Държавата и нацията се изграждат
или разграждат не чрез икономиката,
а чрез образованието
Когато преди няколко години в предаване на БНТ ни показваха Георги Димитров с дамаджана в ръка да пее кръчмарска песничка, някои се смееха. Било поднасяне на историята по нетрадиционен начин.
Когато издадоха „Под игото“ на шльокавица, някои все още се подсмихваха – било нетрадиционен начин да бъдат привлечени младите. Когато една дама реши да „преведе“ най-българския роман със съвременни „разбираеми“ думи, вече никой не се засмя, обществото бе възмутено, хора дори излязоха да протестират на улицата.
Не реагира единствено институцията, която държавата е поставила да защитава интересите на същите тези хора в образованието – МОН.
Във всички документи за развитието на България, в партийните програми преди избори образованието обикновено е някъде пó към края, след финансите, икономиката, армията – някъде в раздела „Социални политики“. Но понеже към него има отношение буквално всяко семейство, то винаги е обявявано за приоритет. За целите на пропагандата.
На мен поне обаче не ми е известен български политик или политическа формация, която наистина да осъзнава за какво служи образованието в днешния свят на глобални зависимости и противоборства. Обикновено на преден план се изтъква ролята му за формирането на знаещи и можещи млади хора, които трябва да са конкурентоспособни сред връстниците си по света и подготвени за реализация на пазара на труда. Има го, разбира се, и този елемент, но той все повече се превръща в изтъркана от употреба „парадигма“, задължителна за изговаряне в доклади и речи, сиреч – в празен звук. И колкото повече се папагалят подобни заучени фрази, взети конюнктурно от официалните доклади на Европейската комисия, толкова по-надолу се сриват постиженията на учениците ни. Факт, който ясно изпъква, когато проследим резултатите на българските деца в няколко последователни издания на международното изследване PISA в последните години.
Не е достатъчно да имаш развиваща се икономика, за която да подготвяш „адекватни кадри“. По-скоро е обратното: ще имаш развиваща се икономика и развито общество изобщо, ако образованието формира „адекватно“ национално мислене. Което означава
свобода чрез знание
България по уникален начин два пъти в историята си е доказала това – в ІХ ‒ Х век, когато чрез знанието държавата ни придобива цивилизационна роля в Европа; и през ХІХ век, когато знанието прокарва първите стъпки на новата българска държавност.
Ала точно това в съвременния свят на глобално противопоставяне не е желано от неговия задокеански хегемон. Приказките, че националната държава е остаряла форма на организация от ХІХ век и че развитието на съвременна Европа е в заличаването на националните различия, е само едно перфидно прикриване на реалните цели на хегемона. Напротив, днес повече от всякога е валидна истината, че не може да има силна Европа без силни национални държави. Става въпрос, разбира се, не за противопоставяне на интересите на отделните нации, а за защита на тези интереси, от чието обединяване, а не заличаване, да се върви към бъдещето на силна Европа. И тук стои със страшна сила въпросът какво мислене формира образованието у поколенията и формира ли го изобщо.
Често разказвам нещо, което преживях преди няколко години в Северна Турция, в странджанския град Къркларели (бивш Лозенград), когато кметската власт там бе все още светска и портретите на Ататюрк бяха навсякъде. При първите ми посещения там с група студенти и преподаватели не забелязах никаква разлика във външния вид на жените – напълно европейски. При последното ни пътуване обаче нямаше как да не ни се набие в очи, че възрастните туркини бяха облечени като всички европейки, докато младите жени по улиците бяха целите увити във фереджета. На удивлението ми кметът на града каза: „Ние изпуснахме училището. Ислямът влезе в училището, а от него отиде в обществото“.
Ето това прави училището – формира нацията. Нейното мислене и поведение. Нейната духовност. Разказвам това, защото то прекрасно илюстрира, че в новата европейска история всяка идеология, която иска да обсеби трайно широки слоеве от населението, използва за целта образованието. Този процес, доколкото върви по-бавно, не е толкова видим, но е много трудно обратим. Има изследвания, които показват, че е достатъчно да бъдат идеологически обработени чрез пропагандата и образованието три поколения, за да бъде обърнат менталният код на една нация. И от това кой как и за какво използва образованието зависи каква нация ще имаш след 20 години.
