Нощта на фашисткото мракобесие, която се спускаше над Европа и света, заплашваше с поробване и унищожение стотици милиони хора, погиване на цели държави и в крайна сметка разрушаване на човешката култура и цивилизация. От изхода на въоръжената борба във Великата отечествена воина зависеше съдбата на съветската страна и целия свят.
В първите години на Втората световна воина народите бяха като хипнотизирани от „непобедимостта“ на хитлеристка Германия. Шизофреничният фюрер разиграваше ролята на всевластен цар, комуто е позволено да отдава заповеди за нападения над други страни, за извършване на масови убийства и „геноцид“, за освобождаване душите на убийците от „химерата“ на човешката съвест.
Всичко това беше една престъпна видимост, зад която не можеше да не се съзре зловещият съюз на националсоциалистическата партия и Хитлер с германските монополи на Круп, Тисен, Шахт, Манесман и други. Именно този съюз придаде материална сила на хитлеристите, даде им възможност да въвлекат в масови изстъпления германската нация и да извършат чудовищни зверства.
Вероломното нападение над СССР и включването му във войната събуди сред измъчените народи голямата увереност, че в света има сили, които, обединени, са в състояние да обуздаят и разгромят фашизма. Главната тежест в решаването на тази историческа задача легна върху плещите на съветския народ. Неговите исполински сили се възправиха, за да защитят завоеванията на социалистическата революция и да отстоят живота, честта, свободата и независимостта на народите.
Пълният разгром на хитлеристка Германия означаваше победа на прогреса над реакцията, на хуманизма над варварството, на социализма над черните сили на империализма.
* * *
Съветският народ не желаеше войната. Неговите партийни и държавни ръководители правеха всичко възможно да я предотвратят, да обуздаят силите на агресията чрез изграждане на система за колективна сигурност в Европа. А когато се разбра, че това е невъзможно, предприеха мерки да я отдалечат.
Но разбеснелите се претенденти за световно господство от фашистката шайка побързаха, заслепени от илюзията, че чрез внезапно нахлуване ще сломят съветската държава, нейните въоръжени сили и ще разчистят пътя за властване над света.
Наложената на СССР агресивна и завоевателна воина превърна страната в боен лагер. Съветските хора се вдигнаха на свещена Велика отечествена война против хитлеристките поробители. Майката-родина призова на смъртен бой милиони свои синове и дъщери и те тръгнаха, неустрашими и уверени в справедливото дело, за което се сражаваха. Думите, с които завършваше обръщението на съветското правителство към народа: „Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит. Ние ще победим!" станаха основен лозунг на справедливата война за защита на социалистическата родина.
На Червената армия се падна най-тежката задача — в нечувани по своето кръвопролитие боеве да изтощи и пречупи гръбнака на противника, да спечели време, за да се подготви и да създаде условия за преминаване в решително настъпление, да нанесе решаващия удар над жестокия злодеи.
В това страшно за съветския народ време, наситено с безбройни беди и страдания, особено ярко се прояви побеждаващата сила на социалистическите идеи, великите неоспорими предимства на съветския обществен и държавен строй.
Милиони съветски хора още в първите месеци на войната се устремиха към предните позиции, за да помогнат на своята армия да задържи натиска на врага. В много градове се организираха части и съединения на народното опълчение. И когато хитлеристите се приближиха до Ленинград и Москва, опълченците заминаха на най-тежките участъци от фронта. Те се сражаваха геройски и подпомогнаха Червената армия да спре и изтощи немските дивизии.
В това сурово време съветските хора в тила — на заводите, в каменовъглените мини и рудниците, в транспорта и в селското стопанство — проявиха нечувана издръжливост. В първите месеци на войната поради военните действия започна превозване на оборудването на хиляди големи и малки заводи на изток и производството на оръжие и боеприпаси силно се съкрати. Стигна се до положение Върховното главно командване да разпределя пушките и картечниците. За да се задоволят острите потребности на фронта от оръжие и снаряжение, множество заводи измениха своите производствени програми и започнаха да произвеждат военна техника и боеприпаси.
Евакуираните на изток заводи под открито небе сглобяваха артилерийски оръдия, реактивни установки, минохвъргачки, танкове и самолети. Денонощно работеха полугладни, полуоблечени металурзите на Урал, Кузнецкия басейн и Караганда, нефтодобивниците в Баку, текстилците от Иваново и средноазиатските фабрики. Селското стопанство, оголено от работоспособно мъжко население, само със старци, жени и юноши геройски понесе военните изпитания и осигури хляб и продоволствие за големия фронт. Съветските учени предоставиха своя ум и талант за създаване нови средства за защита на отечеството.
