кишиневската операция на Съветската армия и отправянето й към границите на България събитията се развиват главоломно. На 26 август 1944 г. ЦК на БРП издава Окръжно № 4, с което се оповестява настъпването на „дванадесетия час“ за България. Този историческия документ е донесен в Кюстендилска околия от Стойо Станоев, инструктор към Окръжния комитет на РМС – София. Пристъпва се към изготвяне на плана за завземане на властта в Кюстендилска околия.
Както бе споменато по-горе, в района на с. Жиленци се събират трите чети на отряда: „Георги Димитров", „Александър Стамболийски“ и „Димитър Каляшки". Диверсионни групи разрушават два моста по пътя Кюстендил—Босилеград и Кюстендил—Крива паланка. Партизаните нападат общината в с. Жиленци, запалват сградата и общинската архива. Оттук отрядът тръгва за Осоговска планина. В района на с. Ново село отрядът се среща с новосъздадена чета от около 30 партизани с командир Милчо Ангелов (Караджата) и политкомисар Стоян Костадинов (Чернев). С населението е проведен общоселски митинг.
В с. Страдалово се намира силна полицейска част. С помощта на местните ятаци командването се запознава с разположението на огневите точки и укрепленията на противника. Нападението е извършено на 2 септември късно вечерта. Полицейската част, напълно изненадана и подложена на унищожителен огън, е принудена да се предаде. Успява да се спаси само командирът, който заедно с кмета на селото са избягали предварително. Проведен е митинг с населението, след който са наказани няколко отявлени убийци и жандармеристи. Полицейската част в селото фактически е последната опора на фашистката власт в този район. С нейното унищожаване Осоговският район е напълно освободен от партизаните.
През първите дни на септември, получил последни нареждания от Раденко Видински (бай Здравко – член на ЦК на БРП), Драган Кортенски (бай Яне – отговорник за политическата работа в Кюстендилска околия) се среща с Александър Шипаров и му възлага да преговаря с командира на 13-ти пехотен Кюстендилски полк за неутрализиране на войската и предаване властта в ръцете на Отечествения фронт. От края на август полкът, с твърде фашизиран команден състав, е в казармата в самия град. Полицията е в полицейския участък на града. Мероприятието е рисковано, но решават да опитат. Търси се безкръвен път за установяване на народната власт. Двамата обмислят всяка подробност. На 6 септември след обед делегация на Околийския комитет на ОФ в състав: Александър Шипаров, учителя Крум Андонов, зъболекаря Георги Василев и доктор Стойне Ливадийски, се среща с командира на 13-и пехотен полк и поставя искане войската да мине на страната на Отечествения фронт. Командирът поискал няколко дни отсрочка, за да размисли. Не обещава полкът да премине на страната на партизаните, но постигат споразумение повече да не вдига полка в акции срещу тях. Този ход на Драган Кортенски и Александър Шипаров се оказва много силен за деня на победата в Кюстендил на 9 септември. Тогава полкът преминава на страната на Отечествения фронт, а дни след това е на позиции за спиране на влизането на немските войски в Кюстендил.
На 8 септември Околийският комитет на Отечествения фронт в Кюстендил организира голяма демонстрация пред затвора за освобождаване на политическите затворници. В нея участват близки и роднини на затворниците, техни приятели от града, партийни членове и симпатизанти на ОФ. Хората крещят: „Пуснете затворниците! Дайте ни синовете!“ „Пуснете мъжете ни!“. Властта е изтръпнала в ужас. Под натиска на народа късно след обяд затворниците са освободени и застават начело на манифестацията, която завършва с импровизиран митинг на градския площад.
