„На 19 юли (стар стил) вечерта под вековните високи букове на Балкана, стотина метра далеч от мястото, гдето са паднали Хаджи Димитър и Стефан Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памят на загиналите на Бузлуджа герои въстаници, около един голям огън насядали една купчина хора глава до глава тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен. То беше време, когато не се позволяваха никакви открити събрания..." (Д. Благоев, „Принос към историята на социализма в България", с. 119).
Хората, сбрани край големия огън, който сам по себе си е метафора, са Димитър Благоев на 35 години, Никола Габровски на 27, Сава Мутафов на 27, Константин Бозвелиев на 29, Георги Бакалов на 18, Михаил Кантарджиев на 21, Евтим Дабев на 29 и още неколцина чучулиги.
Днес хората на тази възраст се водят млади и невръстни социалисти. Това време ни изглежда далечно, прекалено романтично, приповдигнато, даже нереално. Ако пък днес прочетат писмото, в което Благоев съобщава под секрет на Георги Бакалов, че си е заложил къщата за 2000 лв., за да излиза сп. „Ново време", ще кажат, че това е див популизъм. Днес никой няма да си заложи къщата, хотела, фирмата, мола или панаира, за да излиза в. „Дума", например...
Мисля си - колко сме близко до времето на Димитър Благоев (разруха, грабеж, експлоатация) и колко сме далече от големия огън, от самия Благоев, от неговите принципи, от неговата самоотверженост, от неговото прозрение, че социалистическите идеи на нашите предначинатели са една амалгама между възрожденския дух и стремежа към всесветска социална демокрация, солидарност и справедливост. За Дядото това не са просто някакви думи, някакви звуци, които можеш да изрецитираш вдъхновено от връх Бузлуджа. Да ги изрецитираш и да ги забравиш в същия миг.
Изглежда парадоксално, но е факт - 125 години БСП си задава въпроса „Що е социализъм и има ли той почва у нас?", и като допълнение - 25 години БСП се пита „Каква партия сме?" И не намира отговорите на тези два въпроса. Може би защото не ги търси тези отговори, или ги търси там, където тях ги няма, извън светлината на огъня. И следват твърденията, че лявото е сектантско, социалното - архаично, защитата на националните интереси - посегателство върху евро-атлантическите безценности, и изобщо - „Няма алтернатива!"
Има и още как. Алтернативата за България е очертана от Благоев и изглежда така:
Първо: суверенна държава.
С горчивина Благоев казва, че 2/3 от политиката на България се решава извън България. Какъв оптимист би бил Дядото в днешно време!
Днес 100% от политиката на България се решава извън България. България е пълноправен член на ЕС и на НАТО, но българските политици, особено моите любимци Роско и Бойко, удобно забравят това, държат се като крепостни селяни и превръщат България във васална държава, подчинена на чужди интереси. България е член на ЕС, но ЕС не е нито европейски, нито съюз - не е съюз на суверенни държави, нито на европейските граждани, нито на европейските нации, ЕС е едно сборище на брюкселския псевдоевропейски проамерикански елит. Ако някой все още нарича ЕС „общ европейски дом", то България е в слугинската стая. Понякога ЕС ми прилича на „Кораба на глупците" на Йеронимус Бош, друг път - на „Титаник", където оркестърът свири хорала „Близо съм до теб, Господи!", а България е милостиво допусната в трюма.
Как изглежда България през 1918 г.?
За 6 години - 3 войни, 2 национални катастрофи, над 2 млрд. лв. загуби, 2 млрд. и 250 млн. златни франка репарации, равни на 90 млн. английски лири, които България би трябвало да изплаща 270 години, плюс 120 млн. лв. всяка година за издръжката на Междусъюзническата комисия, на Контролната военна комисия, на Комисията за определяне на границите; армията - орязана (от 800 000 на 20 000 души) и разоръжена (от над 1 млн. пушки - 23 000, от 5300 картечници - 300, от 3600 оръдия - 200), срината икономика, българският дух е сломен, срутен в една бездна, където върлуват политически мародери и мошеници, партийни черноборсаджии и гешефтари, загробващи заеми, всевъзможни бандюги...
За 25 години „постигнахме" същия „успех". Без война. Тия милиарди, които са хвърляли в ужас тогавашното общество, днес са жълти стотинки, детска играчка в ръчичките на ГЕРБ.