В неимоверно трудни условия писателите, художниците, композиторите и кино-дейците на съветската страна съчиняваха патриотични, проникнати от патоса на светената борба с фашизма, творби, а бригадите от артисти, певци и музиканти ги изпълняваха пред бойците на предната огнева линия.
Мислите и чувствата на всички съветски хора в най-тежките дни на Великата отечествена война най-добре изразява в записката си загиналият при Ленинград узбекски боец Каюм Рахманов: „Животът — това е родината. Родината — това е моето семейство, моето село, цялата моя съветска страна. Когато врагът отнема педя родна земя, той отрязва къс от моето тяло... Когато фашистите нахлуха в съветската страна, аз почувствах как потрепери ферганската долина. И всеки, в който бие честно сърце на узбек, си каза: „Върви напред, спри врага, защити своя дом и своето семейство! Без Москва, без Ленинград, без съветска Русия не може да има свободен Узбекистан…..“
* * *
Нападението над съветската страна рязко измени цялата международна обстановка. Битката на съветския народ и засилената борба на другите народи превърнаха войната срещу нацистка Германия, Италия и техните съюзници в Европа в освободителна, справедлива, антифашистка. Реалната опасност за държавните интереси на САЩ и Англия ги принуди, въпреки различията във военнополитическите цели, да се обединят в мощна военна коалиция със СССР за водене борба с общия враг. Тази коалиция разполагаше с огромни икономически и военни възможности, човешки ресурси, за да постигне пълния разгром на агресивните държави.
Великата отечествена воина на СССР протече в три периода: първи — стратегическа отбрана на съветските въоръжени сили (22 юни 1941 г. — 18 ноември 1942 г.); втори — коренен прелом в хода на войната в полза на СССР (19 ноември 1942 г. — края на 1943 г.); трети —разгром на фашисткия блок, освобождение на съветската земя и окупираните страни в Европа (1 януари 1944 г. — 9 май 1945 г.). По-обособена е въоръжената борба за разгрома на милитаристична Япония (9 август — 2 септември 1945 г.).
В хода на Великата отечествена воина бяха подготвени и проведени няколко десетки стратегически операции на група фронтове и стотици фронтови операции. В тях се разгърна изключителна по мащаби и ожесточеност въоръжена борба. В течение на 1418 бойни дни и нощи почти не настъпи затишие на съветско-германския фронт.
Героични епопеи във Великата отечествена воина бяха отбраната на Брест, Ленинград, Одеса, Севастопол, Киев и Москва. Край стените на тези легендарни градове-герои намериха гибелта си огромни сили на хитлеристката армия.
При Москва фашисткото командване съсредоточи главните си сили в очакване бързо да овладее съветската столица. А тя се защитаваше като несъкрушима крепост, настръхнала с отбранителните си пояси и укрепления, сурова и страшна. Под ръководството на политическия щаб на страната тя се бореше за извоюване на победата. Отбраната на Москва стана дело на целия съветски народ. Знаменателно беше отправянето на сибирските дивизии от парада на Червения площад направо в боевете на подстъпите към великия град.
Като изтощиха в ожесточени сражения немската армия, защитниците на Москва през декември 1941 г. отхвърлиха нашествениците и ги прогониха далече на запад. Беше развенчана легендата за непобедимостта на фашистката армия.
Знаменита ще остане в историята Сталинградската битка. В нея Червената армия прояви върховна издръжливост и героизъм, показа превъзходство във военното изкуство и удържа блестяща победа, постави началото на коренния прелом в цялата световна война. Поражението при Сталинград разтърси до основи фашистката империя, вестта за него проникна през стените на тъмниците и телените огради на лагерите на смъртта и събуди вярата в неизбежната гибел на фашизма.
Голямата битка при Курската дъга през лятото на 1943 г. прекърши гръбнака на хитлеристка Германия и сломи нейните бронетанкови войски. Светът след тази битка ясно разбра превъзходството на Съветската армия в бойно майсторство, във въоръжение и стратегическо ръководство.
Забележителни подвизи извърши Съветската армия при форсирането на Днепър, Кримската, Корсун-Шевченската, Яш-Кишиневската и Белоруската операция по разгрома на крупни противникови групировки от войски. През 1944 г. бяха намесени редица стратегически удари, които доведоха до очистването на съветската земя от фашистите окупатори и пренасянето на военните действия на територията на други страни. Тези удари и военните действия на другите участници в антихитлеристката коалиция на Запад и Юг заставиха съюзниците на Германия последователно да сложат оръжие.