Хайде да си дадем сметка какво се случва с българското училище в последните 30 години на „прехода“. През 1990 г. се започна с това, че в онзи приет като скандален доклад за развитието на България прословутите Ран и Ът написаха на половин страничка, че образователната ни система е еталон за Европа и не бива да я пипаме, като, разбира се, премахнем някои идеологически постулати. И какво направихме ние с „еталона за Европа“? Докарахме го дотам, че българчетата в момента са последни в Европа по знания и умения! И дори практическото обучение в работна среда, основа за нашите някогашни техникуми, което през 1992 г. швейцарците заимстваха от нас, сега ни се представя като швейцарски опит в „дуалното обучение“, на който те щели да ни обучават!
Нека проследим само няколко факта на
пълзящото отродяване на българското образование
Защо например в началния курс замениха бившия предмет „Родинознание“ с „Човекът и природата“? Ще кажете дреболия, но не е. Мъничка стъпка все по посока на отродяването. Костадин Костадинов, който сега стана политик от „Възраждане“, в едно интервю преди много време ми каза: „Зададох този въпрос на експерт от министерството и вижте какво ми каза тази „специалистка“: „Думата Родина е натоварена с негативни конотации“ (подтекстове)! Дреболия, а?
Друг факт. На всички е известно, че чужда фондация, финансирана от чужда държава – „Америка за България“, е навлязла тъй дълбоко в нашите училища, че на практика създава паралелна образователна система – с всичките ѝ инициативи, конкурси, програми, обучения на учители и ученици и пр. В тези изяви обаче няма нищо българско. „Американският оптимизъм среща българския потенциал“ – в образованието ни вече доминира едно мислене, което няма общо с манталитета на българина, с традициите на страната ни. Тази фондация се намесва дори при създаването на учебни програми, финансира подготовката на учители – явно не в духа на онзи бивш „еталон за Европа“. С пълното съдействие на образователното ни министерство. И това вече се приема за нормално… А не е.
Естествено, в програмите на чуждите будители няма да чуете ни дума за български език, за българска история или литература и не дай, Боже, за национална идентичност. Натискът е огромен, при това не само от САЩ. Преди време френският посланик у нас тогава Ксавие дьо Кабан, известен със скандалните си намеси във вътрешните дела на България, 40 минути разправя на учените ни в БАН, че не трябва да се набляга на националната ни история, защото тя била пречка пред европейското обединение. Но никой в залата не го попита кога ще поиска да не се набляга на Жана д`Арк, на „Марсилезата“ или на величието на френските крале в някоя аудитория в неговата Франция, където би бил изхвърлен през прозореца на втората минута.
Впрочем, инвазиите в нашето образование не са една и две. Какви ли не наши и чужди грантови неправителствени организации шетат из училищата ни. Дори религиозна структура като Ордена на тамплиерите прави сред учениците ни конкурси за есета и какво ли не още (с участието на МОН!), въпреки законовата забрана религиозни институции да развиват дейност в училищата. Известни са скандалите, които избухнаха заради опитите в училищата да се въведат т.нар. джендър помагала и анкети тип „поличка или панталонче искат момченцата“ плюс прояви на разни фондации от типа на „Джендър образование, изследвания и технологии“ или „Български център за джендър изследвания“ – без дори да сме подписали скандалната Истанбулска конвенция, узаконяваща равни права за всички „социални роли“ на половете.
Разбира се, няма как да пропуснем държавната политика, която бе насадена чрез новия Закон за предучилищното и училищното образование, наложен силово от ГЕРБ в парламента през 2016 г. На практика той разгражда националната образователна система, вменявайки „автономия“ на средните училища.
Сред многото поразии, задълбочени чрез старанието на МОН, особено се открояват новите учебни програми по образуващи нацията предмети като история и литература. Те не предполагат задълбочени знания, елиминират причинно-следствените връзки от изучаваните процеси и естествено няма как да водят до осмисляне на знанията до степен, пораждаща активно гражданско поведение. Всъщност, прави се точно обратното на това, което се заявява. Да не говорим, че с новия учебен план от последните два класа на гимназията бяха премахнати почти всички общообразователни предмети, включително историята – задължителното съдържание е свито цялото само в годините до Х клас.