България е горд член на НАТО, казва Роско. Роско, туй страшилище за Русия, тоз хибриден юнак, от когото злодеят Путин трепери ужасен...
Как изглежда светът в началото на XX век?
Първата световна война току-що е свършила, когато Великобритания, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя предприемат невиждана интервенция срещу Русия - от Одеса и Севастопол до Далечния изток и от Сибир до Кавказ. Нахвърлят се върху Русия от всички страни, като хищни хиени. За да я разкъсат, разпарчетосат и оплячкосат.
Още в 1918-а Едуард Мандел Хаус, един от „бащите" на „новия световен ред" и съветник на президента Уудроу Уилсън, формулира стратегията на Запада: „Русия е твърде голяма и твърде хомогенна за нашата безопасност. Аз бих искал да видя Сибир като отделна държава, а европейска Русия - разчленена на три части. Останалият свят ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии."
После САЩ и Англия ще инвестират огромни пари и коварни геополитически планове не в другиго, а в Хитлер, за да хвърлят нацисткото чудовище срещу СССР. Ще започне Втората световна война, с три години закъснение Чърчил ще се „сети" за втори фронт, но не заради „съюзническа отговорност", а защото „Русия стана смъртна опасност и трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление, за да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на изток".
След 1985 г. два проекта - Харвардският и Хюстънският, ще планират Русия най-напред да бъде разчленена на 4 области, а после - да бъде раздробена и наситнена на малки, незначителни държавички - 26, 45 или 52 на брой. Колкото по-малко, толкова по-малко.
„Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна - САЩ", ще каже Бил Клинтън.
„Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна", ще каже Бжежински и ще предложи на Русия да се саморазглоби на 5-6 части. Като начало.
„Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава", ще каже Кисинджър.
„По оценки на световната общност икономически целесъобразно е територията на Русия да бъде населявана от 15 млн. души", ще кажат г-жа Тачър и г-жа Олбрайт (а населението на Русия е 150 млн.).
И няма нищо ново под слънцето.
И нищо не е само по себе си.
И нищо не е само за себе си.
Как изглежда светът през 1924 г.?
Англия и Франция местят пешките и редят антируския кордон, към който България трябва да бъде придърпана заедно с Чехословакия, Румъния, Югославия, Полша, Унгария. Черноризците на Мусолини дефилират по улиците на Рим, Хитлер вече е направил „бирения пуч", фашизмът вече е преминал триумфално през европейските порти, но антифашистки кордон няма, има антируски. Русия трябва да бъде изолирана и натикана в геополитическия ъгъл. Без значение дали Русия е императорска, или болшевишка. Винаги става дума за Русия. По принцип. Кристалният антиболшевизъм е само прикритие, само претекст. Една пропагандна илюзия, една измама.
Нищо ново.
Днес пешките ги местят САЩ и редят новия антируски кордон със самоубийствената услужливост на Европа: Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Румъния, Дания. И България. Къде без българските лакейчета!? Русия трябва да бъде разчленена, изолирана и натикана в геополигическия ъгьл.
Нищо ново. В Украйна вилнеят неонацистите, обгрижвани от САЩ; ислямските терористи и режисираният „бежански" поток са американското „специално оръжие за масово поразяване", обаче - няма антинацистки кордон, нито антитерористичен, има антируски.
Тогава антируският кордон е направо скромен. Днес в американските сметки са всички и всичко: от Прибалтика до Кавказ, от Близкия изток до сърцето на Европа, от Сибир до черна Африка. Антируският кордон на САЩ (който е антиевропейски!) минава по хребета на чувството за изключителност, по крайбрежието на слугинажа, през дълбините на хищната амбиция, през долината на нацистката сянка, през пустинята на ислямизма, през Марианската падина на егоизма и ненаситното всевластие...
Каква безмерна алчност!
Каква липса на политическо въображение!
Какво лоботомирано човечество!
Казах ви, че времената не се различават.
И втората алтернатива: Просветена държава!
Знанието е непобедима сила, казва Димитър Благоев.
Днес битката е за знанието, за паметта.
Войната за паметта е безмилостно жестока. Всякакви хонорувани деконструктори и демитологизатори вече 25 години обясняват, че св. св. Кирил и Методий са византийски шпиони; че Ботев е терорист, Левски - конекрадец, баташкото клане е мит, и Априлското въстание е мит, че турското робство е благотворно присъствие, мило съжителство, че Русия не ни е освободила, а ни е заробила...
