На 17 октомври 1895 год. великият водач на националноосвободителното движение в поробена Македония Гоце Делчев пише на Ефрем Каранов, тогава председател на македонското дружество в Кюстендил: „Кюстендилският комитет представлява един кораб, подир който вървят други и предназначението на който е да търси, като по-близо до брегът, спасителен път, за да могат достигна всичките кораби до брегът. Но колкото е по-близо до брегът, толкова е по-опасно, защото непознат пътят, опасно е да не се удари от некоя скала, да се строши на хиляди парчета. Тука вече ще зависи от опитността и разумното управление на капитана".
И наистина. В Кюстендил по това време са дошли много бежанци от Македония, дошли тук след Берлинския конгрес и Кресненско-Разложкото въстание – повечето от тях хора, живеещи с мисълта и болката за своя роден край и готови да подпомогнат, кой с каквото може, борбата за неговото освобождение. В продължение «а десетилетия Кюстендил е сигурна база ма Тайната македоно-одринска революционна организация, на ВМРО. Тук има складове за оръжие, нужно за делото, оттук тръгват много от четите за Македония. През лятото на 1897 година апостолът Гоце организира в околностите на махалата Сабляр (от село Длъхчево) „ателие" за направа на бомби, които се съхраняват в няколко верни къщи в града. През Ветрен, Сажданик и Коприва минават каналите за Турско; през Ветрен и Църварица за Кюстендил преминават през есента и зимата на същата тази 1897 година, след така наречената Винишка афера, жертвите на султанския деспотизъм. Най-сетне, Кюстендил е „столица" на Делчев, тук е неговата втора, след тази в София, щаб-квартира.
Кюстендилският комитет на ТМОРО, един от най-активните в страната, един от аванпостовете на революцията, насочена срещу омразното робство, е свързан не само с живота на Гоце Делчев, но и на Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански, Гьорче Петров и на редица още блестящи деятели от славната кохорта борци за свобода на българите и на другите народностни групи в древната и измъчена земя Македония. В обстановката на бурен революционен кипеж и на патриотичен устрем в течение на годините тук ще израснат бележити дейци на организацията, като Никола Зографов, Марко Секулички, Ефрем Чучков, а една бедна вдовица ще повтори подвига на знаменитата Баба Тонка от Русчук.
В края на миналия и началото на този век тая малка къща на баба Дона на сегашната кюстендилска уличка „Цар Крум" е била средище на „македонските комити“. Вдовицата Дона Ковачева предоставя своя дом на Тайната македоно -одринска революционна организация — организацията на Гоце Делчев, на „канатлъ шейтан" (хвърковатия дявол), както го наричат турците. Тук се складират дрехи и оръжие за четите, включително и оръжието, изработвано в „ателието" край Длъхчево, тук нощуват нелегални дейци на организацията, оттук тръгват чети за поробена Македония. Оттук потегля на 3 февруари 1902 г. с четата на Михаил Чаков и един от най-големите поети на България — П. К. Яворов, за да се бори с перо и меч в ръка за освобождението на своите еднокръвни братя българи отвъд границата. „Гостите" на баба Дона се хранят при нея на „комунарски" начала, стопляни от любвеобилното сърце на стопанката, която иначе има корав и твърд характер. „Бабата“ или „Комуната“ — така е известна тя в средите на революционната организация. В продължение на 7 години Дона Ковачева посреща и изпраща непрекъснато четници, а някои от тях сама превежда през границата. От своята софийска квартира - хотел „Батенберг", стая № 9 – Гоце Делчев изпраща своите нареждания с писма до ръководителите на Кюстендилския пункт на ТМОРО и в 11 от тях говори за баба Дона Ковачева. „Торбите (с пексемет— б. м. сухар) се намират во бабата при другите вещи—пише той на 17 юни 1897 г. до Никола Зографов. — Пексемета ще го оставите во други чувал, а тех заедно с долните дрехи на Мицо (Димитър брат на Гоце — б. м.) и на Доне, които ще поискаш от бабата со некоя кърпичка за нос, едни гащи долни и чорапи за мене, сбрани всички во един чувал или торба, веднага да се пратат". В писмо пак до Зографов: „Никола, иди веднага с приносящите настоящето при бабата и й кажи да им даде един револвер от полукарадашките со 30—40 патрона. Ако нема от тех, нека си изберат друг некой".
Самият Гоце е ценял извънредно много мълчаливия подвиг на Дона Ковачева. Той не само използва всеки случай, за да й прати „много здраве", да я подпомогне материално, но взема и живо участие в нейните тревоги и грижи относно децата. Така на 11 март 1899 г. той пише на Н. Зографов: „Кажи на бабата, че се срещнах със сина и че не остава чиито друго, ами да стане самичка да доде тук (в София — 6.м.), за да се разбере вполне работата. Нека доде непременно. За да се намеря и аз тук, нека дойде в петък. Ти ми телеграфирай, когато потегли". Че Дона Ковачева е пътувала до София, говори следващото писмо на Гоце до Зографов: „Момичето на баба Цвета требва снощи да е пристигнало с бабата Дона в града ви. Ако досега с Ангел не сте се погрижили да намерите кираджия, за да я преведе и отведе чак във Виница, вижте по-скоро да стане туй и разноските ти й плати".
Гоце Делчев е един от честите „квартиранти" на баба Дона Ковачева. Известно е например, че повечето от месеците на 1897 г. той прекарва в Кюстендил или в махалата Сабляр, където ръководи бомболивницата. За това говорят писмата му до Никола Малешевски, пунктов началник на ТМОРО в Дупница. В Кюстендил, в къщата на Дона Ковачева, апостолът посреща известията за последиците от аферата във Виница, с горестно сърце научава за издевателствата над българското население източно от Вардар, по течението на Брегалница. Оттук, от Кюстендил крои планове за неговото подпомагане, оттук предприема своето пътуване до пострадалите райони, без да може да промени нещата.
За съжаление, не всичко знаем за жизнения път на баба Дона Ковачева, наречена „Комуната", за тази кюстендилска Баба Тонка. Знаем например, че е от с. Паралово, Босилеградско, а мъжът й — Никола Стоянов, известен на времето си ковач, е родом от Раненци; че умира през 1926 г. И толкоз. Но главното ни е известно — тя свързва завинаги живот и името си с националноосвободителното движение в Македония, с делото на бележития апостол Гоце Делчев. В продължение на много години нейният дом е и дом на ония, които са се обрекли на революцията. В продължение на много години тя е майка-закрилница на прокудените от своя роден край, майка-закрилница, обкръжена с любов и признателност от страна на най-големите дейци на ТМОРО — тази знаменита организация, която си беше поставила за цел: отчаяна, неотстъпна, безкомпромисна борба за освобождение на българите от Македония и Одринско от робския ярем.
Владимир Ризов, вестник „Звезда“, 29 септември 1979 г.