Процесите на обработка на съзнанието в желана от властта посока обаче започват още от началния курс. Вижте какво изучават 10-годишните български деца. Чета дословно от учебника за IV клас: „До 1944 г. държавниците неведнъж нарушавали демокрацията, но обществото отстоява демократичните ценности, а модерната българска култура става част от европейския културен живот. А след Втората световна война Европа е разделена на Западна – демократична, и Източна – комунистическа. Режимът, установен в България, потъпква демокрацията и нарушава човешките права. Управляващите потискат свободата на творчеството и преследват всяко несъгласие.“ И точка. Сравнявайки тези два периода, представени по този начин, кой от тях изглежда по-привлекателен за едно начеващо познанието си 10-годишно дете?
Пресен е скандалът с историята за Х клас, която МОН (отдавна загубило идеологическата си девственост) под диктата на две странични за професионализма лица, превърна в обикновена доктрина на нова неолиберална или дори неофашистка (както предпочитате) идеология. Тази идеология може да бъде накратко описана: оневиняване на фашизма, премълчаване на революционните борби у нас след 20-те години на миналия век, на зверствата и убийствата на хиляди българи; пълна липса на темата за Съпротивата срещу фашизма във Втората световна война, тотално обругаване на социалистическия период. Плюс представяне на СССР и Русия като вселенско зло.
Видни наши историци бяха принуждавани да „поправят и допълват“ учебниците, написани от тях, с още „факти“ за „престъпния режим на комунизма“. Идеологизацията в училище и скопяването на миналото в момента са дори по-силни от онези, които бяха допреди 30 години. Учителите негодуват, но мълчат. Казват – от страх.
За опитите да се омаловажат или заличат фактите за турското робство тук няма да говоря. Те са всеизвестни – като започнем от „османското присъствие“ през 1992 г. и стигнем до изхвърлянето на „Балканджи Йово“ и „три синджира роби“ от новите програми. Оруел го е казал: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“
А литературата?
За съжаление на новите доктринери цялата българска класика е социална и революционна. Първо се опитаха литературата в учебната програма да се изучава по теми, не по хронология или по произход, в една тема трябваше да се учат едновременно български и чужди автори от различни епохи и стилове. Слава богу, съпротивата на учители пресече опитите за такъв тюрлюгювеч. Но някои „зеленчуци“ от тази манджа останаха в програмите.
В V клас например, когато децата за пръв път се срещат с отделен автор – в случая Ботев, стихотворението „Хайдути“ е съчетано с песента „Троица братя града градиха“ и с „Легенда за рома“. В VІ клас „Отечество любезно“ на Вазов е подредено заедно с романа „Моето семейство и други животни“ на Джерълд Даръл. Какво познание за литературата ще остане в главите на децата от всичко това? Да не говорим, че от учебните програми са изхвърлени изобщо „вредни“ за новата доктрина неща като публицистиката на Ботев или фейлетоните на Алеко.
Веднъж ми се наложи да обяснявам на седмокласник спешно преди класна работа кой е Левски и защо Вазов използва контраста „един монах бледен в килията тъмна“. Детето слушаше с отворени уста, задаваше прекрасни смислени въпроси и призори само попита: „А защо в училище не ни разказват тези неща?“. Очакваше учителката да му пише двойка, понеже няма да напише нещата от учебника. Тя му писа 6+. Важно е как учителите преподават литература днес. Как ще разкажат на децата за заптиетата в „Една българка“, които отстъпват пред възрастната жена с болното момче. Това чрез емоцията, събудена от сюжета, подсъзнателно внушава на детето уважение към старите хора и към състраданието ‒ много повече от скучните уроци и европроекти по „гражданско образование“ с казионната им дидактичност.
И ако някое дете ви каже, че му е скучно или трудно по литература, значи учителят му преподава не литература, а учебникарски теми, запълващи определения му хорариум. Преподава не „Под игото“, а това, че „образите, чиято „тираничност“ и „лишеност“ имат митологичен произход, са странни и привлекателни поради връзката им с мистериите на изкуството, красотата, безумието и пиянството“. Това пише в учебника. То всъщност изхвърля белетристиката и поезията от училище.