И прибавете най-главното - анти-антифашистка истерия на една кохорта хонорувани подлеци.
Как изглежда България в 1924 г.?
На 4 януари 1924 г. е приет Законът за защита на държавата (ЗЗД). Цанков е изключително горд: „Това е първият закон в Европа, а мисля и в света, за борба срещу болшевишко-комунистическата опасност."
Благоев, който е на смъртно легло, му отговаря с интерпелация: „Не БКП изложи България. Изложи я и излага я и днес противонародното правителство." Тези думи сякаш са написани днес.
ЗЗД съдържа една презумпция - за виновност, предвижда една присъда - смърт.
ЗЗД поощрява подлеца, насърчава доносника, възнаграждава клеветника, храни омразата, брани всяка богупротивна полицейска мутра, оневинява овластения произвол, узаконява покушението върху човешкия живот и гражданската позиция, трови и покварява обществото, развращава го и го разяжда, държи го в ужас и подчинение.
ЗЗД е политическата програма на деветоюнските превратаджии, инструментът на узаконеното беззаконие, оправданието, индулгенцията, алибито на черния правителствен терор в името на гробищното спасение на Отечеството.
ЗЗД е генералното пълномощно на властта, нейното порочно благословение да погуби всеки, който не припада от див възторг и не хлипа възхитен от престъпленията на глутницата.
ЗЗД е фашизъм.
На 2 април 1924 г. по силата на ЗЗД са разтурени, обявени извън закона и изхвърлени извън обществения и политически терен БКП, Партията на труда, Комунистическият младежки съюз, Общият работнически синдикален съюз (създаден с личното участие на Благоев!) и кооперацията на БКП „Освобождение", имотите им са конфискувани. Народният дом е превърнат в Дирекция на обществената безопасност, всички леви издания са забранени, вилнее убийствена цензура. (Прочее, тогава в БКП членуват 7000 души, а тиражът на „Работнически вестник" е 40 000 !)
Кооперация „Освобождение" има 31 филиала, 175 магазина, 84 търговски агенции, 400 книжарници и 80 000 работници. По едно „случайно" съвпадение годишната печалба на кооперацията е 120 млн. лв. - колкото е годишната издръжка на Междусъюзническата комисия и на цялата орда „репаратори".
Ако днес попитате „Сооglе" какво е „Дунавия", „Сооglе" ще ви отговори -„вид сирене". И няма да научите, че „Дунавия" е фирмата на БКП за корабоплаване и търговия, че притежава кораби, че с тези кораби са доставени хиляди тонове храна за гладуващите в Поволжието, „бели" и „червени" - без разлика, че цялата тази операция през 1921 г. е организирана от БКП и е ръководена от Ана Маймункова. Но хората не трябва да знаят това, защото познанието накърнява „евро-атлантическите ценности"...
Но най-върлите врагове на нашите храбри евро-атлантици са левите идеи и антифашизмът. Затова 9 юни е „славна дата", 9 септември - „черен ден", а „най-черен" е 9 май...
Хоноруваните подлеци четвърт век ни разправят, че в България няма антифашизъм въобще-изобщо, понеже в България нямало фашизъм, щото като няма фашизъм, няма и антифашисти, ерго - антифашистите са някакви наивни, заблудени интелектуалци, подмамени от коварните комуняги (това - като смекчаващо вината обстоятелство), но преди всичко са си просто престъпни типове, едни рушители на реда и тишината, които заслужено, справедливо и в името на демокрацията трябва да бъдат разстреляни, избесени, посечени, обезглавени, изгорени живи, трябва да бъдат осъдени, отречени и обречени на забвение, трябва да бъдат захвърлени по овразите, трънаците и канавките на историята...
А убийците на Гео Милев, Йосиф Хербст, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Никола Вапцаров са канонизирани за светци, обявени за невинни „жертви на комунизма"...
И тази политика продължава 25 години. Политика, която има една цел -разбългаряване на българите и раздържавяване на държавата.
И накрая да се върнем при началото. Ако искаме да намерим отговор на въпроса „Що е социализъм?", трябва да го потърсим в светлината на онзи огън, огрял високите букове на Бузлуджа...
Източник: списание „Политически хоризонти“, 2016 г.