Разпадна се фашисткият блок и хитлеристка Германия изпадна в пълна изолация. Войната завърши с грандиозното берлинско сражение, което задуши в огнения си обръч последните остатъци от могъщите някога армии на фашисткия райх. Над одимения купол на мрачния райхстаг се развя червеното знаме на победата. Претърпяла пълно поражение, хитлеристка Германия подписа в Берлин под суровия и респектиращ поглед на прославения съветски пълководец маршал Г. К. Жуков безусловна капитулация.
* * *
Какви са основните резултати и поуки от Великата отечествена война?
Две от най-агресивните сили на империализма — фашистка Германия и милитаристична Япония, претърпяха пълно поражение. Провалиха се очакванията на реакционните политически кръгове да се изтощи СССР икономически и военно до такава степен, че след опустошителната война да попадне под пълната зависимост на англо-американския капитал.
Съветският съюз понесе огромни загуби. В сраженията, в развалините на селищата и градовете, в концентрационните лагери и затворите загинаха 20 милиона съветски хора. Други десетки милиони бяха ранени и осакатени. Разрушени и изгорени бяха от фашистките окупатори 1710 градове, 70 хиляди селища, 32 хиляди промишлени предприятия, близо 100 хиляди колхозни и совхозни стопанства. Тридесет на сто от националното богатство на СССР беше унищожено и разграбено. Макар че историята не познаваше такова масово варварско разрушение и изтребление, съветският народ понесе стоически наложените му изпитания, удържа историческа победа и високо издигна своята роля и авторитет при решаване на международните проблеми и укрепване безопасността на държавните си граници.
Съветските въоръжени сили избавиха от фашистко поробване множество страни и народи в Европа и Азия и с това изпълниха своята освободителна интернационална мисия към другите народи.
Разгромът на ударния отряд на империализма рязко стесни сферата на капитализма, задълбочи неговата обща криза. Същевременно силите на социализма и демокрацията нараснаха и укрепнаха. Създадоха се благоприятни условия за активизиране на революционните сили, за извършване на демократични преобразования, установяване на народнодемократичен строй и формиране на световна социалистическа система от държави.
Победата на СССР във Великата отечествена война даде мощен тласък за разгръщане на национално-освободителното движение в колониалните и зависимите страни. Започна пълното разпадане на позорната за двадесетия век колониална система.
Съветско-германският фронт през цялата Велика отечествена воина беше решаващ фронт на Втората световна воина. От юни 1941 г. до средата на 1944 г. на него се сражаваха от 190 до 270 противникови дивизии, а в същото време срещу войските на САЩ и Англия действаха от 7 до 26 немски дивизии. Съветската армия разгроми и унищожи 607 дивизии и 10 милиона хитлеристки войници и офицери, а англо-американските войски — съответно 176 дивизии и 3,6 милиона войници и офицери. Исторически безспорен факт е решителният принос на съветските въоръжени сили за разгрома на империалистическа Япония,.
Опитът и поуките от Великата отечествена война имат изключително значение. На какво ни учи този опит, какви са поуките от войната?
Главната поука е, че против войната трябва да се води решителна борба, докато още не е започнала, и че защитата на мира изисква сплотяване на всички миролюбиви и прогресивни сили за съгласувани действия срещу авантюристичния курс на империализма; пред надвисналата беда трябва да отстъпват всякакви второстепенни политически различия; наложително е да се изостря бдителността на народите, да се пазят и умножават завоеванията на социализма и да се организира интернационалната му защита в рамките на социалистическата общност. Ако такова обединяване на прогресивните сили беше постигнато в навечерието на Втората световна война на Хитлеровата партия едва ли би се отдало да извърши толкова престъпления срещу цялото човечество.
Втората поука е, че победата на съветския народ и поражението на фашисткия блок бяха исторически обусловени и закономерни. Познаването на закономерностите, които осигуриха постигането на победа от съветската държава, има важно значение за правилното разбиране на историята и успешното решаване на съвременните проблеми на военното строителство.
Победата на СССР е обусловена от цялото историческо развитие на съветската държава, от обективните възможности, заложени в природата на социализма, и коренните преимущества на социалистическия обществен и държавен строй пред капиталистическия.