Литературата е чувство, чувството създава манталитет, възпитава, създава нацията. Може да имаш сто суперпрограмисти, може да им плащаш по пет бона на месец, но те не са нация, ако не са минали през страданието на Моканина, ако не са чакали бялата лястовица и не са осмислили защо единствено един луд се е осмелил да протестира на мегдана срещу избиването на въстаналите против поробителя. „Обесиха го на касапницата“. И когато властващите днес набиват, че „Градушка“ на Яворов илюстрира темата „природа“, ти става ясно, че трябва да си Мунчо, за да протестираш... Ето това е литературата.
Да знаеш строежа на атомното ядро или интегралното смятане в математиката, безспорно е много важно, но то не те изправя пред избора добро или зло и не те прави човек и българин.
Миналата година учени обявиха, че са открили вещество, което можело да заличава нежелани спомени от паметта. После други учени ги опровергаха. Ето така се опитват да заличат паметта на един народ чрез обработване на младите поколения. Пълзящите опити за това никак не са случайни грешки. Не е достатъчно да се разруши икономиката, трябва освен това да се разруши духовността на един народ, за да загуби той своята идентичност. А това става през училището. Една политическа и неолиберална лоботомия, едно проникване в мозъка, която подменя нацията, без да се нуждае от скалпел и наркоза.
Разтревожени сме от демографския срив у нас – най-скоротечния в рамките на Евросъюза, но трябва да сме не по-малко разтревожени от духовния срив на нацията. Този срив най-лесно се постига чрез училището. По-лесно е да обработиш младите, отколкото възрастните, които имат памет. Хитлеровият министърът на пропагандата Гьобелс има една мисъл, която добре илюстрира това, което се случва у нас сега: „Отнемете на един народ историята и само след едно поколение този народ ще стане стадо, готово да бъде командвано и безропотно да следва този, който му нареди каквото и да било.“
Това са само бегли щрихи по темата как се подменя нация през и чрез училището. Често се питаме защо все повече хора виждат несъстоятелността на сегашното управление, но не се насочват към БСП като към алтернатива. Аз имам моето обяснение – 30 години вече в училището, в повечето медии, от трибуни, от социалните мрежи по повод и без повод се леят обилни хули по БСП, по дейците на Съпротивата („бандити и терористи“), по годините на социализма, по лявото изобщо. За тези години ден след ден, капка по капка то бе сатанизирано. Младите българи в мнозинството си просто не знаят почти нищо от новата история на народа си, а когато нямаш знания, няма как да мислиш. От знанията ги лишиха съзнателно, да мислят няма как да ги научат. И не е смешно, когато гимназисти от последните класове ти казват, че поемата „Септември“ на Гео Милев е написана за Априлското въстание. Страшно е, понеже показва каква държава и каква нация се формира в момента. Образователният министър си го каза откровено: „Ние направихме нашия цивилизационен избор и него формираме у децата в училище“.
Лявото обаче не противостои адекватно на тези целенасочени процеси. В продължение на 30 години то се оставя без съпротива да бъде превърнато в чудовище. И се чуди защо хората, омерзени от сегашната власт, не търсят при него алтернативата. Ами защото масовото съзнание вече е възприело внушението, че то е „престъпно“. А след още 30 години по този начин? Преди дни в Унгария, където властта в момента се опитва да прокара ново „европейски ориентирано“ учебно съдържание, учителите скочиха: „Няма да преподаваме фашизъм!“. Нашите учители мълчат. Ето затова е важно левицата и конкретно БСП да поставят образованието в своите документи и в своите действия в началото, а не в края.
Източник: списание „Ново време“, бр. 1-2/2020 г.
Велиана Христова е журналист, доктор по филология. Специализира в областта на образованието и науката. Съставител, автор и съавтор на 6 книги. Член е на европейската организация за наука „Euroscience“ и на УС на фондация „Еврика“. Носител е на наградите на СБЖ, МОН, БАН, СБУ, Съюза на учените, на Сметната палата, Археологическия институт с музей-БАН, както и на наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков“