На 9 септември в София е създадено правителството на Отечествения фронт. Същия ден в Кюстендил пристигат представителите на Окръжния комитет на ОФ Борис Христов и Стойне Кръстев, които се свързват с току-що освободените политически затворници Петър Миланов и Павел Грозданов. Веднага е свикано първото свободно заседание на Околийския комитет на ОФ. То се провежда в зъболекарския кабинет на д-р Георги Василев. На заседанието присъстват освен Борис Христов и Стойне Кръстев (представители на Окръжния комитет на ОФ), адвокатът Йордан Левков, Гроздан Янев, Павел Грозданов, д-р Никола Чобанов, Крум Антонов, Петър Миланов. Като представители на Земеделския съюз присъстват д-р Георги Василев, Иван Костов, Стойне Ливадийски и Иван Текемски. За председател на комитета е избран д-р Георги Василев (БЗНС „Пладне"), а за секретар — Александър Шипаров (БРП). За околийски управител е назначен д-р Стойне Ливадийски, а за началник на милицията — Борис Петров, член на БРП. По силата на политическите обстоятелства новият Околийски комитет на Отечествения фронт решава въпросите спешно, няма достатъчно време да ги обмисли докрай, не отделя време и за разглеждане на практическите въпроси по осъществяване на политическата власт. На първото заседание биват определени представителите в комитета на политическите партии, както и лицата, които трябва да поемат по-важните политически и административни постове в околията. А часове летят светкавично.
Веднага по телефона влизат във връзка с командира на полка, полковник Йосков. Уведомяват го, че в града е установена власт на ОФ. При него е изпратена делегация на ОФ. В нейно присъствие полковник Йосков се свързва по телефона с околийския управител Кирил Борилков и му нарежда да събере личния състав, да построи полицаите и да чака специално ОФ комисия, на която да предаде властта. Делегацията се отправя към околийското управление. В това време там са започнали да горят архивите. Те тутакси се хвърлят да гасят, в опит да спасят документите, които изобличават злодействата на старата фашистка власт.
Същия ден побеждава въстанието и в селата на околията. В много от тях — Долно Уйно, Перивол, Раково, Соволяно и др., влизат партизани от Кюстендилския отряд, а в някои — Трекляно, Добри дол и др. — партизани от Босилеградския и Радомирския отряд.
На 9 септември новосформираният партизански батальон „Христо Смирненски" е в една от махалите на с. Долно Уйно. От селото препуска на кон куриер и носи новината за победата над фашизма в България. Водени от Боян Савов (Чуков), партизаните отиват на площада на селото. В това време Драган Кортенски организира и изпраща камиони в Долно Уйно. Партизаните и някои доброволци се качват на камионите за своя тържествен марш към Кюстендил. Спират в с. Горановци и провеждат спонтанен митинг, на който говори току-що излезлият от затвора учител на Полетинци Саве Пантелевски. Продължават и правят многолюден митинг в Перивол, на който оратори са Иван Текемски от името на БЗНС и Мирчо Пашалийски от името на комунистите. По пътя за Кюстендил е проведен митинг и в с. Соволяно.
Истинското предаване на властта в Кюстендил става в следобедните часове на 9 септември 1944 г., след влизането на Драган Кортенски с новите партизани от отряда. Това става към 15.00 часа след обяд. Площадът е изпълнен с ентусиазирани посрещачи. Проведен е спонтанен митинг. В същото време на площада пристигат и два камиона доброволци. Те се включват в установяване на новата власт и поемат охраната на важни обекти в града. Веднага след митинга са завзети двата полицейски участъка в града. Полицаите сдават своето оръжие и са пуснати да си отиват по домовете. Арестувани са полицейският началник, околийският управител и неуспелите да се укрият полицейски агенти. Някои от тях се укриват и минават в нелегалност. Разпределени са патрули из града. Поставени са под контрол пощенската станция и другите важни учреждения в града.
На второто заседание на околийския комитет на ОФ, свикано същия ден в общинската сграда, присъстват нови лица, между които отговорникът за партийната работа в Жилинския район Георги Каляшки, дейците на БЗНС Петър Сърбински и д-р Владимир Вампирски, д-р София Хаджовска и Фидел Барух от Околийския комитет на ОФ. На това заседание участва и Драган Кортенски. Поканен е и на заседанието присъства командирът на полка полковник Йосков. Тук той потвърждава решението полкът да премине на страната на новата власт. Договарят се на 11 септември да бъде проведен с участието на войската и партизаните митинг на площада на града. Същият ден със заблуда и хитрост е организиран митинг на плаца в самата казарма. Оратор е Драган Кортенски (бай Яне), който е имал дар слово. Знаел е какво да каже на митинга. Аплодиран е бурно от същите войници, които против волята си са участвали в акции срещу партизаните в Гърция и Югославия, в акции срещу Кюстендилския отряд. Слово произнася и командирът на полка. Къ този момент полковник Бухлев, майор Годев и поручик Станев са избягали предварително и са се укривали, но не ги е подминала справедливата народна присъда, преди да бъдат изправени пред Народния съд.