Съветският социалистически строй извика на живот и приведе в действие такива могъщи движещи сили на новото общество като: идейно-политическото единство на съветския народ на основата на нерушимия съюз на работниците, селяните и трудовата интелигенция; пламенния съветски патриотизъм и пролетарски интернационализъм; дружбата между народите на СССР и тяхната сплотеност около Комунистическата партия. Това повиши многократно мощта на съветските въоръжени сили. Закономерността на победата на съветския народ се определя от това, че действията на въоръжените сили се осигуряваха от цялата социалистическа икономическа мощ на съветската държава. Решаваща предпоставка за победата беше възпитанието на съветския народ и армия в духа на марксистко-ленинската идеология.
За победата изключително значение имаше обстоятелството, че борбата на съветския народ против империалистическата агресия се възглавяваше от такъв изпитан и закален в класови битки политически вожд като Комунистическата партия. В годините на Великата отечествена война партията вдигна съветския народ на свещена освободителна война, ясно определи неговите цели и задачи, вдъхнови го за бой и самоотвержен труд в тила, умело осигури ръководството на военните действия и цялостния живот на страната и международните й отношения. За воденето на войната отговорна роля изиграха изградените Държавен комитет на отбраната и Върховно главно командване начело с Й. В. Сталин.
Третата поука от Великата отечествена война и цялата Втора световна война се състои в това, че войната посочи истинския виновник за агресията — международния империализъм, и с голяма острота постави въпроса: да не се допуска да се разпали нова още по-кървава и опустошителна война; да се обуздават агресивните сили на империализма и се осигури траен мир на планетата. От тайните архиви на хитлеристка Германия стана явно, че фашистката агресия против СССР е резултат от близо двадесетгодишен политически курс на международния и особено германския империализъм. Без милиардните заеми, без техническата помощ на САЩ и Англия, без политиката на Версай, Локарно и Мюнхен фашистките управници на Германия не биха се решили да започнат войната и нацистката армия не би могла да създаде онзи грамаден военен потенциал, с който разполагаше в момента на нападението над СССР. Фашистка Германия не би могла да създаде и блок от империалистически държави, обединени под черните знамена на агресията.
Четвъртата поука от Великата отечествена воина е, че тя разкри най-характерния и особено опасен способ за разпалване на войната от империализма.
При подготовката на агресия генералният щаб на фашистка Германия се ориентира към съкрушаващата мощ на внезапния първи удар с големи маси от танкове, авиация и моторизирана пехота и провеждането на стремителни действия за овладяване на жизнено важните центрове на нападнатата страна. Хитлеристките военни стратези залагаха на светкавичното водене на войната за постигане на лека победа и преминаване към пълно разграбване на богатствата и ресурсите на покорената страна и физическо изтребление на милиони хора. Ето как е отразен в дневника на началника на хитлеристкия генерален щаб Халдер замисълът за водене на войната срещу СССР: „... Русия трябва да бъде ликвидирана... Операцията ще има смисъл само ако с един удар разгромим държавата... Съществуването на втора велика държава на Балтийско море е нетърпимо... Начало — май 1941 г. Срок за провеждане на операцията — пет месеца... — цел — унищожение жизнените сили на Русия... Колкото повече съединения хвърлим в настъпление, толкоз по-добре."
Вероломното нахлуване на чужда територия без обявяване на война се превърна в норма, признат способ за империалистическите агресори. По примера на Хитлер и японците също започнаха войната срещу САЩ с внезапно нападение на голямата американска база „Пърт Харбър“. По същия маниер извършваха нападение над арабските страни и съвременните израелски агресори.
Внезапното нападение има двояко въздействие: от една страна, то лишава от възможност народа на агресивната държава да окаже съпротива срещу започване на войната. Той бива просто зашеметен и въвлечен във водовъртежа на кървави събития и шумни победи; от друга страна, в крайно тежко положение на неподготвеност се оказват нападнатите страни, те нямат време да приведат в действие своя военен потенциал и понасят неоправдано големи загуби.
Затова в съвременни условия е особено необходимо бдително и непрекъснато да се следят приготовленията на агресора за война и навреме да се разкриват неговите замисли, да се провеждат решително мероприятията за отразяване на неговото нападение.
Много поучително е нахлуването на хитлеристките армии през юни 1941 г. в СССР. Те бяха предварително съсредоточени и развърнати за бойни действия. На агресора се удаде на определени направления да създаде превъзходство в личен състав, артилерия, танкове и авиация. Закъснялото развръщане и голямата разтегнатост на групировките на съветските войски позволи на хитлеристкото командване с внезапния първи удар да овладее инициативата и да осъществи проникване дълбоко в съветската страна. Това постави Червената армия в крайно неблагоприятно стратегическо положение.