След нападението над с. Страдалово, щабът и трите чети поемат в посока с. Раково. Имало намерение да бъде нападнато Царево село, през границата, да се разгонят полицейските части и освободи града. Но времето налага друг ход на събитията. Изпратеният куриер на Околийския комитет на ОФ Йордан Матуски носи спешно известие. С ускорен марш отрядът трябва да пристигне в Кюстендил. На 10 септември сутринта партизаните минават през с. Богослов, след което влизат тържествено в града, посрещнат от ликуващото население. На състоялия се митинг оратори са Драган Кортенски, полк. Йосков, д-р Ливадийски, Георги Василев и др. Трябва да споменем, че в параден марш на площада в тези дни преминават също отделни групи от Трънския и Радомирския партизански отряди, така че еуфорията на населението продължава няколко поредни дни. На 12 септември на площада са партизаните от групата на Карпов, които се прибират от Македония.
В началото на септември 1944 г. добре организирани бойни групи с около 300 участници, предимно ремсисти, има в почти всички кюстендилски села. Бойните групи вземат дейно участие в Деветосептемврийското народно въстание 1944 г., като се присъединяват към партизаните. След събарянето на монархофашистката власт в България по-голяма част от бойните групи остават в своите села, където изграждат комендантства и се заемат с укрепването на народно-демократичната власт. Друга част от участниците в бойните групи стават доброволци и участват в първата фаза на Отечествената война.
Както стана дума по-горе, 27 кюстендилски партизани с командир Иван Янакиев (Карпов) и зам. политкомисарят на отряда Славчо Венев (Бойчо), са придадени към войнишката бригада „Георги Димитров“, с командир поручик Атанас Русев, останала да действа във Вардарска Македония. 10 партизани от Кюстендилския отряд получават назначения в командването, в дружините на бригадата и в бойните роти. Формирани са нови роти и кюстендилци попадат в 7-ма рота, която е комплектувана като ударна рота за бригадата.
На 24 август войнишката бригада получава задача заедно със сръбската 8-ма Прешевска бригада през нощта да овладее гарата и казармата на Бояновац и установи контрол на града. Обектите имат важно стратегическо значение. Намират се под български контрол. В казармата са български части. Тяхна е и охраната на гарата. На 7-ма рота, командвана от Карпов, в която са кюстендилските партизани е заповядано да прегради пътя откъм Враня и да не допусне удар в тила на партизаните. При започване боя по шосето от Враня се появява моторизирана колона. В помощ на гарнизона в Бояновац е изпратена пехотна дружина. Позициите на ротата са добре подбрани. Тя открива картечен огън по колоната. Дружината се спешава. Започва лют нощен бой в продължение на 2-3 часа. Ротата удържа позицията и не пропуска противника да се придвижи към Бояновац. Оттегля се, когато нападението вече е приключило. Бригадата овладява гарата и разрушава железопътните съоръжения.
На 27 срещу 28 август бригадата извършва нощно нападение срещу гара Табановце. В началото на атаката българските войници, охраняващи гарата, оказват съпротива, но след това напускат позициите си. Разрушени са съоръженията на гарата. Бригадата се изтегля към село Славучевци. На 29 август бригадата напада гара Прешево, охранявана от български части. Около нея са изградени отбранителни съоръжения. Нападението започва с настъпването на нощта. Противникът бързо напуска своите позиции. Гарата е овладяна, разрушени са нейните съоръжения. Тютюневия склад и цистерни с гориво са опожарени.