Затова в съвременни условия високата бойна готовност придобива твърде важно значение за недопускане на внезапно нахлуване. Отчитайки развитието на международната обстановка и опасността от агресия, трябва добре да се координират темповете на военното производство със задачите и сроковете за привеждаме на въоръжените сили в пълна бойна готовност. Програмите за усъвършенстване на оръжието и бойната техника също трябва добре да се обвързват с развитието на обстановката, военната политика и стратегия на държавата. От тази оценка днес се ръководят КПСС и съветското правителство при провеждането на мерките за повишаване на бойната готовност и боеспособност на въоръжените сили.
Петата поука от Великата отечествена война е в това, че съветската социалистическа военна наука и военно изкуство показаха неоспорими предимства пред военната теория и военното изкуство на капиталистическите страни. Въпреки постигнатото превъзходство в сили и средства за хитлеристките армии, въпреки наличието на огромните икономически ресурси на Западна Европа и внезапното започване на агресията от армии, чийто личен състав беше обхванат от идеите на шовинизма и националсоциализма, на фашисткия вермахт не се удаде да постигне крайните си цели. Една от причините за това беше прогресивният характер на съветската военна наука, отличаваща се с партийност, обективност, творчески подход, динамично развитие, широк фронт на изследвания, бързо внедряване на най-новите постижения във военната практика, смелост и гъвкавост на оперативно-тактическото и стратегическото мислене и голяма дълбочина на научното предвиждане.
Превъзходството на съветското военно изкуство се прояви във неговата висока бойна активност, целеустременост, гъвкавост в избора на формите и способите за водене на бойни действия в съответствие с условията на изменящата се обстановка. Съветската военна стратегия успя да реши проблемите: за развръщане на въоръжените сили едновременно с воденето на стратегическа отбрана в неблагоприятни условия, за решително овладяване на стратегическата инициатива и воденето на крупни контра-настъпателни и настъпателни операции до пълния разгром на противника.
Творци в съветското военно изкуство бяха множество съветски пълководци и военачалници в хода на Великата отечествена като: Ан. Антонов, И. X. Баграмян, А. М. Василевски, Н. Ф. Ватутин, К. А. Вершинин, Н. Н. Воронов, Л. А. Говоров, Г. К. Жуков, И. С. Исаков, И. С. Конев, Н. Г. Кузнецов, Р. Я. Малиновски, К. А. Мерецков, К. С. Москаленко, А. А. Толбухин. И. Д. Черняковски, В. И. Чуйков, Б. М. Шапошииков и много други. Големи заслуги в тази област имат и легендарните пълководци: С. М. Будьони, К. Е. Ворошилов, С. И. Тимошенко.
Натрупаният опит от съветските въоръжени сили през войната изисква по-нататъшно изучаване и използване в нови условия за защита на страните от социалистическата общност. Необходимо е обаче да се спазва правилно съчетание на историческия опит от миналата война с проблемите на съвременността. Сега трябва да се отчита новото разпределение на силите, съотношението между тях; недопустимо е да се пренебрегват качествените изменения в средствата за въоръжена борба. Главно внимание трябва да се отдели на разкриване дълбочинните процеси, историческите закономерности, на изучаване факторите, определили хода и резултатите от миналите войни. Чрез установяване на причинната зависимост на военните събития може да се открие логическата приемственост, постъпателността на историческия процес и на тази основа да се развива творчески съвременното военно дело.
Трезво преценявайки поуките от Великата отечествена война, КПСС и съветското правителство днес правят всичко възможно за осигуряване мирни условия за съзидателен труд на съветския народ и народите от социалистическата общност, насочват техните усилия към ускорено икономическо и духовно развитие.
Хората от цялото земно кълбо, следейки развитието на сложната международна обстановка, все по-ясно разбират до какъв съдбоносен предел е доведен светът от авантюристичния военнополитически курс на САЩ и НАТО. Те обаче не приемат курса на безропотното мълчание и водят смела борба срещу натрупването на унищожителни оръжия. Техният глас звучи все по-мощно и постепенно се превръща в респектираща материална сила. Тази сила може да наклони везните към мира, да осигури успех на започващите преговори между САЩ и СССР, да не допусне двадесетият век да се превърне в задънена улица за човешкия род. Още през него може да бъде сътворен вечен мир за векове напред. Към това зоват и насочват суровият опит и поуките от Великата отечествена война на Съветския съюз.
Автор: ген.-майор Нешо Нешев
Източник: списание „Партиен живот“, 1981 г.