В началото на септември ГЩ на Македония решава нашата войнишка бригада заедно с една македонска бригада да нападнат и превземат град Кратово. Според разузнаването там има рота от българския корпус в Македония, полицейски участък с 20 полицаи и една чета около 250 контрачетници. Противникът е добре въоръжен и има предварително подготвени позиции. Войнишката бригада получава задачата да атакува най-силната позиция в лозята западно от Кратово. Атаката на 8 септември провежда 7-ма рота командвана от Карпов, половината от нейния състав са партизаните от Кюстендилския отряд. В боя тя действа рамо до рамо с 8-ма рота от същия батальон. Помага им тежкокартечната група и минохвъргачния взвод. От близко разстояние партизаните атакуват и с бомби, но боят се затяга. Тогава Карпов изпраща най-добрия картечар от ротата, заедно с едно отделение, в обход на десния фланг на противника. Седма рота се понася във вихрена атака, противникът не издържа, не влиза в ръкопашен бой и се предава. Това води до падане и на останалите позиции. Партизанската бригада се привежда в изправност и към 16:00 часа под строй влиза в Кратово. Кратовчани я посрещат с неописуема радост и възторг.
Сутринта на 9 септември командирът на бригадата чува по радиото прокламацията на правителството на Отечествения фронт. Новината се разнася и по целия град се понася мощно партизанско "ура". Победата е посрещната със спонтанен партизански салют, с пушечна и автоматична стрелба. В града е проведен митинг. Без отдих бригадата поема към родината.
На 10 септември Войнишката партизанска бригада достига височините източно от Крива паланка. В тия и следващите дни българската войска от гарнизоните във Вардарска Македония в пълен безпорядък се изтегля към старата граница на България. Немски моторизирани части настъпват по шосето Скопие - Крива паланка, за Кюстендил. Немците превземат Крива паланка без бой. Бригадата заема позиции източно от града, по височините от двете страни на шосето. Немците правят опит да продължат настъплението си по шосето за Кюстендил. Посрещнати са с огън от бригадата. Правят опит за обход, но и там са отбити. Тук партизанският командир Атанас Русев задържа за един ден немското настъпление. Дадено е време на новата власт в България да подведе боеспособни части, които да пресекат немското настъпление към Кюстендил. Тук, на позициите при Крива паланка, са и 27-те партизани от Кюстендилския отряд, с командира на 7 рота Иван Янакиев (Карпов). Всички излизат от боя невредими. Надвечер бригадата, не получила подкрепления, се изтегля се по височините встрани от шосето по направление на Гюешево. На 11 септември осъмва на Деве баир и заема позиции за отбрана. В Кюстендил бригадата влиза на 12 септември.
Неизживял още радостта от победата, над града надвисват нови буреносни облаци. Идва тревогата от настъплението на немската армия и градът се превръща във фронт. Тук се спира лавината от деморализирани войници, които бягат от разбития окупационен корпус. Оттук те, отново стегнати и организирани, се връщат обратно към фронта. Тръгнали за фронта, оттук минават и хиляди войници от вътрешността на страната.
Неотдъхнали още тежките битки, партизаните от Кюстендилският партизански отряд, попълнен с много доброволци, отиват да прикрият полосата при Царево село и при Гюешево – Деве баир. Много от партизаните не са успели да се видят дори с близките си.
По нареждане на щаба на армията към 19 септември е формиран отряд от 60 партизани под командването на Иван Янакиев (Карпов) за действия в тила на немците. Отрядът се изнася в района североизточно от Крива паланка. В продължение на 3 денонощия действа в тила на врага. С дръзко нападение североизточно от Крива паланка принуждават немско поделение да напусне панически своите позиции.
В края на септември Кюстендилският отряд е разпуснат. Една част от партизаните участват в Отечествената война, други се заемат с утвърждаване на отечественофронтовската власт в околията и задачите на социалистическото строителство.
На 9. IX. 1944 г. е прелистена важна страница в многовековната история на нашия народ. Прелистена е страницата на човешката ненавист, блясва страницата на народното добруване и свобода, справедливост и благоденствие. С цената на скъпи жертви е извоювана жадуваната свобода.
Използвани източници:
